Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 3110/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 7 от ДОПК.

С решение №1817 от 20.12.2023 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1565/2022 г., е отхвърлена жалбата на „Електроклима” ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004003-091-001/07.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 107/23.06.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, поправен с РА за поправка № П-03000323107280-003-001/08.06.2023 г., потвърден с решение № 165/16.08.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2018г. – 2020г. в общ размер на 20 080,31 лв. /главници и лихви/ и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.01.2017 г. до м.11.2021 г. в общ размер на 53 927,94 лв. /главници и лихви/.

Решението се обжалва от „Електроклима” ЕООД с навеждане на доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Конкретните оплаквания са за липса на задължителни реквизити в РА, в т. ч. фактически и правни основания за издаване на акта и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, подробно описани в КЖ, довели до ограничаване на правото на защита на ревизираното лице.

По приложението на материалния закон дружеството – касатор поддържа, че съдът неправилно цени доказателствата в противоречие с релевантните норми, което е довело до необосновани фактически констатации. По ЗДДС излага съображения, че съдът не е взел под внимание, че А. Р., действайки в качеството на счетоводител е включил в дневниците за продажби и е завел като приходи несъществуващи/фалшиви фактури, документиращи доставки, за които не е възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка съгласно чл. 25 от ЗДДС. Касаторът счита, че са събрани категорични доказателства за нереално осъществени и получени доставки, които не следва да носят данъчни задължения на ревизираното дружество, тъй като нито са намерени първични документи в счетоводството на ревизираното лице, нито е установено да има плащане по тях.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Прилага се молба становище с допълнително развити доводи за незаконосъобразност на РА, към която са приложени документи по ДП №21/2024 г. по описа на ОД-МВР – Варна и кореспонденция с ТД на НАП - Варна.

Ответникът – Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител юрк. М., в депозирана по делото молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение са прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава 6570,66 лв.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Р. Б. е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004003-091-001/07.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 107/23.06.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, поправен с РА за поправка № П-03000323107280-003-001/08.06.2023 г., потвърден с решение № 165/16.08.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, на „Електроклима” ЕООД са установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2018г. – 2020г. в общ размер на 20 081,31 лв. /главници и лихви/ и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.01.2017 г. до м.01.2021 г. в общ размер на 53 927,94 лв. /главници и лихви/.

Счетоводството на дружеството е извършвано от счетоводителя А. Р., който с нотариално заверени декларации от 14.09.2021 г. и 15.09.2021 г. е декларирал, че за периода 31.03.2015 г. – 31.08.2020 г. е изготвил лично без знанието и съгласието на собственика и управителя на „Електроклима“ ЕООД множество фактури, посочени в конкретни списъци, приложени по делото, които са с невярно съдържание, като същите са посочени в дневниците за покупки и продажби на дружеството и в ежемесечните декларации по ЗДДС, подавани с електронен подпис. Налице е и подадена жалба от 15.03.2023 г. до Районна прокуратура - Варна от управителя на дружеството срещу действията на счетоводителя му, като няма данни за развитието на досъдебното производство.

Установените задължения по ЗДДС произтичат от следното:

1.Издадени фактури за продажба, отразени в дневниците за продажби, за които „Електроклима” ЕООД твърди, че са недействителни и неоснователно са отразени както в счетоводството на дружеството, така и в дневниците за продажби. Предвид твърденията на ревизираното лице, че документираните фактури не са издадени от „Електроклима“ ЕООД и по тях не са налице реални доставки, приходният орган е изискал документи от процесните клиенти, въз основа на които е приел, че доставките са осъществени. Проверяваните дружества са представили процесните фактури, ведно с приложени към тях протоколи за сервизно обслужване и преводни нареждания за разплащане между страните. От извършената насрещна проверка е установено също, че всички получатели са отразили фактурите за съответните периоди в дневник за покупките и СД за ДДС, с изключение на фактури, издадени от касатора на „Ел сис - Варна“ ЕООД, по които органите по приходите са приели, че ДДС е начислен неправомерно и резултатът по СД за ДДС за данъчни периоди м. 10.2017г. и м. 11.2019г. следва да бъде коригиран в посока намаление по фактура № 3000000001/31.10.2017 г. на стойност 4000 лв. и ДДС 800 лв. и фактура № 5000000008/30.11.2019 г. на стойност 12 500 лв. и ДДС 2500 лв..

2. Допълнително установени задължения на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС в общ размер на 1064.53 лв. във връзка с издадени от „Електроклима“ ЕООД фактури за продажби, които не са отразени за съответните периоди в дневника за продажби и СД за ДДС.

3. Повторно отразени фактури за продажби за дан. периоди м.08.2018г. и за м.01.2020г., издадени от „Електроклима“ ЕООД, за които е установено, че са отразени два пъти в отчетните регистри по ЗДДС, предвид което двойно отразения данък е коригиран в посока намаление в общ размер на 1008.67 лв.

4. Непризнат данъчен кредит на основание чл.69 от ЗДДС, във връзка чл.71, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 40 558,09 лв. по фактури, отразени в дневниците за покупки на ревизираното лице, за които ревизиращите органи са приели, че не отразяват реално извършени доставки. От ревизираното дружество не са представени нито оригинали на фактури, нито други придружаващи ги документи. По отношение на тези фактури управителят на дружеството твърди, че неоснователно са отразени в счетоводството на „Електроклима“ ЕООД.

5. Непризнат данъчен кредит за данъчен период м.01.2017 г. в размер на 6.72 лв. Приходният орган е констатирал, че през данъчен период м.01.2017г., ревизираното лице е отразило в СД за ДДС и дневник за покупките фактура № 0001200023/31.01.2016 г. с дан. основа 33.58 лв. и ДДС 6.72 лв., издадена от „Елегант“ ЕООД. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че доставчикът е отразил процесната фактура в дневник за продажбите през дан. период м.01.2016 г., предвид което е прието, че ревизираното дружество е ползвало неправомерно данъчен кредит по процесната фактура, след регламентирания с чл.72, ал. 1 от ЗДДС дванадесет месечен период.

6. Непризнат данъчен кредит, във връзка с повторно отразени от дружеството фактури в дневник за покупките. Приходният орган е установил, че в отчетните си регистри по ЗДДС, ревизираното лице е отразило два пъти фактури за покупки, подробно описани на стр. 74 от РД, поради което на основание чл.71, т. 1 от ЗДДС, органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит по периоди както следва: за м.07.2018г. в размер на 31.99 лв.; за м. 10.2018г. в размер на 59.85 лв. и за м.01.2019г. в размер на 2.93 лв.

7. Непризнат данъчен кредит за данъчен период м.02.2018 г. в размер на 8.04 лв., за който е установено, че от „О. Б. ООД е било издадено кредитно известие, което е отразено в дневник за покупките и СД за ДДС от ревизираното лице като фактура. Предвид посоченото, на основание чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС е коригиран размера на ползвания от дружеството данъчен кредит със сумата от 8.04 лв.

8. Непризнат данъчен кредит в общ размер на 27.08 лв. на основание чл.69 от ЗДДС, във връзка чл.71, т. 1 от ЗДДС по фактури, за които е установено, че не са отразени от доставчиците в дневниците за продажби и СД за ДДС, нито са налични в счетоводството на „Електроклима“ ЕООД.

Въз основа на констатациите по ЗДДС, както и допълнително установени в хода на ревизията несъответствия в счетоводството на дружеството, финансовият резултат е изменен в посока увеличение с отчетените разходи, които не са документално обосновани и е намален по отношение на реализираните приходи по фактури за продажби, както следва:

Задълженията за корпоративен данък за 2017 г. са в резултат от извършено намаление на основание чл. 78 от ЗКПО на реализирани приходи със сума в общ размер на 3467,49 лв. и извършено увеличение на отчетените от дружеството разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в общ размер на 27 320 лв., за които е прието, че са документално необосновани, в резултат на което е установен финансов резултат – печалба в размер на 33 560,51 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3356,05 лв. След приспадане на внесен данък в размер на 970,80 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 2385,25 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 724,87 лв.

Задълженията за корпоративен данък за 2018 г. са в резултат от извършено увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО на реализирани приходи със сума в общ размер на 375,03 лв. и извършено увеличение на отчетените от дружеството разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в общ размер на 41 996,54 лв., за които е прието, че са документално необосновани, в резултат на което е установени финансов резултат – печалба в размер на 47 279,85 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 4727,99 лв. След приспадане на внесен данък в размер на 490,83 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 4237,16 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1541,07лв.

Задълженията за корпоративен данък за 2019 г. са в резултат от извършено увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО на реализирани приходи със сума в общ размер на 8579,57 лв. и извършено увеличение на отчетените от дружеството разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в общ размер на 83 281,93 лв., за които е прието, че са документално необосновани, в резултат на което е установени финансов резултат – печалба в размер на 96 711,67 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 9671,17 лв. След приспадане на внесен данък в размер на 485,02 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 9186,15 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2477,02 лв.

Задълженията за корпоративен данък за 2020 г. са в резултат от извършено намаление на основание чл. 78 от ЗКПО на реализирани приходи със сума в общ размер на 1274,49 лв. и извършено увеличение на отчетените от дружеството разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в общ размер на 13 743,63 лв., за които е прието, че са документално необосновани, в резултат на което е установен финансов резултат – печалба в размер на 17 769,14 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 1776,91 лв. След приспадане на внесен данък в размер на 530 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 1246,91 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 228,53 лв.

В хода на съдебното производство е приета, като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Вещото лице е констатирало множество пропуски и грешки при осчетоводяването на покупките и продажбите, в т. ч. разлики между данните в счетоводните регистри и в подадените ГДД, отчитане на кредитно известие /КИ/ като фактура, двойно декларирани фактури за покупки в дневниците за покупки, осчетоводяване на фактури за получени доставки и извършени продажби без наличие на първичен счетоводен документ и др. По делото е прието и заключение по съдебно почеркова експертиза, от която е установено, че подписите, положени за „получател“, „доставчик“ и „съставил“ в приемо-предавателните протоколи и фактури, представени с административната преписка не са изпълнени от управителя на дружеството - С. Н. Ч..

С обжалваното съдебно решение, Административен съд - Варна е отхвърлил изцяло жалбата на „Електроклима“ ЕООД срещу ревизионния акт, поправен с РА за поправка по отношение на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи на приходната администрация, при спазване на предвидената в чл.120, ал. 1 от ДОПК форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Не е констатирал нарушения на процесуалните правила при провеждане на ревизията, като е отговорил на всички възражения на страната. Относно твърденията на касатора за неправомерни действия от страна на неговия счетоводител, съдът е посочил, че управителят има правомощието да организира дейността на дружеството, както и да контролира действията на упълномощения да осъществява счетоводна дейност, като от доказателствата по делото се установява, че управителят умишлено не е предприел действия за уведомяване на данъчните органи за осчетоводени „недействителни“ фактури, нито се установяват извършени действия за отстраняване на допуснати грешки в подадените декларации по реда на чл. 126, ал. 1 от ЗДДС.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът е приел, че при несъмнено констатирано нередовно водена счетоводна отчетност на дружеството, законосъобразно са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за всички процесни периоди. По отношение на декларираните фактури за продажби, за които се твърди, че са недействителни, съдът е извел извод, че от представените обяснения и извършени насрещни проверки от приходния орган безспорно се установява, че доставките са осъществени, с оглед на което правилно финансовият резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 78 от ЗКПО. Относно непризнатите разходи, в решението са изложени мотиви, че безспорно се доказва, че същите са документално необосновани, с оглед на което законосъобразно финансовият резултат на дружеството е преобразуван в посока увеличение. В частта по ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, отразени в дневниците за покупки на касатора, като липсват каквито и да било оригинални фактури и придружаващи ги документи, нито деклрираните от дружеството фактури са отразени в дневниците за продажби на сочените доставчици. Относно извършените доставки и начисления данък съдът се е позовал на нормата на чл. 85 от ЗДДС, като е посочил, че за отразените доставки в дневниците за продажби, за които се твърди че са недействителни, са събрани достатъчно доказателства, че са осъществени, както и отразени от получателите им в дневниците за покупки. Въз основа на всичко гореизложено съдът е извел извод за законосъобраязност на установените с РА задължения, предвид което жалбата на „Електроклима“ ЕООД е отхвърлена.

Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

В случая не е спорно между страните, че счетоводството на дружеството е водено нередовно, като са налице множество пропуски и грешки при осчетоводяването на покупките и продажбите, в т. ч. разлики между данните в счетоводните регистри и в подадените ГДД, отчитане на КИ като фактура, двойно декларирани фактури за покупки в дневниците за покупки, двойно декларирани фактури за продажби в дневниците за продажби, осчетоводяване на фактури за получени доставки и извършени продажби без наличие на първичен счетоводен документ и др. Тези констатации са подкрепени, както от приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, така и от нотариално заверените декларации, в които счетоводителят на дружеството изрично е декларирал, че за периода 31.03.2015 г. – 31.08.2020 г. е изготвил лично без знанието и съгласието на собственика и управителя на „Електроклима“ ЕООД множество фактури, посочени в конкретни списъци, приложени по делото, които са с невярно съдържание, като същите са посочени в дневниците за покупки и продажби на дружеството и в ежемесечните декларации по ЗДДС, подавани с електронен подпис.

Спорно по делото е, следва ли да се приеме, че по отчетените неправомерно от счетоводителя на дружеството недействителни фактури е възникнало данъчно събитие и данъкът е станал изискуем съгласно чл. 25 от ЗДДС. Според касатора предвид категоричните доказателства за нереално осъществени и получени доставки, последните не следва да носят данъчни задължения на ревизираното дружество, още повече нито са намерени първични документи в счетоводството на ревизираното лице, нито е установено да има плащане по тях. Така изложените твърдения са неоснователни, тъй като независимо от действията на счетоводителя на дружеството, управителят носи отговорност за цялостното му управление, вкл. за воденото счетоводство.

На основание чл. 85 от ЗДДС, ДДС е изискуем от всяко лице, което посочи данъкът във фактура и/или известие по чл.112 ЗДДС. Съгласно тълкуването на чл.203 от Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено в решение на СЕС по дело С-643/11, данъкът се дължи от начислилото го във фактурата лице, независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Цитираната норма от правото на ЕС е идентична по съдържание с нормата от националния закон – чл. 85 от ЗДДС, която предвижда, че данъкът е дължим от лицето, което го е посочило във фактура или известие по чл. 112 ЗДДС. Фактът, че са налице данни за неправомерно осчетоводени от счетоводителя на дружеството фактури, не променя извода на приходния орган за дължимост на ДДС, съответно на ЗКПО, тъй като данъкът е посочен във фактурите и е намерил отражение в дневниците и СД по ДДС на дружеството. В тази връзка правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че управителят носи отговорност за цялостното управление на дружеството, в т. ч. за воденото счетоводство, предвид което носи отговорност и за неправомерно осчетоводените фактури в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, в резултат на което за дружеството са възникнали допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Настоящата инстанция споделя и изводите на съда, че управителят на дружеството умишлено не е предприел действия да уведоми приходните органи за осчетоводяването на издадени недействителни фактури. Видно от доказателствата по делото още през 2020 г. управителят на дружеството е бил информиран от икономическа полиция за издадените фактури, за които се твърди, че са „недействителни“, но въпреки това счетоводителят на дружеството е продължил да го представлява пред приходния орган в извършваните му проверки, прераснали впоследствие в ревизия. Едва с подаденото срещу РД възражение от 23.03.2023 г. касаторът е представил нотариално заверени декларации от счетоводителя на дружеството за издаване на „недействителни“ фактури и включването им в дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС, а жалба срещу неправомерните действия на Р. до РП-Варна е подадена на 15.03.2023 г. Следователно управителят на дружеството умишлено не е предприел никакви действия за навременното уведомяване на данъчните органи, нито е извършил корекции в подадените декларации, въпреки че още от 2020 г. е бил наясно за неправомерните действия на неговия счетоводител и въпреки това е допуснал възникването на вредоносния резултат, който е следствие от тях.

В частта по ЗДДС правилно съдът е приел, че не се установява реално получаване на декларираните в дневниците за покупки доставки, като видно от доказателствата по делото тези доставки са отразени без наличието на първични счетоводни документи и самият касатор също не оспорва липсата на реалност по тях. Съответни на доказателствата по делото са и изводите на съда по отношение на осчетоводените фактури за продажби, издадени от ревизираното дружество, за които се твърди, че са недействителни. Видно от извършените насрещни проверки на посочените във фактурите дружества, последните са заведени в дневниците им за покупки, както и са представени фактури и съпътстващите ги документи, с оглед на което правилно е прието, че доставките са извършени. Изключение е налице само по отношение на фактурите, издадени от касатора към „Ел сис-Варна” ЕООД, за които не се установява реално извършена доставка и начисления неправомерно ДДС е коригиран с РА. Безспорно са налице основания за корекция на декларираните от дружеството резултати по ДДС по отношение на всички констатирани несъответствия в счетоводството, в т. ч. двойно отразените фактури, отразеното кредитно известие като фактура, както и ползвания от дружеството данъчен кредит след регламентирания с чл.72, ал. 1 от ЗДДС дванадесет месечен период. Предвид изложеното правилно съдът е отхвърлил жалбата в частта на установени задължения по ЗДДС в общ размер на 53 927,94 лв./главници и лихви/.

В частта по ЗКПО крайният извод за законосъобразност на извършените корекции и установените задължения за корпоративен данък и лихви в общ размер на 20 080,31 лв. също е правилен. Отчетените от ревизираното лице разходи през всички ревизирани години са безспорно документално необосновани, като в счетоводството липсват първични счетоводни документи, както и са налице множество грешки при осчетоводяването им. Съгласно чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО отчитането на разходи за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от данъчно облагане. По силата на чл.10, ал. 1 ЗКПО фактури, които не отразяват вярно стопанските операции не могат да служат за документална обоснованост на разходите. Разходите, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл.26, т. 2 ЗКПО. Правилни са изводите на съда, че разходите, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и че констатациите на приходния орган за нередовно водена счетоводна отчетност, не са били опровергани. Законосъобразно финансовият резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 78 от ЗКПО в приходната част с фактури за продажби, за които ревизиращият орган е установил, че са реално осъществени след извършени насрещни проверки на контрагентите на касатора, които са ги включили в дневниците си за покупки и са представили фактурите и съпътстващи ги документи. При преобразуването на финансовия резултат са взети предвид всички пропуски и грешки при осчетоводяването на покупките и продажбите на дружеството, в т. ч. разлики между данните в счетоводните регистри и в подадените ГДД, отчитане на КИ като фактура, двойно декларирани фактури за покупки и продажби в дневниците на дружеството, осчетоводяване на фактури за получени доставки и извършени продажби без наличие на първичен счетоводен документ и др., с оглед на което правилни са изводите на съда за законосъобразност на РА и в тази част на установени задължения по ЗКПО.

Неоснователни са наведените в КЖ доводи за липса на задължителни реквизити в РА, в т. ч. липса на фактически и правни основания за издаване на акта и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. РА има необходимото законоустановено съдържание, както и правни основания въз основа на които са установени задълженията по ЗДДС и ЗКПО, макар настоящата инстанция да констатира ОФГ в разпоредителната част на акта, в резултат на която грешка в края на акта са посочени задължения в по-малък размер от действително установения. Видно от таблицата, поместена в края на РА, в която са описани установените задължения, приходният орган е допуснал ОФГ, като в колона 4 /Установен размер на задължението за внасяне/ за 2017г., 2018г. и 2019г. е вписал сумите посочени в мотивната част на РА след приспадане на внесения от ревизираното дружество данък за съответната година, след което в таблицата още веднъж са приспаднати сумите по внесения данък, в резултат на което посочената дължима сума в колона 11 за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е по-малка от установената в мотивната част на РА. Тази грешка е възпроизведена и в решението на Директора на ОДОП – Варна, съответно и в обжалваното съдебно решение. Разпоредителната част в края на РА е тази, която обективира волята на органа, но тя не може да бъде променяна от настоящата инстанция в посока увеличаване на данъчното задължение, поради разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК, която забранява изменение на акта във вреда на жалбоподателя. Предвид изложеното РА не страда от пороците, посочени в касационната жалба и с него законосъобразно са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО по основание и размер.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК и обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 6570,66 лв. с оглед материалния интерес по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1817 от 20.12.2023 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1565/2022 г.

ОСЪЖДА „Електроклима” ЕООД, ЕИК 202222717, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [жк], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 6570,66 лв. /шест хиляди петстотин и седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА