Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 6461/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. С., действащ чрез повереника си адвокат Николов, против решение № 98 от 05.04.2023 г., постановено по административно дело № 60/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Стойков против решение № 1012-19-2#1 от 07.02.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Сливен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-19-2 от 10.01.2023 г., подадена от Стойков против разпореждане № 2154-19-180#1 от 26.10.2022 г., издадено от ръководител ПО (пенсионно осигуряване), с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.06.2022 г.; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ Сливен сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, понеже съдът се е произнесъл с искане, което не е предявено с жалбата, с която сезиран, и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата така, както е предявена, а в случай, че се прецени, че делото не следва да се връща на Административен съд Сливен, да бъде решено по същество чрез отмяна на първоинстанционния съдебен акт и и на потвърденото с него административно решение. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Твърди, че с процесните административни актове всъщност е прекратена отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и не става въпрос за получаваната преди това наследствена пенсия от починалия му баща.

Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Сливен, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Младенова-Георгиева, изразява становище за правилност на съдебното решение и моли то да се остави в сила, а касационната жалба против него като неоснователна да бъде отхвърлена, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесното разпореждане от 26.10.2022 г. пенсионният орган на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратил от 01.06.2022 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. С., поради отпадане на основанието за получаването й - лицето се е дипломирало на [дмг], докогато пенсията е изплатена. Недоволен от разпореждането, Стойков го е обжалвал в срок пред горестоящия административен орган. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Сливен не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд Сливен решение от 07.02.2023 г. е отхвърлил жалбата срещу него. Посочил е, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1, изр. 1 от КСО, понеже на 02.05.2021 г. е навършил [възраст] възраст, а след [дмг] е загубил качеството учащ.

За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Сливенският административен съд е обосновал теза за законосъобразност на обжалваното пред него решение, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Приел е, че към датата, от която е прекратена отпуснатата на основание чл. 82, ал. 1 от КСО наследствена пенсия на Стайков, същият е навършил [възраст] възраст и вече не учи, поради което е налице приложеното от административните органи правно основание на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяването й, а именно отпаднало основание за получаването й. Във връзка с жалбоподателовите възражения е посочил, че предметът на съдебния спор се определя от оспорения административен акт, а оспореното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане не касаят лична пенсия на Стойков, свързана с неговото здравословно състояние и положен трудов стаж, поради което те са неотносими към спора, защото правото на наследствена пенсия на децата не е обусловено от тях.

Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Решението на Административен съд Сливен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните административни актове), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са законосъобразни.

На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за отпадане на основанието за получаване на наследствената инвалидна пенсия, обусловило правомощието на пенсионния орган да процедира съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО). Решаващият съдебен състав убедително е опровергал тезата на жалбоподателя, че всъщност се касае за отпусната на собствено основание инвалидна пенсия на Стойков.

Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени.

Правилен е изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административните органи прекратяване на отпуснатата на Стойков наследствена пенсия. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на жалбоподателя, че се касае за прекратяване на лична, а не на наследствена пенсия за инвалидност. Лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не е била отпускана на Стойков и не е получавана от него, за да бъде прекратена. Неговото оспорване е било срещу прекратяването на наследствената от покойния му баща инвалидна пенсия, наличието на правоизключващите предпоставки за получаването на която са били неопровержимо доказани, предвид загубата на качеството учащ след навършване на [възраст] възраст.

Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора по главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ Сливен е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмени бележки със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 05.04.2023 г., постановено по административно дело № 60/2023 г. по описа на Административен съд Сливен.

ОСЪЖДА С. С., [ЕГН], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Сливен сумата от 100 (сто) лева разноски за осъществената в касационното производство защита от юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА