Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 6227/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Българска билка БГ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуален представител адв. Х., срещу Решение № 799 от 28.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2616/2022 г. по описа на Административeн съд Пловдив /АС-Пловдив/, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621006571-091-001/01.07.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 414 от 13.09.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта му относно определените задължения ЗДДС в резултата на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Д. Д. ЕООД и Астарго 3ЕООД, и допълнително определените задължения по ЗКПО в резултат на непризнат за данъчни цени разход по същите първични счетоводни документи, и е осъдено юридическото лице за разноски.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че процесните фактури са отразени в счетоводствата, както на РЛ, така и на неговите преки доставчици и фактурите са платени. Излага аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства за реално осъществени търговски сделки. В частта по ЗКПО счита, че дружеството притежава изискуемите от закона първични счетоводни документи, обосноваващи документална обоснованост на осчетоводените разходи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.
В проведеното съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Б., който поддържа касационната жалба. Представя писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Рашева, оспорва касационната жалба в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на РА № Р-16001621006571-091-001/01.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 414 от 13.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Българска билка БГ ЕООД са определени публични задължения за ДДС за внасяне в резултат на непризнато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 59 363,54 лева, ведно с лихви за забава в размер на 9 914,27 лева, както и е начислен допълнително корпоративен данък за 2019 г. в размер на 10 878 лева и лихва 2 209,02 лева и корпоративен данък за 2020 г. в размер на 14 978,75 лева и лихва 1 522,96 лева, т. е. начислен е общо корпоративен данък в размер на 25 856,75 лева и лихви в размер на 3 731,98 лева.
Съставът на АС-Пловдив е описал подробно фактическите констатации, установени при ревизията, като е анализирал всички представени по делото доказателства. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. За изясняване фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
В частта по ЗДДС:
1. По отношение на отказания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от Декар два ЕООД. Съдът е установил, че доставчикът на Българска билка БГ ЕООД - Д. Д. ЕООД, е свързано с РЛ лице с оглед обстоятелството, че управител и едноличен собственик на капитала към момента на твърдените за извършени услуги по жътва на лайка е К. М., като към настоящия момент същият е прехвърлил дяловете си в Д. Д. ЕООД на друго лице. Д. Д. Д. ЕООД сочи в писмени обяснения по делото, че през 2021 г. дружеството е ползвало външна услуга за жътва на лайка от Евролайн ЕООД, а през 2020 г. извършената услуга спрямо Българска билка БГ ЕООД е дисковане и е извършена от К. М. - управител на дружеството с малогабаритен трактор под 20 конски сили и с прикачена към него дискова брана. По отношение на фактурите от 2019 година, те са били предмет на ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г. Служебно известно било на съда, че същият е бил обжалван по съдебен ред, като с Решение №11925/21.12.2022 г. по административно дело № 5067/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, жалбата на Д. Д. ЕООД е била отхвърлена. Това обстоятелство според съда сочи на липса на получени доставки от Д. Д. ЕООД по сочените и в приетата по делото ССчЕ доставки от негов доставчик БГ Имобилиен ЕООД. Стигнал е до извод, че за периода 2019 г. Д. Д. ЕООД не е могло да достави услуга жътва на лайка на Българска билка БГ ЕООД. Това от своя страна означавало, че по издадените от Д. Д. ЕООД на Българска билка БГ ЕООД фактури за 2019 г. нямало реално осъществени доставки.
АС-Пловдив, е отчел и обстоятелството, че за тези фактури няма и категорични доказателства за плащане, като липсват издадени касови бонове или други документи, които да доказват плащания. За 2019 г. такива не са представени, а Д. Д. ЕООД има въведено в експлоатация фискално устройство едва на 02.09.2020 г.
По отношение на фактурите, издадени за периода 2020 г. от Д. Д. ЕООД на Българска билка БГ ЕООД административният съд е установил, че предоставената услуга е дисковане и е извършена от К. М. управител на дружеството с малогабаритен трактор под 20 конски сили и с прикачена към него дискова брана. За тази услуга обаче не били налични допълнителни доказателства за осъществяването ѝ не е била индивидуализирана техниката, с която се сочи да е осъществена услугата, не били представени доказателства, че соченият малогабаритен трактор е бил технически изправен и годен да осъществи сочената дейност, липсвали каквито и да било доказателства за разходна норма на гориво на същия, количество заредено гориво за осъществяване на дейността. Липсвали също така и доказателства за правоспособност на К. М. да управлява трактор.
По отношение на непризнатия данъчен кредит на Българска билка БГ ЕООД по фактури с доставчик Д. Д. ЕООД за 2021 г. било установено, че доставчик на услуги на Д. Д. ЕООД се сочи, че е Евролайн ЕООД. От същото при насрещната проверка не били представени исканите доказателства. Такива доказателства са били представени едва при съдебното обжалване на вече издадения РА, при издаването, на който органите по приходите са имали основание да се позоват на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК и да приемат, че такива документи не съществуват. Липсвали и съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на услугите от Евролайн ЕООД към Д. Д. ЕООД.
Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че в хода на ревизията не е доказана обвръзката между фактурите, издадени от Евролайн ЕООД към Д. Д. ЕООД, и от Д. Д. ЕООД към Българска билка БГ ЕООД, доколкото такива не са представени. За пръв път се сочели същите в заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, като същото е посочило, че за 2021 г. в периода 17.05.2021 - 30.06.2021 г. са налични 46 такива, а в РД за периода от 17.05.2021 г. до 31.07.2021 г. се установяват издадени 76 броя фактури от Д. Д. ЕООД към РЛ. Според съда липсвала доказаност за идентичност на фактурираните услуги по веригата Евролайн ЕООД - ЕТ Росика-Р. Ч. - Д. Д. ЕООД - Българска билка БГ ЕООД.
2. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от А. К. ЕООД и съдът е стигнал до извод, че не са представени фактурите, по които е приспаднат данъчен кредит за данъчните периоди май 2016 и октомври 2016 г. и тези фактури не са включени и в дневниците за продажби на доставчика.
3. Относно отказания данъчен кредит по фактури от Астарго 3 ЕООД, то съдът е приел и тези доставки на услуги за недоказани по категоричен и безспорен начин. Сочело се, че за доставка на услугите Астарго 3 ЕООД е ползвал наето под наем техническо средство комбайн Европрима, прикачен към трактор с peг. № РВ06634. Договор за наем обаче е бил представен едва в съдебното производство, макар да е изискван, както от собственика ЗП Р. Ч., така и при насрещната проверка на Астарго 3 ЕООД. От доказателствата по делото се установявало, че соченият трактор с peг. № РВ06634 не е минавал годишен технически преглед след регистрацията му в Областен отдел З. П. отдел Контролно-техническа инспекция. По отношение на този трактор имало наложен и запор на 31.10.2023 г. от ЧСИ по изп. дело № 20137580401204. Според съда наложеният запор не препятства отдаване под наем, доколкото това не е разпоредително действие от собственика с вещта, но в хода на ревизията, а и по делото не били представени категорични доказателства, които да водят на извод, че сочената за използвана техника е била годна да извърши дейностите, които се сочи да е извършила. Липсвали ангажирани доказателства и за заплатен наем от Астарго 3 ЕООД на ЕТ Росика- 2000-Р. Ч., като дори по анекса към договора такъв е бил дължим към края на стопанската година, а именно 1 октомври 2021 година. Липсвали и доказателства за изразходваното гориво от сочения трактор за извършване на дейността.
На следващо място съдът е посочил, че действително се установяват лица, наети по трудови правоотношения с Астарго 3 ЕООД на длъжности тракторист към момента, когато се сочи дружеството да е ползвало наетата земеделска техника - И. Д. и М. Л., но за нито едно от тези лица не било доказано, че притежава необходимата правоспособност да изпълнява тази дейност. Приел е, че липсват категорични и убедителни доказателства за реални облигационни отношения между дружествата с предмет на отдаване под наем трактор с peг. № РВ06634. Това пък водило на извод, че Астарго 3 ЕООД не е разполагало с част от техниката, която да му послужи за извършване на фактурираните услуги към Българска билка БГ ЕООД, макар формално да е имало наличен нает персонал за това.
Що се касаело до отношенията между Астарго 3 ЕООД и Селект-43 ЕООД за отдаване под наем на Астарго 3 ЕООД на лайка-комбайн Европрима, липсвали каквито и да било доказателства, че такива облигационни договорености са съществували. Нито в хода на ревизионното производство, нито в последствие са били приложени договори за наем и евентуални анекси към тях, доказателства за заплащане на наемна цена, доказателства, индивидуализиращи твърдения за ползван лайка-комбайн Европрима.
В частта по ЗКПО:
Според съда липсвали конкретни доказателства, че процесните разходи са били реално осъществени от посочените доставчици и че са действително извършени във връзка с дейността на ревизираното лице. С оглед изложените факти и обстоятелства в РД и РА и събраните по делото доказателства съдът е приел, че органите по приходите правилно са установили, че по спорните фактури не е доказано реално изпълнение на стопански операции. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период.
С тези мотиви АС-Пловдив е отхвърлил жалбата срещу процесния РА.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Решението е правилно.
Следва да се посочи, че съдебният акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата против установените задължения по ЗДДС за месец Май и Отктомври 2016 г., не е предмет на касационния контрол, поради което е влязъл в сила.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с доставките по фактурите, издадени от Д. Д. ЕООД и Астарго 3 ЕООД, и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните услуги. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон.
В частта по ЗДДС.
В по-общ план следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца.
Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и в тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. . Преценката относно това дали са налице тези условия се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.
Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). , в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС.
Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото на данъчен кредит, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не се е справило с доказателствената тежест в процеса.
В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС.
В този смисъл не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. на услуги, респ. установено плащане на стойността им, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя или че фактурираните услуги са действително осъществени, което в случая не е сторено.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а и СЕС в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.
В този порядък и предви изложените аргументи в касационната жалба следва да се посочи следното.
1. Приемо-предавателните протоколи, изготвени между РЛ и Декар два ЕООД, са подписани от едно и също лице, като възложител и като изпълнител К. М., който е управител и представляващ и доставчика и получателя по фактурираните услуги. Услугата е жътва с комбайн Европрима, прикачен към трактор РВ06634 за 2019 г. и трактор РВ 06020 за 2021 г. Първият трактор е собственост на ЗП Р. Ч., която е майка на собственика на РЛ. При проверка е установено, че в дневниците за покупки на Декар два ЕООД няма отразени покупки от ЕТ Росика-Р. Ч. или от ЗП Р. Ч..
По отношение на фактурите от 2019 година, също така те са били предмет на ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р-16001621000389-091-001/02.08.2021 г. Същият е бил обжалван по съдебен ред, като с Решение №11925/21.12.2022 г. по административно дело № 5067/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, е било отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Д. Д. ЕООД. Правилен в тази връзка е изводът на АС-Пловдив за липса на получени доставки от Д. Д. ЕООД по сочените и в приетата по делото ССчЕ доставки от негов доставчик БГ Имобилиен ЕООД. Това от своя страна означава, че по издадените от Д. Д. ЕООД на Българска билка БГ ЕООД фактури за 2019 г. няма реално осъществени доставки. Следва да се отчете и обстоятелството, че за тези фактури няма и категорични доказателства за плащане, като липсват издадени касови бонове или други документи, които да доказват плащания. За 2019 г. такива не са представени, а Д. Д. ЕООД има въведено в експлоатация фискално устройство едва на 02.09.2020 г.
Тези факти няма как да не са били известви на касатора, предвид установената свързаност между Б. Б. БГ ЕООД и Д. Д. ЕООД. Т.е. установен е фактът на участието на ревизираното дружество във верига от доставки, по които са съставяни фактури с невярно съдържание, което е проявна форма и на данъчната измама.
По отношение на фактурираната услуга дисковане не са налични доказателства за осъществяването ѝ не е индивидуализирана техниката, с която се сочи да е осъществена услугата, не са представени доказателства, че сочения малогабаритен трактор е бил технически изправен и годен да осъществи сочената дейност. Т.е. по никакъв начин не се установява участието на Д. Д. ЕООД в извършването на дейността, дори и да се приеме, че същата е присъща и необходима за осъществяването на икономическата дейност на Б. Б. БГ ЕООД. Установява се всъщност единствено и само извършването на същата от управителя и едноличен собственик на капитала на самия ревизиран субект.
По отношение на непризнатия данъчен кредит на Българска билка БГ ЕООД по фактури с доставчик Д. Д. ЕООД за 2021 г. било установено, че доставчик на услуги на Д. Д. ЕООД се сочи, че е Евролайн ЕООД. От същото при насрещната проверка не били представени исканите доказателства. Такива доказателства са били представени едва при съдебното обжалване на вече издадения РА. Липсват и съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, средства и способи за изпълнение на доставките на услугите от Евролайн ЕООД към Д. Д. ЕООД, с което аналогично на казаното по-горе касаторът е бил наясно.
2. По отношение на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от Астарго 3 ЕООД изводите на съда също са правилни. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Както се каза трактор с № РВ06634 е собственост на ЗП Р. Ч., която е майка на собственика на РЛ. От доказателствата се установява, че соченият трактор с peг. № РВ06634 не е минавал годишен технически преглед след регистрацията му в Областен отдел З. П. отдел Контролно-техническа инспекция. Няма данни да е предостяван за нуждите на посочената дейност, което също следва да се приеме, че е било известно на касатора, предвид близките родствени отношения между управителя и едноличния собственик на капитала му и Р. Ч..
Липсват и доказателства за търговските отношения между Астарго 3 ЕООД и Селект-43 ЕООД за отдаване под наем на Астарго 3 ЕООД на лайка-комбайн Европрима.
Представянето на фактури с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама (в този смисъл Решение по дело С-285/09 R.)
С оглед на гореизложеното макар и документално оформени в счетоводството на РЛ липсват категорични и убедителни доказателства за реално извършване на процесните услуги от посочените доставчици, като данните по делото установяват участието във верига от доставки, единствено документално оформяне, с цел ползване право на данъчен кредит от ревизираното лице, със знанието на същото.
В частта по ЗКПО:
Счетоводният финансов резултат на дружеството за 2019 г. и 2020 г. е бил увеличен по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от същия закон, с отчетени от РЛ по сметка 602 разходи за услуги по фактури, издадени от доставчиците Декар два ЕООД и Астарго 3 ЕООД.
На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
С оглед изложеното в частта по ЗДДС съдът правилно е приел, че по спорните фактури не е доказано реално изпълнение на стопански операции. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период.
Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касационната жалба на НАП (виж 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 559,32 лева, изчислено на основание чл.8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 1 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 799 от 28.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2616/2022 г. по описа на Административeн съд Пловдив.
ОСЪЖДА Българска билка БГ ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Пловдив, район Западен, ул. Прослава №15, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 8 559,32 (осем хиляди петстотин петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА