Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 6298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Варна при ЦУ на НАП против частта от Решение №127/02.02.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. №1942/2022 г., с която е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-03000321002503-091-001/02.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РАП №П-03000322070280-003-001/18.04.2022 г., относно установените с него задължения на „Алес кар“ ЕООД за данъчен период (д. п.) м. октомври 2018 г. за ДДС в размер на 40 397.76 лв. и лихва – 13 197.66 лв., както и относно установените задължения за д. п. м. януари 2019 г. за ДДС в размер на 46 957.72 лв. и лихва – 97.78 лв., и в полза на жалбоподатeля са присъдени разноски в размер на 5 239.03 лв.

Образувано е и по касационната жалба на „Алес кар“ ЕООД против същото решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. За съвместно разглеждане е приета и частната жалба на „Алес кар“ ЕООД против Определение №755/14.03.2023 г. по адм. д. №1942/2022 г. на Административен съд – Варна.

С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК директорът на Дирекция ОДОП – Варна претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Заявява и искане за присъждане на направените разноски (юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и разноските за касационното производство). С писмена молба от 12.12.2023 г. възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и иска неговото намаляване.

Ответникът по касационната жалба – „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Я. по съображения, изложени в писмен отговор от 17.03.2023 г. и в писмена молба от 12.12.2023 г. Заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в оспорената му част и да му се присъдят разноски в качеството му на ответник в размер на 8 800 лв. (адвокатски хонорар).

„Алес кар“ ЕООД оспорва частично решението на административния съд с доводи за недопустимост. Иска да бъде обезсилено в оспорената част и да му се присъдят разноски. Оспорва като неправилно и Определение №755/14.03.2023 г. по адм. д. №1942/2022 г. и претендира неговата отмяна.

Ответникът по тази касационна жалба и по частната жалба - директорът на Дирекция ОДОП – Варна – оспорва касационната жалба по съображения, изложени чрез пълномощника му юрк. М. в писмена молба от 12.12.2023 г. и не изразява становище по частната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалба, основателност на първата и неоснователност на втората.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за всяка от тях.

С РА №Р-03000321002503-091-001/02.02.2022 г., поправен с РАП №П-03000322070280-003-001/18.04.2022 г., са установени на ревизираното дружество „Алес кар“ ЕООД задължения за:

д. п. м. октомври 2018 г. – ДДС в размер на 130 449.58 лв. и лихва към датата на акта – 42 616.94 лв. Задължението е в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по 5 фактури (номера от 197 до 201 от 30.10.2018 г.), издадени от „Терупи“ ЕООД, с предмет аванс и доставка на МПС и по фактура №221/02.05.2018 г., издадена от „К. Г. 15“ ЕООД, към която е издадено КИ №291/17.12.2018 г. (ДДС – 2 075.95 лв.);

д. п. м. декември 2018 г. – ДДС – 12 044.61 лв. и лихва – 3 730.78 лв. в резултат на начислен ДДС на основание чл. 117 във вр. с чл. 115, чл. 68, ал. 1 и чл. 124, ал. 5 ЗДДС във връзка с издадени КИ през м. декември 2018 г. към три фактури от „Алвеста“ ЕООД;

д. п. м. януари 2019 г. – ДДС за внасяне – 380.23 лв. и лихва – 114.50 лв. при деклариран ДДС за възстановяване – 54 607.23 лв. в резултат на: 1. начислен ДДС в размер на 8 029.74 лв. на основание чл. 117 във вр. с чл. 115, чл. 68, ал. 1 и чл. 124, ал. 5 ДДС по две фактури, издадени от „Алвеста“ ЕООД през м. ноември 2017 г., към които са издадени КИ през м. януари 2019 г.; 2. Непризнато право на данъчен кредит в общ размер 12 792.05 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по две фактури, издадени от „Терупи“ ЕООД - №245 и №246 от 16.11.2018 г.; 3. непризнат данъчен кредит в общ размер 31 131.35 лв. на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС по 10 фактури, издадени от „К. Г. 15“ ЕООД през м. април 2018 г. и по фактура №222/02.05.2018 г. от същия доставчик (ДДС – 3 035.32 лв.), към която е издадено КИ през м. декември 2018 г.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в частта му на установените задължения за д. п. м. декември 2018 г. изцяло (ДДС – 12 044.61 лв. и лихва – 3 730.78 лв.) и за д. п. м. януари 2019 г. – за ДДС в размер на 8 029.74 лв. и лихва – 16.72 лв. в резултат на начислен ДДС във връзка с издадени КИ от „Алвеста“ ЕООД. С оглед този резултат в полза на Дирекция ОДОП – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 543.97 лв.

С молба от 20.02.2023 г. „Алес кар“ ЕООД е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като му се присъдят разноските по делото изцяло, а на ответника да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, с доводи, че с отхвърлителната част на своето решение съдът се е произнесъл свръх петитум. При условията на евентуалност то е поискало намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.

С оспореното с частната жалба Определение №755/14.03.2023 г. искането е оставено без уважение. В това определение съдът е дал срок за обжалването му – 14 дни от съобщаването.

Според чл. 248, ал. 3 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тази разпоредба е тълкувана и приложена неправилно от първостепенния съд в смисъл, че редът за обжалване включва и срока за обжалване, който е този за обжалване на решението. Въпреки това, на основание чл. 62, ал. 3 ГПК частната жалба, подадена в рамките на дадения 14 – дневен срок, е допустима.

Касационната жалба на „Алес кар“ ЕООД против частта от решението на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА, установяващ негови задължения за д. п. м. декември 2018 г. изцяло (ДДС – 12 044.61 лв. и лихва – 3 730.78 лв.) и за д. п. м. януари 2019 г. – за ДДС в размер на 8 029.74 лв. и лихва – 16.72 лв. (общо 23 821.85 лв.) в резултат на начислен ДДС във връзка с издадени КИ от „Алвеста“ ЕООД, е основателна.

В жалбата си до съда (рег. №12611/19.08.2022 г.) дружеството изрично е заявило, че обжалва РА в частта му, в която са му установени задължения за д. п. м. октомври 2018 г., в който няма задължения за ДДС във връзка с КИ от „Алвеста“ ЕООД, и за д. п. м. януари 2019 г., за който обаче е посочило, че не се обжалват задълженията във връзка с КИ от „Алвеста“ ЕООД. За д. п. м. декември 2018 г. РА не е обжалван. Жалбоподателят е уточнил, че според него с решението си решаващият орган е потвърдил РА в необжалваната част досежно корекциите по КИ от „Алвеста“ ЕООД.

С оглед така заявеното от жалбоподателя в неговата жалба и уточненото в писмените бележки искане за отмяна на акта в обжалваната част, настоящият касационен състав намира, че неправилно съдът е приел, че се обжалва по съдебен ред РА изцяло в потвърдената му от решаващия орган част. Обстоятелството, че с жалбата си по административен ред дружеството е поискало отмяна на РА изцяло и решаващият орган не се е произнесъл по необжалвана част от същия, не променя този извод.

По така изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Алес кар“ ЕООД, както и в частта му на присъдените в полза на ответника разноски в размер на 2 543.97 лв.

Частната жалба обаче е неоснователна.

Административният съд не може сам да обезсили решението си в производство по реда на чл. 248 ГПК, поради което правилно молбата за изменение ва решението в частта му за разноските е отхвърлена с оспореното определение. Присъдените на ответника разноски като размер съответстват на отхвърлената част от жалбата. Определени са в размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004 г., към която препраща чл. 161, ал. 1 ДОПК.

По изложените мотиви частната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Не следва да се присъждат на частния жалбоподател разноските за внесената държавна такса в размер на 150 лв.

С решението си Административен съд – Варна е отменил РА относно установените с него задължения на „Алес кар“ ЕООД за д. п. м. октомври 2018 г. за ДДС – 128 373.63 лв. и лихва към датата на акта и за д. п. м. януари 2019 г. за ДДС - 12 792.05 лв. и лихва в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по 7 фактури, издадени от „Терупи“ ЕООД. Видно от РА петте фактури, издадени от „Терупи“ ЕООД на 30.10.2018 г. са за авансови плащания, а фактурите с номера 245 и 246 от 16.11.2018 г. са за доставка на автомобили Range Rover.

Според съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ) „Алес кар“ ЕООД е получател освен по фактурите с номера 245 и 246 от 16.11.2018 г. на автомобили Range Rover, но и по още три фактури с номера 242, 243 и 244 от 16.11.2018 г. По всичките пет фактури за доставка на автомобили Range Rover са приспаднати аванси по петте фактури от м. октомври 2018 г.

Правото на данъчен кредит по фактурите с номера 242, 243 и 244 от 16.11.2018 г. е упражнено в д. п. м. ноември 2018 г. Това право е отречено с първоначално издадения на дружеството РА №Р-03000319001123-091-001/22.01.2021 г. Този РА в посочената част е отменен с Решение №11495/13.12.2022 г. по адм. д. №2230/2022 г. на Върховния административен съд.

Вероятно по тази причина директорът на Дирекция ОДОП – Варна обжалва решението на Административен съд – Варна само в частта му, в която е отменен РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите с номера 245 и 246 от 16.11.2018 г., по които това право е упражнено в д. п. м. януари 2019 г., и по които са приспаднати аванси по фактури с номера 200 и 201 от 30.10.2018 г. Не обжалва решението в частта му на отказания данъчен кредит по фактурите за аванси с номера 197, 198 и 199 от 30.10.2018 г., приспаднати във връзка с доставките на автомобили по фактурите с номера 242, 243 и 244 от 16.11.2018 г.

Установените факти във връзка с тези доставки са едни и същи, но са издадени два РА, тъй като РА №Р-03000319001123-091-001/22.01.2021 г. е отменен от решаващия орган за д. п. м. октомври, м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. във връзка с други фактури и делото е върнато за нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК.

С оглед изложеното правилно съдът е съобразил Решение №11495/13.12.2022 г. по адм. д. №2230/2022 г. на Върховния административен съд и е дал отговор на всички доводи на ответника в първоинстанционното производство, изложени и в касационната му жалба. По аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК мотивите му не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователен е доводът на касатора, че „Алес кар“ ЕООД не е придобило правото на собственост върху стоките, т. е. между „Терупи“ ЕООД и него не е осъществена доставка, тъй като според договорите между двете дружества това право се прехвърля само след като е платена изцяло цената, а според ССЕ „Алес кар“ ЕООД има задължение към този доставчик за 154 322.26 лв. Не е ясно по коя точно фактура е това задължение, но меродавно за наличието на доставка според чл. 14, 1 от Директива 2006/112, неточно транспониран в ЗДДС към 2018 г., е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Това право е било прехвърлено, след като получателят се е разпоредил със стоките в полза на „Рентлист кар“ ЕООД.

Този довод противоречи на тезата, застъпена от издателите на акта в мотивите към него, както и от решаващия орган, че всъщност автомобилите не са доставени на „Терупи“ ЕООД, а на „Алес кар“ ЕООД, но чрез схемата на префактуриране се цели начисляване на ДДС от „Терупи“ ЕООД, което не го е внесло в бюджета, тъй като неправомерно е ползвало данъчен кредит по нереални доставки от други двама негови доставчици и е намалило задълженията си, а „Алес кар“ ЕООД е ползвало данъчен кредит вместо да начисли и приспадне ДДС за ВОП. Изложеното сочи, че според приходните органи „Алес кар“ ЕООД е получател по доставките на автомобилите, но чрез ВОП, а не от издателя на фактурите.

Тези мотиви за отказ на правото на данъчен кредит са обсъдени от съда. Не е спорно, че „Терупи“ ЕООД е издало Протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и е начислило ДДС във връзка с ВОП, както и е приспаднало ДДС с оглед следващите облагаеми доставки, за които е начислило ДДС (2 от фактурите не са включени в дневника за продажбите му). Неправомерното ползване на данъчен кредит по доставки и намаляване на резултата ДДС за внасяне (наличието на невключени фактури в дневниците за продажбите) е било предмет на ревизията на това дружество. Както е посочено в решението на Върховния административен съд №11495/13.12.2022 г. по адм. д. №2230/2022 г., при тези факти обстоятелството, че ревизираното дружество е придобило автомобилите от „Терупи“ ЕООД, което от своя страна ги придобива от немски търговец чрез ВОП, само по себе си не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на „Алес кар“ ЕООД, след като от страна на приходните органи не са предоставени на съда обективни данни за знанието му, че със сделката си осигурява данъчно предимство на прекия му доставчик или на друг доставчик по веригата от доставки (в случая за друг доставчик приходните органи не твърдят наличието на такова данъчно предимство). В този смисъл са и цитираните от първостепенния съд решения на СЕС.

В ревизионното производство ревизираното дружество дава обяснения и представя доказателства за това, че чуждестранните дилъри имат определени квоти, т. е. не продават повече от определен брой нови автомобили от един и същ бранд на търговци, които ги придобиват с цел да ги препродадат, а безспорно дейността му е свързана с продажбата на нови автомобили. Тъй като „Терупи“ ЕООД не осъществява такава дейност, то е придобило автомобилите като краен купувач. Тази цел, доколкото не е свързана с избягване на дължимите данъци, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит. В този смисъл са и мотивите в решението на Върховния административен съд, цитирано по-горе, според които данъчна измама или данъчно предимство в противоречие с целите на Директивата ДДС по определението в решението на СЕС по дело С-255/02, Halifax, извършена от „Алес кар“ ЕООД или от другите участници във веригата от доставки, за която това дружество знае или е било длъжно да знае, не е доказана от приходните органи.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че с решението си Административен съд – Варна правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми е отменил РА в частта му на установените с него задължения на „Алес кар“ ЕООД за д. п. м. октомври 2018 г. и м. януари 2019 г. в резултат на непризнато право на приспадане по фактурите с номера 245 и 246 от 16.11.2018 г. и по фактури с номера 200 и 201 от 30.10.2018 г., издадени от „Терупи“ ЕООД (общо 51 113.86 лв.).

РА е отменен и в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер 31 131.35 лв. по 10 фактури, издадени от „К. Г. 15“ ЕООД през м. април 2018 г., с предмет авансови плащания за доставки на 10 автомобила Range Rover, както и по двете фактури от този доставчик за авансови плащания, към които има издадени КИ и заплатените суми са върнати.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че стоките, предмет на бъдещата доставка са индивидуализирани в договорите. Позовавайки се на решенията на СЕС по дело С-419/02, по съединени дела С-660/16 и С-661/16, по дела С-520/10 и С-107/13, съдът приема, че към датите на авансовите плащания доставките са изглеждали сигурни и купувачът не е знаел и не е могъл логично да знае, че доставката е несигурна. Обсъдил е представените доказателства, а именно договор между „К. Г. 15“ ЕООД и Pegasus exclusive cars GmbH Co от 20.04.2018 г. и споразумението между тях от 13.08.2019 г., анексите към договорите между „К. Г. 15“ ЕООД и „Алес кар“ ЕООД за удължаване на срока за доставката, както и споразуменията от 09.12.2022 г. за заместване на доставчика от „М. Х. ЕООД с продължаване на срока до 31.12.2023 г., и е приел, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано от приходните органи.

Настоящият съдебен състав преценява като неправилно така постановеното от Административен съд – Варна решение.

Правилно е приел съдът, че към датата на авансовите плащания – 27.04.2018 г. всички релевантни елементи на бъдещите доставки на автомобилите Range Rover може да се приемат за известни и тези доставки тогава са изглеждали сигурни. Стоките са индивидуализирани в договорите от 10.04.2018 г. с модел, цвят и тапицерия, както и цена и срок на доставката – м. септември 2018 г. Обстоятелството, че между доставчика „К. Г. 15“ ЕООД и Pegasus exclusive cars GmbH Co е сключен договор за пет нови автомобила Range Rover и не са налице доказателства за сключени договори за останалите пет автомобила, не може да обоснове извод, че към момента на плащане на аванса, то е знаело или не е могло логично да не знае, че тази доставка на стоки или услуги е можело да не бъде осъществена, а липсата на точност в датата на доставката (м. септември 2018 г.) не води до различен извод. Поради това „А. К. ЕООД законосъобразно е упражнило право на приспадане на ДДС във връзка с направените от него авансови плащания и в този смисъл са цитираните от първостепенния съд решения на СЕС по делата BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, Lebara, Achim KollroЯ и Фирин.

Всъщност това не се оспорва от приходната администрация. Застъпената от нея теза е за необходимост от корекция на така ползвания данъчен кредит, поради неосъществени доставки на автомобилите, за които са направени авансовите плащания. Безспорно е, че с ДДС се облагат доставките на стоки или услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за такива доставки (виж Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Cantor Fitzgerald International, C-108/99, т. 17, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, т. 50, Решение на СЕС от 3 май 2012 г. по дело С-520/10, Lebara т. 26).

Данните по делото сочат, че към датата на приключване на събирането на доказателства в първоинстанционното производство – 18.01.2023 г. липсват такива, установяващи извършени доставки на автомобилите, описани в договорите от 10.04.2018 г. между „Алес кар“ ЕООД и „К. Г. 15“ ЕООД. Не са представени доказателства и в касационното производство за наличието на доставки между „М. Х. ЕООД и „Алес кар“ ЕООД в изпълнение на подписаните тристранни споразумения от 09.12.2022 г. със срок на доставката 31.12.2023 г., нито доказателства за продължаването на този срок преди да е изтекъл.

Ето защо, при положение, че в продължение на повече от пет години доставките не са осъществени, се поставя въпросът за това налице ли е промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС, платен за авансово за бъдещи доставки, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС, и ако да, налага ли тази промяна корекция на приспаднатия данък.

Според настоящия съдебен състав отговорите на така поставените въпроси са положителни. В случая следва да намери приложение Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по дело C-107/13 „Фирин".

В т. 52 и т. 53 от това свое решение СЕС приема, че при обстоятелства, сходни с тези по настоящия правен спор, данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС и този извод не може да бъде поставен под въпрос от обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС също не бил коригиран (към десетте фактури за авансови плащания няма издадени КИ и сумите не са върнати). Това е така, защото в случаите на начислен ДДС при липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с чл. 85 ЗДДС, транспониращ чл. 203 от Директива 2006/112, издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 167 от посочената директива, упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки (виж т. 54 от решението на СЕС по делото Фирин и цитираното там Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, т. 46 и т. 47).

Следва да се посочи също така, че тълкуването на чл. 65 във вр. с чл. 167 от Директива 2006/112, дадено в Решение на СЕС от 31 май 2018 г. по съединени дела C-660/16 и C-661/16, Achim KollroЯ и др., е с оглед конкретните факти по главния спор, които се различават от фактите по настоящия правен спор, поради което същото не може да намери приложение в случая. Първата разлика е свързана с това, че според фактите, при които е постановено посоченото решение на СЕС, купувачите вече са извлекли приходи от стоките, за които са направили авансово плащане, още преди действителната им доставка, тъй като са отдали под наем въпросните стоки и на това основание са получили наемна цена. Следователно тези стоки, обложени с данък за получени доставки, са били използвани в известна степен за облагаеми впоследствие операции (т. 60). Втората разлика е свързана с това, че на тези купувачи няма да им бъде върнато направеното авансово плащане от доставчиците им и дължимото от тях ДДС към държавния бюджет на основание на получаването на авансовите плащания не подлежи на корекция, от което следва, че упражняването на право на приспадане на ДДС от купувачите във връзка с посочените авансови плащания не води до загуба на данъчни приходи за бюджета (т. 62). Такива факти не се установяват по отношение на „Алес кар“ ЕООД и „К. Г. 15“ ЕООД.

С оглед изложеното законосъобразна е и извършена от приходните органи корекция на приспаднатия данък по фактура №221 и по фактура №222, двете от 02.05.2018 г., издадени от „К. Г. 15“ ЕООД. Безспорно е установено, че към тези две фактури има издадени КИ. Същите са получени от „Алес кар“ ЕООД, но то не е извършило корекция на ползвания данъчен кредит.

По тези съображения решението на Административен съд – Варна следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА, установяващ задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактурите за авансови плащания, издадени от „К. Г. 15“ ЕООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Алес кар“ ЕООД.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка инстанция, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата, като на данъчната администрация вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение.

На „Алес кар“ ЕООД:

За първоинстанционното производство е доказал разноски в общ размер 5 806 лв. При материален интерес 220 138.74 лв., включващ отказано право на данъчен кредит по фактурите от „Терупи“ ЕООД и „К. Г. 5“ ЕООД (177 407.30) и лихви (42 731.44), жалбата му е уважена за отказания данъчен кредит по фактурите от първия доставчик – 141 165.68 лв. и лихва - за д. п. м. октомври 2018 г. – 41 938.80 лв. и за д. п. м. януари 2019 г. – 114.50 лв. (общо лихви – 42 053.30 лв.) За д. п. м. януари 2019 г. резултатът след отмяната РА е отрицателен. Жалбата е уважена общо за 183 218.98 лв. За първоинстанционното производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 4 832.26 лв.

За касационното производство: 1. Във връзка с уважената касационна жалба следва да му се присъдят разноски в размер на 2 390.57 лв. (за адвокатско възнаграждение – 2200 лв. и държавна такса – 190.57 лв. )

При материален интерес по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - 100 650.92 лв., жалбата е уважена за 36 919.76 лв. (отказан данъчен кредит за м. януари 2019 г. – 34 165.67 лв. и за м. октомври 2018 г. – 2 075.95 лв. и лихва – 678.14 лв.) За отхвърлената част от жалбата (63 731.16) на ответника по тази жалба се дължат съответните разноски в размер на 5 572.07 лв. от доказаните в размер на 8 800 лв., представляващи договорено заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователен е доводът на противната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 8 800 лв., тъй като то се отличава само със 130.47 лв. от минималното адвокатско възнаграждение и съответства на обема предоставена адвокатска защита.

На директора на ОДОП: се дължи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно на потвърдената част от РА, в размер на 7 207.16 лв. и съответната част от внесената държавна такса за касационното производство – 292.35 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №127/02.02.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. №1942/2022 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 против Ревизионен акт №Р-03000321002503-091-001/02.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РАП №П-03000322070280-003-001/18.04.2022 г., в частта му на установените задължения за ДДС и лихви в резултат на начислен ДДС във връзка с издадени КИ от „Алвеста“ ЕООД, и са присъдени на ответника разноски в размер на 2 543.97 лв.

ОТМЕНЯ Решение №127/02.02.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. №1942/2022 г., в частта му, с която е отменен Ревизионен акт №Р-03000321002503-091-001/02.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РАП №П-03000322070280-003-001/18.04.2022 г., относно установените с него задължения на „Алес кар“ ЕООД за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 36 241.62 лв. по 12 фактури, издадени от „К. Г. 15“ ЕООД, както и в частта му на присъдените в полза на дружеството разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 против Ревизионен акт №Р-03000321002503-091-001/02.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РАП №П-03000322070280-003-001/18.04.2022 г., относно установените му задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 36 241.62 лв. по 12 фактури, издадени от „К. Г. 15“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 против Определение №755/14.03.2023 г. по адм. д. №1942/2022 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 7 449.51 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Алес кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц. А. №68, ет. 1, ап. 1 разноски в размер на 12 794.90 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА