5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2949

София, 20.10.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 1972 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „Единство“, [населено място], област Ловеч чрез председателя на кооперацията В. А. В. срещу разпореждане № 308 от 03.07.2025г. на Окръжен съд Ловеч, с което е върната подадената до ВКС от кооперацията молба по чл.303 ГПК вх.№ 50842/07.05.2025г. - за отмяна на решението по гр. д.№ 326/2022г. на ОС Ловеч, изменено с решението по в. гр. д. № 457/2023г. на Апелативен съд Велико Т., влязло в сила на 14.10.2024г. (на която дата е потвърдено от ВКС разпореждането на апелативния съд за връщане на касационната жалба на кооперацията против решението по в. гр. д. № 457/2023г.). С решенията е уважен иск срещу кооперацията с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на суми за извършени подобрения от наемателя-ищец ЕТ „Д. И.- С.“, в собствения на кооперацията имот (търговски обект, ресторант в [населено място], [улица]), с които е увеличена стойността му.

В частната жалба се твърди, че указанията, дадени за привеждане на молбата по чл.303 ГПК в съответствие с изискванията на закона, са изпълнени и е уточнено, че искането е за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като се оказва, че кооперацията не е собственик на имота, в който са извършени подобренията, които е осъдена да заплати, собственик е областният управител на Ловеч в качеството му на представител на държавата, тъй като имотът е държавна собственост. Твърди се, че още при предявяване на иска исковата молба на наемателя е била недопустима, тъй като е липсвала пасивна процесуална легитимация на кооперацията. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал груба грешка като не е установил по безспорен начин пасивната процесуална легитимация по делото и поради това постановеното решение е и нищожно. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да бъдат продължени действията по делото със законните последици.

В писмен отговор ЕТ „Д. И.- С.“, [населено място] оспорва подадената частна жалба като неоснователна и недопустима. Възразява, че молителят не посочва кои актове искат да бъдат отменени от ВКС в извънредното производство, не е посочил на какво основание иска отмяна, не е посочил какво точно иска. Възразява, че молбата за отмяна и частната жалба са подадени извън преклузивните срокове. Претендира разноски за изготвянето на отговора в размер на 300 лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2025г.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Настоящата частна жалба вх.№ 5350 по описа на ОС Ловеч е постъпила в съда на 28.07.2025г., изпратена по пощата на 24.07.2025г. (каквато констатация може да бъде направена въз основа на материалите по делото, в какъвто смисъл е и отразяването върху печата за датата на постъпването й в ОС Ловеч върху титулната част на подадената частна жалба), а обжалваният акт е съобщен на страната на 18.07.2025г. Поради това частната жалба е подадена в преклузивния срок, а възражението в отговора по чл. 276,ал.1 ГПК е неоснователно. Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, чието решение е предмет на искането за отмяна.

В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за конкретизиране на искането и на обстоятелствата по чл.303 ГПК, с молба вх.№ 4724/01.07.2025г., изпратена по поща на 30.06.2025г., кооперацията е посочила, че иска да бъдат отменени първоинстанционното и въззивното решение, тъй като е получила от Областния управител на О. Л. доказателства – удостоверение изх.№ Р-565/04.10.2024г. и акт за държавна собственост, от които е видно, че собственик на имота е държавата, а не кооперацията. В уточнението е формулиран петитум - на основание чл.303 ГПК да бъдат отменени постановените срещу кооперацията решения, за което на основание чл.303 ГПК с молбата се прилагат писмените доказателства - удостоверение от 04.10.2024, нотариален акт и скица на имота. Удостоверението от 04.10.2024г., Акт за държавна собственост и Схема проект за имота в [населено място], [улица] са приложени към молбата и пришити по делото. Поддържано е и искане същите решения да бъдат обявени за нищожни.

В обжалваното разпореждане е прието следното:

Съдебният акт по гр. д. №326/2022г. е влязъл в закона сила и по отношение на него може да бъде развито производство единствено по реда на чл. 303 от ГПК. Предвид на това съдът е давал двукратно указания на ПК „Единство“ да обоснове с конкретни обстоятелства коя от посочените по чл. 303 от ГПК хипотези посочва. Въпреки това не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна, която има точно установени реквизити. Отмяната на влязло в законна сила съдебно решение е извънреден способ за контрол на съдебните актове, който се реализира при точно установени процесуални предпоставки в хипотезите на чл. 303, ал.1, т. 1 – 7 ГПК. Те са конкретно формулирани и следва да се посочат обстоятелства, които да свързват искането на страната с цитираните в разпоредбата хипотези. Въпреки дадените указания до кооперацията, молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК - липсва конкретизация на съдебните актове, изложение на конкретните данни и на основанията за отмяна, няма надлежно формулиране на искането. „Кооперацията следва да защити правата си в исково производство с надлежно сезиране на съда след подаване на искова молба от адвокат, който да прецени вида на искова защита и изложи подробно обстоятелства при формулирани основание и петитум на иск по чл. 127 ГПК“.

С тези съображения първоинстанционният съд е върнал молбата за отмяна на основание чл. 306, ал.2 ГПК.

Становището на настоящия състав произтича от следното:

Съгласно тълкувателното решение по тълкувателно дело № 6/2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на частната жалба, каквато е настоящата, съдът действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос като е длъжен да се произнесе по всички факти, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване. Съдът сам служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

При съобразяване на тези свои процесуални задължения, настоящият състав намира, че с подаденото от кооперацията уточнение от 30.06.2025г. нередовностите на молбата за отмяна на основание чл.303 ГПК по отношение на изискването тя да съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое/някои от основанията по чл.303,ал.1 ГПК са отстранени:

Молителят е посочил актовете, чиято отмяна иска, т. е. ясен е предметът на отмяната (независимо, че паралелно се позовава и на тяхната недопустимост, който порок е извън приложното поле на отмяната по чл.303 ГПК - на отмяна подлежат само неправилните валидни и допустими съдебни решения).

Молителят е изложил и ясните твърдения, цитирани по-горе в уточнението вх.№ 4724/01.07.2025г. - че искането да бъдат отменени първоинстанционното и въззивното решение се основава на получени от Областния управител на О. Л. доказателства – удостоверение изх.№ Р-565/04.10.2024г. и акт за държавна собственост, от които е видно и с които установява, че собственик на имота е държавата, а не кооперацията. Задължение на съда е да даде квалификация на въведеното основание за отмяна, което очевидно е т.1 на чл.303,ал.1 ГПК – нови писмени доказателства. Макар изрично да не е заявено, изложеното от молителя е достатъчно да се приеме, че въз основа на тези „нови“ доказателства, страната е узнала факти, които не са били известни при разглеждане на делото - собственик на ресторанта не е кооперацията, която именно в качеството й на такъв е осъдена да заплати на наемателя подобрения в имота. Тези писмени доказателства са приложени с молбата. Въззивната инстанция изобщо не е зачела и не е коментирала тези обстоятелства. Изводите й, че дадените в този смисъл указания не са отстранени е неправилен.

Отново в изпълнение на указанията в тълкувателното решение от 15.01.2019г. по тълкувателно дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав при дължимата служебна проверка на всички правнорелеванти факти, относими към резултата на настоящото производство, намира, че частната жалба е неоснователна по съображения, че молбата за отмяна е подадена извън преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК.

Както сам молителят сочи и представя доказателства за това, новото обстоятелство му е станало известно на 04.10.2024г., когато е получил удостоверението от Областния управител област Ловеч, акта за държавната собственост и схемата проект на имота. Молбата за отмяна е изпратена по пощата на 05.05.2025г. далеч след изтичане на тримесечния срок.

Като краен резултат обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, но със съвсем различни от изложените в него мотиви и съображения.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положена дължима грижа за добросъвестно водене на процеса. Новооткритите обстоятелства или писмени доказателства са относно факти, осъществили се преди приключване на съдебното дирене и преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Нововъзникналите факти не съставляват основание за отмяна по чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението и въз основа на тях страната може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си. Ако съображенията на Окръжен съд Ловеч, изложени в последния цитиран в настоящото определение абзац от разпореждането № 308/03.07.25г., са в смисъл, че в молбата за отмяна молителят се позовава на „нововъзникнал факт“, на който може да се основе в ново исково производство, следва да се има предвид, че при отсъствие на спор между кооперацията и държавата кой е собственик на обекта ресторант-кафе в [населено място], [улица], становището на окръжния съд е некоректно.

На ответника в настоящото производство частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 300лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на частната жалба, който разход е договорен и доказан.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане № 308 от 03.07.2025г. постановено по гр. д.№ 326/2022г. на ОС Ловеч.

О. П. кооперация „Единство“, с. Глогово, област Ловеч да заплати на ЕТ „Д. И. - С.“, [населено място] сумата 300 лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: