Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 6901 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Ч. срещу решение № 3637 от 05.06.2023 г. по адм. дело № 3750/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед № САГ23-РА-30-177/21.02.2023 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът Д. П., в писмено възражение и в хода по същество, чрез адв. А., излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението и се отхвърли оспорването на заповед № САГ23-РА-30-177/21.02.2023 г. на главния архитект на Столична община като неоснователно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна.

С обжалваното решение е отменена по жалба на Д. П. заповед №САГ23-РА-30-177/21.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: стоманобетонова гаражна клетка № 25, находяща се в имоти с идентификатори 68134.1377.2103, 68134.1377.2104 и 68134.1377.2008 по КК и КР на район [адрес],по действащия ПУП, одобрен с решение №343 по протокол №83/11.06.2015г. Решението е мотивирано с издаване на заповедта на несъответно правно основание, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че процесният гараж не представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ,а преместваем обект по 5, т. 80 от ПЗР от ЗУТ във връзка с чл. 56 ЗУТ. Прието е, че се касае за модулна гаражна клетка, поставена върху терена без бетонова основа, която може да бъде преместена и ползвана със същото предназначение на друго място. Прието е също, че по предназначение гаражната клетка попада в приложното поле на чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ за други обслужващи дейности.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка.

От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че разпореденият за премахване незаконен строеж съставлява стоманобетонова гаражна клетка № 25 с размери 6.00м/3.20м. и височина 2.25м., със ЗП-19,20м, който е част от група гаражни клетки, поставени по одобрена схема за бл.39 и бл.40 с Протокол №7/13.03.1998г. на РАГК. Гаражната клетка е закупена в фактура от 12.08.1998г. и поставена впоследствие. При тези факти административният съд неправилно приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка не представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В процесния случай, независимо от заключението на вещото лице, на което изцяло се е позовал първоинстанционният съд, че гаражната клетка е монтирана направо върху терена и може да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши, не може да се преодолее законово предвиденото условие за разграничение на преместваемия обект съобразно предназначението му. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението си, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Безспорно в случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо от характеристиките му - дали може да се премести на друго място в цялост или дали изменя субстанцията на терена.

От приетите по делото доказателства се установява, че процесната гаражна клетка не е и търпим строеж по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай, с оглед на установената по делото и неоспорена от страните година на изграждане на гаражната клетка 1999 г., приложима се явява нормата на 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, да е деклариран процесния гараж по реда и в срока по 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем.

Основателен се явява доводът по касационната жалба, че неправилно е квалифициран процесния гараж като преместваем обект, тъй като не отговаря по предназначение на такъв обект. Действително, видно от приложеният Протокол №7/13.03.1998г. на РАГК, решението по т.2 касае поставяне на гаражни клетки по одобрената схема на основание чл.197 ЗТСУ и сключване на временни договори със собствениците от бл.39 и бл.40, т. е. поставяне на преместваеми временни обекти. Тези обекти обаче попадат в приложното поле на 50а. от ПЗР на ЗТСУ /отм./ и са подлежали на премахване най-късно до 2001 г. не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ДВ, бр. 6 от 1998 г./.

Няма данни и за придобиване на траен градоустройствен статут на процесния гараж по смисъла на 6а ППЗТСУ /отм./, 50а ЗТСУ/отм./ или 17 ПР на ЗУТ.

С оглед на горното, процесната заповед като издадена от компетентния орган и на съответно правно основание по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се явява законосъобразна.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Д. П. срещу заповед №САГ23-РА-30-177/21.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, като неоснователна.

Изхода на делото предопределя основателност на заявената претенция за разноски от касатора. В полза на Столична община следва да бъде присъдено юрк. в.ие в минимален размер от 200 лева, определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3637 от 05.06.2023 г. по адм. дело № 3750/2023 г. по описа на Административен съд София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. срещу заповед №САГ23-РА-30-177/21.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. П., с [ЕГН], да заплати на Столична община сума в размер на 200 /двеста/ лева, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА