О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4043
гр. София, 14.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: В. М.
Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1355 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 20577/05.09.2022 г. (дата на пощенското клеймо – 01.09.2022 г.), подадена от „Златен шанс 2004“ ООД, чрез адвокат Г. Г. и адвокат Г. Н., срещу решение № 931 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 20223100500083/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260054 от 09.07.2021 г. по гр. д. № 665/2013 г. на Районен съд - Провадия в частта, с която „Златен шанс 2004“ ООД е осъдено да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете по чл. 349, ал. 5 ГПК, както и в частта, с която „Златен шанс 2004“ ООД е осъдено да заплати на „Росвик“ ООД сумата от 8 604.76 лв., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд, сезиран с жалби от А. Г. К. и „Златен шанс 2004“ ООД, е посочил, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила по отношение на способа на извършване на делбата, по повод на исканията по чл. 344, ал. 2 ГПК, в прекратителните си части, както и в отхвърлителните и осъдителните части относно претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗС спрямо останалите страни, с изключение осъждането на „Златен шанс 2004“ ООД.
Окръжен съд – Варна е приел за установено следното от фактическа страна:
В производството са представени нотариален акт № 102, том I, peг. № 981, дело № 94 от 17.02.2016 г. на нотариус И. К., по силата на който съделителят Г. С. Х. е продал на съделителя „Росвик” ООД собствените си 1.50 % ид. ч. от делбения имот. По силата на друг нотариален акт - № 59, том VI, peг. № 6445, дело № 946 от 22.12.2017 г. на нотариус И. К., съделителите К. В. Б. и Т. В. Б. са продали на „Росвик” ООД собствените си общо 5 % ид. ч. от делбения имот.
С договор за СМР от 01.06.2013 г. „Росвик” ООД е възложило на „Строителство и ремонт 09” ЕООД извършването на СМР на търговски обект, находящ се в [населено място], [улица] [улица], срещу заплащането на възнаграждение от 48 605 лв. и срок за изпълнение от три месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя извършените СМР на два етапа: авансово при подписване на договора – 30 % или 14 500 лв., и окончателно плащане след представяне на фактура и подписан протокол.
Съдът е визирал, че в отговор на поставени въпроси от страна на съда по чл. 176 ГПК, страните са посочили следното:
С молба от 28.09.2017 г. съделителят А. К. посочва, че от 1997 г. до 20.09.2017 г., включително, не ползва никакви реални части от допуснатия до делба имот; за извършените ремонтни дейности разбрал по време на делото. В становище от 17.10.2017 г. Т. В. Б. заявява, че не ползва никакви части от допуснатия до делба имот; живее от дълги години в чужбина и няма представа кога и дали са извършвани някакви ремонтни дейности в имота. На 01.11.2017 г. Д. П. Д. депозира молба, в която посочва, че владее парцел *-*, който съответствал на квотата му в съсобствеността; първоначално ползвал имота, но поради преклонната си възраст вече не го ползва; не знае кога са извършени подобренията и не е давал съгласието си за тях. С молба от 01.11.2017 г. ЕТ „Даника - Й. Т.” заявява, че не ползва процесния имот от години, както и че не знае за извършените подобрения. В молба, депозирана на 02.11.2017 г. от „Росвик” ООД, се излагат доводи, че дружеството ползва реална част от 318 кв. м от УПИ *-* с обща площ от 1170 кв. м, както и сградата с площ от 318 кв. м, построена върху тази реална част. Твърди, че останалата реална част от УПИ *-* с площ от 852 кв. м. и постройката върху нея се ползват от „Златен шанс 2004” ООД. Сочи, че: 1) УПИ *-* с площ от 600 кв. м, ведно с построената в имота сграда, се ползва от Д. П. Д.; 2) УПИ *-* с площ от 400 кв. м, ведно с построената в него сграда, не се ползва от който и да е съделител или от трето лице; 3) УПИ *-* с площ от 820 кв. м, ведно с построената в него сграда, се ползва от ЕТ „Даника - Й. Т.”; 4) УПИ *-* с площ от 350 кв. м се ползва общо от К. Б. и Т. Б.. Излага доводи, че претендира сумата в общ размер на 39 250 лв., която представлява разходи за увеличаване на стойността на съсобствения имот, по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. В молба от 02.11.2017 г. К. В. Б. сочи, че ползва 350 кв. м от дворно място, съставляващо УПИ *-* в [населено място] от 1996 г. Твърденията в молбите на Т. Б. и ЕТ „Даника - Й. Т.” са оспорени от „Росвик“ ООД, а последните - и от А. К..
Във въззивното производство към доказателствения материал по делото е приобщен договор за наем от 15.01.2014 г., сключен между „Е. Е. ООД и наемодателя „Росвик“ ООД за период до 15.01.2015 г., с предмет използване на недвижим имот, обект с площ от 100 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], срещу заплащане на месечен наем в размер на 500 лв. без ДДС. Състоянието на имота към момента на предаването се установява от приложения заверен препис на приемо-предавателния протокол от 16.11.2012 г. Неразделна част от договора за наем е и представеният анекс към същия от 10.03.2017 г., в който страните са променили наемната цена на 550 лв. без ДДС, считано от 01.04.2017 г.
Въззивният съд е визирал, че в първоинстанционното производство са назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, с вещо лице К. В., заключенията от които са оспорени от „Златен шанс 2004” ООД и А. К., и не съответстват на останалия събран доказателствен материал, доколкото не са съобразени с влязлото в сила решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Ето защо е приел, че допълнителното заключение следва да се кредитира единствено в частта за определяне на средномесечния наем.
Окръжен съд – Варна е приел, че от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на ПИ № * с площ от 3340 кв. м е 116 000 лв., а общата стойност на съществуващите сгради в имот № * - 46 860 лв. Общата стойност на земя и сгради в ПИ № * възлиза на 162 850 лв. (без извършените подобрения в сградите, находящи се в УПИ *-*). По вариант № 1 стойностите на формираните дялове в ПИ № * са в приложение № 3 и са следните: дял I - УПИ *: 16.33 % ид. ч. - Д. Д. - 23 149 лв.; дял II - УПИ *: 10 % ид. ч. - А. К. - 13 892 лв.; дял III - УПИ *: 23.67 % ид. ч. - ЕТ „Даника - Й. Т.” - 35 679 лв.; дял IV - УПИ * (част): 23.50 % ид. ч. - „Златен шанс 2004” ООД - 56 650 лв.; дял V - УПИ *I (част) и УПИ *I: 21.50 % ид. ч. - „Росвик” ООД, 2.5 % ид. ч. - К. Б. и 2.5 % - Т. Б. - общо 33 479 лв. Направени са и изчисления за уравняване по този вариант, както следва: дял I: за получаване 3444 лв.; дял II: за получаване 2393 лв.; дял III: за получаване 2868 лв.; дял IV: за плащане 18 380 лв.; дял V - „Росвик“ ООД: за получаване 1534 лв., и Т. и К. Бакалови: за получаване всеки по 4071 лв. Разпределението на общата стойност - земя и сгради, по вариант I, с подобрения са, дял I: подобрения - 7526 лв.; дял II: подобрения - 4609 лв.; дял III: подобрения – 10 909 лв.; дял IV: подобрения - 10 830 лв.; дял V: „Росвик“ ООД, К. Б. и Т. Б. - подобрения - 12 214 лв. Експертите са посочили, че пазарната стойност на извършените подобрения към момента на извършването им е 50 197 лв., а остатъчната стойност е 46 100 лв. Изчислили са, че повишената стойност на имота след извършване на подобренията е 208 950 лв. Изрично в проведеното открито съдебно заседание експертите са посочили, че сумата от 50 197 лв. представлява стойността на разходите за извършените подобрения към 2013 г., изчислена на базата на справочници за 2013 г. Окръжен съд – Варна е кредитирал това заключение в техническата му част като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. В останалата част - относно подобренията, е приел, че то не следва да се кредитира, доколкото е оспорено от страните и е изготвено без вземане предвид на отделните подобрения по пера, вид и размер.
Въззивният съд е посочил, че в първоинстанционното производство е назначена и тройна съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява следното: пазарната стойност на ПИ № * е 103 866 лв., от която пазарната стойност на УПИ * е 18 659 лв., на УПИ *- 12 439 лв., на УПИ * - 25 500 лв., на УПИ * - 10 884 лв. и на УПИ * - 36 384 лв. Пазарната стойност на сградите в обособените УПИ е в общ размер на 44 000 лв., без да са взети предвид подобренията, от която сградите в УПИ * - 2251 лв., в УПИ * - 33 256 лв., в УПИ * - 6860 лв., в УПИ *- 1633 лв. и в УПИ * - 0 лв. (сградата е съборена). Експертите са изчислили, че пазарната стойност на делбените имоти за земя и сгради е 147 866 лв., от която УПИ * е 20 910 лв., УПИ * - 69 640 лв., УПИ * - 32 360 лв., УПИ * - 14 072 лв. и УПИ * - 10 844 лв. Изчислили са обезщетението за ползване на делбения имот за периода от м. септември 2012 г. до м. септември 2017 г., в общ размер на 46 185 лв. Вещите лица са изчислили, че разходите за подобренията към 2013 г. са 38 754 лв., включващи очукване на стара мазилка, варова мазилка по тавани и тухлени стени, тухлена зидария, бетон, кофраж, армировка, облицовка с фаянс, настилка с теракотени плочи, тенекеджийски работи по покрив, алуминиеви врати, стъклопакет, ремонт конструкция, покриване с битумна хидроизолация, подмяна на керемиди, ПВЦ дограма, ВиК, ел. мрежа, окачен таван тип „А.“ и метална стълба. Посочили са, че увеличената стойност на имота вследствие на подобренията на „Росвик“ ООД е 36 616 лв., като общата стойност на имота - дворно място и сгради с подобренията, е 184 482 лв.
Съдът е съобразил постъпилото по делото становище от главния архитект на [община] от 30.12.2019 г. за поделяемостта на имотите по вариант I и вариант II от заключението, с указание за внасяне проект за изменение на действащия план за регулация за допускане и одобряване от кмета на [община] по реда на чл. 201 ЗУТ. На 13.11.2019 г. от „Росвик” ООД е представено предложение за изменение на ПУП, прието в съдебно заседание на 10.12.2019 г. В писмо вх. № 7874/30.12.2019 г. главният архитект на [община] е изразил становище, че имотите на съдебна делба могат да бъдат обособени съгласно СТЕ, като във връзка с изискванията на чл. 201 ЗУТ собствениците следва да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Приети са заповед № 467/23.02.2021 г. на кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП за свързано застрояване в обхват УПИ *-*, *; XII-*; XIII-* и XIV-* в кв. 206 по плана на града, с който се променя вътрешнорегулационната граница между УПИ *-* и УПИ *-* във връзка с влязло в сила съдебно решение и се образуват два нови УПИ *-* „за търговия, жилища, офиси и автосервиз”, УПИ *-* „за цех за тапети” и УПИ *-* „за автосервиз и дърводелски цех”, запазва се устройствената зона Жм и се определя устройственият режим, начин и характер на застрояване; Акт № 54 относно проучване на одобрен ПУП - ПРЗ и РУП, както и ПУП - ПРЗ и обяснителна записка към него.
Съдът е визирал, че в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, доколкото след изменението на ПУП, два от имотите са с променена площ и граници, заключението, по която е кредитирал като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал, съобразено с актуалните оценки на имотите и неоспорено от страните. Съгласно него пазарната стойност на земята е 93 242 лв., от която: УПИ *- 16 750 лв., УПИ *- 11 167 лв., УПИ * - 22 892 лв., УПИ * - 23 785 лв. и УПИ * - 18 648 лв. Експертът е изчислил, че общата пазарна стойност на сградите е 72 556 лв., от която: УПИ * - 1893 лв., УПИ * - 1414 лв., УПИ * -6452 лв., УПИ * - 25 117 лв. и УПИ * – 37 680 лв., както и че общата стойност на земята и сградите е 165 798 лв., от която: УПИ * - 18 643 лв., УПИ * - 12 581 лв., УПИ * - 29 344 лв., УПИ * - 48 902 лв. и УПИ * - 56 328 лв.
Въззивният съд е кредитирал заключението от назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по отношение на Т. Б. няма данни за подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. - до 2017 г.; за К. Б. е посочено, че не са налични декларации за 2012 г., като са декларирани доходи за 2013 г. - 2017 г. от наем в брутен размер на 39 000 лв. с наемател „Айлис“ ЕООД, с посочен адрес единствено за 2013 г., а именно: търговско помещение на [улица]; експертът е констатирал, че за „Росвик“ ООД не са отчетени приходи от договори за наем за периода от 2012 г. до 2013 г., както и че такива са налични за периода от 01.02.2014 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 30 300 лв., получени от наеми с „Хаус Нл“ ЕООД, „Е. Е. ЕООД и „ПМЖ“ ЕООД. Вещото лице в открито съдебно заседание е посочило, че от счетоводството на „Росвик“ ООД са му предоставили данни за получавани наеми за периода м. април - м. юни 2017 г. в общ размер на 400 лв., които не фигурират в таблиците, но са включени в коригираното заключение на вещото лице.
Въззивният съд е възпроизвел събраните гласни доказателства:
Съгласно показанията на свидетеля И. Г., управителят на „Росвик” ООД е направил основен ремонт, който обхващал покриви, стени, врати, инсталации, тавани. Свидетелят излага, че се занимава със строителство и е участвал в носенето на материали - основно пясък, през 2013 г. - 2014 г., лично е разширявал входните врати, сменил лично дограмата. Сочи, че с помощта на управителя са монтирали окачени тавани, поставили осветителни тела, боядисвали вътре, ремонтирали покрива, който течал, сложили керемиди, ламарини и улуци. Споделя, че не е имал сключен договор, като възнаграждението му се заплащало на ръка. Твърди, че не е част, нито представляващ фирма „Строителство и ремонт 09” ЕООД. Сочи, че материалите купувал управителят на дружеството, имало и други работници. Пясъкът бил навън, пречел на пешеходците, на движението на автомобилите, като имало възражения за това. Свидетелят твърди, че никой от другите съсобственици не му е казвал нищо. Счита, че този един месец, през който е работил, е бил през 2013 г., но не си спомня точно датата. Свидетелят М. А. твърди, че преди 3-4 години управителят Ж. направил ремонт. Споделя, че лично е участвал в ремонта със зидария, кофраж, полагане на бетон, арматура, мазилка, изчукване, боядисване с латекс; слагали теракота и подови настилки. Твърди, че никой не е идвал да възразява, че правят ремонти. Споделя, че Ж. му е заплащал на ръка, както и че ремонтът продължил около 5-6 месеца. Мисли, че към момента на ремонта не е бил част от „Строителство и ремонт 09” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:
По повод оплакванията във връзка с уравняване на дела на „Златен шанс 2004“ ООД:
С първоинстанционното решение е поставен в дял на „Златен шанс 2004“ ООД дял * от вариант I от заключението на вещи лица Х. и А., а именно: част от УПИ *-*, а по одобрен ПУП - ПРЗ и РУП - новообразуван УПИ *-*, с площ от 852 кв. м, в който е включена част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 3340 кв. м и съставляващо ПИ № * в кв. 20Б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни улици, ПИ *-*, *-*, *, *-* и *-*, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 850 кв. м, с пазарна стойност на този дял - 48 902 лв. В тази част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила. Предмет на проверка във въззивното производство са оплакванията по повод оценката на недвижимия имот, респ. частите, в които дружеството е осъдено да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете им.
Окръжен съд – Варна е посочил, че при преценка на стойността на дяловете, респ. на земята и на сградите върху нея, следва да бъде ценено заключението от единичната съдебно-техническа и оценителна експертиза на вещото лице Б., доколкото то е изготвено след приемането на ПУП и е съобразено с промяната на площта и границите на имотите, включени в различните дялове. Съгласно него новообразуваният УПИ *-* с площ 852 кв. м, „за цех за тапети“, е с пазарна стойност от 23 785 лв. за земята и 25 117 лв. за сградата в него, в състоянието, в което се намира. Експертът е определил, че общата стойност на земята и сградата за този дял възлиза на 48 902 лв., както и че общата стойност на дворното място и всички сгради е 165 798 лв. Съобразно притежаваните квоти от делбените имоти, стойността на дяловете на съделителите в съсобствеността е както следва: „Росвик” ООД - 43 936.47 лв. (26.50 % ид. ч.); Т. Д. И. и С. Д. П. - по 13 537.40 лв. или общо 27 074.81 лв. (по 8.165 % ид. ч. на всеки или общо 16.33 % ид. ч.); А. Г. К. - 16 579.80 лв. (10 % ид. ч.); ЕТ „Даника Й. Т.” - 39 244.39 лв. (23.67 % ид. ч.); „Златен шанс 2004” ООД - 38 962.53 лв. (23.50 % ид. ч.). Ето защо съдът е заключил, че след като по искане на „Златен шанс 2004” ООД му е поставен в дял имот на стойност 48 902 лв., надвишаваща дела му от 38 962.53 лв., то следва да се приеме, че същото дължи за уравняване на дяловете на останалите сумата от 9 939.47 лв. Същата следва да бъде разпределена между останалите съделители съобразно притежаваните от тях квоти, по следния начин: Т. Д. И. - 1 623.12 лв. за получаване, С. Д. П. - 1 623.12 лв. за получаване, А. Г. К. - 1 987.89 лв. за получаване, ЕТ „Даника - Й. Т.“ - 4 705.35 лв. за получаване. Окръжен съд – Варна е приел, че стойността на дела на съделителя представлява единство между поземления имот и построените в същия сгради. Ето защо е счел за неоснователни доводите на „Златен шанс 2004” ООД, че при определяне стойността на дела не следва да бъде вземана предвид стойността на сградите, а само на земята, доколкото всеки един съделител е подобрявал сградата, която фактически е използвал. Визирал е и че за посоченото дружество е съществувала възможността в предвидения в закона срок да заяви претенция спрямо останалите съделители за заплащане на сторените от него подобрения, довели до увеличаване стойността на сграда, част от делбената маса, която му е поставена в дял, но такава претенция липсва.
По повод оплакванията на „Златен шанс 2004“ ООД относно претендираните от „Росвик“ ООД подобрения:
Въззивният съд е посочил, че в първоинстанционното производство от страна на съделителя „Росвик“ ООД е заявената претенция за извършени подобрения в периода 2013 г. - 2014 г. на обща стойност от 51 697 лв., за осъждане на „Златен шанс 2004” ООД да заплати сумата от 15 476 лв., Д. Д., респ. неговите наследници - 10 754 лв., ЕТ „Даника - Й. Т.” - 15 587 лв., като предмет на проверка от втората съдебна инстанция е единствено осъдителната част на първоинстанционното решение, с което „Златен шанс 2004“ ООД е осъдено да заплати на „Росвик“ ООД сумата от 8 604.76 лв., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Основните оплаквания във въззивната жалба са относно липсата на доказателства за реалната направа на подобренията, съответно извършването им без съгласие и при противопоставяне на дружеството, както и дали работата е била предприета уместно.
Съдът е изложил, че защитата правата на съсобственик, направил разноски в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици, следва да бъде по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ако работата е била предприета и в собствен интерес (какъвто е казусът по делото), заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, като ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване (по аргумент от чл. 61, ал. 3 ЗЗД). В тази връзка съдът е взел предвид съдебната практика, съгласно която отговорността на останалите съсобственици се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената стойност на съсобствения имот вследствие на подобренията (ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 6 от 1974 г., решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС). Визирал е, че в последното решение е прието, че ако някой от съсобствениците подобри общата вещ без съгласието на останалите съсобственици, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД той може да претендира от тях само съответната част от направените разходи до размера на обогатяването, и то ако работата е била предприета уместно. В случай че общата вещ е подобрена против волята на останалите съсобственици, те отговарят по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Съдът е посочил, че по делото не се оспорва обстоятелството, че разходите за ремонта са извършени без съгласието на „Златен шанс 2004“ ООД. Оспорва се, че при извършването им не е било налице противопоставяне от страна на останалите съсобственици.
Съдът е приел, че от показанията на разпитаните свидетели И. Г. и М. А. се установява, че същите са участвали при извършването на ремонтните дейности, като твърдят, че никой от другите съсобственици не е идвал да възразява, че правят ремонти. Съобразил е и показанията на свидетеля Г. в частта, в която последният е заявил, че от останалите съсобственици познава само „Златен шанс 2004“ ООД, което дружество осъществява дейност в една от сградите в недвижимия имот за производство на тапети. Съдът е посочил, че освен това, в първоинстанционното производство след връчване на препис от претенцията за заплащане на подобрения, от страна на „Златен шанс 2004“ ООД не е изразено изрично противопоставяне на същите. Ето защо е направил извод, че по делото не е доказано наличието на изрично противопоставяне от страна на „Златен шанс 2004“ ООД, доведено до знанието на „Росвик“ ООД, по повод на извършваните подобрения; приел е, че квалификацията на исковата претенция е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото работата е била предприета и в собствен интерес.
Относно направата на разходите, въззивният съд е отчел обстоятелството, че едва в писмените бележки, депозирани пред първоинстанционния съд от страна на „Златен шанс 2004“ ООД, са изложени доводи за липсата на реална направа на подобренията. Изложил е, че по делото е представен договор за строително-монтажни работи от 01.06.2013 г., сключен между „Росвик” ООД и „Строителство и ремонт 09” ЕООД, за СМР на търговски обект, находящ се в [населено място], [улица] [улица]. Намерил е същият за недостатъчен, за да обуслови извод за реалната направа на СМР, доколкото не са представени други доказателства във връзка с него, разписки за плащания, Акт образец № 19 и др. Приел е, че договорът може да бъде ценен като индиция за намерението на този съсобственик за извършването на подобрения. Намерил е за доказана направата на разходи във връзка с ремонта, предвид ангажираните свидетелски показания, които е ценил като последователни, логични и изходящи от незаинтересовани от изхода на спора лица, имащи преки впечатления за изнесените от тях данни, доколкото лично са участвали в ремонта. Въз основа на гласните доказателства е приел за установено, че съделителят „Росвик” ООД през 2013 г. - 2014 г. е извършил ремонт на сградата, като свидетелите изрично са посочили, че са носели материали и са извършвали дейности, за които са получавали заплащане от управителя на „Росвик“ ООД. Свидетелят Г. е уточнил, че след закупуването в сградата е направен основен ремонт, доколкото са сменени покриви, стени, врати, инсталации и тавани; той е помагал в пренасянето на пясък, разширяване на входните врати, както и лично е сменял дограмата, осветителните тела, боядисвал е вътре, като е подпомагал управителя на „Росвик“ ООД в дейностите за смяна на керемиди, улуци. С. А. е посочил, че е правен основен ремонт в сградата, като той самият е правил зидария, кофраж, полагал е бетон, мазилки, подови настилки и е боядисвал с латекс. Изложените от свидетелите дейности, извършвани през 2013 г. - 2014 г., съответстват на тези, описани и в исковата претенция по пера, вид и количество. Съгласно заключението от тройната съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните в тази му част, след извършен оглед на имота вещите лица са установили наличието на тези подобрения, подробно описани от тях по пера и стойности, именно в обекта, който се ползва от „Росвик“ ООД. Ето защо съдът е приел, че те, индивидуализирани и в исковата претенция, са извършени именно от съделителя „Росвик“ ООД, което не се и оспорва в производството, като именно този съсобственик използва сградата, в която са извършени подобренията.
По въпроса за размера на подобренията, Окръжен съд – Варна се е позовал на заключението на вещите лице от тройната съдебно-оценителна експертиза. В същото е изчислено, че общата стойност на разходите възлиза на 38 754 лв., както и че те са увеличили стойността на делбения имот с 36 616 лв. Съдът е приел, че доколкото разходите са довели до увеличаване стойността на сградата, те имат характер на подобрения. Тъй като работата е била предприета от съсобственика и в негов интерес, следва да се съобрази сумата, която е довела до обогатяването на останалите съсобственици - 36 616 лв., която в случая се явява по-малката, в сравнение с тази относно сторените разходи от страна на гестора. Ето защо, същата следва да бъде разпределена съобразно притежаваните от съделителите квоти в делбеното имущество, като за „Златен шанс 2004“ ООД (23.50 % от 36 616 лв.) възлиза на 8604.76 лв. Допълнително, съдът е изложил съображения по наведените доводи за липсата на уместност при воденето на работата. Посочил е, че при преценката дали работата е била предприета уместно, е достатъчно изграденото обективно да е в състояние за ползването му по предназначение и да съответства на нормативните изисквания - това означава, че чуждата работа е уместно предприета и добре водена, което е предпоставка за възникване на задължението на заинтересования да възстанови направените от гестора разходи. Въззивният съд е приел, че в случая извършените подобрения са били както в интерес на „Росвик“ ООД, така и в интерес на останалите съсобственици, вкл. „Златен шанс 2004“ ООД, поради това, че съсобствената сграда е била в лошо състояние и се е нуждаела от пълен ремонт, за да бъде годна за използването й.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, жалбоподателят формулира въпросите: При произнасянето си като въззивна инстанция в хипотеза на изцяло потвърждаване на първоинстанционния акт, задължен ли е съдът да мотивира своя акт извън мотивите на предходната инстанция; следва ли да се приеме за мотивиран всеки съдебен акт, независимо че от съдържанието му не може да бъде установено как и защо съдът е достигнал до крайния си извод по предмета на спора; допустимо ли е възпроизвеждането на оспорвания съдебен акт и изброяването на събраните доказателства да „заместят“ мотивите на съда при произнасяне с решение, което изцяло потвърждава първоинстанционното такова; налице ли е изпълнение на процесуалните задължения на съда, в случай че съдът не е посочил, че препраща към мотивите на първата инстанция, но ги е преповторил без собствен анализ и на практика не е отговорил на възраженията във въззивната жалба.
Твърди, че Окръжен съд – Варна е постановил решението си в противоречие с приетото в: решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, І т. о., решение № 369/7.12.2014 г. по гр. д. № 1833/2014 г. на ВКС, решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и др.
На второ място, в изложението е формулиран въпросът: Следва ли съдът да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред.
По този въпрос се сочи противоречие с: решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о.
На трето място, жалбоподателят сочи, че по въпросите: От значение ли са за определяне на основателността на иска по чл. 62, ал. 1 ЗЗД видът на предприетите действия, съставляващи работа без възлагане, респ. тяхното качество, своевременност и потребност - необходими, полезни или луксозни; длъжен ли е съдът да се произнесе, респ. да изследва уместността на извършената от съсобственика работа в съсобствен имот или е достатъчно той да е направил разноски, за да бъде уважен искът по чл. 61, ал. 2 ЗЗД; необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД съдът да установи необходимост от реализиране на подобрения изобщо, въззивното решение влиза в противоречие с: решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, където уместното предприемане на работата е посочено като категорична предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
На четвърто място, жалбоподателят намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите: Налице ли е тъждество между уместност на предприетата работа и подобрение в резултат на предприетата работа; увеличената стойност на имота винаги ли съставлява уместно предприета по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД работа, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
На пето място, в изложението е визиран въпросът: Наличието на констатирана от съда увеличена стойност на имота освобождава ли правораздавателния орган от задължението да квалифицира вида на извършените разноски, за да се произнесе по иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на този въпрос не става ясно на кое основание за допускане на касационно обжалване се позовава „Златен шанс 2004“ ООД.
На шесто място, фигурират въпросите: Необходимо ли е съдът да направи извод за наличие на подобрения или е достатъчно вещото лице да е посочило, че се е увеличила стойността на имота; длъжен ли е съдът да обсъди заключенията на изслушаните по делото съдебни експертизи, като мотивира изрично отношението им към крайните си изводи.
По отношение на тях жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като релевантна към тези въпроси съдебна практика са визирани: решение № 132/ 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 5611/11.05.2021 г. по адм. д. № 1303/2021 г. на ВКС, решение № 145/12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 19/24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
На седмо място, в изложението е формулиран въпросът: Какво е значението на субективното отношение на подобрителя към подобрявания обект, в условията на съсобствен имот, но при наличието на множество самостоятелни обекти и вътрешно разпределение на ползването на тези самостоятелни обекти.
По отношение на него жалбоподателят твърди, че той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Горното основание е посочено и за формулирания на осмо място въпрос: Налице ли е неоснователно обогатяване, когато подобрителят подобри свои части от имота, владението върху които преди делбата е получил в резултат на вътрешно неформално разделяне на отделни самостоятелни обекти в съсобствеността и след това е придобил същите обекти, които е подобрил в свой дял, но за тях са му присъдени и разноските, които е направил в условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
На последно място, в изложението са формулирани следните въпроси, относно които жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Необходимо ли е съдът да изследва всеки отделен казус самостоятелно, за да прецени дали визираното изискване е налице, или е достатъчно да съществува съсобственост и установено подобрение, за да се приеме, че същото е в полза на всички; при отчитане стойността на подобренията следва ли да бъде съобразена и отчетена ползата, която обектите с подобрения са донесли на владелеца, който е извършил тези ремонтни дейности.
Постъпил е отговор от насрещната страна „Росвик“ ООД, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
По групата въпроси относно задълженията на въззивния съд да мотивира своя акт, е постановена задължителна практика – ППВС № 1/13.07.1953 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и многобройна практика по чл. 290 ГПК – напр. решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., ІІ т. о., решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., ІІ т. о., решение № 74/2.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г., ІІІ г. о., от която следва, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Настоящият съд счита, че в случая въззивният съд не се е отклонил от горната практика при мотивиране на решението си. Същият е изложил свои собствени мотиви, а не е препратил към тези на първоинстанционния съд; обсъдил е доводите и възраженията по делото пред него, събраните доказателства и въз основа на тях, като е казал кои кредитира и кои не и защо, е извел правните си изводи. Мотивите му са разбираеми, крайните изводи - обосновани.
Относно въпроса, отнасящ се принципно до преценката на събрания по дадено дело доказателствен материал и формирането на правни изводи по предмета на спора, е налице изобилна съдебна практика, според която съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Затова той е задължен, въз основа на твърденията на страните, да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. Затова по силата на чл. 12 и чл. 235 ГПК при постановяване на решението си съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Тъй като чрез обсъждането на доказателствата съдът стига до извода дали даден факт от значение за спорното право се е осъществил или не, при наличието на противоречиви доказателства в тази насока съдът ще трябва да прецени на кое от доказателствата дава вяра. Съдът е задължен да отрази дейността си по извършването на преценката на доказателствата в изискуемите се от чл. 236, ал. 2 ГПК мотиви към съдебното решение, в което трябва да посочи кои факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, а също така и при наличието на противоречиви доказателства за определен факт да посочи кои от тях приема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните и отхвърля другите. Съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка (в този смисъл: решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 327/3.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 40/10.10.2022 г. по гр. д. № 1226/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
В случая Окръжен съд – Варна е процедирал съобразно визираната по-горе съдебна практика. Не е налице соченото от жалбоподателя противоречие.
Въпросите, изложени на трето място, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като по тях въззивното решение не влиза в противоречие със съдебната практика. Видно от решението, Окръжен съд – Варна е изследвал необходимите предпоставки, произтичащи от нормата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за уважаване на иска, като включително е приел, че в случая става дума за подобрения (т. е. полезни разноски, които са довели до увеличаване стойността на имота, а не необходими разноски за запазване на вещта), като работата е предприета уместно.
Въпросите, визирани на четвърто място в изложението, не са разгледани от въззивния съд. Същият не е направил изводи за тъждество между уместност на предприетата работа и подобрение.
Относно въпроса, формулиран на пето място в изложението към касационната жалба, не става ясно жалбоподателят на кое основание за допускане на касационно обжалване се позовава. Следва да се отбележи във връзка с този въпрос и предходните два, и че изложените съображения в атакуваното пред ВКС решение, че в случая става дума за извършени от „Росвик“ ООД подобрения, напълно съответстват на ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. В последното е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му; увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
Относно следващите два въпроса, свързани с преценката на изслушаните по делото експертизи, установената практика по чл. 290 ГПК, вкл. част от цитираната от жалбоподателя, приема, че съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма - чл. 195 ГПК. По този начин ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос от компетентно вещо лице - на който отговор би могъл да основе решението си. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено от страните (чл. 202 ГПК). Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда.
По становище на настоящия съд, Окръжен съд – Варна в случая не се е отклонил от визираната съдебна практика.
Въпросът, свързан със субективното отношение на подобрителя към подобрявания имот, както и следващият (визиран на осмо място в изложението), са формулирани изцяло според становището на жалбоподателя, че в случая е налице „подобрение, реализирано от владелеца със съзнанието, че подобрява само собствените си имоти“, а не според установеното от въззивния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС отграничава хипотезата, когато съсобственикът извърши подобрения в съсобствения имот, който той фактически държи като собственик, като приема, че ако съсобственикът е манифестирал намерението си да владее имота само за себе си, тогава отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията именно като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чуждa работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. В същия смисъл е и приетото в ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. (І.5), както и установената практика по чл. 290 ГПК.
В случая във въззивното решение е прието, че подобренията са извършени от „Росвик“ ООД като съсобственик (т. е. без да е завладял целия имот, в който е извършил подобрения, само за себе си), и отношенията му с останалите съсобственици следва да се уредят по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Това разрешение е в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВС и с практиката на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И формулираните на последно място в изложението към касационната жалба въпроси не могат да доведат до допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд е изследвал необходимите предпоставки (установени от закона и съдебната практика) за уважаване на иска, с който е бил сезиран: „Росвик“ ООД е извършило подобрения в съсобствен имот; работата е извършена както в свой интерес, така и в интерес на останалите съсобственици, тъй като е подобрена съсобствена вещ; намесата в правната сфера на останалите съсобственици е станала без тяхно съгласие, но с тяхно знание и непротивопоставяне; работата е уместна и водена добре; в резултат на извършените подобрения останалите съсобственици са се обогатили, предвид увеличаване стойността на имота (която е по-малка от реалната стойност на направените разходи).
Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
„Росвик“ ООД има право на 1700 лв. разноски за адвокат, направени за производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 931 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 20223100500083/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 260054 от 09.07.2021 г. по гр. д. № 665/2013 г. на Районен съд - Провадия в частта, с която „Златен шанс 2004“ ООД е осъдено да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете по чл. 349, ал. 5 ГПК, както и в частта, с която „Златен шанс 2004“ ООД е осъдено да заплати на „Росвик“ ООД сумата от 8 604.76 лв., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Златен шанс 2004“ ООД да заплати на „Росвик“ ООД разноски пред ВКС в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: