Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6692 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. М., чрез адв. Р. като процесуален представител, срещу решение № 53 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело № 314/2022 г. по описа на Административен съд – Разград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като твърди допуснати нарушения при връчването й. Твърди, че деянието, послужило като основание за издаването й, не уронва престижа на службата, както и че при налагане на наказанието органът не оценява правилно тежестта на нарушението, не доказва формата на вината и не взема предвид цялостното поведение на служителя. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – директорът на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, чрез гл. юриск. Петрова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. М. срещу заповед № 1983к – 1911 от 24.11.2022 г. на директора на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с която в качеството му на младши експерт – началник на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Разград към РД „Пожарна безопасност и защита на населението” – Разград при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а” и „б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВ, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено неговото служебно правоотношение като служител на МВР.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за липса на допуснато нарушение на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР на органа да изслуша държавния служител и да даде срок за писмени обяснения преди да му наложи дисциплинарното наказание. Приема, че е налице изключението по чл. 229 ЗМВР, предвиждащ забрана за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск. Излага съображения за доказаност от фактическа страна на деянието, извършено от жалбоподателя в извънработно време, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) като нарушаващо правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Обосновава извод за наличие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу младши експерт М. М. е образувано със заповед № 1983к-912 от 14.06.2022 г. на директора на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с която е определен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод получено писмо с рег. № 330р-13567 от 25.05.2022 г. на директора на ОДМВР – Разград с приложени материали към него, в което се посочва, че на 20.05.2022 г. в гр. Разград, в извънработно време Минков, като управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация 2,76 промила, реализира пътно-транспортно произшествие (ПТП). Употребата на алкохол е установена с техническо средство „А. Д. 7510”, като според химическото изследване на кръвта е 2,64 промила, а съгласно назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е 2,77 промила. В резултат на пътно-транспортното произшествие са нанесени материални щети на два паркирани автомобила, собственост на граждани. След установяване на нарушението от пристигналия на място полицейски екип на служителя е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съгласно който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Минков е задържан за 24 часа, а със заповеди на началник група към ОДМВР – Разград са му наложени принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Образуваното по АУАН административнонаказателно производство впоследствие е прекратено и срещу него е образувано наказателно дело от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК, производството по което е приключило с одобрено споразумение между Районна прокуратура – Разград и подсъдимия.

Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на Минков на 20.06.2022 г., като на същата дата му е отправена покана да даде писмени обяснения, но той писмено отказва. В хода на дисциплинарното производство са снети обяснения от полицейските служители, констатирали на място ПТП на 20.05.2022 г., както и на очевидец на инцидента – служител на хотела, намиращ се в непосредствена близост до местопроизшествието.

Със заповед № 1983к-1429 от 07.09.2022 г. на ДНО е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство до 14.10.2022 г. Заповедта е връчена на Минков в деня на издаването й. От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. № 1078р-2451 от 07.10.2022 г., в която предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина поради неспазване на т. 15, т. 19, т. 20, т. 28, б. „а” и „б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В същия ден е връчена покана на Минков за запознаване с обобщената справка. В указания срок същият не представя допълнителни обяснения и възражения, за което е изготвен протокол по реда на чл. 207, ал. 11 ЗМВР.

При тези данни правилно е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и в съответствие с регламентираните в ЗМВР процедура и срокове.

Настоящият състав споделя направения в обжалваното решение извод за неоснователност на възражението на оспорващия за липса на компетентност на органа, издател на заповедта поради това, че същата му е връчена, след като подписалият я главен комисар Н. Н. е пенсиониран. Това обстоятелство не се отразява на действителността на административния акт. Към датата на постановяването му - 24.11.2022 г. гл. комисар Николов изпълнява длъжността директор на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР и именно в това качество издава административния акт в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР. Прекратяването на служебното правоотношение на това лице в един последващ момент (26.11.2022 г.) е ирелевантен факт по отношение на преценката за валидност на оспорения административен акт.

Противно на доводите в касационната жалба заповедта е с предвиденото според чл. 210, ал. 1 ЗМВР съдържание. Дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, е индивидуализирано ясно и точно от фактическа и правна страна. Обстоятелствата, относими към прилагането на разпоредбите, послужили като основание за прекратяване на служебното правоотношение, са описани подробно и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, налагащо ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на чл. 229 ЗМВР поради връчване на заповедта на 05.12.2022 г. по време на ползван от служителя отпуск по болест, за което е представен болничен лист. Както правилно приема съдът, разпоредбата предвижда изчерпателно посочени изключения от забраната за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР през време на отпуск и хипотезата на налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", какъвто е настоящият случай, е сред тях.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, изложени и пред първата инстанция, че на жалбоподателя не е осигурена нормативно гарантираната възможност за участие и защита в образуваното срещу него дисциплинарно производство. Видно от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, ДРО е спазил всички законови изисквания да уведоми Минков за образуваното срещу него дисциплинарно производство, както и за удължаването на срока за провеждането му, като на служителя е предоставена възможност да депозира своите обяснения и възражения, което той писмено отказва да стори. Минков е поканен да се запознае и с изготвената обобщена справка от ДРО и материалите от дисциплинарното производство, като не се възползва от правото си да даде писмени обяснения и възражения, за което е съставен протокол. Неколкократно предоставената от ДРО възможност да упражни правото си на участие в дисциплинарното производство и проявеното от касатора пасивно поведение не му дават основание да черпи ползи в защита на своята теза за незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание.

Неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, обосноваващо законосъобразността на наложеното наказание. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от ДНО разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 28, б. „а” и б. "б", с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, му е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Р. Б. (б. „а”) и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск (б. „б”). Както правилно приема съдът, нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях.

Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който Минков е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) № 3 от 2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност”. Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател, е станало достояние както на полицейските органи, констатирали на място нарушението, така и на трети лица – очевидци, а предвид отразяването на инцидента в публикации в местните медии – и на широк кръг лица извън системата на МВР. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело № 314/2022 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА М. М., [ЕГН] да заплати на Министерството на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ