О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3902

София, 05.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1301 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. А. Г. срещу решение № 2822 от 19.10.2022 г. по в. гр. д. № 7597/2022 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 4045 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 62374/2021 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторката Г. срещу 17 СУ „Д. Г. , [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-1235/24.08.2021 г., и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8 164.80 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа, за периода: 01.09.2021 г. – 01.03.2022 г..

Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е тълкувал превратно част от приетите по делото доказателства, а друга част е игнорирал, изцяло в интерес на ответника. Поддържа, че неправилно решаващият съд не е приел за установено поведение на работодателя, нарушаващо нормата на чл. 8, ал. 1 КТ, недопускаща злоупотреба с права в рамките на трудово правоотношение, като не е съобразил, че единствено с ищцата е прекратен трудовия договор, но не и с други учители, които не са повишили квалификацията си до най – ниската изискуема пета степен. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да разгледа в съвкупност всички приети доказателства и да ги обсъди, ведно с всички наведени доводи и възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи собствени фактически и правни съображения, вкл. досежно довод за липса на идентичност между длъжностната характеристика, посочена в уволнителната заповед и в длъжностната характеристика, връчена на уволнения работник или служител?, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 7 от 27.12.1965 г.; решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на ВКС и решение № 36/19.02.208 г. по гр. д. № 3244/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о..; 2. При релевирано възражение за злоупотреба с работодателска власт, подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя, при промяна на изискванията за образование и/или квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с кои от служителите, обективно неотговарящи на променените изисквания, да прекрати трудовите правоотношения, и с кои от служителите правоотношенията да бъдат продължени? Следва ли съдът да изследва всички изложени аргументи и представени доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания, за наличие на злоупотреба с работодателска власт като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г.; решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, Трето г. о., и решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, Четвърто г. о.; 3. При доказателствена тежест на работодателя за прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с какви доказателства следва да се докаже изпълнението на задължението за утвърждаване на нова длъжностна характеристика и съответно за връчването й на всички работници/служители, заемащи съответната длъжност?, който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да посочва конкретна такава; 4. Какви са реквизитите в една длъжностна характеристика, за да е налице законосъобразна промяна в изискванията за образование и професионална квалификация на работника или служителя? Как следва да бъде утвърдена новата длъжностна характеристика? Следва ли връчваната на служителя длъжностна характеристика да носи информация за датата на утвърждаване на същата, както и субектът, който е утвърдил приемането и приложението й?, който поддържа, че ще е от значение за развитието на правото с оглед спазването на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ; 5. Електронната система, част от националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование по смисъла на Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, представлява ли валидно изградена система за създаване и съхраняване на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя? Има ли право работодателят да въвежда задължения към работниците или служителите, вкл. чрез едностранна заповед, чрез електронна система, използвана за комуникация в предприятието /електронен дневник по смисъла на Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование/?, който счита, че ще е от значение за развитието на правото и за правилно прилагане на предвидената възможност за дигитализиране на трудовата документация и кореспонденция между субектите в трудовото правоотношение, и 6. „Следва ли да се приеме като неизпълнение на определено работодателско нареждане, неизвършване на определени действия от страна на работника/служителя, в случай, че същият е в отпуск поради временна неработоспособност и/или платен годишен отпуск? Има ли право работодателят да нарушава установения с болничния лист режим на лечение с оглед връчване на документи от значение за трудовото правоотношение?, който намира за значим за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в нарушаване на основни принципи на гражданския процес при постановяване на съдебен акт без въззивният съд да е подложил на обективна преценка съображенията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Ответникът по касационната жалба – ответникът 17 СУ „Д. Г. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Не са налице обаче наведените основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е заключил, че процесният трудов договор № 1304 от 31.07.2017 г. е сключен при действието на Наредба № 12/2016г., обн. в ДВ бр. 75/2016 г., отм. с пар. 9 ПЗР на Наредба № 15 от 22.07.2019 г., обн. в ДВ, бр. 61/022.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г., като е намерил за безспорно установено в процеса, че към момента на сключването му, ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация за заеманата длъжност. Приел е за установено, че на 23.07.2021 г. работодателят е връчил на ищцата длъжностна характеристика за заеманата към момента на процесното уволнение длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“, съдържаща изискване за притежаване на най – ниската пета ПКС в съответствие с раздел 4 от Наредба № 15/22.07.2019 г.. Един месец по – късно, на 01.09.2021 г., служителката е получила при надлежно оформен отказ заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, в която като уволнително основание е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – промяна в изискванията за образование и квалификация за заеманата длъжност, състояща се в притежаване на пета ПКС, която ищцата не е имала и не е пожелала да придобие /факт, установен от приетите писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. и А./. Въззивният съд е посочил, че според константната практика на ВКС, преценката на работодателя относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на съответната длъжност, е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за недобросъвестно поведение на работодателя – злоупотреба с права. Приел е, че в конкретния случай, необходимостта от новите изисквания за професионална квалификация за длъжността на ищцата е обусловена както от Наредба № 15/2019г. и утвърдения от Министъра на труда и социалната политика НКПД, така и от профила на ответното училище, което е с ранно чуждоезиково обучение, налагащ повишени изискванията към учителите, преподаващи в него. Позовал се е на т. 1 ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която работодателят може да въведе по – високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените, ако конкретната работа и нуждите на работодателя налагат това. За да приеме за неоснователно твърдението на ищцата за злоупотреба с работодателски права при промяната на изискванията за професионална квалификация за заеманата от служителката длъжност, СГС е посочил, че работодателят е отправил покана до всички учители да подадат заявление за придобиване на пета ПКС и по-голяма част от тях са се възползвали – едните през 2021 г., а другите през 2022 г., т. е. поетапно. Онези, които не са подали заявления, са младши учители, които не притежават изискуемия трудов стаж за придобиване на пета ПКС – шестима учители, един учител е докторант и един учител е в отпуск по майчинство. Ето защо е заключил, че не може да бъде направен извод, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ целенасочено, за да уволни конкретно ищцата и за да преодолее закрилата по чл. 333 КТ, съществуваща в полза на служителката като председател на синдикална организация. С тези решаващи мотиви е намерил за неоснователни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Първият поставен от жалбоподателката въпрос осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но той е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираната в касационната жалба. В атакуваното въззивно решение са обсъдени всички приети по делото доказателства /писмени и гласни/ в тяхната съвкупност и взаимовръзка и релевираните оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба, като са изложени собствени фактически и правни мотиви, съобразно правомощията на втората съдебна инстанция като втора инстанция по съществото на спора, при ограниченията на чл. 269 ГПК. По този начин не са накърнени правата на ищцата в конкретния граждански процес, вкл. досежно променената длъжностна характеристика, връчена й преди процесната уволнителна заповед. Последната е обсъдена като получена от служителката в контекста на правомощието на работодателя в рамките на съществуващо трудово правоотношение да променя изискванията за професионална квалификация за съответни длъжности, като въвежда завишени критерии спрямо нормативно определените, както е по процесното материално правоотношение. Макар изрично да не е обсъждан въпрос за идентичност между длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 23.07.2021 г. и посочената в заповедта за прекратяване на процесния трудов договор, несъмнено решаващият съд е съобразил и заключил, че се касае за едни и същи длъжностни характеристики, въвеждащи завишените изисквания на ответното училище към професионалната квалификация на учителите, заемащи процесната длъжност: „учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“. Ето защо не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този процесуалноправен въпрос.

В първата си част, вторият въпрос на касаторката, е некоректно зададен и съдържа взаимноизключващи се хипотези. Затова, в тази си част, той следва да бъде преформулиран в следния смисъл: Подлежи ли на съдебен контрол при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ преценката на работодателя за изменение след сключване на трудовия договор на изискванията за образование и професионална квалификация, извън нормативно установените?. Този въпрос притежава характеристиките на правен въпрос и той е намерил безпротиворечивото си разрешение в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. цитираната от касаторката и в атакуваното въззивно решение. Според това разрешение преценката на работодателя в горепосочената хипотеза е суверенна и по целесъобразност – с оглед спецификата на работата и нуждите на работодателското предприятие, като тя не подлежи на съдебен контрол, освен ако е наведено и осъществено нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Въззивният съд при излагане на решаващите си правни съображения за отхвърляне на предявените искове е съобразил горепосочената практика на ВКС. Съдебният контрол върху добросъвестното упражняване на работодателската власт на ответника е поставен като въпрос във втората част на втория въпрос на ищцата, но и той е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК. Служителката е навела като довод в исковата си молба злоупотреба с права от страна на ответното училище при прилагане на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при което въззивният съд, съобразно с правомощията си, е подложил на съвкупен анализ всички относими доказателства по делото, за да изведе своя правен извод за отсъствие на нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Следователно, при извършения съдебен контрол, той е преценил, че процесното уволнение поради променени изисквания за професионална квалификация след сключване на трудовия договор, на които ищцата не е отговаряла, не е имало за единствена цел – прекратяване на трудовото правоотношение конкретно с ищцата и/или преодоляване на закрилата й по чл. 333, ал. 3 КТ. Това е така, защото и други учители, заемащи същата длъжност, не са притежавали пета ПКС, и те както и ищцата са били поканени да подадат заявление за придобиването й, което е достатъчно обстоятелство за наличието на добросъвестно упражняване на работодателски правомощия по отношение на всички учители, заемащи длъжността на ищцата. Злоупотребата с права от страна на работодателя е факт за доказването на който тежестта е на работника или служителя по арг. от чл. 8, ал. 2 КТ, но ищцата не е провела успешно доказване за това, че с промяната на изискванията за притежаване на пета ПКС ответникът е целял да постигне единствено прекратяване на трудовия договор с конкретната служителка. Горепосочените правни разрешения на въззивния съд в атакуваното решение са изцяло съобразени със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по втория правен въпрос, в двете му подчасти, не е осъществено релевираното допълнително основание за допускане на касационния контрол.

Останалите въпроси на касаторката /трети, четвърти, пети и шести/ не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те се отнасят до правилността на съдебното решение и изведените в него фактически разрешения, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. За да им бъде отговорено следва да бъдат обсъдени конкретни доказателства, приети по делото и въз основа на установените с тях факти да бъде проверена правилността на фактическите и правните изводи в атакуваното решение, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. По тези въпроси, освен това, следва да се посочи, че са неотносими към конкретния спор, тъй като или не са обсъждани от въззивния съд в обжалваното решение или са ирелевантни за крайния изход на делото. В този контекст ищцата е признала факта на връчване на новата длъжностна характеристика за длъжността й, а процесната уволнителна заповед е връчена при надлежно оформен отказ със свидетели, при което въззивният съд не е обсъждал връчване на относими документи чрез водените в ответното училище електронен дневник или електронна система. Заявление – желание за придобиване на изискуемата пета ПКС е могло да бъде направено след изтичане на отпуска поради временна неработоспособност на ищцата и преди прекратяването на процесния трудов договор, който интервал от време е с продължителност един месец, при което шестият въпрос е изцяло неотносим към предмета на конкретния спор. По отношение на тези въпроси не са налице и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които не са конкретизирани, за да бъде възможна преценка за тяхното осъществяване.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. В настоящия случай не се установяват горепосочените квалифицирани състави на неправилност на атакуваното решение, поради което не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При този изход на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 200 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2822 от 19.10.2022 г. по в. гр. д. № 7597/2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. А. Г. да заплати на 17 СУ „Д. Г. , [населено място], сумата 1 200 лв. – съдебно - деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: