О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1278

гр. София,16.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№396 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Билдтрейд груп“ ООД срещу решение №495 от 11.07.2022 г. по т. д.№194/2022 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №261044 от 01.07.2021 г. по т. д.№461/2019 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Билдтрейд груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД искове по чл.92 ЗЗД: за сумата от 24 701.78 лв., неустойка за забавено изпълнение, дължима по чл.68, ал.1 от договор за СМР от 30.04.2018 г., за сумата от 24 701.78 лв., неустойка за забавено изпълнение, дължима по чл.68, ал.2 от договор за СМР от 30.04.2018 г. и за сумата от 12 350.89 лв., неустойка дължима по чл.72 от договор за СМР от 30.04.2018 г. и с което „Билдтрейд груп“ ООД е осъдено да заплати на „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД сумата от 8077.64 лв., представляваща сумарна величина от сумата от 2 183.84 лв., която ответникът неправомерно задържа, на основание чл.12, ал.3 от договор за СМР от 30.04.2018 г., от дължимото на ищеца възнаграждение и сумата от 5 893.80 лв., представляваща половината от размера на гаранцията по чл.12, ал.2, чието връщане се дължи от възложителя на основание чл.12, ал.3 от процесния договор от 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2019 г. до окончателното заплащане.

В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като насрещните искове са преждевременно предявени, а по главните искове е разгледано, невъведено от ответника възражение. Евентуално се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Преждевременно ли е предявен иск за връщане на суми, ако към момента на ппредявяване на иска не са настъпили условията, уговорени между страните в договора за връщане на гаранционни суми нито по отделно, нито кумулативно. 2. Ако изпълнителят по договора е заявил в декларация, която е част от договора, неверни обстоятелства, които са повлияли на възложителя да избере точно този изпълнител, може ли да се приеме, че изпълнителят няма вина и не следва да понесе отговорност за неустойка, като не е изпълнил задълженията си по договора в срок. 3. Може ли със свидетелски показания да се доказват настъпили и ненастъпили събития по време на строителния процес, след като нормата на чл.170 ЗУТ изисква всичко в строителния процес, в това число и действията по изпълнение на възложените СМР да бъде документирано писмено. 4. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, ако потвърждава решението на първоинстанционния съд или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция. Спрямо последния въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №261044 от 01.07.2021 г. по т. д.№461/2019 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Билдтрейд груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 12 350.89 лв., неустойка дължима по чл.72 от договор за СМР от 30.04.2018 г. и в частта, с която „Билдтрейд груп“ ООД е осъдено да заплати на „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД сумата от 8077.64 лв., представляваща сумарна величина от сумата от 2 183.84 лв., която ответникът неправомерно задържа, на основание чл.12, ал.3 от договор за СМР от 30.04.2018 г., от дължимото на ищеца възнаграждение и сумата от 5 893.80 лв., представляваща половината от размера на гаранцията по чл.12, ал.2, чието връщане се дължи от възложителя на основание чл.12, ал.3 от процесния договор от 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2019 г. до окончателното заплащане, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая се разглежда търговски спор по смисъла на чл.365, от ГПК /претендират се права, произтичащи от сключена между търговци търговска сделка/, респективно делото е търговско, а размерът на цената на посочените искове е под 20 000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд, обсъждайки подробно приетите по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите и заключенията на приетите експертизи, е достигнал до извод, че ищецът се явява неизправна страна по договора, защото не е оказал дължимото съдействие, в качеството си на възложител, да снабдява непрекъснато изпълнителя с необходимите материали, за да може последният ритмично да осъществява възложената му работа. Посочил е, че липсата на изправност на тази страна я лишава от възможността да дири обезвреда под формата на неустойка за забава, тъй като възникване на правото на ищеца да търси плащане на уговорена неустойка за забава в изпълнение на договорните задължения на длъжника предпоставя точно и добросъвестно изпълнение или готовност за изпълнение на поетите с договора задължения, които формират съдържанието на дължимата от кредитора престация. Счел е, че дори и да се приеме, че ищецът точно е изпълнявал задълженията си, произтичащи от процесния договор, събраните по делото доказателства сочат, че забавата на длъжника е в резултат на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина - незавършилото изпълнение на обекта от страна на други изпълнители, възлагане на допълнителна работа, в резултат на което обемът на дължимата от него престация е нараснал значително и това е довело до забава в изпълнението на работите, които са му възложени с процесния договор. Изразил е становище, че за да бъде ангажирана пълната отговорност на длъжника за заплащане на договорената неустойка за забавено изпълнение е необходимо длъжниковото неизпълнение да е последица единствено от неговото виновно поведение, а в настоящия случай ответникът е установил, че няма вина за каквото и да е твърдяно забавяне, респективно не са налице основанията за присъждане на неустойка за забава, уговорена с чл.68, ал.1 от договора, която е дължима при неспазване на крайния срок на договора. Споделил е и разбирането, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.68, ал.2 от договора, тъй като тя третира различна хипотеза – наличие на забава в някой от етапите на изпълнение, но не и забава при постигане на крайния срок на договор.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението в допустимата за обжалване част, въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, своевременно наведени от страните възражения /възражението на ответника за неточно изпълнение на задължения на ищеца по договора е направено още в отговора на исковата молба/. В този смисъл не се установява вероятност въззивното решение да е вероятно недопустимо, като по поставените в изложението първи въпрос /отнасящ се до насрещните искове, в която част решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване/ и по четвърти въпрос /който е решен в съответствие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК/, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касатора въпроси, тъй като същите не са обусловили правната воля на въззивния съд. Вторият въпрос е израз на поддържаната от касатора теза, че забавата на ответника е в резултат от липсата на опит при направата на окачени фасади, която теза обаче не е споделена от въззивния съд, като е видно също така, че със свидетелските показания е установявана причина за забавата, а не са опровергавани, документирани с приложените по делото актове по строителство факти. Всъщност с тези въпроси по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи и възприетите от съда становища по наведените доводи и възражения, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4800 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Билдтрейд груп“ ООД в частта, с която се иска отмяна на решение №495 от 11.07.2022 г. по т. д.№194/2022 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №261044 от 01.07.2021 г. по т. д.№461/2019 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Билдтрейд груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 12 350.89 лв., неустойка дължима по чл.72 от договор за СМР от 30.04.2018 г. и в частта, с която „Билдтрейд груп“ ООД е осъдено да заплати на „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД сумата от 8077.64 лв., представляваща сумарна величина от сумата от 2 183.84 лв., която ответникът неправомерно задържа, на основание чл.12, ал.3 от договор за СМР от 30.04.2018 г., от дължимото на ищеца възнаграждение и сумата от 5 893.80 лв., представляваща половината от размера на гаранцията по чл.12, ал.2, чието връщане се дължи от възложителя на основание чл.12, ал.3 от процесния договор от 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2019 г. до окончателното заплащане.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №495 от 11.07.2022 г. по т. д.№194/2022 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №261044 от 01.07.2021 г. по т. д.№461/2019 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Билдтрейд груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД искове по чл.92 ЗЗД: за сумата от 24 701.78 лв., неустойка за забавено изпълнение, дължима по чл.68, ал.1 от договор за СМР от 30.04.2018 г. и за сумата от 24 701.78 лв., неустойка за забавено изпълнение, дължима по чл.68, ал.2 от договор за СМР от 30.04.2018 г.

ОСЪЖДА „Билдтрейд груп“ ООД,[ЕИК] да заплати на „Ес Пи Ем Суис проджект мениждмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 4800 лв., възнаграждение пред ВКС.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.