Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 7002/2023 г.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, подадена чрез юрк. С. против решение № 965 от 26.05.2023 г. по адм. д. 961/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на ревизираното лице e отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22000120003567-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -София, в потвърдената част с Решение № 1495/19.09.2022 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП, с който на А. К. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. и 2016 г. в размер на 3 698,68 лв.- главница в и лихва в размер на 2099,60 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът се е позовал на заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза без да извърши собствен анализ на събраните доказателства. Сочи, че съдът не е анализирал протоколи за проверка на които се позовава. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендират разноски за двете инстанции.
Ответникът - А. К., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. Б. в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационна инстанция съобразно представен списък.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Административен съд Благоевград е РА № Р-22000120003567-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -София, в потвърдената част с Решение № 1495/19.09.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на А. К. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 5798,28 лв., от които главница в размер на 3 698,68 лв. и лихва в размер на 2099,60 лв.
Ревизията, с обхват задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. 2019 г. е проведена по правилата на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК и обоснована от органите по приходи с наличие на обстоятелства по чл.122. ал.1, т.7 от ДОПК.
Фактическата обстановка е подробно описана в решението на първоинстанционния съд. По делото не е било спорно, че Камбитов е неженен, с едно непълнолетно дете и през ревизирания период е изпълнявал длъжността Кмет на община Благоевград.
В хода на ревизията в резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, са признати като доходи изплатени суми от дивиденти от дружеството Старт 2015 ООД в размер на 84 000 лв., както и доход от прехвърляне на дружествени дялове от дружеството Старт 2015 ООД в размер на 1000 лв. На следващо място са признати в посочените размери в РД разходи за издръжка на дете, извършвани вноски по изпълнителни дела, разходи за застраховки и за комунални услуги и местни данъци и такси. Ревизиращите органи са счели, че ревизираното лице не е декларирало разходи за издръжка за ревизираните периоди поради което по данни на НСИ в хода на ревизията са определени такива, както и не са признати за доказани декларирани доходи на Камбитов в размер на 240 134,00 лв. Предвид изложеното е прието, че 2015 г., 2016 г. и 2018 г. и 2019 г. е налице превишаване на направените от ревизираното лице разходи спрямо получените от него доходи, представляващи фактическо обстоятелство по чл.122 ал.1 т. 7 от ДОПК.
РА е обжалван по административен ред, като с Решение № 1495/19.09.2022 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП РА е отменен в частта за установените задължения за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ съобразно заключеното на която се установява че ревизираното лице има доказан произход на постъпленията си съответстващи на извършените разходи, като не се установява доходите за ревизираните периоди да надвишават разходите.
За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от материално компетентен орган, в установената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че изводите на приходната администрация за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т. 7 от ДОПК са необосновани и неправилни, като е счетено, че същите не почиват на никакви обективни факти. Сочи, че в подкрепа на това е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Приема, че в хода на ревизионното производство не е извършен анализ на представените протоколи от проверки на НАП за предходни периоди, както и данни за движението по сметките на ревизираното лице в Банка ДСК ЕАД и Инвестбанк АД. Счетено е, че в хода на ревизионното производство не е осъществен анализ на представените от Камбитов доказателства и обяснения, което е довело до неизясняване на фактите и обстоятелствата за случая в нарушение на чл. 35 от АПК вр. 2 от ДР на ДОПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.
Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните в хода на ревизионното производство доказателства и неправилно е приел, че за ревизираното лице не са налице предпоставки за прилагане на особения ред за облагане. За да се приеме, че липсват предпоставките на чл. 122 ал. 1, т. 7 ДОПК, административният съд правилно се е позовал на липсата на обоснованост и доказаност на твърденията на ревизиращите органи. Фактическите констатации на РА се презумират с доказателствена стойност, но само когато основанията за преминаване към особения ред са подкрепени с безспорни доказателства. Презумптивната сила на констатациите в РА е налице, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени от събраните в хода на ревизията доказателства, а не предположения. Решаващият състав на първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите не е установил относимите към случая факти и обстоятелства. В тази насока правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ, от което се установява, че несъответствието между приходи и разходи към края на годината не се установява. Още повече тези твърдения се опровергават и от представените още в хода на ревизионното производството протоколи от проверки на НАП за предходни периоди, а именно за периоди 2008 г. - 2014 г., както и данни за движението по сметките на ревизираното лице в Банка ДСК ЕАД и Инвестбанк АД.
На следващо място неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил изводите си с доказателствата по делото и е базирал същите изцяло на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Административният съд е взел предвид и е обсъдил протоколи от проверки на НАП за данъчни периоди 2008-2014, представени банкови извлечения и справки за облагаем доход на ревизираното лице като обосновано е стигнал до извод, че данъчната администрация необосновано е приложила презумпцията за разполагаема сума в размер на 5 000 лв. поради липса на доказаност на приходи, игнорирайки наличието на данни за друг наличен размер към 01.01.2015 г.
Въз основа на изложеното решението на първоинстанционния съд не страда от посочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на А. К., [ЕГН], с адрес гр. Благоевград, [адрес] разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 5 280 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 965 от 26.05.2023 г. по адм. д. 961/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на А. К., [ЕГН], с адрес гр. Благоевград, [адрес] направените разноски по делото в общ размер на 5 280 лв. (пет хиляди двеста и осемдесет лева) .
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА