Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 6349/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на С. У., подадена чрез адвокат Г. В., против Решение № 2025/29.03.2023 г., постановено по административно дело № 276/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-10012/23.09.2022 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени заповедта, в частта, с която е допуснато изменение на КККР чрез нанасяне на друг вид сграда за обитаване на един етаж с кадастрален идентификатор 68134.1937.1219.3.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Вълев по изложените съображения, с молба да бъде уважена и се присъдят сторените разноски.

Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно.

Ц. Ч. се представлява от адвокат Личев, който лично и чрез писмен отговор изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила.

Постъпили са писмени отговори, с които се оспорва касационната жалба от Е. С. – Чергарска, представлявана от адвокат Пенчев и от А. З., представляван от адвокат Колеолов.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е заповед на Началника на СГКК – София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като заповедта се оспорва в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор 68134.1937.1219.3, представляваща друг вид сграда за обитаване на един етаж.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с оспорената заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон.

Първостепенният съд се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка, като правилно е приел, че заповедта в оспорената й част е издадена в хипотезата на "непълнота" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това е несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От събраните по делото доказателства е установено, че в одобрената през 2010 г. кадастрална карта на гр. София, не е нанесена съществуваща сграда в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219, поради което посредством процесната заповед картата се привежда в актуално състояние чрез нанасянето на тази сграда с идентификатор 68134.1937.1219.3.

В конкретния случай, не се установява наличие на спор за материално право, предвид обстоятелството, че кадасатралният регистър остава непопълнен, тоест не е отразено чия собственост е сградата.

Неоснователно е основното възражение на оспорващия, касаещо липсата на заинтересованост на заявителя по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Както правилно е приел съдът, заявителят Ц. Ч. се легитимира като носител на ограничени вещни права върху поземления имот, в който се намира процесната сграда, поради което попада под приложното поле на сочената норма. Легитимацията се осъществява посредством надлежни писмени документи, в това число и нотариален акт, както е в случая, удостоверяващи вещни права, като без значение е факта, дали този акт и произтичащите от него права са отразени в кадастъра. Отделен е въпросът, че изменение в кадастралната карта може да бъде извършено и по служебен почин въз основа на постъпила в службата информация, независимо от това дали заявителят има качеството на заинтересувано лице по смисъла на закона. Без значение за настоящия правен спор е и твърдението за започнало производство по премахване на незаконен строеж в имота, тъй като изменението в кадастралната карта цели да отрази положението на сградите, в състоянието, в което действително са изградени и съществуват.

С оглед изложеното, не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на съдебния акт. Оспореното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на приложимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да бъдат присъдени сторените от тях и доказани по съответния ред съдебно-деловодни разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2025/29.03.2023 г., постановено по административно дело № 276/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА С. У. да заплати в полза на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА С. У. да заплати на Ц. Ч., съдебно-деловодни разноски в размер на 1250 лева.

ОСЪЖДА С. У. да заплати на Е. С. – Чергарска, съдебно-деловодни разноски в размер на 1250 лева.

ОСЪЖДА С. У. да заплати на А. З., съдебно-деловодни разноски в размер на 1250 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ