Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 5685/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител юрк. Г. Н., против решение № 103/03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 687/2022 г. от Административен съд – С. З.

Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение № 8356/29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 10937/2021 г. по описа на ВАС е отменено решение № 300/15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 111/2021 г. по описа на Административен съд – С. З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решнеие поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След посочване на изяснените факти при ревизията касаторът застъпва позиция за законосъобразност на извода на издателите на РА, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗАДС и установените липси да се приемат за загуби от естествени фири в нормите, предвидени в Наредба № 13а-10403. Водените от „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД счетоводна политика и отчетност не позволяват да се приеме, че изписаните разходи са само за фири. В тази насока оспорва заключението на решаващия съд, че материалната и счетоводна отчетност от ревизираното лице дават необходимата информация за признаване на правото по чл. 25, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 4 ЗАДС. Дори да бъдат съобразени резултатите от приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) при първото разглеждане на делото, това не води автоматично до извода, че констатираните разлики са третирани като липси от фири. От друга страна, заключението по назначената комплексна експертиза (КСТЕ) в техническата част също не доказва релевантните за изясняване на спора факти и не изключва загубите да са вследствие на недобросъвестно транспортиране и съхранение на въглищата. В касационната жалба са развити подробни съображения, които се поддържат от процесуалния представител в хода по същество. Формулира искания за отмяна на обжалваното съдебно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното производство, за което представя списък по чл. 161 ДОПК.

Ответникът по касационната жалба - „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД, чрез процесуалните представители адв. Е. Е. и адв. В. В., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г., за което прилага списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата с аргументи по същество за отсъствие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след проверка на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – С. З. е бил РА № BG003000-PK13-PA12/30.10.2020 г., издаден от А. Х.-Петрова - орган, възложил ревизията и М. Н. – старши инспектор в ТД „Тракийска“ – ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение № Р-26/32-22932/22.01.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС са установени задължения за м. декември 2015 г., м. декември 2016 г., м. декември 2018 г. и м. декември 2019 г. в общ размер 445 740,39 лв. и лихви за просрочие в общ размер 132 486,47 лв., в т. ч. начислен и внесен от дружеството акциз в размер на 185 572,47 лв. за м. декември 2018 г. и м. декември 2019 г. и дължими за внасяне суми за акциз в размер на 260 167,92 лв. за данъчни периоди м. декември 2015 г. и м. декември 2016 г., при установени, след извършено прихващане с недължимо платени и събрани суми за акциз, задължения за заплащане на акциз общо в размер на 219 329,19 лв. и лихва за просрочие в размер на 132 486,47 лв.

Първоинстанционният съд е разгледал последователно извършените процесуални действия от митническите органи в хода на ревизионното производство и предхождащата го ПУФО за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г., приключила с протокол от 07.07.2020 г. Посочено е, че ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № BG003000-PK13-P2/3Tfl-3000-314/32-203673 от 15.07.2020 г., издадена от директор на ТД Тракийска с обхват задължения за акциз по Удостоверение № BG003000L0010 и Удостоверение № BG003000E0102 за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г. Констатациите и предложенията установяване на акциз са обективирани в ревизионен доклад (РД) № ВС003000-РК13-РД11/08.09.2020 г., издаден от определения със заповедта за възлагане ревизиращ екип. Срещу доклада е било подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК от ревизираното лице, което е преценено като неоснователно по същество при издаване на процесния РА. В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД е обжалвало РА по административен ред пред директора на Агенция „Митници“, който с решение № Р-26/32-22932/22.01.2021 г. го е потвърдил в оспорената пред съда част.

Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото се отнасят до технологичните процеси и операции в предприятието на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД по получаване, разтоварване, натоварване, технологично транспортиране, складиране и подаване на горивото от склада към котелната инсталация. Въз основа на констатираните от митническите органи отрицателни разлики в количествата лигнитни въглища на склад и по счетоводни данни към края на всяка календарна година за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. с РА е направен извод за наличие на липси, за които се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в уточнените по-горе размери.

Решаващият съд е приел за безспорни изяснените при ревизията обстоятелства във връзка с механизма на материалното и счетоводно отчитане в дружеството, заскладяването на лигнитните въглища в склад 3001, извършените годишни инвентаризации и резултатите от геодезическите измервания. В индивидуалния сметкоплан отсъства отделна счетоводна сметка, по която да бъдат отчитани естествените фири, липсите и излишъците на въглища при съхраняването и транспортирането им. Според възприетия подход, приходът на постъпилите в предприятието въглища се отразява с движение 101, а разходът на използвани въглища се отразява с движение 201 и за всичките движения приход/разход се издават първични счетоводни документи в количествено и стойностно изражение. В края на всяка календарна година в съответствие с изискванията на ЗСч е извършвана инвентаризация на наличните количества въглища чрез геодезически измервания съгласно Инструкция № MEI-ED-ALL-OI-0022 за определяне на складовите количества. Обемът на въглищата във въглищните бункери се определя чрез нивомери и непрекъснато автоматично отчитане на обема въглища. Към 31 декември на съответния период „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД извършва годишна корекция на въглищата. При установени в по-малко налични количества от тези по счетоводни данни се кредитира с/ка 1141200010 /въглищен склад/ срещу дебит с/ка 5114000010 /въглища - консумация/ и обратна операция при установени по-големи количества във въглищните бункери спрямо счетоводните данни. Счетоводните корекции се вземат количествено (в тонове) и стойностно по двата генератора от централата. За установените в по-малко количества въглища са изготвени стокови разписки за изписване на определени количества въглища, както следва: за 2015 г. за изписване № 4900628816/07.01.2016 г. на количество лигнитни въглища от 15 398,740 тона и стокова разписка за изписване № 4900628817/07.01.2016 г. на количество лигнитни въглища от 16 906,901 тона; за 2016 г. - стокова разписка за изписване № 4900701677/06.01.2017 г. на количество лигнитни въглища от 9 552,321 тона и стокова разписка за изписване № 4900701678/ 06.01.2016 г. на количество лигнитни въглища от 9 770,882 тона; за 2018 г. - стокова разписка за изписване № 4900921911/07.01.2019 г. на количество лигнитни въглища от 5 082,947 тона и стокова разписка за изписване № 49009211912/07.01.2019 г. на количество лигнитни въглища 4 912,780 тона; и за 2019 г. - стокова разписка за изписване № 4901083015/07.01.2020 г. на количество лигнитни въглища от 25 636,255 тона. В тази насока са констатациите и заключението от приетата ССЕ по делото.

За доизясняване на фактическата обстановка е допусната и приета КСТЕ, чиито отговори и заключения са разгледани подробно в констативната част на съдебното решение и обсъдени в мотивите по същество. Заключението е възприето като компетентно, обективно и обосновано изготвено. В установяванията на част техническа са описани подробно процесите и операциите, извършвани в гориво-транспортното стопанство на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД, вкл. закупуването на лигнитните въглища от концесионера „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, транспортиране с влакови композиции, последващите разтоваро-товарни операции в различните части на централата – покрито разтоварище, товарене посредством перкови питатели в основата на разтоварището, доставката до свободния консумативен склад, изгребране и насипване, параметрите на складовите стопанства и настъпващите естествени физико-химични промени в количествената маса и качествения състав на въглищата. При изслушването на вещото лице са потвърдени отговорите във връзка с процесите на прахообразуване и прахоотделяне, изветряне, раздробяване и самозапалване поради окисление, утечка от дъжд и сняг. В част икономическа на експертизата са взети предвид данните от годишните инвентаризации за ревизираните периоди, извършени по заповеди на основание чл. 22 ЗСч. и изготвените обобщаващи доклади на геодезическите данни. В табличен вид са съпоставени конкретните размери на отчетените загуби 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и са изчислени допустимите фири като са приложени най-ниските проценти за определяне на фири при обработка и съхранение на насипни товари (въглища) по т. I и т. II на Таблица 11 от Наредба № 13а-10403/1959 г.

В хода на производството е изслушано и вещото лице, изпълнило ССЕ при предходното разглеждане на делото, което поддържа изцяло представеното заключение. Според него резултатите от извършените инвентаризации за процесните периоди и констатираните разлики счетоводно са третирани като липси от фири и са отразени като загуби от „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД.

Преди да разгледа спора по същество решаващият съд е извършил проверка, приемайки че РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия по чл. 104, ал. 1 ЗАДС, след надлежно възложена ревизия, в срока по чл. 117, ал. 1, респ. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са установени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата съдът е обсъдил приложимата правна рамка и доказателствения материал по делото, при което е формирал заключение, че направените от митническите органи изводи са фактически и правно необосновани.

В отделни пунктове на решението съдът е обобщил съображенията на митническите органи за липса на основание за признаване на ревизираното дружество на правото по чл. 25, ал. 1, т. З ЗАДС на загуби от естествени фири вследствие на промяна на физикохимичните свойства при съхранението и транспортирането на процесните акцизни стоки. Посочена е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. З ЗАДС, съгласно която се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти използвани при производство на електрическа енергия от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на ЗЕ. Освободеният от акциз краен потребител може да използва получените акцизни стоки само за производството на електрическа енергия в съответствие с издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като в случай, че ОАКП използва енергийни продукти за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид по ставката, определена в чл. 32 (чл. 24д, ал. З ЗАДС). Съгласно чл. 7, § 4 от приложимата за процесиите периоди Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, пълното унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по причина, свързана с естеството на стоките, не се считат за освобождаване за потребление. Посочената норма е транспонирана в националното законодателство с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. З ЗАДС. От друга страна при установяване при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗАДС на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липса на въглища, като законово регламентирана хипотеза на освобождаване на акцизна стока за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, възниква задължение за заплащане на акциз, тъй като тези стоки не са били използвани за производство на електрическа енергия в съответствие с издаденото удостоверение за ОАКП.

Вследствие от тълкуването на правната рамка съдът е свел преценката по същество до това дали доказателствата по делото позволяват да бъде направен еднозначен извод, че водената от дружеството материална и счетоводна отчетност констатира и отчита надлежно загубите от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки и същото може да бъде установено при последваща проверка. Некоректното отчитане на отрицателните разлики между установените количества въглища въз основа на извършените геодезически измервания и наличностите по счетоводни данни (кредит с/ка 1141200010, въглищен склад, срещу дебит с/ка 5114000010, въглища – консумация), показва изписване на неналични количества въглища от склада за влагане в производство, но само по себе си това не може да обуслови извода за липса на основание за признаване на ревизираното дружество на правото по чл. 25, ал. 1, т. З ЗАДС на загуби от естествени фири. Водещо значение в това отношение има съвкупната оценка на данни от счетоводната и материална отчетност, която следва да бъде извършена в съответствие с насоките в преюдициалната практика на СЕС. Изводът за неизпълнение на някои формални условия, след като жалбоподателят разполага с необходимата информация, не следва да надхвърля необходимото за осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци. В подкрепа на аргументите е взето предвид, че съгласно безспорните факти за ревизиращите митнически органи не е било невъзможно да изяснят произхода на тези разлики, както и че публикуваните ГФО от ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД за за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. са изготвяни според изискванията на МСФО, приети от ЕС. В заключение съдът е изложил мотиви, с които е отхвърлил приложението по аналогия на ЗКПО и за неотносимост на нормите по т. I и т. II от Таблица 11 към Наредба №13а-10403. Преценка по твърденията за „недобросъвестно транспортиране и съхранение на въглища“ не е била извършена с мотив за липса на каквито и да било констатации в хода на ревизионното производство или данни за неправилно/недобросъвестно манипулиране с акцизната стока в етапите на технологичния процес.

Така постановеното решение от Административен съд – С. З. е валидно, допустимо и правилно.

При повторното разглеждане на делото от първостепнния съд са спазени указанията на ВАС, дадени с решение № 8356/29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 10937/2021 г., за пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка и събиране на релевантните към правните изводи доказателства. На основание чл. 171, ал. 2 АПК по делото е била назначена КСТЕ със задачи за установяване на размерите на естествените фири на лигнитните въглища, които жалбоподателят е вложил в производство и съответствието им с тези по Таблица 11 към Наредба № 13а-10403/1959 г. Заключенията на вещите лица са приети като писмени доказателства без оспорване от страните в с. з. на 01.03.2023 г., както и използваната документация за изготвяне на заключението в част икономическа - приложена със заверка към молба на процесуалните представители на жалбоподателя. Допълнителни доказателства и доказателствени искания не са ангажирани от страните при разглеждането на делото от съда.

Наведените възражения от страните са обсъдени от административния съд след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и надлежно отделяне на спорните от безспорните факти по делото. В обжалваното съдебно решение са изложени обстойни и последователни правни мотиви за материална незаконосъобразност на РА. Обосновано съдът приема, че митническите органи не са съобразили безспорно установените факти и в нарушение на изискванията на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, ЗАДС и ППЗАДС, са квалифицирали отчетените загуби от естествени фири като липси на акцизни стоки и са определили задължения за акциз и лихви на основание по чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС.

Неоснователно и в противоречие с основните принципи на административния процес е оплакването на касатора за необходимост от доказване на отрицателни факти от страна на жалбоподателя. Твърденията за наличие на „недобросъвестно транспортиране и съхранение на въглищата“, ако действително са събрани подобни доказателства, е следвало да бъдат установени от директора на Агенция „Митници“ и процесуалния му представител чрез представянето им пред съда. Писмени доказателства в тази насока не са представени и пред настоящата инстанция в съответствие с уредената възможност в чл. 219, ал. 1 АПК.

Доводите на касатора са изцяло хипотетични и от тях не стават ясни конкретни факти от кръга на визираните в разпоредбите на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради които би могло да се допусне съмнение за злоупотреба с права или недобросъвестно манипулиране от страна на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД в етапите на производствения процес. Поставянето на знак за равенство между данните от водената материална и счетоводна отчетност за периодите 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и от друга, за „недобросъвестно транспортиране и съхранение“ на въглищата, е показателно за липсата на обективна преценка от митническите органи на установената фактическа обстановка в случая. За ревизиращите митнически органи действително не е било невъзможно да констатират спорните разлики, както е отбелязано в мотивите на съдебното решение, дори напротив – всички изводи във връзка с определените задължения за акциз с РА са изградени само въз основа на данните, изготвените вътрешни документи, справките и финансовите отчети на дружеството.

Останалите съображения в касационната жалба повтарят изцяло тезата в процесния РА и решение № Р-26/32-22932/22.01.2021 г., въз основа на която не е признато правото на „ЕЙ И ЕС-ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД по чл. 25, ал. 1, т. З ЗАДС на загуби от естествени фири. Допуснатите съществени нарушения от митническите органи във връзка с приложението на закона и разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗАДС (ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) за процесните календарни периоди, неправилно се изтъкват като аргумент в подкрепа на касационните оплаквания. Освен натрупаната константна съдебна практика на ВАС по приложението на нормите на Наредба № 13а-10403/1959 г. за предхождащи 2020 г. периоди, поведението на касатора е в разрез и води до извод за пълно игнориране или неразбиране на конкретните причини и мотивите, дадени с отменителното решение на ВАС № 8356/29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 10937/2021 г. Първоинстанционният съд е следвал стриктно указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото по смисъла на чл. 224 АПК. Обосновано съдът е приел, че всъщност по същество ответникът не оспорва приложимостта в случая на Наредба № 13а-10403/1959 г. и по отношение на данъчни периоди преди 01.01.2020 г., като отреченото на „ЕЙ И ЕС -ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД право по чл. 25, ал. 1, т. З ЗАДС се основава на неизпълнението на законовото условие естествените фири да са определени, отчетени и вписани в отчетността на лицата по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

В противоречие с твърденията на касатора, в случая не е допуснато нарушение на специално изискване от ППЗАДС и по-точно чл. 88 ППЗАДС. Незаконосъобразно въвеждането на критерии и изисквания с оспорения РА и решение № Р-26/32-22932/22.01.2021 г. на директора на АМ, каквито не се съдържат в приложимата правна уредба.

В обобщение на всички безспорни установявания от фактическа страна и правни изводи по делото е тълкуването на СЕС в т. 46, решение от 13.07.2017 г. по дело С-151/16, „Vakarų Baltijos laivų statykla“ UAB, съгласно което, отказът на националните органи да освободят от акциз енергийни продукти само поради обстоятелството, че не са изпълнени определени условия, които трябва да са спазени по силата на националното право, за да се получи това освобождаване, без въз основа на представени доказателства да е установено дали са изпълнени необходимите изисквания по същество те да се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от акциз, надхвърля необходимото за осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци (в същия смисъл и т. 62, решение от 02.06.2016 г. по дело C‑355/14, Полихим-СС). В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 7, § 4 от приложимата за процесиите периоди Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, пълното унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по причина, свързана с естеството на стоките, не се считат за освобождаване за потребление.

След преценката на наведените касационни оплаквания и служебна проверка за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят.

Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна предвид изхода на делото. С оглед на своевременното искане от процесуалните представители на ответника по касация, в полза на „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 19 949,47 лв. – адвокатски хонорар, въз основа на представените договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г. и доказателства за неговото реално заплащане.

Воден от горното и на основание чл. 225 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 687/2022 г. от Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕЙ И ЕС – ЗС МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, област С. З. разноски за касационната инстанция в размер на 19 949,47 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 0,47 стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА