Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 6108/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕЙ ЕНД АЙ - Асенов, Игнатова“ ЕООД, подадена чрез адв. Ц. срещу решение № 287 от 26.04.2023 г., поправено с решение за очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 136 по описа на Административен съд – Монтана за 2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-04001221002582-091-001 от 15.12.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001222033812-003-001 от 18.02.2022 г., издадени на основание чл. 119, ал. 2 органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. в частта му, с която е потвърден с решение № 18 от 04.03.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - В. Т. с който за данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г., м. 09.2016 г., м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15 194.13 лв. и следващите се лихви за просрочие общо в размер 8 241.07 лв., както и за периодите м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. за които е определен за внасяне деклариран и невнесен ДДС в размер на 1 149.35 лв. и лихви в размер на 244.73 лв. и „ЕЙ ЕНД АЙ - АСЕНОВ, ИГНАТОВА“ ЕООД, е осъдено да заплати на НАП разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 634.64 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички възражения на ревизираното лице. Излага съображения, че ревизионния акт в обжалваната част е постановен при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията. Според касатора, фактурите по които се претендира право на данъчен кредит са неистински документи. Видно от удостоверение изх. № 482/20 от 12.11.2021 г. издадено от Г. Н. - следовател при ОСС на Окръжна прокуратура гр. Монтана е образувано ДП № 33/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Монтана. Досъдебното производство е образувано първоначално срещу неизвестен извършител, за това че, през периода 2016 - 2017 г. в гр. Монтана при условията на продължавано престъпление е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 4 617.52 лв., като е потвърдена неистина в подадени данъчни декларации, като данъчните задължения са в големи размери - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

С постановление на ОП Монтана са приобщени материали по ДП № 49/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Монтана, образувано против неизвестен извършител. В хода на разследването е установено, че съпричастност към извършените деяния има лицето А. А., който е движел счетоводната дейност на ревизираното дружество към тези периоди. Видно от представеното Удостоверение на ОСлО при ОП Монтана е, че са издадени множество фактури включително и процесните с посочен издател в тях „ЕЙ ЕНД АЙ - Асенов, Игнатова“ ЕООД, които обаче не са подписвани от законния представител на фирмата. Процесиите фактури са обект на разследване по описаните по-горе дела. Нито едно от тези доказателства не е взето под внимание при издаването на акта, което води и до неговата незаконосъобразност, както и впоследствие неправилност на решението на съда.

Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че за данъчни периоди от м.12.2015 г. до м. 05.2016 г. задълженията за тези периоди са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК. В ревизионния акт, липсват данни за връчване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) на ревизираното лице и следователно още към момента на подаване на писменото възражение срещу ревизионния доклад - 5 годишния давностен срок е изтекъл за горепосочените публични задължения.

Иска решението да бъде отменено, както и ревизионния акт в оспорената му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Иска съда да остави в сила първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 634.64 лв., съобразно представен списък (л.19).

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й я намира за неоснователна. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно постановено.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против ревизионен акт № Р-04001221002582-091-001 от 15.12.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001222033812-003-001 от 18.02.2022 г., издадени на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от В. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – В. Т. и П. А. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – В. Т. - ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с решение № 18 от 04.03.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В. Т. с който по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г., м. 09.2016 г., м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15 194.13 лв. и следващите се лихви за просрочие общо в размер 8 241.07 лв., както и за периодите м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. за които е определен за внасяне деклариран и невнесен ДДС в размер на 1 149.35 лв. и лихви в размер на 244.73 лв.

За да обоснове извод за неоснователност на обжалването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по: фактура № 102518 от 28.12.2015 г. с предмет „хартиени торбички“ на стойност 3 000 лв. и ДДС в размер на 600 лв (л.123), фактура № 102536 от 18.01.2016 г. с предмет „хартиени торбички“ на стойност 7 396.80 лв. и ДДС в размер 1 479.36 лв. (л.127), фактура № 102530 от 12.01.2016 г. с предмет на доставка „копирна хартия“ на стойност 6 355 лв. и ДДС в размер 1 271 лв. (л.125) и фактура № 102617 от 31.03.2016 г. с предмет на доставка „копирна хартия“ на стойност 2 500 лв. и ДДС в размер на 500 лв. (л.129), издадени от „БД Сървисис“ АД; фактура № 3000000059 от 28.04.2016 г. с предмет на доставка „копирна хартия“ на стойност 2 500 лв. и ДДС в размер 500 лв. (л.131), фактура № 3000000203 от 30.05.2016 г. с предмет на доставка „копирна хартия“ на стойност 3 240 лв. и ДДС в размер 648 лв. (л.103 папка 3), фактура № 3000000208 от 31.05.2016 г. с предмет на доставка „хартиени торбички“ на стойност 6 000 лв. и ДДС в размер 1 200 лв. (л.104 папка 3), фактура № 3000000209 от 31.05.2016 г., с предмет на доставка „хартиени торбички“ на стойност 6 000 лв. и ДДС в размер 1 200 лв. (л.105 папка 3) и фактура № 3000000284 от 28.06.2016 г. с предмет на доставка „торбички“ на стойност 6 250 и ДДС в размер 1 250 лв. (л.106 папка 3), издадени от „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД; фактура № 624 от 17.10.2016 г., с предмет на доставка „80 л. офсет“ на стойност 1 750 лв. и ДДС в размер на 350 лв. (л.117), фактура № 635 от 24.10.2016 г., с предмет на доставка „торбички“ на стойност 3 750 лв. и ДДС в размер на 750 лв. (л.118), фактура № 660 от 31.10.2016 г., с предмет на дсотавка „хартия“ на стойност 2 000 лв. и ДДС в размер на 400 лв. (л.119), фактура № 1069 от 29.12.2016 г., с предмет на доставка „ и торбички“ на стойност 6 460 лв. и ДДС в размер на 1 292 лв. (л.121), фактура № 1184 от 27.01.2017 г., с предмет на доставка „копирна хартия, джобове“ на стойност 5 450 лв. и ДДС в размер на 1 090 лв. (л.122), издадени от „Ф. Т. 2013“ ЕООД; фактура № 807 от 30.09.2016 г., с предмет на доставка „копирна хартия, тетрадка голям формат ..., тетрадка 60 л.“ на стойност 7 492 лв. и ДДС в размер на 1 498.40 лв. (л.120), издадена от „ГОЛЕМИЯ“ ЕООД; фактура № 241 от 30.01.2017 г., с предмет на доставка „класьор 8 см., папка PVC, тетрадка 80 л.“ на стойност 4 551 лв. и ДДС в размер на 910.20 лв. (л.116), издадена от „Еуробул“ ЕООД.

По делото са приети основно и допълнително заключение по Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Вещото лице по основната и допълнителна експертиза е посочило, че фактурите не са придружени от ППП, договори, анекси, транспортни документи, документи за плащания и др. документи. Вещото лице по допълнителната СИЕ е дало заключение, че спорните фактури са част от предмета на разследване по досъдебно производство № 33/20 по описа на ОСлО при ОП – Монтана и досъдебно производство № 49/20 по описа на ОСлО при ОП – Монтана. По отношение на процесиите фактури, по които е отказано право на данъчен кредит е установено, че към тях не са представени никакви други съпътстващи документи.

Съдът е изложил съображения, че образуваните две досъдебни производства, чиито предмет са и процесните фактури, са неотносими към настоящият спор, защото предмета на съдебното производство е различен от предмета на досъдебните производства.

Във връзка с процесните доставките на стоки по издадените фактури от „БД Сървисис“ АД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Ф. Т. 2013“ ЕООД, „Големия“ ЕООД и „Еуробул“ ЕООД съдът е приел, че не са представени доказателства, от които да може да се направи извод за реалност на доставките. Съдът е кредитирал заключението по СИЕ според което фактурите не са придружени с приемо-предавателни протоколи (ППП) и др. документи удостоверяващи доставката. Същите не са подписани от получателя и въпреки прикачените фискални бонове, вещото лице не е открило данни за плащания и осчетоводявания. Въз основа на представените по делото доказателства и заключенията по основната и допълнителна СИЕ, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.

За неоснователно е прието възражението на ревизиращото лице за изтекла погасителна давност за данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 05.2016 г.

Съдът е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и по отношение на декларирания и невнесен от дружеството ДДС за данъчни периоди м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. общо в размер 1 149.35 лв. и лихви върху него в размер 244.73 лв., тъй като от дружеството не са представени доказателства, че данъка е внесен.

По изложените съображения, първоинстанционниоят съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че задълженията за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. 05.2016 г. са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-04001221002582-020-001 от 29.04.2021 г. (л.74-75 от делото), която е надлежно връчена по електронен път на ревизираното лице на 12.05.2021 г. , т. е. преди да изтече срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Давностният срок е започнал да тече от 01.01.2017 г., а петгодишният давностен срок по ДДС изтича на 01.01.2022 г. ЗВР е връчена на 12.05.2021 г., поради което давностният срок не е изтекъл за нито един от процесните данъчни периоди.

Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Безспорно по време на ревизията и пред съда са представени единствено спорните фактури, издадени „БД Сървисиз“ АД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Ф. Т. 2013“ ЕООД, „Големия“ ЕООД и „Еуробул“ ЕООД, като по делото не са представени никакви доказателства за предаване на стоките.

Настоящият състав намира, че по делото липсват представени и съпътстващи получаването на стоката документи като напр. пътни листи, товарни разписки, приемо-предавателни протоколи и др. В тази насока съдът правилно е кредитирал основното и допълнително заключение по СИЕ.

Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити и доказателства за плащане, не са достатъчни за възникване на право на данъчен кредит, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. В конкретния случай липсват доказателства, че доставките на стоки, фактурирани от горепосочените доставчици са реални.

В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело № 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено.

По делото е установено, че процесните фактури са обект на разследване по досъдебно производство № 33/20 по описа на ОСлО при ОП – Монтана и досъдебно производство № 49/20 по описа на ОСлО при ОП – Монтана, което се потвърждава и от допълнителното заключение по СИЕ, като разследването е образувано срещу неизвестен извършител и все още продължава. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че водените досъдебни производства, са неотносими за настоящият спор, тъй като са с различен предмет и същият не е свързан с отказа на ревизираното лице да бъде признат данъчен кредит по спорните фактури.

Касаторът твърди, че от представеното Удостоверение на ОСлО при ОП Монтана е видно, че са издадени множество фактури включително и процесните с посочен издател в тях „ЕЙ ЕНД АЙ - Асенов, Игнатова“ ЕООД, който не са подписвани от законния представител на фирмата. Фактурите, предмет на настоящият спор не са издадени от ревизираното лице, а от негови доставчици „БД Сървис“ АД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Ф. Т. 2013“ ЕООД, „Големия“ ЕООД и „Еуробул“ ЕООД. В случая касаторът е получател по процесните фактури и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Доводът на ревизираното лице, че фактурите са неистински документи и не отразяват истински и верни факти, свързани с действително осъществени доставки на стоки, е изцяло в синхрон с установеното от съда. При липса на доказателства за получени стоки по процесните фактури, по които дружеството е приспаднало данъчен кредит, което съответства и на твърденията на касатора, че фактурите са неистински, то законосъобразно с ревизионния акт на касаторът е отказано право на ползване на данъчен кредит.

По делото е установено, че ревизираното лице е декларирало, но не е внесло ДДС за данъчни периоди м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. в размер на 1 149.35 лв. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не са представени доказателства, че декларираните задължения са внесени, поради което съдът правилно е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и по отношение на задълженията за тези данъчни периоди, ведно с дължимите лихви.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 634.64 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 287 от 26.04.2023 г., поправено с решение за очевидна фактическа грешка, постановено по адм. дело № 136 по описа на Административен съд гр. Монтана 2022 г.

ОСЪЖДА „ЕЙ ЕНД АЙ-Асенов, Игнатова“ ЕООД, със седалище в гр. Монтана, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6, [ЕИК], представляван от управителя А. И., да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 2 634.64 (две хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА