Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6784/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба В. К. от гр. Мездра срещу решение № 179 от 22.06.2020 г., постановено по адм. д. № 493/2019 г. по описа на Административен съд –гр. Враца. Излагат се аргументи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се направените разноски.

Ответникът - Българската народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на В. К. е частично основателна.

Производството пред Административен съд – гр. Враца е започнало по искова молба на В. К. срещу Б. Н. Б. за причинени имуществени вреди за сумата от 8466,55 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху главница от 196 000 лв. - размера на изплатения гарантиран депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), както и за сумата от 246 707,52 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит. Вредите се основавали на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на норми с директен ефект от общностното право, алтернативно от бездействието на БНБ по осъществяване на функциите на ефективен банков надзор.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в общ размер на 255 174, 07 лв., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът приел, че неплатежоспособността на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. Административният съд приел, че не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз, от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната вреда. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищеца към „КТБ“ АД (в несъстоятелност) не е погасено, същото е прието и по него е получил частични плащания. По отношение на лихвата приел, че видно от данните по делото договорената лихва по влога на ищеца е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза й и е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове, следователно ако уважи искането за присъждане на лихва за същия период, ищецът ще получи двойно начислена лихва за един и същи период върху една и съща сума, което е недопустимо.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищецът е бил титуляр на безсрочен депозит в лева, открит на 17.12.2012 г., за който е подписал Рамков договор за платежни услуги на потребители и Анекс № 90851 към него за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит, като след него има още няколко сключени анекса с №88062, № 92421 и №100110. С решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на „КТБ“ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен.

Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: „неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Р. Б. разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата), БНБ в качеството си на надзорен орган по отношение „КТБ“ АД, е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в „КТБ“ АД за “неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в „КТБ“ АД. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила „КТБ“ АД под специален надзор) ищецът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „КТБ“ АД, т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в „КТБ“ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за „съответния компетентен орган“.

В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. „КТБ“ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ „КТБ“ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на „КТБ“ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, 3 и чл. 10, 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са „да не се възпрепятства бързото изплащане“ като удължаване на императивните срокове може да се извършва само „при изключителни обстоятелства“.

Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящият случай, вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на „КТБ“ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на „КТБ“ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11 2014 г., а не заявеният в исковата молба период от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.

Първоинстанционният съд е формирал извод, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, „КТБ“ АД е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лв., е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Както беше посочено периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5 624,60 лв. /изчислен чрез общодостъпния калкулатор за лихви на интернет страницата на НАП/.

В случая, за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към „КТБ“ АД е начислявана договорна лихва и тя е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от „КТБ“ АД са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума й е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към „КТБ“ АД, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен, а втората – санкционен характер.

За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение от 5 624, 60 лв. само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. За този период безспорно е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.

В случая е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КТБ по иска, с който се претендира обезщетение.

След като е приел друго, АдмС Враца е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност и връзка следва да реши спора по същество - чл. 222, ал. 1 АПК. Претенцията е частично основателна.

При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 5 624,60 лева., като до разликата до 8466, 55 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По отношения на претенцията за сумата от 246 707,52 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в[Фирма 3] и изплатения му гарантиран депозит, решението на Административен съд Враца е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Сумите от влоговете над гарантирания размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Не е спорно по делото, че от ФГВБ на Кръстев е изплатена сума в гарантирания размер от 196 000 лв. Няма спор и че той е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на търговска банка[Фирма 3]. Към момента разпределението на средства продължава, доколкото производството по несъстоятелност на[Фирма 3] не е приключило. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, в частност при несъстоятелност на банка, е законово регламентиран – ЗБН. След като вземането Кръстев към[Фирма 3] (в несъстоятелност) е признато и подлежи на изпълнение по предвидения за това законоустановен ред, не може да се направи обоснован извод, че са налице претърпени от нея имуществени вреди по втория иск.

Освен това, именно в резултат на посоченото по-горе принципно положение за ограничаване отговорността на държавите и централните банки, съгласно чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Подобна умисъл, която в гражданското производство се проявява като груба небрежност не се доказва.

Такава отговорност не следва и от правото на Европейския съюз, като именно в този смисъл е Решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C‑501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - София-град (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело „BT срещу Българска народна банка“ и цитираната в него съдебна практика. В мотивите е посочено, че на вложителите следва да се гарантира, че кредитната институция, в която те правят депозити, е част от схема за гарантиране на депозитите и съответно в случай на неналичност на депозитите ще имат право на компенсация в съответствие с правилата, предвидени конкретно в член 7 от Директива 94/19 (решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., C‑222/02, т. 2729).

Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа именно в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно, при тези допълнителни съображения, административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция, над гарантирания размер на влоговете.

Тук следва да се посочи, че вреда би настъпила едва след приключване на несъстоятелността на[Фирма 3] и то ако на Кръстев не му е изплатена цялата вложена в банката сума.

Поради изложеното не може да се ангажира отговорността на БНБ за техни действия или бездействия. Не може да се приеме и че е налице вреда.

По изложените съображения касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде частично отменено, в частта с която се отхвърля претенцията за обезщетение в размер на 5 624,60 лв., а до сумата от 8 466,55 лв. следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Кръстев е осъден да заплати на БНБ разноски за първата инстанция, а в частта в която е отхвърлена претенцията за заплащане на разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатеният му гарантиран депозит.

Предвид изхода на спора, претенцията на В. К. за разноски е основателна и следва да бъде уважена. Държавните такси платени от ищеца са в общ размер от 2051,39 лева за две инстанции ( 10 лв. за първата инстанция и 2 041,39 лв. за касационната жалба). БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските за всички инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 179 от 22.06.2020 г., постановено по адм. д. № 493/2019 г. по описа на Административен съд - Враца в частта с която е отхвърлен иска на В. К., [ЕГН] от гр. Мездра срещу БНБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера на 5624, 60 (пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 60 ст.) лева, представляващо законната лихва за неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в „Корпоративна търговска банка“ АД за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на В. К., [ЕГН] от гр. Мездра обезщетение за имуществени вреди в размера на 5624,60 (пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 60 ст.) лева, представляващо законната лихва за неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в „Корпоративна търговска банка“ АД за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.

ОТМЕНЯ решение № 179 от 22.06.2020 г., постановено по адм. д. № 493/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта в която В. К. е осъден да заплати на БНБ разноски по делото в общ размер на 10 560 (десет хиляди петстотин и шейсет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на В. К., [ЕГН] от гр. София сумата от 2051,39 лева (две хиляди петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Особено мнение на съдия Светлана Борисова

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/