Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 2742/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Д. Д., чрез адв. К. Д., против решение № 7786/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5051/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областна дирекция на МВР-Кърджали за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018 г., причинени от извършени фактически действия при задържането му на 30.05.2018г. в гр. Кърджали. Излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради неправилна преценка на доказателствения материал. Иска отмяната на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание, лично и с адв. Я., поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
О. О. дирекция на МВР-Кърджали, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Със съдебното решението е отхвърлен като недоказан и неоснователен, искът предявен на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ от М. Д. Д. срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018 г., причинени от извършени фактически действия при задържането му на 30.05.2018г. в гр. Кърджали. Д. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
От фактическа страна съдът е установил, че на 30.05.2018г. служители на Териториална полиция при Районно управление-Кърджали спрели за проверка лек автомобил марка О. К. с peг. № [рег. номер] без включени светлини. Водачът заявил, че не носи лични документи и СУМПС. Същите са донесени в последствие от неговия брат. Установена е самоличността на лицето, управлявало автомобила, а именно В. Д. Д. /касаторът М. Д. е негов брат и приносител на документите/. Със заповед за задържане на лице с peг. № 1947зз-196/30.05.2018г. касационният жалбоподател М. Д. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ № 359/30.05.2018г. за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 от НК. Заповедта не е оспорена по съдебен ред и е влязла в сила.
Веднага след освобождаването му, М. Д. отново е бил задържан /на 31.05.2018г. в 19.00 часа/ със заповед за задържане на лице с peг. № 1947зз-200/31.05.2018г. на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР във връзка със ЗМ № 362/31.05.2018г. за извършено престъпление по чл. 270, ал.2 от НК. Заповедта е оспорена пред съда. С Решение №163/11.06.2018г. по адм. дело № 227/2018г. на Административен съд-Кърджали е отменена Заповед за задържане на лице - М. Д. с рег. №1947зз-200/31.05.2018г., оставено в сила с решение №11064/16.07.2019г. по адм. дело №9062/2018г. по описа на Върховен административен съд.
На 16.10.2019г. Административен съд-София-град е бил сезиран с искова молба от М. Д. срещу Областна дирекция на МВР-Кърджали с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е с размер 2000 лева и с нея се претендира обезщетяване на настъпили за М. Д. неимуществени вреди - уплаха, напрегнатост, унижение, засегнати чест и достойнство, възмущение, че бил заведен с белезници за освидетелстване в МБАЛ Д-р А. Д.- Кърджали, преживени стрес и унижение. Образувано е административно дело №12093/2019г. Административен съд-София-град е постановил решение №1848 от 21.03.2022г., с което осъжда Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на В. Д. сумата от 1000 лева, за претърпени от ищеца вследствие отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. № 200/31.05.2018 г., издадена от Началник група Териториална полиция при РУ-Кърджали към ОД на МВР-гр. Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в сила на 22.04.2022г.
Срещу ищеца М. Д. и брат му В. Д. е било образувано Наказателно дело №442/2020г. по описа на Районен съд Кърджали, като с присъда от 03.02.2021 г. М. Д. е осъден за престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК-извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хулиганство в съучастие с В. Д..
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани четирима свидетели, от показанията на които съдът единствено не кредитира тези на св. Х., които са противоречиви и за която се е установило, че не е очевидец на случилото се. Също така, тя е в близки отношения с ищеца и съдът е приел, че очевидно цели да му помогне.
При тези фактически установявания, съдът приел от правна страна, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск за неимуществени вреди. Административният съд посочил, че исковата претенция не се основава на твърдения за вреди от незаконосъобразна заповед за задържане - рег.№ 1947зз-196/30.05.2018г., за която безспорно е установено, че не е обжалвана и е влязла в закон на сила, а върху незаконния характер на действията по фактическото задържане на лицето, предхождащи издаването на заповедта за задържане.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати нарушения на закона при постановяването му.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. в настоящия случай на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Установено е от доказателствата по делото, че униформени служители на МВР са извършвали проверка, при провеждане на специализирана полицейска операция като в рамките на тази процедура ищецът проявил вербална агресия и неподчинение на полицейските разпореждания като започнал да се държи непристойно, грубо и агресивно спрямо полицейските служители. Въпреки предупрежденията на полицаите към брата на ищеца да се отдръпне от платното, за да не създава опасност на участниците в движението, същият не се подчинявал, оказвал съпротива, отправял обиди към служителите. Същите устно го предупредили, че ако не престане с тези свои действия, ще бъдат използвани помощни средства белезници и ще бъде задържан. При тази ситуация, касаторът се намесил, като започнал да бута служителите, за да не поставят белезници на брат му. В резултат на това му поведение е повален на земята и са му поставени белезници.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение, че полицейското задържане представлява сложна съвкупност от фактически действия на полицейските органи и правни действия, състоящи се в издаване на заповед за задържане. Разпоредбата на чл. 72 и сл. ЗМВР създава възможността издаването на заповедта за задържане да следва действията по неговото извършване и посоченият в закона момент, от който задържането се счита за извършено - от ограничаване правото на придвижването на задържаното лице, макар все още заповед да не е издадена.
Правилно съдът е приел, че показанията на полицейските служители помежду си не са противоречиви, като са обективни и кореспондират с отразеното в мотивите на самата Заповед за задържане, която не е обжалвана от ищеца и е влязла в сила.
Следва да се отбележи, че АССГ е обсъдил Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, чл. 85, ал. 1 от ЗМВР и чл. 5 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Приел е, на база свидетелските показания и изготвената докладна записка относно задържането на М. Д., че поведението му е причина за задържането и използването на сила. Счел е, че използването на сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по който е реализирано задържането не противоречи на изискванията на посочените по-горе нормативни актове.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които предвид правната и фактическа сложност на същото, следва да се определят в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7786/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5051/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА М. Д. Д., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА