Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 6935/2023 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ срещу Решение №3935 от 14.06.2023 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 2409/2023 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение № ФК-4/24.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, с което на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е определена финансова корекция в размер на 25% допустимите разходи по договор за изпълнение №11261/28.10.2020 г. за нарушение на чл. 2, ал.2 вр. чл.2, ал.1, т.1 и чл. 10, ал.1 Закон за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата); чл. 107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП, чл. 66, ал.2 и чл. 112, ал.2, т.2 ЗОП представляващо нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата; чл. 116, ал.1, т. 7 вр. вр. ал. 5 ЗОП и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът не е разгледал представената документация по обществена поръчка в цялост, поради което е достигнал до погрешен извод, че не е налице ограничително изискване относно неключовия експерт „Експерт по безопасност на железопътния транспорт“, който следва да притежава правоспособност съгласно изискванията на Наредба № 56/14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите (Наредба №56/2003). Обосновава, че ограничителни условия могат да бъда въведени във всички части от документацията, а не само в критериите за подбор, какъвто неправилен извод е направил съда.
Относно второто установено нарушение, РУО счита, че независимо от дела на работата на подизпълнитеря от общия обем на поръчката, изискванията за подбор относно опита следва да бъдат спазени и доказани изцяло, а в случая в представения от конкретния подизпълнител ЕЕДОП има списък на експертите, но не и списък с услугите, които е предоставил, поради което счита че е доказано нарушение на чл.112, ал.1, т.2 ЗОП.
Относно третото нарушение – незаконосъобразно изменение на договора, касаторът обосновава, че съдът не е съобразил условието от документацията за поръчката, че „когато участникът участва за повече от една обособена позиция, за всяка обособена позиция задължително се представя различни лица за ръководител проекта и за ключови експерти“, както и от договора, съгласно който не се допусна лице(член) на ръководния състав да съвместява функциите на друго лице от ръководния състав или на неключов експерт. В случая счита за доказана замяната на ключов експерт „Проектиране“ по обособена позиция 3 с лице, ключов експерт по обособена позиция 2 и съгласието на двете страни по договора за това не може да санира нарушението.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното решение за определяне на финансова корекция от 24.02.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган. Иска и пресъждане на сторените в производството разноски, съгласно приложен списък.
Касаторът се представлява от експерт с юридическа правоспособност И. Й..
Ответникът – Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Т. А..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.11.2017 г. НКЖИ сключва с Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализация на проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, фаза 2“.
На 05.06.2020 г. НКЖИ обявява открита обществена поръчка предмет „Оценка на съответствието с основните изисквания към строежите съгласно ЗУТ, извършване на строителен надзор по време на строителството и управление на изпълнението на договори за проектиране и строителство, с три обособени позиции. Обособена позиция 3 има следното наименование „Оценка на съответствието с основните изисквания към строежите съгласно ЗУТ, извършване на строителен надзор по време на строителството и управление на изпълнението на договора за проектиране и строителство с предмет „Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA“. Изискванията за подбор и по трите обособени позиции включват изисквания към персонала, които ще изпълнява поръчката и на членовете на ръководния състав, който ще отговаря за изпълнението. Посочените са конкретни изисквания към ръководител на екипа; ключов експерт „Енергетика“; ключов експерт „Телекомуникации“, ключов експерт „Планира и плащане“ и ключов експерт „Проектиране“. Изрично е отбелязано, че „не се допуска член на ръководния състав (Ръководител екипа и Ключови експерти) да съвместява функциите на друг член на ръководния състав. Членовете на ръководния състав трябва да бъдат на разположение за целия период на изпълнение на проект.“, както и че „за чуждестранните лица възложителят приема еквивалентна образователно-квалификационна степен, професионална квалификация и специалност, съгласно законодателството на държавата, в която са установени“, а когато „участникът участва за повече от една обособена позиция, за всяка обособена позиция задължително представя различни лица за Ръководител проект и за ключови експерти“. В документацията на обществена поръчка приложение 1 - Техническа спецификация към обособена позиция 3, т. 6 „Изисквания за ресурсно обезпечаване на изпълнението на договора“, е посочено че консултантът може да включи в екипа си и други експерти съгласно предвидено в техническото предложение. В самата точка, в която са изброени девет вида различни по специалност експерти, наречени неключови, между които и този по безопасното на железопътния транспорт, изрично е казано, че „броят на тези експерти се определя от Консултанта, така че да се гарантира цялостното, навременното и с необходимото качество изпълнение на изискванията от техническата спецификация и останалите части на договора.“ Относно експерта по безопасност на железопътния транспорт е посочено изискване да притежава правоспособност съгласно изискванията на Наредба №56/2003, както и валидно удостоверение за положен изпит по реда на същата наредба към датата на подаване на офертите и поддържане на валидността на удостоверението по време на процедурата за избор на изпълните и по време на изпълнението на договора. Налице е отбелязване в критериите за подбор, че „когато участникът предвижда подизпълнители, те трябва да отговарят на критериите за подбор, съгласно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата“.
На 28.10.2020 г. НКЖИ и Сдружение „ЕТЕ Инфраструктура“ ДЗЗД сключват договор за изпълнение №11261 с предмет: „Оценка на съответствието с основните изисквания към строежите съгласно ЗУТ, извършване на строителен надзор по време на строителството и управление на изпълнението на договора за проектиране и строителство с предмет „Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA“ на стойност 148 630 лв без данък добавена стойност.
На 24.01.2023 г. г. РУО уведомява НКЖИ за установена нередност при провеждането на обществена поръчка във връзка с изпълнение на проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, фаза 2“ за обособена позиция 3 „Оценка на съответствието с основните изисквания към строежите съгласно ЗУТ, извършване на строителен надзор по време на строителството и управление на изпълнението на договора за проектиране и строителство с предмет „Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA“ за ограничително изискване – нарушение на чл. 2, ал.2 вр. чл.2, ал.1, т.1 и чл. 10, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата; незаконосъобразно избран изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя – нарушение на чл. 107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП, чл. 66, ал.2 и чл. 112, ал.2, т.2 ЗОП представляващо нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата; незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка – нарушение на чл. 116, ал.1, т. 7 вр. ал. 5 ЗОП и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
На 01.02.2023 г. НКЖИ представя възражение.
На 24.02.2023 г, с оспореното решение, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспорта инфраструктура“ определя на НКЖИ финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор за изпълнение №11261/28.10.2020 г. като отхвърля възражението и потвърждава констатациите си за горепосочените нарушения и съответно нередности.
Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед №РД-08-201 от 05.05.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт е транспортна инфраструктура“.
При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалния закон, съдът заключава, че същият не е приложен правилно.
Относно пръвото нарушение – ограничително изискване във връзка с изискването към експерта по безопасност на железопътния транспорт, съдът счита, че наличието на такъв експерт със съответната правоспособност е необходим с оглед предмета на пръчката, но същият не е включен в ръководния състав и ключовите експерти, образованието, опита и правоспособността, на които са поставени като критерий за подбор, а е посочен в раздел 6 на Техническата спецификация – „Изисквания към ресурсното обезпечение на изпълнението на договора“, поради което съответно изискване следва да е изпълнено към момента на сключване на договора. Освен това констатира, че никъде в обявлението за обществената поръчка не е посочено изискване да се представя документ доказващ правоспособността според изискванията на Наредба № 56/2003 г., както и не се доказва наличието на дискриминационно изискване, имащо ограничителен характер по отношение на чуждестранните лице, поради което заключава, че соченото от РУО нарушение и нередност не се доказват и съответно няма фактическо основание за определяне финансова корекция.
Относно нарушението на чл. 107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП, чл. 66, ал.2 и чл. 112, ал.2, т.2 ЗОП, съдът приема, че нарушението се изразява, според посоченото РУО, в това че спечелилият участник е следвало да бъде отстранен от участие, тъй като неговият подизпълнител „Х. П. ООД е представил „списък на услугите с предмет и обем идентичен или сходен с предмета и обема на обществената поръчка, но не е представил документи, доказващи доброто изпълнение на посочените услуги, каквото е било изискването на възложителя относно критерия за подбор за опит на участниците при изпълнение на дейности за услуги с предмет и обем идентични или сходни с предмета и обема на обществената поръчка. Съдът се позовава на чл. 66, ал.2 ЗОП и на обстоятелството, че конкретният подизпълнител е следвало да изпълни 0,1% от обема на възложена поръчка и спрямо този обем следва да се преценяват изискванията на възложителя, което счита че не е направено от административния орган. Обосновава, че доколкото няма фактически установявания за несъответствие на избрания за изпълнител участник и поради незначителният дял на подизпълнителя в изпълнението на пръчката не се доказва твърдяното от РУО нарушение на правилата за провеждане на обществените поръчки, не е налице нарушение и съответно нередност, поради което и незаконосъобразно е определена финансова корекция за него.
Относно третото нарушение – незаконосъобразно изменение на договора - чл. 116, ал.1, т. 7 вр. ал. 5 ЗОП и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, във връзка с замяната на ключовия експерт „Проектиране“, по договора за изпълнение на обособена позиция 3, е извършено в нарушение на едно от изискванията за подбор, а именно за всяка обособена позиция да се представят различни лица за ключови експерти. Съдът приема, че не е налице съществено изменение на договора, тъй като в последния изрично е предвидена процедура по замяна на първоначално определените експерти, която е спазена, поради което не е налице изменение на договора, а промяна на член от екипа, който ще изпълнява договора с друго лице, което ще изпълнява същия по характер договор. Допълнително сочи, че съществено изменение на договора е онова изменение, което се отнася до неговия предмет, цена, начин и срок за изпълнение, а в случая посочените елементи не са засегнати, порази което дори да е налице изменение на договора, то същото не може да бъде определено като съществено.
По тези съображения първоинстанционният съд прави краен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и отменя същия.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касаторът сочи, че обжалваното решение е неправилно поради наличието и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на тези теза, са относими само за порока противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за него, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 и 1 АПК съдът не длъжен да се произнасяне по този порок, тъй като именно касаторът следва да посочи кои са допуснатите от съда процесуални нарушения, които счита, че нарушават правата му. Липсата на конкретни доводи в тази насока прави невъзможно произнасянето на съда по касационното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.
Безспорно е, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013.
Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Няма спор между страните, че НКЖИ е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове. Правилно съдът приема, че спорът по делото е осъществил ли е с действията си бенефициерът нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.
Правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 2, ал.2 вр. чл.2, ал.1, т.1 и чл. 10, ал.1 ЗОП, представляващо нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗОП – „Кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено.“, а съгласно чл. 2, ал.2 вр. 1, т.1 ЗОП – при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и че обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: т.1 равнопоставеност и недопускане на дискриминация. От фактическа страна РУО сочи, че нарушението се изразява във включването на ограничително изискване към експерта по безопасност на железопътния транспорт да разполага с удостоверение за правоспособност съгласно Наредба № 56/2003 г. към датата на подава на офертата и в липса на посочване, че чуждестранните лица следва да разполагат с еквивалентно удостоверение, доказващо правоспособността им съгласно законодателството на държавата, където са установени.
Правилен е изводът на съда, че не е налице нарушение на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, тъй като на няколко места в документация и обявлението на обществената поръчка е посочено, че „за чуждестранните лица възложителят приема еквивалентна образователно-квалификационна степен, професионална квалификация и специалност, съгласно законодателството на държавата, в която са установени“ или „чуждестранните лица могат да представят документ/и за вписване в аналогични регистри, съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Когато в дадена държава няма такива изисквания към юридическите лице то трябва да представят декларация, че съгласно местното законодателство имат право да извършват такава дейност“. Действително няма изрично посочване, че ще се приема и еквивалент на удостоверение за правоспособност за извършване на определена дейност, но това ясно се разбира от няколкократното посочване на различни места в документацията, че за чуждестранните лица ще се приемат еквивалентни документи съгласно местното им законодателство и дори само декларация, че имат право да извършват съответната дейност. Налага се извод, че посоченото изискване не е дискриминационно по национален признак, поради което не изпълнява фактическия състав на нередността по нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която се прилага когато са налице „основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания - а) случаите, в които стопанските субекти са били възпрепятствани да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради основания за отстраняване, критерии за подбор и/или възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които включват необосновани национални, регионални или местни изисквания“.
Правилен е и изводът на съда, че няма нарушение на чл. 107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП, чл. 66, ал.2 и чл. 112, ал.2, т.2 ЗОП.
Съгласно чл. 107 ЗОП „Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява: т.1. кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията; 2. участник, който е представил оферта, която не отговаря на: а) предварително обявените условия за изпълнение на поръчката.“
Съгласно чл. 66, ал.2 „Подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата“.
Съгласно чл. 112, ал.2, т.2 ЗОП Възложителят не сключва договор, когато участникът, класиран на първо място: т. 2. не изпълни някое от условията по ал. 1, а именно не: „представи документ за регистрация в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 2; представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива; представи определената гаранция за изпълнение на договора; извърши съответна регистрация, представи документ или изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт или е поставено от възложителя в условията на обявената поръчка.“
От фактическа страна нарушението се обосновава с това, че избраният изпълнител „ЕТЕ Инфраструктура“ ДЗЗД ще ползва подизпълнител – „Х. П. ООД само относно оценка на съответствието на част „Енергийна ефективност“ на техническия проект, което представлява 0,1 % от обема на поръчката и съответно на стойността. За посочения подизпълнител е представен списък на услугите с предмет и обем идентичен или сходен с предмета и обема на обществената поръчка, изпълнени в последните три години, но не са представени доказателства за извършените услуги.
Преди всичко следва да бъде посочено, че административният орган не сочи фактически установявания за всички нарушения на всички посочени от него като нарушени правни норми.
Гореописаното нарушение се отнася към изискванията за подбор и съответно с него може да бъде нарушен само чл. 107, т. 1 ЗОП.
Няма фактически установявания от страна на РУО, че „ЕТЕ Инфраструктура“ ДЗЗД е представил оферта, която не отговаря предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, в случая не се твърди, че представената оферта в частта относно „Енергийната ефективност“ на техническия проект не отговаря на поставените за нея изисквания, поради което въобще не може да бъде преценявано нарушение на чл. 107, т.2, б. а ЗОП.
Споделят се извода на съда, че всички изисквания към подизпълнителя следва да се прецедят пред призмата на вида и дела от поръчката, който ще изпълняват съгласно правилото на чл. 66, ал.2 ЗОП. Предвид, че липсва констатация на административния орган, че избраният изпълнител не отговаря на критерия за подбор относно специфичен опит за изпълнение на поръчки с предмет и обем идентичен или сходен с предмета и обема на обществената поръчка, изпълнени в последните три години и незначителният дял в предмета и обема на поръчка на конкретния подизпълнител дори да има нарушение във връзка с доказването на опита на подизпълнителя, то това нарушение не би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюз, поради което не може да бъде доказан третия елемент от фактическия състав на нередността.
Правилен е извода на съда, че не е налице незаконосъобразно изменение на договора за изпълнение – чл. 116, ал.1, т. 7 вр. ал. 5 ЗОП и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 116, ал.1, т. 7 ЗОП договорът за изпълнение на обществена поръчка може да бъде изменян, когато измененията не са съществени. Разпоредбата на чл. 116, ал. 5 ЗОП определя, че измененията са съществени, когато се променя съществено характера на първоначалния договор, включително когато са изпълнени едно или повече от четири конкретно изброени условия, посочени съответно в точки от 1 до 4 на разпоредбата. Административният орган не е посочил, твърдяното от него изменение на договора, към което от четирите условия, характеризиращи същественото изменение, се отнася или се отнася към повече от едно, поради което правната квалификация на соченото нарушение е непълна и това препятства проверката за законосъобразността на оспорения административен акт в частта му за това нарушение. Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени и подвежда към сочената правна норма. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към несочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания.
Налага се извода, че РУО не е интерпретирал правилно установените факти и не е успял да издири и приложи правилно материалния закон към тях, като по този начин е постановил незаконосъобразно решение. Като е установил този порок на оспорения пред него административен акт и е отменил последния, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено с сила.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане за пресъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3935 от 14.06.2023 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 2409/2023 г.
ОСЪЖДА Министерство на транспорта и съобщенията, гр. София, ул. „Д. И. № 9, да заплати на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, гр. София, бул. „К. М. Луиза“ № 110, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА