О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60445

гр. София, 01.12.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

катоизслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 1697 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изамет 1991” ООД, представлявано от адв. Г. Г., срещу определение № 241 от 19.04.2021г. по в. т.д. № 2383/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е решено в противоречие с практиката на ВКС /определение от 21.07.2015г. по гр. д. № 1890/2015г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 477 от 09.12.2020г. по ч. гр. д. № 3772/2020г. на ВКС, ГК, III г. о./ по въпроса следва ли невъзможността за придвижване и лечението да се третират като невъзможност за изпълнение на процесуалните задължения в срок, попадаща в обхвата на съдържанието „особено непредвидимо обстоятелство“ по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, годна за уважаване на молбата за възстановяване на срока. Поддържа, че с оглед заболяването си процесуалният представител на дружеството не е бил в състояние да работи, а поради необходимостта от спазване на карантина, не е можел да предаде преписката на друг адвокат, нито да преупълномощи такъв. Твърди, че управителят на дружеството се е намирал в чужбина, но дори и да е бил в страната, е следвало да упълномощи адвокат за касационата инстанция съгласно чл.284, ал.2 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът „Изамет 01” ЕООД, представлявано от адв. В. В., оспорва частната жалба. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, тъй като в обжалваното определение съдът подробно е изложил аргументи защо следва да бъде оставена без уважение молбата на „Изамет 1991“ ООД. Излага и съображения за правилност на определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав. Поддържа, че частната жалба е нередовна, тъй като не е предвидена възможност процесуалните изявления на страните да бъдат подавани под формата на електронен документ независимо дали е подписан или не е подписан с електронен подпис. Поради това счита, че молбата с вх. № 741 от 19.01.2021г. не възпроизвежда правните последици на процесуално действие по смисъла на чл.100 ГПК и съдът не е надлежно сезиран с частна жалба. Излага и подробни съображения за липса на предвидените основания за възстановяване на срока.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подслежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Неоснователен е доводът за недопустимост на частната жалба поради подаването по електронен път с КЕП. В постоянната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 60409 от 22.11.2021г. по ч. т.д. № 2289/21г. на ВКС, ТК, I т. о., както и в определение № 60308 от 02.08.2021г. по ч. т.д. № 1119/21г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 60341/27.09.2021г. по ч. т..д. № 1878/2021г. на ВКС, II т. о., е прието, че съгласно редакцията на чл.62 ГПК /ДВ, бр.59/2007г./ извършеното от страната процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т. е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от закона начин за осъществяване на процесуални действия по ГПК на осн. чл.62, ал.2 и чл.44, ал.3 ГПК /ДВ, бр.59/2007г./ и съгласно ЗЕДЕП /в сила от 06.10.2001г./. Подадената чрез електронна поща частна жалба, подписана с КЕП, има характер на подписан електронен документ. Поради това, единствено поради характера на документ, подписан с електронен подпис, по аргумент от чл.25 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, не може да се отрече правната сила и да се приеме, че не е годна да сезира валидно съда. Противен извод не следва от разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като тя не урежда правната сила на подадена по елекронен път жалба, а е относима към преценката за спазване на срока при подаване на жалбата по електронен път.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав е съобщено на частния жалбоподател „Изамет 1991” ООД със съобщение, връчено на 10.12.2020г. на пълномощника на дружеството адв. Г. Г..

С молба вх. № 15972 от 17.12.2020г. адв. Г. е уведомила съда, че е в отпуск по болест до 27.12.2020г., тъй като е в домашно лечение след болнично такова с диагноза „Covid 19, неидентифициран вирус”, а управителят на дружеството се намира в чужбина, поради което е направила искане за продължаване на срока за подаване на частна касационна жалба. С молбата е представен болничен лист, издаден от „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, от който се установява, че адв Г. Г. е в отпуск от 17.11.2020г. до 27.12.2020г. поради заболяване „Covid 19, неидентифициран вирус”, за което е проведено болнично и домашно лечение.

С разпореждане №787 от 30.12.2020г. съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения, че в чл.63, ал.3 ГПК е предвидено изключение по отношение на сроковете за обжалване и подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение и същите не подлежат на продължаване.

На 04.01.2021г. е постъпила по електронната поща частна касационна жалба вх. № 63 срещу определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав.

С разпореждане № 53 от 13.01.2021г. въззивният съд е намерил, че частната касационна жалба е подадена след изтичане на срока, поради което я е върнал. Разпореждането е съобщено на страната на 25.01.2021г. със съобщение, връчено на адв. Г..

С молба вх. № 741 от 19.01.2021г. „Изамет 1991“ ООД е поискало да основание чл.64, ал.2 ГПК да бъде възстановен срокът за обжалване на определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав поради наличие на особени непредвидими обстоятелства, подробно изложени в молбата за продължаване на срока.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил искането за възстановяване на срока без уважение, като е приел, че посоченото основание за отсъствие на управителя на дружеството, без да се сочат конкретни причини за това, не може да бъде квалифицирано като възникнало внезапно и неочаквано. Намерил е за неоснователно и наведеното твърдение, че заболяването на адв. Г., изискващо ограничаването на контактите, представлява пречка за предаването на документите от заболелия адвокат на друг такъв. Посочил е, че видно от данните по делото, пълномощникът на страната води кореспонденцията си по електронна поща, което не представлява пречка за изпращането на необходимите документи по същия начин на друг упълномощен от страната адвокат.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав е подадена в предвидения в чл.64, ал.3 ГПК срок – в едноседмичен срок, считано от съобщаване на разпореждането за връщане на подадената частна касационна жалба. По изложените по-горе съображения подадената по електронната поща на съда молба в електронен вид, подписана с КЕП, представлява редовно извършено процесуално действие.

От представените по делото доказателства е видно, че към момента на връчване на съобщение за определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав пълномощникът на частния жалбоподател е бил в отпуск по болест поради заболяване „Covid 19, неидентифициран вирус”, като това състояние е продължило през целия срок, през който е текъл срокът за касационно обжалване на определението. Посоченото в болничния лист заболяване на пълномощника на страната има характера на особено непредвидено обстоятелство, препятстващо възможността за упражняване на правото на касационно обжалване. Това обстоятелство не е могло и да бъде преодоляно при полагане на необходимите грижи с оглед наложения от заболяването режим и предвид обстоятелството, че лечението е провеждано в болница, а след това и в дома на пълномощника, т. е. пълномощникът не е имал достъп до кантората си, където се съхраняват книжата по делото. Без значение е обстоятелството, че не са ангажирани твърдения и доказателства за причината за отсъствието от страната на управителя на дружеството. Съгласно чл.284, ал.2 ГПК частната касационна жалба е следвало да бъде приподписана от адвокат. Поради това и с оглед предвидения едноседмичен срок за обжалване на въззивното определение, както и предвид заболяването на упълномощения представител на страната и наложените в резултат на това ограничения в придвижването му, следва да се приеме, че страната не е могла да преодолее възникналите обстоятелства в срока за касационно обжалване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав. Като е достигнал до противния извод, въззивният съд е постановил неправилно определение което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което бъде възстановен пропуснатият срок.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 241 от 19.04.2021г. по в. т.д. № 2383/2020г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на определение № 241 от 19.04.2021г. по в. т.д. № 2383/2020г. на Софийски апелативен съд, на основание чл.64, ал.2 ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на подадената частната касационна жалба вх. № 63 от 04.01.2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: