О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4138
София, 18.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 1365/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат В. З., против въззивно решение № 215 от 17.11.2022 г. по в. гр. д. № 479/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 294 от 21.06.2022 г. на Районен съд – Дупница по гр. д. № 274/2022 г. в частта, с която Е. Т. К. е осъден на заплати на Д. М. Д. сумата 14 600 лв., представляваща главница по сключен между страните на 03.02.2012 г. договор за заем, ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., и вместо това искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно – необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. Т. К., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат И. Г., с който оспорва касационната жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.02.2023 г.
Касационната жалба е...