О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4047

София, 14.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 1417 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. Г., чрез адв. Т. Й., против решение № 1685 от 23. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 2203/2022 г. на ОС – Пловдив, 6 гр. с-в, в частта му потвърждаваща решение № 1780 от 20.05.2022 г. по гр. д.№ 15773/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлено, като погасено по давност, възражението на Н. В. Г. срещу С. К. К. по чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на К. П. Г., починал на 20.12.2006 г., накърнена с извършено от същия на 22.11.2004 г., в полза на С. К. К., дарение на 4/6 идеални части от делбения имот, представляващ самостоятелен обект - жилище с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, което дарение е обективирано в нотариален акт № 53, т.3, рег.№ 7955, нот. д.№ 438/2004 г. на нотариус С. П., рег.№ 326 на НК, и в частта, с която квотите на съделителите в допуснатия до делба, на основание чл. 34 ЗС, самостоятелен обект на собственост с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, намиращ се на етаж четвърти в многофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] , разположена в поземлен имот с идентификатор [№] , с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ 58 кв. м., ведно с прилежащата изба и 2.08% идеални части от общите части на сградата, са определени с размери : 1/12 идеална част за К. В. Г., 10/12 идеални части за С. К. К. и 1/12 идеална част за Н. В. Г.. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му, уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и допускане на съдебна делба на процесния апартамент при квоти: К. В. Г. – 3/36 ид. ч., С. К. К. – 26/36 ид. ч. и Н. В. Г. – 7/36 ид. ч. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставен материалноправен въпрос.

Съделителката С. К. К., в депозиран чрез адв. В. С. отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съделителката Н. В. Г. не е подала отговор на касационната жалба.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит на основание сключен от К. П. Г., през време на брака му с Ж. С. Г., договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерство на народната отбрана, в режим на съпружеска имуществена общност. Ж. Г. е починала на 15.09.1987 г. и е оставила за наследници съпруга си К. П. Г. и двете си деца – В. К. Г. и С. К. К.. По силата на прекратената СИО и наследствено правоприемство К. П. Г. е придобил 4/6 идеални части от недвижимия имот, а всяко от децата - по 1/6 идеална част. Страните не спорят, че В. К. Г. е починал на 11.03.2003 г., в Гърция, като тялото му било пренесено в България, където е извършено и погребението, както и че след смъртта си е оставил за наследници децата си К. В. Г. и Н. В. Г.. Поради несъставянето на акт за смърт на лицето е инициирано, от К. В. Г., производство по чл. 542, ал. 1 ГПК и с решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр. д.№ 15170/2019 г. на Районен съд-Пловдив е установен фактът на смъртта и е разпоредено съставянето на акт за смърт № 0721/25.10.2020 г. на В. К. Г.. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 53/2004 г. по описа на нотариус С. П., К. П. Г. се е разпоредил с притежаваните от него 4/ 6 идеални части от недвижимия имот в полза на С. К. К.. К. П. Г. е починал на 20.12.2006 г., като е оставил за наследници съделителката С. К. К. – негова дъщеря, и съделителите К. В. Г. и Н. В. Г. – наследници по право на заместване от баща си В. К. Г. на основание чл. 10, ал.1 ЗН

При тези данни въззивният съд е приел за основателно възражението на С. К. К. за погасяването по давност на направеното от Н. Г. възражението по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на К. П. Г., починал на 20.12.2006 г., неин наследодател по заместване на баща й В. К. Г.. Прието е, че възражението по чл. 30 ЗН се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, която започва да тече от откриване на наследството. Доводите на ответницата, че погасителната давност за възражението й по чл. 30 ЗН е започнала да тече от влизане в сила на решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр. д.№ 15170/2019 г. на Районен съд-Пловдив, са намерени за неоснователни. Посочено е, че доколкото смъртта е юридически факт с правно значение, за настъпването на който, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗГР, е задължително съставянето на официален свидетелстващ документ – акт за гражданско състояние, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗГР, при унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни, заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. Редът е регламентиран в разпоредбата на чл. 542 ГПК, според която при несъставяне, невъзможност за съставяне, унищожаване или изгубване на съставения акт за гражданско състояние лицето, което черпи права от твърдения факт, с молба до районния съд може да поиска установяването на подлежащия на удостоверяване факт и да се разпореди съставяне на съответният документ. Прието е, че производството по гр. д. № 15170 от 2019 г. на Районен съд – Пловдив е инициирано за съставяне на акт за смъртта на В. К. Г., доколкото е нямало спор относно факта, че същият е починал на 11.03.2003 г. в Р. Г. Инициирането на производството с цел съставяне на акт за смърт е зависило от ответницата и същата не би могла да черпи благоприятни за себе си последици от бездействието си. Възражението й по чл. 30 ЗН е погасено по давност, с изтичането на петгодишния погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД – същият е започнал да тече с откриване наследството на К. П. Г. на 20.12.2006 г. и е изтекъл на 20. 12. 2011 г., а възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН е заявено на 22. 11. 2021 г., с отговора на исковата молба. Прието е, че делбата на апартамента следва да се допусне между тримата съделители, при дялове: К. В. Г. – 1/12 ид. ч., Н. В. Г. - 1/12 ид. ч. и С. К. К. – 10/12 ид. ч.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: от кой момент се погасява по давност правото по чл. 30 ЗН в хипотезата, при която запазената част е накърнена чрез дарение, а правото е упражнено от наследници по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН, които не са разполагали с акт за смърт на възходящия, когото заместват.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос.

Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. При постановяване на своето решение въззивния съд е приложил точно постановките на ППВС № 7/73 г., т.3 “г”, в което разяснено, че искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 25 от 09.03.2021 г. по гр. д.№ 2008/2020 г. на ВКС, І г. о., решение № 868 от 20.07.2011 г. по гр. д.№ 1685/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 1042 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 3599/2007 г. на ВКС, I г. о., Решение № 858 от 28.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 187/99 г., I г. о., решение № 385 от 18.04.2012г. по гр. д.№ 1538/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 106 от 08.01.2015г. по гр. д.№ 2654/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. Съответствието на обжалвания въззивен акт със съществуващата практика на ВС и ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, изключва наличието на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Независимо от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че правото по чл. 30 ЗН следва да се упражни в рамките на петгодишния погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, считано от откриване на наследството, и в случаите, при които наследникът, чиято запазена част е накърнена с дарствено разпореждане, не разполага с акт за смърт на лицето, което замества на основание чл. 10, ал. 1 ЗН. Това е така, защото от неговата воля и поведение зависи своевременното предявяване на иск по чл. 542 ГПК, вр. чл. 38, ал. 4 ЗГР и на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, като при необходимост исковото производство по чл. 30, ал. 1 ЗН би могло да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по иска по чл. 542 ГПК, вр. чл. 38, ал. 4 ЗГР. Да се приеме противното би означавало началото на течението на погасителния давностен срок за упражняване на правата по чл. 30, ал. 1 ЗН да зависи от волята и желанието на наследника със запазена част, срещу когото този срок тече, а това би създало правна несигурност и би противоречало на смисъла и целта на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.

При този изход на делото Н. В. Г. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. К. К. сумата 500 разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1685 от 23. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 2203/2022 г. на ОС – Пловдив, 6 гр. с-в, в частта му потвърждаваща решение № 1780 от 20.05.2022 г. по гр. д.№ 15773/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлено, като погасено по давност, възражението на Н. В. Г. срещу С. К. К. по чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на К. П. Г., починал на 20.12.2006 г., накърнена с извършено от същия на 22.11.2004 г., в полза на С. К. К., дарение на 4/6 идеални части от делбения имот, представляващ самостоятелен обект - жилище с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, което дарение е обективирано в нотариален акт № 53, т.3, рег.№ 7955, нот. д.№ 438/2004 г. на нотариус С. П., рег.№ 326 на НК, и в частта, в която квотите на съделителите в допуснатия до делба, на основание чл. 34 ЗС, самостоятелен обект на собственост с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, намиращ се на етаж четвърти в многофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] , разположена в поземлен имот с идентификатор [№] , с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ 58 кв. м., ведно с прилежащата изба и 2.08% идеални части от общите части на сградата, са определени с размери : 1/12 идеална част за К. В. Г., 10/12 идеални части за С. К. К. и 1/12 идеална част за Н. В. Г..

ОСЪЖДА Н. В. Г., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. К. К. сумата 500 разноски за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: