Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА АН. С. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 3309/2024 г.

С Решение № 811 от 07.02.2024 г. на Административен Съд – София-град, постановено по адм. д. № 8062/2023 г. е отменена заповед № 510 от 16.05.2023 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която по отношение на „Б. Б. ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар „Chocolate Brownie“, предлаган за продажба в магазин „Билла“ , находящ се в град Пловдив, [улица]в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Срещу посоченото съдебно решение е подадена касационна жалба от Председател на КЗП до Върховния административен съд.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.

Касационният жалбоподател поддържа становище за законосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение за недоказаност на фактите, формиращи фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, търговецът е осъществил нелоялна търговска практика, изразяваща се в представяне на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар „Chocolate Brownie“. Сочейки дефиницията за „търговска практика“, съдържаща се в § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП и чл. 2, б. „г“) от Директива № 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и от легалното определение на термина „хранителна претенция“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент (ЕО) № 1924/2006 г. /Регламента), поддържа, че „Б. Б. ЕООД е търговец, който представяйки на потребителите „Chocolate Brownie“, е заявил хранителна претенция, че продуктът е с конкретно посочено, високо, съдържание на протеин, а оттам – е повлиял на решението на потребителя да го закупи. В този смисъл, след проведеното лабораторно изследване на продукта протеинов бар „Chocolate Brownie“ безспорно е установено, че обявеното на етикета на стоката количествено съдържание на протеин не съответства на отправеното рекламно съобщение за съдържание на протеин 50%, поради което е налице и предоставянето на невярна и следователно подвеждаща информация относно основните характеристики на стоката. Защитата на потребителите е наложена като основен приоритет на Европейския съюз, като е прието, че безспорно нелоялните търговски практики пряко накърняват възможността на потребителя да вземе своето търговско решение относно потребността си от дадена стока или услуга. В заключение, поддържа, че ЗЗП въвежда механизъм за осъществяване на цялостен контрол върху производството, търговията, дистрибуцията и вноса на стоки и услуги, предназначени за крайния потребител, което прави допустима проверката на начина, по който се представя информацията чрез етикета на съответната стока. Дори проверяваният продукт да отговаря на изисквания, съответстващи на ЗХ, по отношение на установеното от проверката е наложително прилагането на специалния ЗЗП. Заповедта е издадена във връзка с използване на заблуждаваща търговска практика от страна на „Б. Б. ЕООД, а именно предлагане на продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на продукта на опаковката. Поради това, търговецът, а не производителят е длъжен да осигури на потребителите разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и вярна информация за продуктите, които предлага в търговската си мрежа.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП.

Ответникът – „Б. Б. ЕООД, в приложено становище от упълномощен представител, оспорва касационната жалба с твърдения, че първоинстанционният съд е постановил правилно решене и иска то да ъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

В производството пред административния съд са обсъдени доказателствата събрани в административното и съдебно производства. Страните не оспорват фактите във връзка с извършена в търговския обект проверка. Поводът за проверката е във връзка със сигнал срещу отвотника до административния орган за продажба на протеинови блокчета с търговска марка „Born Winner“ в търговски обекти, от които потребител след консумация на изделие изпитал стомашен дискомфорт и неразположение. В хода на проверката са направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване по отношение на информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Chocolate Brownie“. За резултатите от изследването е съставен Протокол за лабораторно изпитване № 21217/24.04.2023 г., отразяващ резултатите от извършеното изпитване на следната проба: протеинов бар „Chocolate Brownie“. В т. 4 от протокола е отразено, че е извършена проверка на 10 бр. от продукта, като всеки е с тегло 0.050 кг. В т. 8 от протокола на лабораторията са отразени в табличен вид резултатите от изпитването на протеиновото барче, касаещи компонентите, измежду които и съдържанието на белтък в т. 8. 2, в която е отразено 42,72 гр. съдържание на белтък от общата на маса на продукта съгласно стандарти/валидирани методи на БДС ISO 1871:2014. Съставен е констативен протокол, след което е издадена докладна записка, която е разгледана по установения ред на заседание на комисията по протокол № 17/04.05.2023 г., като е прието, че „Б. Б. ЕООД, предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на протеинов бар „Chocolate Brownie“ предлаган за продажба в проверявания търговски обект в град Пловдив, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 1, а именно: Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Към решението е налице особено мнение от един от членовете, който е гласувал въздържал се, тъй като е счел, че е необходимо да се върне докладната записка за събиране на допълнителни доказателства, а именно: да се изискат от търговеца документи за съответствие, които е представил производителя. Според него, нарушителят не е търговецът, ответник в настоящото производство, а производителят, който носи отговорността за несъответствието в съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар.

Въз основа на правилно установените факти и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП да забрани на „Б. Б. ЕООД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Мотивирал е извода си по съображения, че дружеството - адресат на мярката, не е отговорно за точността на информацията, съдържаща се върху етикета на предварително опакованата стока, която е закупило от нейния производител, макар именно то да я предлага на крайния потребител. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, както и разпоредби от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съдът е приел, че стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е този, под чието име или търговско наименование се предлага храната на пазара, а ако този субект не е установен в Европейския съюз (ЕС/Съюза) – вносителят на пазара на ЕС. Доколкото „Б. Б. ЕООД не е такова лице по отношение на проверявания продукт, то не е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика.

По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на „Б. Б. ЕООД атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква „a)“ от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО, които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера.

Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.

Чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с. з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП.

Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В контекста на последната предпоставка, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи предварително, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд; Решение № 2894/12.03.2024 г. по адм. дело № 11936/2023 г., VII о. на ВАС и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО „критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

В случая, както правилно е приел първостепенният съд, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, т. к. не е налице първият елемент от описания фактически състав, което прави безпредметно обсъждането на останалите два.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Действително, „Б. Б. ЕООД е търговец. Съгласно § 13, т. 2 ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Дружеството, видно от отбелязванията по партидата му в Търговския регистър, се занимава с производство на хранителни стоки и безалкохолни напитки, търговия на едро и търговско посредничество, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, ресторантьорство, транспорт на стоки и товари, сделки с недвижими имоти, представителство на чуждестранни фирми и посредничество във външнотърговски сделки, отдаване под наем на автомобили, строителство, проектиране и надзор, покупко-продажба на стоки, търговско посредничество на вътрешния и международен пазар, лизингови сделки, внос и износ на стоки от всякакъв вид. Сключването на подобни сделки по занятие безспорно води до придобиване на качеството „търговец“ по смисъла на ЗЗП. Независимо от горното обаче, упражнената по отношение на „Б. Б. ЕООД разпоредителна власт е незаконосъобразна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред административния съд заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този правен субект. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, § 1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид § 3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Що е „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“ от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. „и“ с. з. с понятието „етикет“ се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, § 1 от Регламента и това субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. По аргумент от § 2 с. з., именно това лице, осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Законът прави разграничение между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента - стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби. В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.

Ето защо „Б. Б. ЕООД не би могла да извърши твърдяната в административния акт нелоялна търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност, затова и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена „хранителна претенция“, каквито са доводите на касационния жалбоподател.

По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е постановил акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 от АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, защото материализира воля за прилагане на ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба.

По делото е постъпила молба на 28.05.2024 г., от представител на Комисия за защита на потребителите след приключване на о. с.з., проведено на 27.05.2024 г. с искане до съдебния състав да бъде отправено преюдициално запитване до съда на ЕС. Предложена е формулировка на въпросите, които според искането са от значение по приложимостта на нелоялни търговски практики от страна на търговец към потребителите, съгласно чл. 5 от Директива 2005/29/ЕО и кой е субектът извършващ нарушението по см. На чл. 7, § 5 от Директивата, при продажба на стоки на потребителя – производителят/дистрибуторът или търговецът, който доставя стоката на потребителите. Съдебният състав намира, че не дължи произнасяне по молбата, предвид постъпването й в съда, след като делото е обявено за решаване, считано от когато страните не могат да извършват процесуални действия по производството. Считано от 27.05.2024 г., настоящото дело е престанало да бъде висящо, което не позволява извършването на процесуалното действие по чл. 629, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 811 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8062/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати на „Б. Б. ЕООД, ЕИК 130007884, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. А. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ