Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 7009/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. - Данаилова, срещу решение № 3870 от 12.06.2023 г., постановено по адм. д. №1755/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на А. С. е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221721003598-091-001/29.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с решение № 1745/04.11.2022г. на директор на дирекция „ОДОП“ София, с който е ангажирана отговорността му на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при разпределението на доказателствената тежест, като е вменил на органите по приходите задължението да установяват отрицателни факти. Същевременно от мотивите решението оставя неясно за кои обстоятелства органите по приходите е следвало да съберат допълнителни доказателства. Развити са подробни съображения за наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Сочи се, че заместването на дружеството в сделките с недвижими имоти без да са уредени паричните отношения между дружеството и неговия управител, превеждането на суми по банковите сметки на физическото лице без да е налице основание за това, и прехвърлянето на вземане с придобиващ неговия управител без заплащане на цената на цедираното вземане, са напълно достатъчни, за да бъде ангажирана отговорността на Стоянов за дължимите и непогасени задължения на дружеството. С оглед датата на връчване на ЗВР №Р-22221719004373-0220-001 от 09.07.2019 г., с която е образувано ревизионното производство на дружеството, на 30.07.2019 г., следва да бъде приложена презумпцията по чл. 19, ал. 11 от ДОПК. Във връзка с извода на съда, че част от сделките с имущество на дружеството са извършени преди установяването на задълженията на дружеството с ревизионен акт, се сочи, че данъчните задължения възникват по силата на закона, когато са осъществени съответните юридически факти, предвидени в приложимите правни норми, а не се пораждат след установяването им с ревизионен акт. Съдът не е обсъдил поотделно тристранните споразумения, по силата на които физическото лице е заместило дружеството в правоотношенията с продавачите на недвижими имоти, а необосновано е приел, че същите следва автоматично да бъдат изключени като основание за ангажиране на отговорността на физическото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. М., моли решението да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - А. С., чрез адв. В., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за незаконосъобразност на РА, алтернативно, за неговата нищожност. Претендира присъждане на разноски по делото.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
С РА № Р-22221721003598-091-001/29.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с решение № 1745/04.11.2022г. на директор на дирекция „ОДОП“ София, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е ангажирана отговорността на А. С. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени данъчни задължения на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД по ЗДДС в общ размер на 67 425,70 лв., в т. ч. главница в размер на 35 992,71 лв. и лихви в размер на 31 432,99 лв., установени за периодите м. 01.2016 г., м. 02.2016 г., от м. 05.2016 г. до м. 09.2016 г., м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г., до м. 06.2017 г., м. 08.2017 г., отм. 12.2017 г. м. 07.2018 г., м. 09.2018 г., отм. 11.2018 г. до м. 01.2019 г.
Първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
През ревизирания период управител на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД е бил А. С.. Дружеството има непогасени задължения по ЗДДС, установени с влязъл в сила РА № Р-22221719004373-091-001/20.03.2020г., както и по справки декларации по ЗДДС. За събирането им е образувано изпълнително производство срещу „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД, в хода на което не са събрани суми за погасяване па задълженията. Дългът е категоризиран като „несъбираем“.
Констатирано е от органите по приходите, че като управител Стоянов недобросъвестно е извършил поредица от стопански операции, довели до намаляването на финансово-имущественото състояние на дружеството, а именно:
На 27.12.2019г. по силата на сключен договор за покупко-продажба на МПС с М. Г. /купувач/, А. С., в качеството си на управител на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД, е продал 5 леки автомобила, в т. ч. Пежо 307, О. А. Т. А. Т. К. В. и Пежо 307, заедно с всички принадлежности към тях за сумата в общ размер на 9 900,00 лв. с ДДС. Данъчните органи се приели, че предвид ниската продажна цена, сделките с МПС са извършени безвъзмездно и на цени, по-ниски от пазарните, наблягайки на факта, че два от автомобилите /Т. А. и Т. К. В. , с обща покупна цена в размер на 44 053,43 лв., са продадени за по 1 650,00 лв. всеки.
Във връзка с подписани от А. С. в полза на С. Б. записи на заповед от 26.08.2009г. за сумата от 55 000,00 лв. и от 27.08.2009г. за сумата от 30 000,00 лв., е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД, придобит от Р. К., в качеството ѝ на цесионер, придобил задълженията на дружеството към Белчев, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 17.02.2020г. Така описаните сделки са приети от органите по приходите като целенасочено извършени, с цел ощетяване на имуществото на дружеството, тъй като според тях същите се основават на документи /записи на заповеди/ с недоказано съдържание. Изтъкната е липсата на надлежна одитна следа, досежно основанията, въз основа на които са възникнали процесните задължения на юридическото лице, на извършена нотариална заверка с достоверна дата на процесните документи, както и доказателства, че след извършването на конкретната разпоредителна сделка вземанията на С. Б. са удовлетворени.
Констатирани са сделки, при които Стоянов пряко е ощетил финансово-имущественото състояние на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД, като не е възстановил платените от дружеството суми за покупка на недвижими имоти, които впоследствие самият той придобива от съответните продавачи. Като такива са приети: Сключен на 08.02.2019г. между представляваното от жалбоподателя дружество и „НОВА СИТИ ЛУКС“ ЕООД договор за покупко-продажба на апартаменти №6, №20 и №23, ведно с подземни гаражи №22, №27 и №29 на обща стойност 248 666,67 евро без ДДС, във връзка с който на 11.02.2019г. „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД е превело по банков път авансов превод в размер на 84 542,94 лв., за което е издадена фактура №24 от 11.02.2019 г. На 17.03.2020г. е сключено неприсъствено тристранно споразумение за прехвърляне на всички права и задължения по договора за продажба на недвижими имоти от „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД на А. С., който придобива качеството на купувач. От страна на юридическото лице договорът е подписан също от ревизираното лице, което не е доказало представителната си власт предвид, че считано от 24.02.2020 г. дружествените дялове са прехвърлени на новия собственик. Същевременно в т. 3 от споразумението е предвидено, че авансовото плащане по фактурата от 11.02.2019г. се счита за направено от новия купувач и „НОВА СИТИ ЛУКС“ ЕООД не дължи възстановяването на сумата на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД. Тъй като в случая липсват доказателства, че сумата е възстановена на дружеството от Стоянов, ревизиращите органи са направили извод, че лицето е прехвърлило вземането на дружеството в размер на 87 542,94 лв. в своя полза безвъзмездно; Сделка във връзка с покупко-продажбата на недвижими имоти – апартамент № Г 5.2 и паркоместа № 111, № 113, в комплекс от затворен тип от „АТ СМАРТ“ ООД. И тук чрез поредица от тристранни споразумения /от 10.01.2018г. и от 21.10.2019г./ част от плащанията в размер на общо 116 490,00 лв. са извършени от „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД, като впоследствие собствеността върху имота отново е придобита от А. С., без да са възстановени платените от дружеството суми. С тези си действия управителят е извършил безвъзмездно отчуждаване на имущество на юридическото лице в своя полза.
При анализ на движенията по банковите сметки на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД е било установено, че за периода от 2016г. до 2019г. са налице извършени преводи в полза на Стоянов, под формата на изплатен дивидент в размер на 18 300,00 лв., осчетоводен по едноименната сметка 425 и възстановени на собственика суми, отразени по кредита на сметка 494 „Разчети със собственика“, като за 2019г. същите са в общ размер от 106 073 лв. По отношение на така посочените суми ревизиращите органи са констатирали, че не са налице документи, въз основа на които са възникнали основанията за тяхното плащане, поради което е направено заключение, че са налице индикации за отклоняване на парични средства в полза на жалбоподателя.
Аналогични са направените изводи и по отношение получените по банковата сметка на Стоянов в ТБ АЛИАНЦ АД суми в общ размер на 25 993,21 лв., наредени от „ИНО СЪЛЮШЪНС“ ЕООД. Във връзка със сключено на 29.01.2020г. споразумение за доброволно уреждане на отношенията и разсрочване на плащанията между „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД /Кредитор/, „ИНО СЪЛЮШЪНС“ ЕООД /Длъжник/ и А. С. /Цесионер/, по силата на което кредиторът се съгласява да прехвърли част от вземанията си по издадените към длъжника фактури в размер на 25 993,21 лв. срещу същата по размер сума, платима от цесионера. Предвид липсата на ангажирани доказателства за извършени плащания по цедираното вземане, ревизиращите органи са приели, че управителят е извършил безвъзмездно прехвърляне на вземания на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД в своя полза, като по този начин е намалил финансовите средства на дружеството и е възпрепятствал погасяването на дължимите публични задължения.
Първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт, като е приел, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Съдът е формирал извод, че в „проверяваните актове“ са налице неточности, които водят до противоречие в техните мотиви и съответно правят същите неясни. В тази връзка е посочил, че първоначално, със ЗВР №Р-22221721003598-020-001/22.06.2021г., е възложена ревизия на А. С., с предмет установяване на отговорността му за задълженията на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД за ДДС за период от 01.01.2016г. до 31.01.2020 г., а в последствие със ЗИЗВР е изменен периодът от 01.01.2016г. до 31.01.2019г. В РД и в РА е посочено, че те обхващат периода 01.01.2016г. до 31.01.2019 г. Същевременно, органите по приходите са извършили констатации за нарушения извършени от Стоянов и извън посочения период. На следващо място, в мотивите на РД и Решение № 1745/04.11.2022г. се приемат за установени задължения в периода м.12.2019 г. и м.01.2020 г. на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД, като се сочи, че те са установени в едно ревизионно производство, което не отговаря на наличните писмени доказателства. По делото са представени два акта, издадени на дружеството: РА № Р-22221719004373-091-001/ 20.03.2020г. и РА № Р-22001420002648-091-001/29.06.2021г. /л.742 от прил.3/, обхващащи различни периоди и установяващи различен по обем задължения на дружеството. Съдът е формирал извод, че неясно и противоречиво са посочени конкретния обем задължения, произтичащи от единия или от двата РА на дружеството, за които се претендира отговорността на Стоянов и за кои периоди се твърди наличието на недобросъвестни действия на лицето, обуславящи отговорността му по чл.19, ал. 2 от ДОПК: от 01.01.2016г. до 31.01.2019г; от 01.01.2016г. до 31.01.2020г.; или от 01.01.2016г. до 17.03.2020г. Изложените обстоятелства правят неясно определени периодите на извършване на ревизия по отношение на жалбоподателя и кои негови действия обхваща. Според съд, констатираните неточности препятстват преценката за законосъобразност на РА, в т. ч.: какъв е размерът на задълженията на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД; може ли да се приеме, че тези публични задължения са несъбираеми, както се твърди от данъчните органи; били ли са известни тези публични задължения на Стоянов и извършени ли са действия или бездействия от лицето с цел избягване събирането на тези задължения. Тези противоречия и неточности са отчетени от административния съд като порок на РА, който съставлява нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на контролираните актове.
При преценката си за материалната законосъобразност на РА, съдът е приел за безспорно установено, че А. С. е бил управител на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД в периода от 15.08.2008 г. до 24.02.2020 г. По отношение на констатираните от приходните органи действия на ревизираното лице, квалифицирани като разпоредителни с имущество на дружеството е съобразил следното:
Безспорно е установено, че Стоянов, в качеството на управител на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД на 27.12.2019г. е извършил продажба на 5 леки автомобила, заедно с всички принадлежности към тях, за сумата в общ размер на 9 900,00 лв. с ДДС, която е преведена по банковата сметка на дружеството. Недоказан и произволен е изводът на ревизиращите органи, че предвид ниската продажна цена, сделките с МПС са извършени безвъзмездно и на цени, по-ниски от пазарните. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното е била назначена и извършена оценителна експертиза или са събирани доказателства за пазарните цени на горепосочените автомобили. Изводите на данъчните органи се явяват и в противоречие с нормалната пазарна логика, доколкото посочените МПС са ползвани преди продажбата в продължение на почти четири години и е нормално пазарната им стойност да е значително намаляла. Недоказано е и недобросъвестно поведение на управителя, тъй като сделката е осъществена на 27.12.2019г., преди да са установени данъчните задължения на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД.
Недоказани и необосновани са констатациите и мотивите на приходните органи във връзка с разпоредителните сделки с недвижимо имущество на дружеството. Не са ангажирани доказателства, че изготвянето и подписването на коментираните записи на заповед е било насочено към ощетяване на имуществото на дружеството. Наведените доводи, че записите на заповеди нямат нотариална заверка, съответно нямат достоверна дата, са в противоречие с нормативните изисквания за форма и съдържание на тази сделка посочени в чл. 535 от ТЗ. Същевременно, записите на заповед са издадени на 26.08.2009г. и на 27.08.2009г., преди възникване на задълженията на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД към фиска. При липсата на каквито и да е доказателства, че тези документи са антидатирани или недостоверни, то липсва и друг елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК, а именно действията да са недобросъвестно извършени от жалбоподателя и да възпрепятстват възможността за събиране на публичните вземания.
По отношение на сключеното на 17.03.2020г. тристранно споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по договора за продажба на недвижими имоти от 08.02.2019г. на Стоянов, не е налице първата и основна предпоставка жалбоподателят да е бил субект на отговорността по чл. 19 от ДОПК, доколкото от 24.02.2020 г. същият не е бил управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на дружеството. Видно от събраните доказателства от посочената дата управител на „ДИДЖИТЕХ - СЕКЮРИТИ“ ЕООД е Е. А., а твърдените действия са осъществени на 17.03.2020 г.
Тристранните споразумения от 10.01.2018г. и от 21.10.2019 г. към договора за покупко-продажбата на недвижими имоти – апартамент № Г 5.2 и паркоместа №111 и №113 в комплекс от затворен тип, сключен с „АТ СМАРТ“ ООД, са сключени преди възлагането на ревизията на дружеството, което опровергава изводите на органите по приходите, че действията на управителя са били насочени към възпрепятстване на събирането на дължими данъци. Не са представени от приходната администрация и доказателства в насока, че целта на Стоянов при сключване на тези споразумения е била да възпрепятства събирането на публични задължения на дружеството.
Изводите на приходните органи за отклоняване на парични средства на дружеството в полза на управителя Стоянов, в резултат на разпределени дивиденти и възстановени на собственика суми в периода 2016 г. – 2019 г., както и с оглед получени по банковата сметка на Стоянов в ТБ АЛИАНЦ АД суми в общ размер на 25 993,21 лв., наредени от „ИНО СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, са необосновани и не кореспондират със събраните при ревизията доказателства. Твърдяното недобросъвестно поведение на жалбоподателя, целящо възпрепятстване на събирането на публични задължения на дружеството, както и наличието на причинно следствената връзка между тях са недоказани от приходните органи. Тези действия са били извършени от А. С. преди да е започнало ревизионно производство за установяване задължения на дружеството, а и липсата на документи обосноваващи конкретните плащания, не винаги означава, че същите са извършени без такива основания. В случая доказателствената тежест е на органите по приходите и те следва да представят необходимите доказателства, като липсата на такива, не води до законосъобразни заключения, свързани с осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 19 от ДОПК.
Обжалваното решение е неправилно.
Неправилен е изводът на съда за допуснати в хода на ревизията нарушения на процесуалния закон, квалифицирани като съществени и представляващи самостоятелно основание за отмяна на РА.
Процесната ревизия е възложена със ЗВР № Р-22221721003598-020-001/22.06.2021г., с предмет установяване на отговорността на А. С. за задължения на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД за ДДС за период от 01.01.2016г. до 31.01.2020 г. Посочената заповед е изменена със ЗИЗВР, по отношение на периода, за който са установени задълженията на дружеството, а именно: от 01.01.2016 г. до 31.01.2019 г. Както в ЗВР от 22.06.2021г., така и в ЗИЗВР от 15.10.2021 г. се съдържа конкретно индивидуализиране на задълженията на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД, чрез посочване на ревизионния акт, с който са установени, респ. декларация по ЗДДС, с която са декларирани, период на възникването им и размер. От съдържанието на посочените заповеди, а и от констатациите в процесните РД и РА, се установява по категоричен начин, че задълженията на дружеството за ДДС, за които е ангажирана отговорността на Стоянов, в едната част са установени с влязъл в сила РА № Р-22221719004373-091-001/20.03.2020г., издаден на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД, а в другата им част са декларирани със справки декларации по ЗДДС. Такива са и фактическите установявания на първоинстанционния съд (стр. 3 от решението). Липсва неяснота както по отношение на периода на възникване на задълженията на дружеството, така и по отношение на акта, с който са установени, респ. декларирани.
Констатациите на ревизиращия екип са конкретни и непротиворечиви по отношение на времевите периоди, в които са установени действия на ревизираното лице, за които е прието, че обуславят ангажиране на отговорността му по чл.19, ал. 2 от ДОПК. Същите са възпроизведени в обжалваното решение, поради което мотивите на административния съд за неяснота относно периода, за който се твърди наличие на недобросъвестни действия на лицето обуславящи отговорността му по чл.19, ал. 2 от ДОПК, са необосновани.
В допълнение следва да се посочи, че първоинстанционният съд като инстанция по същество следва да установи от фактическа страна всички относими за спорното право въпроси съобразно събраните доказателства, в т. ч. и тези които приема за неизяснени от ревизиращите органи, въз основа на които установявания да мотивира правните си изводи по съответствието на обжалвания акт с процесуалния и с материалния закон.
Основателно е касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила.
Административният съд не е изложил конкретни мотиви по отношение наличието или липсата на всяка една от предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице.
Относимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК (в редакцията, в сила от 01.01.2016 г.) или някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия (в редакцията, в сила от 4.08.2017 г.) ; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността – ограничена е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото.
Първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин, че ревизираното лице е действало в качеството на управител на задълженото дружество през ревизираните периоди. Липсва произнасяне обаче по отношение на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Изцяло необсъдени са останали обстоятелствата, констатирани от ревизиращите органи относно наличието на непогасени задължения за данъци на дружеството, както и във връзка с невъзможността за погасяване на тези задължения.
По отношение на установените от приходните органи недобросъвестни действия на Стоянов, изразяващи се в разпореждане с имущество на дружеството, чрез разпределение на дивиденти и възстановяване на суми по сметки на Стоянов, съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и конкретните констатации на приходните органи, обосновали извод за недобросъвестно поведение на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Вместо това, в решението са изложени единствено общи мотиви за липса на ангажирани доказателства за недобросъвестни действия на ревизираното лице, целящи възпрепятстване събирането на задълженията на дружеството. Съдът не е обсъдил конкретно установените от приходните органи действия по превеждане на парични суми от дружеството по сметки на управителя, както и констатираната липса на документална обоснованост на тези разходи. Не е установил от фактическа страна на кои дати и на какви основания е извършено прехвърляне на парични средства на дружеството по лични банкови сметки на управителя. Съответно не е изложил правни изводи по отношение на подробните мотиви на ревизиращия екип (стр. 27 – стр. 29 от РДЧ), според които констатираното разпореждане с парични средства на дружеството, представлява недобросъвестни действия по смисъла на чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК, довели до намаляване на имуществото на дружеството и невъзможност за погасяване на публичните му задължения за данъци. Вместо това и при липса на анализ на представените по делото доказателства, административният съд е приел, че органите по приходите не са доказали наличието на недобросъвестно поведение на Стоянов, което да е в причинно-следствена връзка с невъзможността за събиране на вземанията от дружеството. Съдът е дължал обсъждане на приложените с преписката доказателства и излагане на собствени правни изводи относно наличието или липсата на недобросъвестни действия на ревизираното лице, което задължение не е изпълнил.
Немотивиран и неясен е изводът на съда, че „липсата на документи, обосноваващи конкретните плащания, не винаги означава, че същите са извършени без такива основания“. В тази връзка административният съд не е посочил какви са установените от него основания за извършените преводи по личните сметки на Стоянов и опровергават ли те констатациите на приходните органи за липса на документална обоснованост на тези разходи.
Административният съд не е обсъдил и представените по делото доказателства и констатациите на приходните органи за извършени действия, водещи до намаляване имуществото на дружеството, в резултат на: заместването му от А. С., в качеството на купувач, съгласно тристранните споразумения от 10.01.2018г. и от 21.10.2019 г. към договора за покупко-продажба на недвижими имоти в комплекс от затворен тип, сключен с „АТ СМАРТ“ ООД; на установеното плащане на суми от длъжник на дружеството („ИНО СЪЛЮШЪНС“ ЕООД) по личната сметка на Стоянов. По отношение на посочените действия отново са изложени единствено общи мотиви за липса на ангажирани доказателства от ревизиращите органи за недобросъвестно поведение на Стоянов и за наличие на причинно-следствена връзка с невъзможността на събиране на задълженията на дружеството. Административният съд, както основателно възразява касаторът, не е посочил и конкретно какви доказателства е следвало да ангажират приходните органи в тази насока, извън събраните в хода на ревизията.
В допълнение следва да се посочи, че обстоятелството, на което се позовава съдът в мотивите си, че установените от ревизиращите органи действия на разпореждане с имущество на дружеството са извършени преди датата на образуване на ревизионното производство за установяване на задължения на „ДИДЖИТЕХ-СЕКЮРИТИ“ ЕООД, не може самостоятелно да обуслови извод за добросъвестност на поведението на управителя. Процесните задължения, за които е ангажирана отговорността на Стоянов, са възникнали в периода 01.01.2016 г. – 31.01.2019 г. и както основателно посочва касаторът, същите са дължими по силата на закона и при осъществяване на определени юридически факти, а не се пораждат след установяването им с ревизионен акт. Датите (периодите) на извършване на действията по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК са ясно и конкретно описани от ревизиращия екип, но в тази насока първоинстанционният съд не е изложил собствени фактически и правни изводи. Същевременно, въпросът за осъществяването на действията преди или след датата на образуване на контролно производство спрямо задълженото лице по чл. 14 ДОПК, респ. преди или след датите на установяване/ деклариране на задълженията, е съществен и с оглед презумпцията за недобросъвестност, регламентирана с разпоредбите на чл. 19, ал. 10 и ал. 11 ДОПК, които в случая са останали необсъдени от първоинстанционния съд.
По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния ревизионен акт. Недопустимо е фактическите установявания да се извършват от касационната инстанция /чл. 220 от АПК/, а и излагането на правни изводи по съществени за спора въпроси едва с касационното решение, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото. Допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила са съществени и представляват основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да обсъди доказателствата, представени от страните по делото, констатациите на приходните органи и доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, да установи относимата фактическа обстановка, след което да се произнесе, първо по валидността на спорния РА, във връзка с доводите за нищожност, въведени едва с отговора на касационната жалба, съответно по същество на спора - относно наличието или липсата на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК.
При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3870 от 12.06.2023 г., постановено по адм. д. № 1755/2023 г. по описа на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА