Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 6082/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. срещу Решение № 574/27.03.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело № 649/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. С. срещу Заповед № 1/04.02.2022 г. на началника на Четвърта районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Пловдив (04 РС ПБЗН) при Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Пловдив (РД ПБЗН - Пловдив).

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед съдържа всички реквизити. Твърди, че заповедта няма адресат. Излага съображения, че съдът не е формирал мотиви, предвид нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Сочи, че изводите на съда досежно възражението му, че не е нарушена целостта на коминното тяло представлявали предположения и догадки. Съдът не бил обсъдил заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи, а частично ги е кредитирал. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедта съответства на материалния закон. Сочи, че липсват доказателства за нарушена цялост на коминното тяло и за задимяване при експлоатация на камината. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед да се отмени, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Претендира разноски. Представя писмена защита и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. П..

Ответникът по касация Началникът на Четвърта районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е била Заповед № 1/04.02.2022 г. на началника на 04 РС ПБЗН при РД ПБЗН Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 255 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е заповядано да се преустанови експлоатацията на съоръжението: коминно тяло, намиращо се в [адрес], граничещо с баните на средните апартаменти, с адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес].

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2022 г. в 04 РС ПБЗН-Пловдив е постъпила жалба от управителя на етажната собственост на [адрес], [жк], гр. Пловдив. В жалбата се сочи, че след извършена проверка на мазетата е констатирано наличието на отоплителен котел в избеното помещение (общо мазе) без наличието на одобрение от етажната собственост. Твърди се нарушение на коминното тяло и смесването му с аспирационния комин. При запалване на котела от отдушниците и ревизиите с вертикални тръби в апартаменти 14 и 18 излиза дим в големи количества и задимява апартаментите.

На 04.02.2022 г. е извършена проверка, резултатите от която са отразени в Констативен акт (КА) № КА-ПБЗН-ПД-4-6-1/04.02.2022 г. Установено е, че коминното тяло, което се намира в [адрес], граничещо с баните на средните апартаменти е с нарушена цялост и е невъзможно безопасното му използване. При тези обстоятелства при използването на комина се получава задимяване на отделни помещения в блока и съществува повишен риск от задушаване или вредни последствия за живущите. Посочено е, че са нарушени изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.) във вр. с чл. 140, т.1 от ЗМВР.

На 04.02.2022 г. е издадена процесната заповед.

С. З. № 7324з-7 от 21.02.22г. на началника на 04 РС ПБЗН - Пловдив е назначена комисия, която да приведе в изпълнение заповедта. Съставен е Протокол № 1 от 28.02.2022г. за привеждане в изпълнение на заповед за налагане на ПАМ. Протоколът е подписан от длъжностите лица - съставители и от управителя на етажната собственост.

Съдът е посочил, че в съдебно заседание, проведено на 16.02.2023г., жалбоподателят е уточнил, че в този комин на етажната собственост няма друга камина, само той има камина, която се намира в избата и само той използва коминното тяло. В блока са пет етажа и само той използва комина по предназначението му. Виждал е със собствените си очи, че излиза пушек от контакта на И. Х. от [номер], когато е горяла неговата камина и оттогава не пали камината. В апартамента на А. Р. не е виждал да има пушек, другаде не е виждал да има дим. Заявил е пред съда, че няма да използва камината, докато коминът не бъде отремонтиран.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-технически експертизи (СТЕ). Посочил е, че кредитира СТЕ изготвена от вещото лице инж. К. М.. От същата е установил, че апартаментът на жалбоподателя се намира на първия жилищен етаж в шестетажна секция [адрес]. Под апартамента му има избен етаж и в едно от помещенията е инсталирана пелетна камина.

Посочил е, че частично кредитира основната и допълнителната СТЕ изготвени от вещото лице инж. Н. Р.. Изключил е частта от експертизите, в която вещото лице е събирал гласни доказателства, изразил е мнение по законосъобразността на оспорената заповед и е дал предложения какво да се изпълни от жалбоподателя, за да се извърши ремонт на коминното тяло. От експертизите изготвени от вещото лице инж. Р. съдът е установил, че целостта на коминното тяло е нарушено в местата на свързване с хоризонталните междуетажни конструкции. Жилищният блок е построен през 80-те години на миналия век и е на повече от 40 години. Изграден е от стоманобетонни панели като свързването на отделните панели и междуетажните конструкции е със заварки. Фугите между отделните панели са замазани с варо-циментови разтвори. Коминните тела са отлети заедно с панелите, не са изградени допълнително. Външно не се забелязват пукнатини по комините, като вероятно е компрометирана връзката между отделните панели, а оттам и между коминните тела.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от оправомощено длъжностно лице по реда на чл. 25, ал.4, т.3 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., което правомощие по силата ал.1 на чл. 25 от Наредбата е във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 255 от ЗМВР.

Приел е, че заповедта е в съответната писмена форма и е надлежно мотивирана с излагането на фактически и правни основания за издаването й.

Приел е, че при издаване на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила В тази връзка е посочил, че правилата, относно производството по издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки, свързани с противопожарните правила, са описани в чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. и те са спазени изцяло от административния орган.

Приел е, че заповедта не противоречи и на материалноправните разпоредби. В тази връзка е изложил съображения, че от доказателствата по делото се е установило, че са нарушени изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. Конкретните факти, покриват хипотезата за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. Непосочването на чл. 25 от цитираната наредба съдът е приел, че не е съществено нарушение водещо до отмяна на оспорваната заповед.

Приел е, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 5 АПК. В тази връзка е посочил, че целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да преустанови или предотврати нарушения на нормите за пожарна безопасност и последиците им.

Решението е правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че процесното коминно тяло, което се намира гр. Пловдив, [жк], [адрес], е невъзможно да бъде безопасно използвано, тъй като при използването на комина се получава задимяване на отделни помещения в блока. Установено е, че този комин се използва само от С. С..

При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря.

При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдът не бил формирал мотиви. Обратното обжалваното съдебно решение съдържа мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Противно на твърдението на касатора съдът изрично е посочил, защо не кредитира възражението на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че не е нарушена целостта на коминното тяло в [адрес], гр. Пловдив, [жк]. Правилно съдът е посочил, че самият жалбоподател е обяснил пред съда, че в етажната собственост няма друга камина и само той използва коминното тяло, като сам е виждал, че излиза пушек от контакта на И. Х. от [номер], когато гори неговата камина. Това признание на жалбоподателя следва да се приеме за такова по чл. 175 ГПК, вр. чл. 144 АПК и предвид останалите събрани по делото доказателства, вкл. СТЕ, правилно съдът е приел, че тъй като целостта на коминното тяло е нарушена, се получава задимяване в отделни апартаменти в блока, поради което правилно е приложена принудителната административна мярка по чл. 255 ЗМВР. Изложените в касационната жалба съображения за немотивираност на съдебното решение изразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда, но това не прави решението немотивирано.

Съдът не е допуснал нарушения при оценката на заключенията на вещите лица, като е обсъдил същите, заедно с останалите доказателства по делото, каквото е изискването на чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Обосновано и правилно е посочил в кой части не кредитира основната и допълнителната СТЕ изготвени от вещото лице инж. Н. Р..

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел, че заповедта няма адресат, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Проверката за както сочи касаторът редовността на оспорената заповед е проверка за наличието на основанието по чл. 146, т. 2 АПК, доколкото посочването на адресат на административния акт е изискване по чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Съдът е извършил проверка за спазване на формата на акта и правилно е посочил, че същата е спазена. Адресат на заповедта е етажната собственост на [адрес], гр. Пловдив, [жк], като всички живущи в блока следва да спазват приложената мярка по чл. 255 АПК. На жалбоподателя, като живущ в етажната собственост и като използващ коминното тяло, е признат правен интерес от обжалването на административния акт.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, изводите му са логични, последователни и изградени на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 574/27.03.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 649/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА