Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6845/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С Решение № 3376 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. Административен съд София-град /АССГ/ по жалба на "Д. С. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Военна рампа, [улица], представлявано от управителя Й. Й., е отменил Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) № 220992202919844/04.07.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1525/23.09.2022 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София.
С определение № 4805 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на АССГ е отхвърлена молбата на "Д. С. ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез процесуален представител. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения акта за дерегистрация. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Срещу определение № 4805 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на АССГ е подадена частна жалба от "Д. С. ЕООД, чрез процесуален представител, в която се поддържа, че съдебният акт е неправилен. Иска се отмяна на определението и присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е Акта за дерегистрация по ЗДДС № 220992202919844/04.07.2022 г., издаден на основание чл. 176, т. 6 от ЗДДС от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1525/23.09.2022 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София.
За да отмени оспорения административен акт решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган - ст. инспектор по приходите (по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, вр. с чл. 7 от ДОПК), но при издаването на акта органът по приходите е нарушил процесуално-правните разпоредби на ДОПК, което е довело и до нарушаване на материално-правните разпоредби на ЗДДС. Според АССГ липсват доказателства Искането за представяне на доказателства от 16.06.2022 г. да е надлежно връчено на представител на „Д. С. ЕООД чрез някои от способите, визирани в чл. 29 и сл. ДОПК, а посоченото, че Искането за представяне на доказателства е връчено на електронния адрес на дружеството на 16.06.2022 г., не е подкрепено с никакви доказателства, за да се смята за редовно връчено. На следващо място, първоинстанционният съд заключава, че липсват доказателства при извършената проверка на адреса за кореспонденция на дата 29.06.2022 г. органите по приходите изобщо да са връчили Протокола за извършена проверка на проверяваното лице, нито пък, че е спазена процедурата по чл. 32 от ДОПК.
Административен съд София-град е достигнал до крайния извод, че органът по приходите не е предприел никакви действия, които да установят налице са предпоставките на чл. 176, т. 6 от ЗДДС, поради което оспореният Акт за дерегистрация по ЗДДС, потвърден с Решение № 1525/23.09.2022 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, е отменен.
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото липсват доказателства, досежно извършването на нова проверка и ново посещение на адреса за кореспонденция на "Д. С. ЕООД от страна на органа, който е определен да извърши проверката за наличие на основанията за дерегистрация по ЗДДС. Правилно АССГ е посочил в съдебния акт, че всички твърдения в оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС се основават единствено на Протокола от първата и единствена извършена проверка. Обстоятелството, че последващо посещение не е извършено не се оспорва и от административния орган.
Съобразено със закона е и заключението на решаващия съд, че по делото няма доказателства ИПДПОЗЛ № П-2220522104370-040-001/16.06.2022 г. да е връчено на "Д. С. ЕООД чрез някой от способите, посочени в чл. 29 ДОПК. По делото, в условията на пълно насрещно доказване, се установява, че търговското дружество не е издирвано по надлежен ред и не са налице основанията за дерегистрация по ЗДДС.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба за спазване на процедурата по чл. 32 ДОПК. При издаването на Акт за дерегистрация по ЗДДС органите по приходите не са връчили на търговеца цитирания в акта протокол, а наред с това не са изпълнили изискванията на фактическия състав на чл. 32 ДОПК. Видно от ал. 4 и ал. 5 на посочената разпоредба, за органите по приходите са създадени задължения да поставят съобщение за връчване на определено за целта място в ТД на НАП, както и да публикуват съобщението в Интернет. Наред с това поставяне на съобщението, органите по приходите за задължени да изпратят и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. По делото не се съдържат доказателства органите по приходите да са спазили процедурата, регламентирана в чл. 32 от ДОПК.
С оглед изложеното, неоснователни и необосновани са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане и тълкуване от страна на съда на приложимия закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992202919844/04.07.2022 г., издаден на основание чл. 176, т. 6 от ЗДДС от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1525/23.09.2022 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на частната жалба срещу определение № 4805 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на АССГ.
С посочения съдебен акт е отхвърлена молбата на "Д. С. ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. Решаващият съд е приел, че липсата на представен договор за правна защита и съдействие не може да доведе до извод, че възнаграждението следва да се присъди.
Определението е неправилно.
В открито съдебно заседание по адм. д. № 9701/2022 г. на АССГ проведено на 09.05.2023 г. от процесуалния представител на "Д. С. ЕООД е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, ведно с фактура № 1816/30.11.2022 г. и платежно нареждане за платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита, изплатени на „Адвокатско дружество Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“. Административен съд София-град неправилно не е присъдил заплатеното от страна на търговеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., въпреки представените доказателства за заплатено възнаграждение, определено в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай търговското дружество е представлявано в съдебното производство от адв. Т., която е упълномощена не по силата на договор за правна защита и съдействие, подписан между нея и "Д. С. ЕООД, а с пълномощно, с което управителят на търговското дружество упълномощава „Адвокатско дружество Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“. Представлявящият адвокат Терзиева е преупълномощена от последното да извършва процесуални действия, като за заплатеното адвокатско възнаграждение и оказана правна защита адвокатското съдружие е издало на "Д. С. ЕООД фактура № 1816/30.11.2022 г. Сумата от 3 000 лв. е платена по банков път, като фактурата и банковото извлечение за удостоверяване на ефективното й плащане, са представени в съдебното заседание на АССТ на 09.05.2023 г., когато е депозиран и списък с разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед на горното определение № 4805 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на АССГ е незаконосъобразно, а частната на жалба на "Д. С. ЕООД - основателна. На осн. чл. 143 АПК и предвид представените доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение в посочения размер, НАП следва да бъде осъдена да заплати на търговеца направените разноски.
По разноските в касационната инстанция
При този изход на спора основателна е претенцията "Д. С. ЕООД за присъждане на разноски в претендирания размер от 150 лв. за заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3376 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на Административен съд София-град.
ОТМЕНЯ определение № 4805 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 9701/2022 г. на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Д. С. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Военна рампа, [улица], представлявано от управителя Й. Й., съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Д. С. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Военна рампа, [улица], представлявано от управителя Й. Й., разноски за касационната инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ