РЕШЕНИЕ № 2807 София, 08.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: МАДЛЕН ПЕТРОВА Членове: ВЕСЕЛА ПАВЛОВАПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от председателя Мадлен Петрова по административно дело № 6097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на М. Минчев от [населено място], обл. Разград, чрез адвокат В. Терзиева и на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна чрез юрк. Е. Великова против решение № 44/12.04.2023 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело № 227/2022 г.

М. Минчев, чрез адвокат В. Терзиева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-03001721006947-091-001/24.06.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за допълнително установен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. в общ размер на 17 407.89 лева и съответните лихви в общ размер на 5 602.06 лева и данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер 846.95 лева и лихви в размер на 170.34 лева.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие на решението с писмените доказателства по делото, нарушение на материалния и процесуалния закон.

Основният довод за неправилност на решението е за нарушение на материалния закон, тъй като с ревизионен акт в потвърдената част се извършва облагане на доход, който не е получен от ревизираното лице. За да бъдат обложени с данък по ЗДДФЛ доходите от лихви, те следва да са постъпили в патримониума на физическото лице.

Поддържа нарушение на чл.109, ал.1...