О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60770

София, 29.11.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4118 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от И. С. И., чрез адвокат Г., срещу въззивното решение на Ловешки окръжен съд №64/09.06.2021г. по в. г.д.№162/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се и евентуална недопустимост на същото, като постановено по непредявен иск, на основание чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

Насрещната страна Р. М. Б., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като оплакванията в жалбата са повторени в изложението на касационните основания. Поставените въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Насрещната страна Г. Г. Д., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на всички събрани доказателства. Поставените в изложението въпроси нямат отношение към правилността на оспорения съдебен акт, поради което не са налице основания за допускане на касационното му обжалване.

Насрещната страна Г. Т. Г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и по отношение на тях липсва специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Относно въпросите по т.3 на чл.280 от ГПК сочи, че същите не отговарят на установената по делото фактическа обстановка, поради което са ирелевантни. Излага още, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С атакуваното решение Ловешки окръжен съд е отменил решението на първостепенния Ловешки районен съд и е отхвърлил предявения от И. С. И. срещу Г. Т. Г., Г. Г. Д. и Р. М. Б. иск за обявяване за нищожно на решение №234/21.05.2019г. по г. д.№300/2019г. на Районен съд – Ловеч, с което е уважен иск по чл.440 от ГПК, като е признато в отношенията между длъжника по изп. д.№2017880401063 по опис на ЧСИ Р. Д. – Г. Г. Д. и взискателя по същото – Р. М. Б., че длъжникът Г. Г. Д. не е собственик на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор [идентификатор] по КК и КР на [населено място], [община], О. Л. ведно с построените в него сгради, като постановено по привиден процес, на основание чл.299, ал.3 от ГПК, както и предявения в условие на евентуалност иск от И. С. И. срещу Г. Т. Г., Г. Г. Д. и Р. М. Б. за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на решение № 234/21.05.2019г. по г. д.№300/2019г. на Районен съд – Ловеч, с което е уважен иск по чл.440 от ГПК, като е признато в отношенията между длъжника по изп. д.№2017880401063 по опис на ЧСИ Р. Д. – Г. Г. Д. и взискателя по същото – Р. М. Б., че длъжникът Г. Г. Д. не е собственик на Ѕ ид. ч. от ПИ с идентификатор [идентификатор] по КК и КР на [населено място], [община], О. Л. ведно с построените в него сгради, на основание чл.135 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ Въз основа на молба от И. С. И. и М. К. И. е образувано изпълнително дело №20178790400032 на ЧСИ В. П. срещу Г. Г. Д., по изпълнителен лист от 18.02.2016г., издаден по ч. г.д.№192/2014г. на Районен съд Ловеч за сумата от 17 382лв. 2/ Изпълнително дело №20178790400032 на ЧСИ В. П. е присъединено към изпълнително дело №20178800401063 по описа на ЧСИ Р. Д., рег.№880, съобразно приложеното удостоверение изх.№950/15.01.2018г. 3/ С пълномощно изх.№1269 и 1270/12.08.2016г., заверено относно подпис и съдържание в Консулската служба при Посолството на Р. Б. в [населено място], ответницата Г. Г. Д. е упълномощила ответника Г. Т. Г. да я представлява пред нотариус, като от нейно име подаде молба за издаване на констативен нотариален акт на съсобствения им недвижим имот с идентификатор [идентификатор] в [населено място], при равни квоти, ведно с намиращите се в него сгради, придобит възмездно по време на брака им, прекратен с развод; да сключи от нейно име и за нейна сметка договор за дарение на собствената 1/2 ид. ч. от този имот с надарен – синът Т. Г. Т., като е добавено и право на упълномощения да продаде имота на когото намери за добре и при цена, каквато намери за добре. Пълномощното не е ограничено със срок или прекратителни условия. 4/ С договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №..., т...., рег.№ ..., нот. д.№546/2016г. на нотариус А. Ц., вписан в Служба по вписванията – Ловеч като акт №.., т..., д.№2355, вх. рег.№5463/22.08.2016г. Г. Т. Г., лично и като пълномощник на Г. Г. Д. е продал недвижим имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място] на „П. Т. ООД, представлявано от Т. Г. Т.. 5/ Въз основа на представения Списък на инвестиционни разходи от „П. Т. ООД, договори, фактури и платежни нареждания, съдът е приел за установен факта, че дружеството е извършило разходи в имота довели до увеличаване на стойността му в размер на 40 184 лв. към 21.08.2017г. 6/ С влязло в сила решение от 30.10.2017г. по г. д.№41/2017г. по предявен иск от И. С. И. и М. К. И. с правно основание чл.135 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на тях на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №..., т...., рег.№..., нот. д.№546/2016г. на нотариус А. Ц., вписан в Служба по вписванията – Ловеч като акт №.., т...., д.№..., вх. рег.№5463/22.08.2016г., с който Г. Г. Д. е продала на „П. Т. ООД 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място]. 7/ С влязло в сила решение по г. д.№288/2017г. на Л. Р. съд по предявен иск от Р. М. Б. е обявен, на основание чл.135 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на нея на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №..., т...., рег.№..., нот. д.№546/2016г. на нотариус А. Ц., вписан в Служба по вписванията – Ловеч като акт №..., т...., д.№2355, вх. рег.№5463/22.08.2016г., с който Г. Г. Д. е продала на „П. Т. ООД 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място]. 8/ След проведена публична продан по изп. д.№ 20178800401063 на недвижимия имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място], собственост на „П. Т. ООД, същият е възложен на Р. Б., поради отказ от участие на първоначално обявения за купувач И. С.. 9/ С протокол за предявяване на разпределение от 17.07.2018г. по изпълнителното дело е извършено разпределение на постъпилите от продажбата на имота суми, на основание чл.495 от ГПК. 10/ Разпределението е обжалвано, но жалбите са оставени без уважение с влязлото в сила решение №195/26.07.2019г. по в. г.д.№252/2019г. на Апелативен съд В. Т. 11/ С влязло в сила неприсъствено решение от 18.01.2019г. по г. д.№1772/2018г. на Ловешки районен съд е прието за установено по отношение на „П. Т. ЕООД, че Г. Т. Г. е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място] и „П. Т. ЕООД е осъдено да му предаде владението на същата, на основание чл.108 от ЗС. 12/ С влязло в сила неприсъствено решение от 20.12.2018г. по г. д.№1773/2018г. на Ловешки районен съд е прието за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Г. Г. Д., че Г. Т. Г. е собственик по давностно владение на 1/2 ид. ч. от незастроения поземлен имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място]. 13/ С влязло в сила неприсъствено решение от 13.05.2019г. по г. д.№301/2019г. на Районен съд Ловеч е развален сключения между „П. Т. ООД /понастоящем ЕООД/ и Г. Д. Д. договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място], обективиран в нот. акт №..., т...., рег.№ ..., нот. д.№546/2016г. на нотариус А. Ц., вписан в Служба по вписванията – Ловеч като акт № ..., т...., д.№..., вх. рег.№5463/22.08.2016г. 14/ С влязло в сила неприсъствено решение от 21.05.2019г. по г. д.№300/2019г. на Ловешки районен съд е прието за установено, на основание чл.440 от ГПК, по отношение на длъжника Г. Г. Д. по изп. д.№20178800401063 на ЧСИ Р. Д. и взискателя по същото изпълнително дело – Р. М. Б., че Г. Г. Д. не е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [населено място], върху който е насочено изпълнението по изпълнителното дело и който служи като обезпечение на взискателя Р. М. Б. 15/ На 05.08.2019г. Г. Т. Г. е депозирал писмена молба по изп. д.№ 20178800401063 на ЧСИ Р. Д. с искане за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. Към молбата е приложен и препис от решението по г. д.№300/2019г. на Ловешки районен съд. 16/ Съобразно удостоверение за раждане, издадено от ГНС Ловеч въз основа на акт за раждане №..... се установява, че Т. Г. Т. е син на Г. Г. Д. и Г. Т. Г.. Въз основа на депозирана по г. д.№2291/2018г. молба от Р. Б. е приет за установен факта, че същата е във фактическо съжителство с Т. Г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че предявеният главен иск е с правно основание чл.299, ал.3 от ГПК и е допустим, поради наличие на правен интерес у ищеца, в качеството му на трето за производството лице. Приел е, че за да е налице абсолютна симулация, е необходимо да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели, каквото не се установява от събраните по делото доказателства. Посочил е, че производството по г. д.№300/2019г. на Ловешки районен съд не е образувано по инициатива на длъжника по изпълнението – Г. Д., а от Г. Г., като ответник по делото е и друг взискател в производството – Р. Б. Последната е обявена за купувач на имота от проведената публична продан в изпълнението и същата е водила отменителен иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на извършената с имота разпоредителна сделка. Приел е за неприложимо ТР №106 по г. д.№76/1964г., тъй като страните по делото не са сключили спогодба, която да се счита за симулативна, а страна в произвоството е и взискател, който няма интерес от намаляване имуществото на длъжника. По делото не са събрани доказателства кога е прекратен брака между Г. Д. и Г. Г., както и какви са отношенията им след това. Отбелязал е, че довод за симулация на производството не може да се изведе от факта, че решението е постановено по реда на чл.239 от ГПК, тъй като то е постановено след като съдът е приел вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Направил е извод, че не може да се приеме за установена връзката между твърденията за симулативен процес и останалите водени дела, тъй като липсва идентичност на страните по тях и относимост на същите към настоящия спор. Приел е още, че факта, че Т. Г. Т. е син на Г. Г. Д. и Г. Т. Г., както и че Т. Г. Т. е във фактическо съжителство с Р. Б. също не обосновава извод за симулация. Посочил е, че довод за наличие на такава не следва и от воденото от Р. Б. производство по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, тъй като такова е успешно проведено и от ищеца по делото. Отчел е и обстоятелството, че взискателят, на когото е възложен изнесения на публична продан имот е Р. Б., която е заплатила продажната му цена, поради което уважаването на претенцията на Г. Т. по чл.440 от ГПК не е в неин интерес, тъй като забавя удовлетворяването . Извод, че прехвърлителните сделки са осъществени с цел увреждане на кредитора не може да се направи и с оглед представените доказателства за извършени инвестиции в имота от купувача „П. Т. ЕООД, тъй като никой не би инвестирал средства в имот, който не счита за свой. За пълнота на изложението съдът е посочил, че вземането на ищеца по изпълнителния лист е на стойност 17 382лв., а процесният имот е на значително по-висока цена. Приел е за ирелевантен факта, че някои от ответниците са ползвали услугите на един и същи адвокат по различните дела, тъй като този факт не подлежи на контрол от съда и е без значение при постановяване на решението. Съдът е посочил още, че разпитаният по делото свидетел С. С. е заинтересован от изхода на спора, тъй като е син на ищеца и е бил негов процесуален представител по други водени между страните дела, а от представеното пред въззивната инстанция удостоверение от ЧСИ Ил.Л. по изп. д.№360/2018г. е видно, че той е и кредитор на Т. Г.. При постановяване на решението съдът не е ценил и обясненията на страните, дадени по реда на чл.176 от ГПК, тъй като същите са в силно влошени отношения, изключително субективни са, противоречиви и не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. По изложените съображения е намерил предявения главен иск за неоснователен. С оглед на това е пристъпил към разглеждане на предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на решение № 234/21.05.2019г. по г. д.№300/2019г. на Районен съд – Ловеч, с което е уважен иск по чл.440 от ГПК. При разглеждане на иска съдът е посочил, че по делото е установено наличието на част от предвидените в закона предпоставки за уважаването му, а именно качеството „кредитор“ на ищеца в производството по отношение на Г. Д. и възникване на вземането му преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува. Приел е, че производството по г. д.№300/2019г. на Районен съд Ловеч не е инициирано от длъжника Г. Т., а от друго лице – Г. Г., на когото, макар и бидейки неин бивш съпруг, не може да се отрече правото да предявява самостоятелни права по отношение на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението. Съдът е направил извод, че от страна на длъжника Г. Д. не са извършвани никакви активни действия, насочени към увреждане на кредитора, като презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД не може да се приложи директно, а по делото няма доказателства какви са отношенията между бившите съпрузи. Още повече, че в производството по делото участва взискателят Р. Б., която като кредитор и приобретател на имота от публичната продан, няма интерес да изгуби правата върху него. Съдът е посочил, че законът санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяването на това намерение, а в случая не се установява виновно поведение на ответниците по делото. По изложените съображения е приел за недоказан и предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да изключи директно от доказателствения материал показанията на свидетел поради неговата заинтересованост или трябва да ги обсъди и прецени с оглед на останалия доказателствен материал по делото. Въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №131/12.04.2013г. по г. д.№1/2013г. на ВКС, ІV г. о.; решение №338/20.11.2013г. по г. д.№1269/2012г. на ВКС, ІV г. о.; решение №554/08.02.2012г. по г. д.№1163/2010г. на ВКС, ІV г. о. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2/ Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост, в това число обясненията на страната, включително когато дадените отговори са уклончиви и неясни? Въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №23/02.02.2018г. по г. д.№920/2017г. на ВКС, ІV г. о. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3/ Може ли пълното доказване да бъде осъществено само с косвени доказателства? Длъжен ли е съдът да разгледа всички косвени доказателства в тяхната съвкупност? Въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №226/12.07.2011г. по г. д.№921/2010г. на ВКС, ІV г. о., решение №61/01.03.2016г. похг. д.№4578/2015г. на ВКС, ІVг. о., Решение № 223/16.11.2016г. по г. д.№1626/2016г. на ВКС, І г. о. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 4/ Има ли правно значение кое лице е ищец или ответник, за да се приеме, че един съдебен процес е симулативен; при какви основания може да се приеме, че един процес е симулативен; постановяването на решение по реда на чл.239 от ГПК изключва ли възможността да се приеме, че съдебното производство е симулативно; може ли симулативността на съдебен процес да бъде установявана с косвени доказателства; допустимо ли е да бъде обявено за относително недействително на основание чл.135 от ЗЗД съдебно решение, постановено в съдебен процес, в който длъжникът е ответник, и представлява ли бездействието на длъжника правно значимо поведение по смисъла на чл.135 от ЗЗД. По отношение на тези въпроси е наведено и допълнително касационно основание – липса на формирана съдебна практика и значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По първия поставен въпрос: Трайно установена и непротиворечива е формираната съдебна практика по приложението на чл.172 от ГПК, включително и тази посочена от касатора, според която показанията на свидетелите, които, най-общо казано, са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните се преценяват с оглед на всички данни по делото, като се отчита възможната им заинтересованост. Във всички случаи, за да бъде приет за установен факта, за който са изслушани свидетелските показания, е необходимо от останалите събрани доказателства да може да се обоснове извод, че заинтересоваността на свидетеля не е повлияла на достоверността на показанията му.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с посоченото разрешение. В същото съдът е отчел факта, че разпитаният по делото свидетел не само е в родствена връзка с ищеца по делото, но е и кредитор на ответника Т. Г. Т., поради което е заинтересован от изхода на спора. Обсъдил е подробно всички останали доказателства, като е направил извод, че от тях не се установява твърдяната симулативност на процеса. При постановяване на решението съдът не е допуснал отклонение от цитираната практика, доколкото е приел, че показанията на свидетеля не могат да бъдат ценени, с оглед липсата на други доказателства в същия смисъл, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

По втория поставен въпрос:

Съобразно константната съдебна практика и правната теория, обясненията на страните представляват доказателствено средство в процеса при наличие на две предпоставки: - когато обяснението обективира неизгодни за страната обстоятелства, което представлява признание на факт или съвпадение на твърдения на двете страни; - когато страната не се е явила или не е отговорила на въпросите без основателна причина. При преценка на обясненията на страната, съответно поведението във връзка с обясненията, съдът следва да ги съпостави с всички доказателства по делото и да изложи мотиви кои факти следва да се считат за доказани при условията на чл. 176 ГПК. В този смисъл са и правните разрешения, дадени в посочения от касатора акт на ВКС.

Съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният състав изрично се е обосновал, че обясненията на страните са повлияни от влошените им отношения, същите са субективни, противоречиви и не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице посочените по-горе предпоставки, при които дадените от страните обяснения следва да бъдат ценени като доказателствено средство, при несъобразяване с които да е постановено въззивното решение. Същото е в съответствие с разпоредбите на закона и формираната съдебна практика и не са налице основания за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По третата група въпроси:

Съгласно правната теория и съдебна практика, възприети и от настоящия състав на съда, косвеното доказване е насочено към установяване на факт, от който може да се направи извод за съществуването или не на главния подлежащ на доказване факт. Главното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните само дават указание за основния факт, но в съвкупност с останалите събрани доказателства служат за неговото установяване. Не е налице пречка главното доказване да се осъществи единствено с косвени доказателства, но същите следва да са несъмнени, достоверни и от тях да може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. В този смисъл е и съдебната практика посочена от касатора, както и решение по г. д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. Непротиворечива и трайно установена е и съдебната практика, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.

Първият формулиран процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и поради това не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, съдът не е отрекъл възможността с косвени доказателствени средства да се разкрива симулативността на водения между ответниците граждански процес, като в тази връзка не е допуснал твърдяното противоречие със сочената съдебна практика. Напротив, изложил е становище по наведените в хода на производството възражения и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, като е направил извод, че от същите не се установява твърдяната привидност на процеса по г. д.№300/2019г. на Районен съд – Ловеч, нито наличието на действие от страна на длъжника, което да е увреждащо за ищеца - кредитор. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на доказателствата и въведените в производството възражения, в какъвто смисъл е вторият формулиран въпрос, поради което и не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По четвъртата група въпроси:

Съдът намира, че поставените в изложението въпроси „Има ли правно значение кое лице е ищец или ответник, за да се приеме, че един съдебен процес е симулативен; постановяването на решение по реда на чл.239 от ГПК изключва ли възможността да се приеме, че съдебното производство е симулативно; може ли симулативността на съдебен процес да бъде установявана с косвени доказателства; допустимо ли е да бъде обявено за относително недействително на основание чл.135 от ЗЗД съдебно решение, постановено в съдебен процес, в който длъжникът е ответник, и представлява ли бездействието на длъжника правно значимо поведение по смисъла на чл.135 от ЗЗД“ не са обусловили правните изводи на съда и не кореспондират с тях.

Съдът не е основал изводите си за недоказаност на предявения главен иск на факта, че атакуваното решение е постановено по реда на чл.239 от ГПК и с оглед страните в производството. Не е отрекъл възможността за установяване на симулативността на производството с косвени доказателства, нито е обосновал извода си за недоказаност на предявения евентуален иск с правно основание чл.135 от ЗЗД единствено и само на факта, че длъжникът по делото е ответник. Посочените обстоятелства са разгледани с оглед на всички събрани доказателства и въведените от страните възражения, поради което така поставените въпроси не обосновават наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане до касация на въззивното решение и по въпроса „при какви основания може да се приеме, че един процес е симулативен?“. Въпросът е по съществото на спора и касае оспорването на решението като неправилно и необосновано, което не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е сред касационните основания по чл.280 ГПК.

В конкретния случай, в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, а атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по чл.270, ал.2 от ГПК и чл.135 от ЗЗД. Същата е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения. Не е налице и липса на съдебна практика по въпроса дали „увреждащо“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД може да бъде бездействие на длъжника, тъй като отговор на същия е даден в Тълкувателно решение №106/07.09.1964г. по г. д.№76/64г. на ОСГК, в което е прието, че увреждащото действие на длъжника може да се изразява и в проявено бездействие по установяване и защита на неговите права.

Настоящият състав на съда намира, че не е налице и предвиденото в чл.280, ал.2 от ГПК допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а именно вероятна недопустимост на постановения съдебен акт.

Съгласно трайно формираната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл.270, ал.3 от ГПК, решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание.

Независимо от дадената от съда правна квалификация, решението не е недопустимо само на това основание. Неправилната квалификация може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон, когато съдът не е определил надлежно относимата към конкретното правоотношение правна норма или до процесуално нарушение, ако поради грешната квалификация не са разгледани и обсъдени определени възражения и доказателства, приети като неотносими към определения от съда фактичести състав; до неправилно разпределение на доказателствената тежест, вследствие на което определени факти и обстоятелства са останали недоказани в хода на производството, респ. до нарушено право на защита.

В конкретния случай въззивният съд е посочил, че предявеният главен иск за прогласяване за нищожно на решение №234/21.05.2019г. по г. д.№300/2019г. на Районен съд – Ловеч е с правно основание чл.299, ал.3 от ГПК, а не правилната квалификация на иска – чл.270, ал.2 от ГПК, но това обстоятелство не е довело до произнасянето му извън предмета на спора, с който е бил сезиран и постановяване на диспозитив по нещо различно от поисканото. И двете инстанции са се произнесли по предмета на разглеждане въведен с исковата молба, като не е налице нито една от посочените хипотези за недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №64/09.06.2021г. постановено от Ловешки окръжен съд по в. г.д.№162/2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: