1№ 3103/19.10.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1376 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2/05.01.2023 г. по гр. д. № 510/2022 г., с което Окръжен съд – Сливен е отменил решение № 724/27.09.2022 г. по гр. д. № 125/2022 г. в обжалваните части, отхвърляйки исковете на П. С. Р. срещу „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД да признае за незаконно и да отмени уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на дружеството (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и иска за осъждане на дружеството да заплати сумата 755.05 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 12.11.2021 г. – 24.11.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от П. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Действителна ли е клауза в трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, при който не се установява нужда и цел да се провери годността на работника/служителя да изпълнява трудовите си функции при два последователни трудови договора? и 2. Дали работодателя по нов трудов договор не заобикаля закона чрез клауза за изпитване, когато е знаел за годността на работника/служителя да изпълнява възложените трудови функции и дали не преследва друга цел, различна от законоустановената? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд по чл. 71 КТ (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че към 12.11.2021 г. – датата, на която на ищеца/сега касатор П. Р. е връчена при отказ заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е възникнало и е надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание, защото уговореният 6-месечен срок за изпитване в негова полза е продължаван при условията по чл. 70, ал. 4 КТ (с дните, в които ищецът е бил в платен годишен отпуск и в отпуск поради временна неработоспособност) и не е изтекъл, като в случая по чл. 71, ал. 1 КТ не се прилага засилената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

И двата повдигнати въпроса касаторът свързва с довода, че клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя по трудовия договор с ищеца е недействителна поради заобикаляне на закона, доколкото работодателят не е целял да провери годността му да изпълнява заеманата длъжност „главен счетоводител“. Преди да сключи трудовия договор с ответника ищецът е изпълнявал същата длъжност, макар и при друг работодател, т. е. неговата годност вече е била проверена към възникване на трудовото правоотношение със срок за изпитване. Този довод за незаконност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ, както и обстоятелствата, с които ищецът/сега касатор го извежда, са въведени за пръв път с касационната жалба. В исковата молба основанията за незаконност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ ищецът е свързал с други: 1) заповедта за уволнение не му е надлежно връчена, респ. връчването е след срока за изпитване, изтичането на който е погасило правото на работодателя на уволнение на това основание, и 2) не е спазена засилената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че съдът е длъжен да разгледа иска по чл. 344, ал. 1 КТ само на заявените в исковата молба обстоятелства, респ. доводи за незаконност на уволнението (Решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV ГО, Решение № 555/09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV-то ГО, Решение № 149/13.062012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV-то ГО и много други). Настоящият състав споделя установената практика и не съзира основание да я променя. Това означава, че въззивният съд не е изследвал и не е бил длъжен да изследва довод за незаконност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ, изведен от твърдения, който ищецът не е въвел с исковата молба по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Мотивите, при които въззивният съд е отхвърлил иска и обусловения осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, са по заявените в исковата молба основания за незаконност на уволнението. Следователно и по двата повдигнати въпроса са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора са разноските от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2/05.01.2023 г. по гр. д. № 510/2022 г. на Окръжен съд – Сливен.

ОСЪЖДА П. С. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 416.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.