О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60663

София, 03.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Д. Д.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 1909 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 1623 от 31.І.2020 г. на софийското „Д. Е. Холдинг“ АД, /ЕИК[ЕИК]/, подадена против онази част от решение № 2633 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г., с която е бил уважен предявеният срещу търговеца настоящ касатор иск на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) с правно основание по чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ посредством обявяването за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността й обективираното в Изявление за прихващане вх. № 9412/17.Х.2014 г. такова, извършено от холдинговото дружество (с тогавашното му фирмено наименование „Е. Х. ) с негово активно вземане на стойност 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия с „ПМУ“ АД, като в резултат ответникът е бил осъден – на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН, във вр. чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати държавни такси за двете инстанции в размер общо на 90 000 лв.

Оплакванията на касатора „Д. Е. Холдинг“ АД са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част - по уважения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу касатора от „КТБ“ АД (н.) чрез двамата й постоянни синдици иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъдел отхвърлен – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждането на всички направени от търговеца ответник по претенцията разноски по водене на делото. Инвокиран е довод, че съставът на САС не е следвало да прилага към процесното прихващане актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, на която с изменението от 13.ІІІ.2018 г. е била придадена обратно действие от 20 юни 2014 г., тъй като е налице противоречие с правни норми от по-висок ранг (международни и европейски), което - предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, императивно налагало неприлагане на националната уредба в тази й част.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1, по 2, предл. 2-ро, както и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл по следните два правни въпроса:

1./ „Към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за законосъобразност на извършено прихващане на насрещни парични вземания – към момента на неговото извършване или към момента на възникване на потестативното право на иск за оспорване действителността на прихващането?+;

2./ „Длъжен ли е съдът да се съобрази с придаденото от законодателя обратно действие на материалноправна норма – конкретно нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 28.ХІ.2014 г., на която с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.) е придадено обратно действие, считано от 20 юни 2014 г., както и да приложи същата в новата й редакция спрямо правоотношения, чието възникване, осъществяване и приключване (вкл. реализиране на съответните правни последици) е протекло изцяло при действието на закона в старата му редакция (дори преди влизане в сила на измененията, обн. ДВ, бр. 98 от 28.ХІ.2014 г.), при положение, че:

~ начинът, по който националната разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила предпоставките за недействителност на извършено от кредитор или от банката прихващане, нарушава: първо, „ценността правова държава“, закрепена в чл. 2 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ДФЕС/ и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол, със зачитане на основните права и равенство пред закона; второ – правото на собственост, както е уредено в чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и чл. 17 от ХОПЕС;

~ прилагането на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата й редакция, която с обратна сила променя предпоставките за валидно извършване на прихващане на насрещни вземания и задължения с кредитна институция, която е в производство за възстановяване или преструктуриране, и така националният закон предрешава изхода на висящи съдебни спорове за отмяна на извършените прихващания с такава кредитна институция, е в нарушение на чл. 77 от Директива 2014/59/ЕС2;

~ Според така въведената с обратно действие норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията, обн. ДВ, бр. 98 от 28.ХІ.2014 г., приложима от 20 юни 2014 г., съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.) единствената предпоставка за недействителността на такова прихващане е моментът, в който то е било извършено, като по този начин със законодателната промяна е създадена несигурност в гражданския и търговски оборот и е предрешен изхода по висящи правни спорове, което е в нарушение на чл. 67, § 1 от ДФЕС, съгласно който Съюзът /ЕС - бел. на ВКС/ представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки, която норма, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат (в случая § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.).

Касаторът поддържа, че формулираните от него два правни въпроса били обуславящи за изхода по конкретното дело, понеже ако въззивният съд не бе допуснал посочените в касационната жалба „нарушения на основни принципи на българското право и правораздаване, както и на конкретни материалноправни норми от вътрешното ни законодателство и разпоредби на правото на Европейския съюз и такива от международни договори“, той (съставът на САС) щял да достигне до противоположни на възприетите от него в атакуваното решение изводи относно основателността на предявения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Така в обжалваната си част въззивното решение било в противоречие с Решението от 14.ІІ.2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-630/2017 г., според което била несъвместима с правото на ЕС национална правна уредба, която с обратна сила прогласява за недействителни договори, сключени преди тази правна уредба да е била създадена, като в тази връзка „Дисманн Е. Х. АД-София инвокира довод, че: „Прихващането по българското право се упражнява чрез едностранна сделка, чиято действителност също следва да се урежда от законодателството, което е съществувало към датата на извършване на сделката“.

Що се отнася до допълнителната предпоставка за допустимост на касационния контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя е релевирана от касатора с довод, че следвало да бъде съобразена практиката на ВКС, „която неминуемо ще бъде създадена през следващите месеци“.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез двамата свои постоянни синдици Д. и М. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за неговото потвърждаване.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското „Д. Е. Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК са следните:

За да отмени първоинстанционното решение на СГС от 19.ІІ.2018 г. и да уважи иска на „КТБ“ АД (н.) с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН, воден срещу ответното акционерно дружество настоящ касатор, чийто предмет е било прогласяването за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на тази банка на извършено прихващане с активното вземане на търговеца в размер на 1 500 000 лв. (по изявлението му с вх. № 9412/17.Х.2014 г.), въззивната инстанция е съобразила междувременно настъпилото /в сила от 16.ІІІ.2018 г./ изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, придаващо й изрично обратно действие към датата 20 юни 2014 г. Съставът на САС се е мотивирал, че обратното действие (ex tunc) на закона се изразява в преуреждането на определени правни последици, явяващи се резултат от възникнали преди неговото влизане в сила юридически факти, изтъквайки, че такова действие гражданският закон може да има само „по изключение“: според текста на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, императивно въвеждащ кумулативното изискване обратната сила на съответния нормативен акт „да се даде с изрична разпоредба“. В случая разпоредбата, която препятства ретроактивното действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН по неприемлив начин да се извлича чрез тълкуване, е тази на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (Обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.), която дословно гласи: „Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.“ Така целеният от законодателя ретроактивен ефект е с „обхват“ от около 3 години и 9 месеца – период, съпоставим с продължителността на срока по чл. 64, ал. 1 от Конституцията /във вр. чл. 1, ал. 1 от същата/ от четири години, за който се избира Народното събрание.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. След датата 31 януари 2020 г., която е тази на постъпването на касационната жалба на „Д. Е. Холдинг“ АД в канцеларията на САС, в Конституционния съд на Р. Б. е било образувано - на 14 май с. г. - конст. дело № 9/2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, вкл. и на § 8 от ПДР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.). В един и същи ден, а именно на 20.Х.2020 г., е било образувано настоящето търговско дело № 1909/2020 г. по описа на ВКС, както и с определение на Конституционния съд е било допуснато за разглеждане по същество горепосоченото искане на Висшия адвокатски съвет, но с изключение на § 1, т. т. 7 и 9 от ДР на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) по отношение на които искането е отклонено като недопустимо. Спирането на настоящето касационно производство е постановено с резолюция на съдията-докладчик от 26.Х.2020 г.

Произнасянето на Конституционния съд на Р. България по конст. дело № 9/2020 г. е станало с негово решение № 8 от 27.V.2021 г. Същото е било обнародвано в ДВ, бр. 48 от 8 юни 2021 г. Посочените обстоятелства са наложили произнасянето на настоящия състав на ВКС в производството по чл. 288 ГПК да се извърши в закрито съдебно заседание на 14 юни 2021 г. за селектиране касационната жалба на „Д. Е. Холдинг“ АД.

В относимата си към настоящия случай негова част, взетото предвид решение № 8/27.V.2021 г. на Конституционния съд, постановено по конст. дело № 9/2020 г., е в смисъл, че сред обявените за противоконституционни разпоредби е и тази на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.). Именно това е разпоредбата, която съставът на САС е съобразил при постановяване на атакуваното въззивно решение по т. д. № 2078/2018 г., с което - след отменяване на първоинстанционниs съдебен акт по съществото на спора, въведен с иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, тази претенция на ищцовата „КТБ“ АД (н.) е била уважена с обявяването за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността й извършеното от търговеца настоящ касатор с негово изявление вх. № 9412/17.Х.2014 г. прихващане с вземане в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), придобито по договор за цесия, сключен с „ПМУ“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/.

При този изход на преюдициалното конституционно дело, в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуваното въззивно решение се явява постановено в хипотезата на extra legem, т. е. на несъществуваща относима материалноправна норма, което обстоятелство позволява квалифицирането му като очевидно неправилно. Следователно налице е основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване, като преди това спряното касационно производство служебно ще следва да бъде възобновено, съгласно чл. 230, ал. 1 in fine ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА по служебен почин спряното на 26.Х.2020 г. с резолюция на съдията-докладчик на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК касационно производство по настоящето т. д. № 1909/2020 г./

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2633 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ по уважения иск с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН и присъдените в тежест на касатора държавни такси за първоинстанционното и въззивното производства.

У К А З В А на касатора „Д. Е. Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище адрес на управление в [населено място], [улица], чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), тъй като в противене случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чийто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1909 по описа за 2020 г.