ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3694
гр. София, 23.11.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. П.
Членове: Майя Русева
Джулиана Петкова
като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101408 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стефанов БМ“ООД срещу решение №.1262/25.10.22 по г. д.№.963/22 на АС София, с което е потвърдено решение №.260586/16.12.22 по г. д.№.5575/21 на СГС, ГО, 19с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2в ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.4 пар.3 ДЕС за заплащане на 68040,16лв. имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от нереализиран приход през периода 30.04.16-30.04.18 вследствие приемане на пар.18 ал.1 от ПЗР ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/15/, като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна Р. Б. оспорва жалбата. Прокуратурата на РБ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение е прието, че претенцията на ищеца се основава на твърдения, че е собственик на и оперира фотоволтаична електроцентрала
ФТЕЦ“Стефанов“, [населено място], присъединена към електроразпределител ната мрежа на „ЧЕЗ Електроразпределение България“АД на основание сключен договор; според същия електроразпределителното дружество се е задължило да изкупува произведената от ищеца еленергия съгласно условията и сроковете в него по преференциална цена, определена от КЕВР /срокът на действие е до 28.06.32г. и през него преференциалната цена не подлежи на промяна, а самата електроцентралата е частично финансирана с договор от
1.12.11 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, съгласно който е предоставена безвъзмездна финансова помощ/; приемането на разпоредбата на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ е довело до намаляне на преференциалните цени, като на практика съставлява несъразмерна намеса в патримониума на засегнатите дружества и осуетява легитимно очакване, основано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори. Отразено е, че съгласно пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ за производителите на еленергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.31 ал.8 ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизане в сила на този закон; производителите следва да приведат договорите си за изкупуване в съответствие с тези изисквания в срок до 31.07.15, като в противен случай, след изтичането му, общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват еленергията по горепосочената цена. Съдът се е позовал на решение №.5/11.05.17 на Конституционния съд /КС/ на РБ по к. д.№.12/16, с което е прието, че въведените с пар.18 законодателни промени не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници за всеки разумен и добросъвестен инвеститор, и съответно че разпоредбата не противоречи на Конституцията; не е нарушен и принципа на правна сигурност чрез допуснато обратно действие, тъй като правилото на пар.18 има действие по отношение на заварени правоотношения, юридически факти, настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран пазар; средствата, избрани от законодателя за постигане на целта на закона, са разумни и
подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат stricto sensu с ретроактивен ефект, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Съдът е приел, че с оспорената промяна не само, че не си нарушава, но и се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19 ал.2 от Конституцията. Да се твърди при това положение, че група стопански субекти в обхвата на пар.18 ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ е произволно определена от законодателя и че тази норма отнема техни придобити права и ги дискриминира, с което се нарушава чл.19 ал.2 от Конституцията, е неоснователно. Стопанските субекти в обхвата на пар.18 са в регулирания сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждане на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната национална и обществена цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в ЕС/такава е и оценката ЕК за държавна помощ SA 44840(2016/NN)-България, т.29/. Намерил е, че в конкретния случай твърдяното наличие на оправдани правни очаквания за субектите на пар.18 е неоснователно, като не е налице несъответствие на оспорената законова разпоредба с чл.65 ДФЕС. От правна страна е прието, че промяната на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ касае бъдещ доход на определени стопански субекти-производители на еленергия от възобновяеми източници, и за да се признае същия за „собственост“, следва да притежава качествата на сигурно вземане. В случая процесното вземане не притежава такъв характер, тъй като в текста на самия договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на еленергия от 29.06.12 изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциални цени и допускат промяна в отношенията между страните. Обществената полза е предмет на обсъждане и от КС на РБ, който с реш.
№.5/11.05.17 по к. д.№.12/16 е посочил, че държавната интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква /в случая – доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите - битови и бизнеса/, е социално оправдана. Предприетата законодателна промяна е с оглед обществения интерес за регулиране на енергийния пазар. Недопускане на промяна в действащата законодателна рамка за дълъг период от време /20-годишен
период на действие на процесния договор/ в динамична ситуация на преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС не намират правна опора. Със законодателната промяна се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19 ал.2 КРБ - с което изрично се опровергават твърденията в исковата молба за нарушение на чл.16, чл.20 и чл.21 ХОПЕС /СЕС не е особено благосклонен към аргументи за легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите/. Сочи се и, че в отговор на твърденията, че чл.16 ХОПЕС не допуска при сключен договор да се осъществява изменение на един от основните му елементи /цената/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора, в решението на КС се приема, че правилото на пар.18 не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на еленергия от ВИ - каквито са предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата ал.1 - а единствено режима на ценообразуване за договори за изкупуване с неприключил срок.
Въззивната инстанция е очертала материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС - нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди (реш. от 05.03.1996г., Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, Еи:С:199б:79 и решение от 08.10.1996г., Dillenkofer, С-178/94, С- 179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, Еи:С:1996: 375). Посочила е, че
критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде характеризирано като достатъчно съществено, се извеждат от практиката на СЕС. Наборът от критерии е изведен за първи път в решението на съда по делото Brasserie du pecheur и Factortame - т.55, т.56 и т.57 и впоследствие преповтарян и уточняван, включително в цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Tomasova, т.25 и т.26. При всички положения обаче нарушението се счита достатъчно съществено, когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (така т.57 от решението по делото Brasserie du
pecheur и Factortame и т.26 от решението по дело С-168/15). В случая горепосочените предпоставки не са налице – липсва както противоправност
/т. е. нарушена правна норма/, така и пряка причинно-следствена връзка, доколкото настъпването на вредите под формата на пропуснати ползи следва да е сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът бе изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника, или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия. Съдът се е позовал на постановено по реда на чл.290 ГПК решение
№.67/22.04.13 по т. д.№.28/12 на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В случая такава сигурна възможност няма, доколкото пазарът е регулиран от КЕВР с оглед обществения интерес, който има приоритет над частния такъв.
Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли чл.16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива, да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като тази на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ, по смисъла на която, при
наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора /цена/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?“; 2.
„Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?“; 3. Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, решение от 10.09.09, дело С-201/08, ЕСLI EU C2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на еленергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране на производството на еленергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на еленергия, в разрез с условията, при които частните субекти са осъществили инвестиции в производството на еленергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването й от държавнорегулирани доставчици на еленергия?“; 4. „Следва ли чл.3 и чл.4 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, предвид на съображения 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение чрез националните мерки по прилагане на Директивата да гарантират правната сигурност на инвеститорите в производството на еленергия от възобновяеми източници, в това число от слънчева енергия?“; 5.“ Допускат ли чл.3 и чл.4 от Директива 2009/28/ЕО, тълкувани във връзка със съображения 8 и 14 от Директивата, национална правна уредба като пар.18 ЗР ЗИД ЗЕ, която изменя съществено преференциални условия на изкупуване на еленергия от възобновяеми източници, при условие на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на еленергия от такива източници, в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за
допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос е неотносим. Същият предпоставя условие, което не е било прието от съда. Въззивната инстанция не е приемала, че е налице изменение на основен елемент от договора. Това, което е приела, позовавайки се решението на КС, е, че правилото на пар.18 не води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на еленергия от ВИ - каквито са предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите по същата ал.1 - а единствено режима на ценообразуване за договори за изкупуване с неприключил срок, като наличието на преференциална цена се запазва. Аналогичното важи и за втория въпрос. Това е така, доколкото съдът е приел, че промяната на пар.18 касае бъдещ доход на определени стопански субекти
/производители на еленергия от възобновяеми източници/ и за да се признае за собственост, той следва да притежава качествата на сигурно вземане – а в разглеждания случай процесното вземане безспорно не притежава такъв характер, тъй като в текста на самия договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на еленергия изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциалните цени и допускат промяна в отношенията между страните. Третият въпрос е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото; отделно от изложеното съдът не е излагал мотиви във връзка с и в контекста на цитираното от касатора решение на СЕС /Plantanol/. Само за пълнота следва да се посочи, че то се отнася до тълкуването на член 3 от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми
горива за транспорт. С решението е прието, че разпоредбите на директивата не налагат на държавите членки задължението да въведат или да запазят в сила режим на освобождаване от данъци в полза на биогоривата; държавите членки разполагат с широко право на преценка по отношение на продуктите, които желаят да насърчат с оглед на постигане на предвидените от директивата цели, като от разпоредбите й не може да се изведе каквото и да било право на данъчно освобождаване, а още по-малко в полза на определен продукт – поради което и е даден отговор, че член 3 от Директива 2003/30 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изключва от предвидения от нея режим на освобождаване от данъци в полза на биогоривата продукт като разглеждания в главното производство. Във връзка с принципа на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, е отразено, че същият изисква от една страна правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга прилагането им да е предвидимо за лицата; принципът на правна сигурност изисква не да липсва законодателна промяна, а по-скоро законодателят да отчита особените ситуации на икономическите оператори и да предвижда при необходимост адаптиране към прилагането на новите правни норми; даден е отговор, че общите принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания поначало допускат, що се отнася до продукт като разглеждания в главното производство, държава членка да премахне, преди първоначално предвидената от националната правна уредба крайна дата, режима на освобождаване от данъци, приложим към посочения продукт; при всички положения подобно премахване не изисква наличие на извънредни обстоятелства; задача на запитващата юрисдикция е обаче в рамките на глобална преценка, извършена in concreto, да провери дали посочените принципи са били спазени в делото по главното производство, като вземе предвид всички релевантни за него обстоятелства. В разглежданата хипотеза съдът не е отрекъл горните принципни постановки. Ясно е посочил, че в текста на самия договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на еленергия изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциалните цени и допускат промяна в отношенията между страните /т. е, биха могли да бъдат предвидени от разумен и добросъвестен инвеститор/, като в случая не се касае въобще до премахване
на дадено облекчение /каквато е хипотезата в цитираното решение на СЕС – премахване на освобождаване от данъци/, респективно до премахване на преференциалните цени /същите и не отпадат с ретроактивен ефект, нито се засягат вече предоставените помощи при изграждане на електроцентралите, произвеждащи еленергия от възобновяеми източници/, а до намалянето им при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора, като с разпоредбата на пар.18 /която има действие върху заварени правоотношения/ на практика се постига ефективно реализиране на принципа законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически субекти. Четвъртия и петият въпроси са от една страна конкретни и фактически, а от друга не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция – която не е излагала изрични мотиви във връзка със сочените директиви. Поради това и, както и останалите въпроси, не удовлетворяват изискванията за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че в решение от 11 юли 2019г. Agrenergy по съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18 Съдът на ЕС е приел, че запитващата юрисдикция трябва да извърши съответните проверки, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по главното производство, но също така да съобрази, че чл.3 пар.3 б. а) от Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която позволява на държавата членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране на слънчеви волтаични инсталации. Същевременно с решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) по съединени дела С-798/18 и С-799/18 Съдът на ЕС е приел, че (италианският) национален съд трябва да извърши съответните проверки, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по главното производство, но също така да съобрази, че чл. 3, пар. 3, б. а от Директива 2009/28/ЕО и чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС във връзка с принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения. В мотивите на решението се приема, че държавите разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи да приложат, за да постигнат задължителните общи национални цели, определени в чл.3 § 1 и 2 от Директивата във връзка с Приложение I към нея; това означава, че те са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени; икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазване на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка. Тези решения на Съда на ЕС, както и обстоятелството, че искът по чл.4 пар.3 ДФЕС е основан на твърдения за национален закон (пар.18 ПЗРЗДЗЕ), който в противоречие със същите норми и принципи на Съюза (с чл.3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО и чл.16 и чл.17 от ХОПЕС във връзка с принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания) предвижда намаляване на плащането на насърчения за енергията, произведена от ВЕИ (предоставените с договора по чл.32 ал.1 ЗЕВИ, сключен между ищеца като собственик на изградената със средства от европейска схема за подпомагане ФЦ и обществения доставчик, на преференциална цена, определена с решение на ДКЕВР (административен орган), като оспореният национален закон се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения (към 24.07.15г., когато влезе в сила на пар 18 ПЗРЗИДЗЕ), водят до извод, че е налице сходство в правната уредба на Италия и България, уреждаща схемите за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници, а отговорът на формулираните от касатора въпроси от искането за преюдициално запитване до СЕС /съвпадащи с тези в изложението на касационните основания/ произтича ясно и недвусмислено от приложимата практика на СЕС - а това изключва задължението на Върховния касационен съд по чл.267 ДФЕС. Същевременно тълкуването на правото на ЕС, извършено от Съда на ЕС, има задължителна сила за юрисдикциите на държавите-членки. При тези съображения следва, че е изключена и всяка допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по повдигнатите въпроси /в този смисъл и опр.
№.50692/4.10022 по г. д.№.520/20, III ГО, опр.№.461/27.07.22 по т. д.
№.1851/21, I ТО, и др./. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът /ТР 1/09 от 19 февруари 2010 по тълк. д.№.1/09, ОСГТК/.
За бъде отправено преюдициално запитване, то трябва да е необходимо
– Съдът на Европейския съюз (Съдът) да бъде сезиран относно тълкуване и валидност на правото на Съюза, когато това право е приложимо в главното производство, но не с тълкуване на националноправна норма, правилността на направено в тази връзка тълкуване от националния съд или по фактически въпрос. Въпросът не трябва да е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът да не се налага недвусмислено от практиката на СЕС или да не оставя място за разумно съмнение. Въпросът трябва да бъде и относим за съответната фаза на националното производство – заключението относно тълкуването или валидността на правото на Съюза да бъде необходимо, за да постанови националният съд решението си. При съобразяване на тези принципни постановки и по изложените по-горе съображения се налага извода, че не е налице и основание за отправяне на преюдициално запитване предвид разпоредбата на чл.269 ал.3 ГПК – доколкото е налице хипотеза, при която отговорът на въпросите произтича ясно и недвусмислено от цитираните по-горе решения на Съда на Европейските общности, респективно значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Отделно от изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и с оглед недопускане на касационното обжалване-доколкото, с оглед недоказване на предпоставките за достъп до касация, с настоящото
определение по чл.288 ГПК се слага край на висящността на делото, без спорът да се разглежда по същество.
По изложените по-горе причини касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1262/25.10.22 по г. д.№.963/22 на АС София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Стефанов БМ“ООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 628 и сл. от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.