О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60865

София 07.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ : И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4018 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана индъстри“ АД Перник, представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 239 от 25.06.2021г. по в. гр. д. № 251 по описа за 2021г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 260414 от 5.11.2020г. по гр. д.№ 3070/2020г. на РС Перник като е осъдено дружеството да заплати на К. С. М. сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, дискомфорт, неудобства в резултат на загуба на слуха на дясно и ляво ухо и признати 15 % трайно намалена работоспособност в резултат на призната професионална болест „Двустранен неврит на слуховите нерви“ с влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 0241 от заседание 052 от 8.04.2020г. на УМБАЛ „Св.И. Р. ЕАД гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на увреждането 8.04.2020г., изменено е в частта за разноските, като е присъдено и възнаграждение за особен представител.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявения иск за основателен като е съобразил представените доказателства за наличие на установено по надлежния ред /с влязло в сила ЕР/ професионално заболяване и обстоятелството, че целият трудов стаж /повече от 30г./ на ищеца е натрупан в ответното дружество на длъжността „разливач на метал“. Размерът на дължимото обезщетение е определен от съда след съобразяване на работоспособната възраст на ищеца /55г./, тежките последици върху здравето, нанесени от това професионално заболяване, неговият хроничен характер, защото не е възможно пълното му излекуване, обстоятелството че причинено увреждане е двустранно /засегнало е и двете уши, като е причинило спадане на високите тонове/. Увреждането е довело до загуба на уменията да се възприема посоката на звука, да се филтрира околния шум и за усещане на силата на собствения глас. Последица от това е невъзможността да се осъществяват обичайни дейности, причиняване на ежедневни затруднения в бита, породени от непрекъснато усещания шум в ушите, водещ до главоболие и раздразнителност, невъзможност да се чува тих говор на близко разстояние, което също затруднява общуването и води до изпитване неудобство при контакт с други хора. Всички тези отрицателни последици върху социалния живот, съдът е приел за установени въз основа на ангажираните гласни доказателства по делото. Направеното от ответната страна възражение, че Експертното решение не е влязло в сила, е преценено от съда като неоснователно, пред вид наличието върху него на изрично отбелязване, с поставен печат на РИКМЕ за влизане в сила на акта на 11.05.2021г. Отделно е посочено, че „Стомана индъстри“ АД - в хода на производството не е твърдяло, нито е представило доказателства, че е обжалвал акта и е налице висяща процедура по оспорването му. След като - съгласно чл.71, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи - именно служителите в РКМЕ са тези, които са оторизирани да извършват проверка за наличието на постъпили жалби в законоустановения 14-дневен срок за всяка от страните и да поставят гриф „влязло в сила“на необжалваните експертни решения, наличието на подобно отбелязване е достатъчно за да установи влизането в сила на акта, без да се изискват други доказателства за това обстоятелство.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, касаещ реда за влизане в сила на административния акт /решение на ТЕЛК, НЕЛК/ и неговите правни последици и по-специално: дали то влиза в сила спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионалното заболяване едновременно или спрямо всяко заинтересовано лице поотделно. Влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, което не е връчено на всички заинтересовани в административното производство лица по предвидения за това ред, по който въпрос се позовава противоречие с решение по гр. д.№ 3308/2019г. на ІV г. о. Твърди и очевидна неправилност на постановения въззивен акт досежно определения размер на обезщетение, която обосновава с несъобразяване с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. С оглед специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя и въпросът: работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионалния характер на заболяването е породило действие или ищецът следва да установи, че то е влязло в сила при спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се установява, че експертното решение е породило действие? Твърди противоречие с решение по гр. д.№ 1635/2010г. на ІV г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. С. М., чрез процесуалния представител адвокат Г., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените специални основания за допустимост, а разгледан по същество, постановеният акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 7.09.2021г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси, могат да се групират в две групи - относно влизането в сила на решението на ТЕЛК и относно размера на определеното обезщетение. По нито една от тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице никое от посочените от касатора специални основания за допустимост.

По първата група, поставени от касатора въпроси не е налице нито основанието по чл.280, ал.1, т.3, нито по т.1 ГПК, пред вид наличието на многобройна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Признаването на професионалния характер на заболяването, според чл.62 ал.3 от КСО, е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/. Признаването става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Това решение има двойствен характер - от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. Доколкото се касае за административен акт, същият влиза в сила и има действие по отношение на лицата след като неговите адресати са уведомени за съдържанието му и е изчерпана процедурата по неговото обжалване. Съгласно чл.12, ал.1 НРСРПООПБ - експертните решения на ТЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по. Всяко едно от тези лица има право на жалба - в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на обжалване в 14 дневен срок от получаването им, пред административния съд. Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Именно защото всеки от тях получава уведомлението за издадения акт по различно време, отговорът на първият поставен от касатора въпрос е, че по различно време изтичат и сроковете за обжалване. Втората част от поставения въпрос /влязло ли е в сила процесното решение на ТЕЛК/ не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и не може да бъде предмет на обсъждане в производството по допустимост тъй като налага обсъждане на ангажираните по делото доказателства. Освен това, тази втора част съдържа условие /че решение на ТЕЛК не е връчено на всички заинтересовани в административното производство лица по предвидения за това ред/, което видно от мотивите на въззивния акт – нито е било обсъждано, нито е прието за установено, тъй като по делото подобни данни няма.

Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният акт не противоречи на посочените от касатора решения по гр. д.№ 1635/2010г. на ІV г. о.и гр. д.№ 1147/2010г. на ІV г. о., съгласно които разпределението на доказателствената тежест относно установяване на датата на влизане в сила на решението, с което се признава професионалния характер на заболяването става съобразно общия принцип по чл.154 ал.1 от ГПК. Страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права /в случая ищеца/, дължи установяването на всички елементи от този състав, включително и влизането в сила решението на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване като юридически факт, част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 от КТ. В случая, въззивният съд е приел, че това е направено, защото представеното решение е с поставен печат на РЗИ РИКМЕ за влизането му в сила на 11.05.2021г. В отговора на исковата молба работодателят не е оспорил факта на влизане в сила на решението за него /твърдял е, че няма данни за датата на уведомяване на заинтересованите лица –НОИ, НЗОК, Агенция за социално подпомагане/. Той не е твърдял да не е получил уведомление за издаване на решението на ТЕЛК, нито че е налице висяща процедура по обжалване на акт. Съгласно установената практика – „ако работодателят твърди, че въпреки изтичането на срока за обжалване на решението, то не е влязло в сила, в негова тежест е да докаже, подал ли и е жалба срещу решението, кога и висящо ли е производство по подадената жалба пред горестоящия административен или съдебен орган“ /вж. решение по гр. д.№ 4012/17г. на ІV г. о./ В случая подобни доказателства не са представени, поради което и въззивният съд е приел за недоказана тезата за липса на акт, установяващ професионалното заболяване на ищцата.

Не може да се приеме и довода на касатора за постановяване на въззивният акт в разрез с трайната практика по определяне на справедлив размер на обезщетение, изведен като основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно ППВС № 4/86г. при определяне на обезщетението, съдът дължи преценка на редица обективно съществуващи и конкретно установени по делото обстоятелства и в случая това е направено. Отчетени са видът и характерът на придобитото професионално заболяване, неговата тежест, продължителност, прогнозата за развитието му, реалните морални страдания, които то е причинило, широкият обхват на причинените последици в семейния, социалния и обществен живот на пострадалата.

С оглед изхода от спора, направеното искане на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди касатора да заплати сумата от 850лв., установени като реално заплатени, съобразно изискванията, посочени в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т. д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 25.06.2021г. по в. гр. д. № 251 по описа за 2021г. на Окръжен съд Перник.

ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД гр.Перник, представлявано от изпълнителните директори Мариу и Папантониу, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на К. С. М. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 850лв. /осемстотин и петдесет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.