Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя А. Д. по касационно административно дело № 6381/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 337 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 92/2023 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-260-2600/1227 от 12.01.2023 г. в частта, с която е прихваната сума 8025 лева . Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационната жалба – [Фирма 2], с. Костур, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в писмена форма, но актът не съдържа фактическите и правни основания за издаването му по чл.59, ал.2, т.4 АПК, като представеното по делото становище на административния орган от 02.02.2023 година не санира липсата на мотиви. Изложени са доводи и за материално - правна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно като краен резултат.

Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за извършеното прихващане - не е посочени за какви задължения, по кой акт и за коя кампания са, Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С. Т. решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която е извършено прихващане, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Становището от 02.02.2023 година, изготвено и представено след постъпване на жалбата до съда, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Правилни са изложените от АС мотиви, че посоченото в становището уведомително писмо за кампания 2020 година е отменено и преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне с влязло в сила решение, приложено на л.152 от делото, поради което липсват надлежно установени задължения, които биха могли да бъдат предмет на прихващане.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1200 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 92/2023 г. от Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 1200 / хиляда и двеста/ лева разноски по делото на [Фирма 2], с. Костур, община Свиленград, [ЕИК].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА