Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 5658 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба подадена от „Е. Р. ООД, чрез процесуален представител адв. М., срещу определение № 579/13.04.2023 г. постановено по адм. дело № 97 по описа за 2023 г. на Административен съд (АС) – Русе, с което е оставено без уважение искането му за допълване на определение № 323/30.03.2023 г. постановено по същото административно дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно. Излага, че в качеството си на заинтересована страна по делото има право на разноски. Посочва, че същите са доказани с приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърденията си. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважено искането му за присъждане на разноски.

Ответниците – Р. С.; А. А.; В. Н.; Л. Х.; М. Р.; П. Х.; Х. Л.; Ц. Д. и К. И. изразяват становища за неоснователност на подадената частна жалба.

Ответникът - Общински съвет – Русе не ангажира становище по спора.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, а разгледана по същество - неоснователна.

С обжалваното определение административен съд – Русе е отхвърлил искането на „Е. Р. ООД за допълване на определение № 323/30.03.2023 г., в частта за разноските. За да постанови определението си, съдът е изложил, че производството по делото е образувано по жалба на гореизброените ответници - физически лица срещу решение № 1172/ 24.01.2023 г. на Общински съвет Русе, обективирано в Протокол № 44/24.01.2023 г. относно учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот - частна общинска собственост (т. 1), като дружеството ползвател ще престира изрично посочени дейности (т. 2) като са уредени правните последици от неизпълнението на предвидените в т. 2 дейности. С определение № 323/30.03.2023 г. по адм. дело № 97 по описа за 2023 г. Административен съд – Русе на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът е оставил е без разглеждане жалбата на посочените физически лица и прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от оспорване. С молба вх. № 1391/06.04.2023 г. от процесуалния представител на „Е. Р. ООД, е поискано допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските, като в полза на „Е. Р. ООД се присъдят разноски по представен с молба вх. № 1137/20.03.2023 г. списък на разноските. При така установеното АС – Русе е приел, че искането е процесуално допустимо, но е неоснователно по същество. Изложил е, че на етапа по преценка на допустимостта на производството дружеството не е било конституирано като страна, поради което не следва да бъдат присъдени исканите от него разноски на основание чл. 143 АПК. Предвид това съдът е достигнал до извод, че искането за допълване на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Определението е правилно.

Безспорно при нормалното развитие на съдебното производство, по силата на чл. 143 ал. 4 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая, обаче съдебното производство не се е развило и не е стигнало до фаза конституиране на страни в производството. Делото е приключило на етап допустимост и към този момент дружеството – жалбоподатело не е притежавал качеството заинтересована страна, тъй като към този момент не е било конституирано като такава в процеса. В този ред на мисли, на този етап от производството „Е. Р. ООД не е уведомено от страна на съда за наличие на висящ процес, поради което направените преждевременни разходи за процесуално представителство не следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите. Предвид посоченото правилно е постановеното определение и като такова следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 579/13.04.2023 г. постановено по адм. дело № 97 по описа за 2023 г. на Административен съд – Р. О. е окончателно.

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА