Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 2446/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма „Интеррег V-А Гърция-България 2014-2020“ срещу Решение № 2320 от 30.11.2023 г. по адм. д. № 738/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил негово Решение № РД-02-14-704 от 29.06.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер на 4 074,58 лева на Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изложил мотиви относно фактите, които приема за установени и че липсва анализ на фактите и обстоятелствата, отнесени към приложимото право. Смята, че е доказано извършването на посоченото в акта нарушение, същото представлява нередност, за която законосъобразно е определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива.

Ответникът - Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ срещу Решение № РД-02-14-704 от 29.06.2023 г. на ръководителя на Националния орган на Програма „Интеррег V-А Гърция-България 2014-2020“ за определяне на финансова корекция в размер на 4 074,58 лв., представляващи 20 % ДДС при договорена стойност от 24 447,50 лв. на услугата с вкл. ДДС или 12 500,00 евро с вкл. ДДС по Договор № E.VE./Т-3/ от 02.11.2021 г. с изпълнител Сдружение „Ф. Б. .

Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Мотивиран е с установено нарушение на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година – нарушение на принципа за добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност.

Установено е, че договорът с изпълнителя е сключен вследствие на директно възлагане за поръчка с предмет: „Услуги, свързани с организирането и провеждането на събития по проект „Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства“ в изпълнение на проект GRBG 6324 „Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства“, с акроним E.VE.CR.I, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020. Мотивиран е извод, че определяйки цена на услугата с включен данък добавена стойност, който няма да бъде внесен в полза на държавата, тъй като изпълнителят е лице, което не е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), бенефициерът е заплатил завишена цена на услугата. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности).

За да отмени административния акт, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че не е налице възприетото от РНО на програмата основание за определяне на финансовата корекция. Мотивиран е извод, че посочената в договора за услуга цена е крайна такава и по своето съдържание не включва дължим и начислен ДДС. Прието е, че по делото не се установява наличието на начислен ДДС върху доставката на услугите, поради което не е налице соченото от органа нарушение, съответно нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Крайният извод на съда е, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е установил, че съгласно съдържанието на издадената фактура № 0000000012 от 01.12.2021 г. от доставчика Сдружение „Ф. Б. с получател Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ ставката за ДДС е 0,00 %. От органа не се твърди и не са изложени аргументи, опровергаващи извода, че по договора няма начислен ДДС. Видно от изложеното, макар и неточно в договора за услугата да е посочено, че стойността му включва ДДС, такъв реално не е начислен, а договорената сума представлява крайната цена, заплатена по същия. Изводът на органа, че е налице изкуствено завишаване на стойността на услугата, не е мотивиран, доколкото РНО не е изследвал счетоводната отчетност по договора. Следователно не е доказано нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година, съответно наличие на нередност, представляваща основание за определяне на финансова корекция.

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2320 от 30.11.2023 г. по адм. д. № 738/2023 г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА