Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 7057/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, против решение № 1545/09.03.2023 г. постановено по адм. дело № 7385/2022 г. на Административен съд София-град, поправено с определение № 2579/23.03.2023 г. постановено по същото дело, с което е отменено решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. VІІ, с която по отношение на “Б. П. И. ЕООД, е определена, считано от 01.07.2022г. актуализация за преференциална цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбиниран цикъл и е определена премия за тази цена в размер на: 79,61лв./MWh, без ДДС, а преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира обезсилване и прекратяване на делото и алтернативно отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски съобразно списък на разноските.
Подадена е и частна жалба от КЕВР срещу определение № 4317/22.05.2023 г. по адм. дело № 7385/2022 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 1545/09.03.2023 г. в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – "Б. П. И. ЕООД, оспорва касационната и частната жалби и претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Заинтересованата страна – Фонд "Сигурност на електроенергийната система", изразява становище за конституиране като заинтересована страна по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.
Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за подадени от надлежна страна и в срока предвиден в АПК, предвид което са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е частично основателна, а частната жалба - неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от "Б. П. И. ЕООД против решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. III.2, с която е определена, считано от 01.07.2022г. актуализация преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана електрическа мощност до 500 kW и над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони – решение № Ц-24 от 30.06.2015 г. на КЕВР, в частта по т. 4 - 476,44 лв./MWh и определя премия за тази цена в размер на: 88,03 лв./MWh, без ДДС.
В хода на производството процесуалният представител на жалбоподателя прави уточнение, че атакува решението на КЕВР по т. VІІ, с което е определена, считано от 01.07.2022г. актуализация за преференциална цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбиниран цикъл и е определена премия за тази цена в размер на: 79,61лв./MWh, без ДДС.
По делото са назначени комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и допълнителна такава, вещите лица, по които дават отговори на поставените въпроси като детайлно са мотивирали своите констатации и начина на изчисление. Експертите са посочили в заключението си, че начинът за образуване и изчисляване на коефициента, с който се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса е посочен в чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, а в ал. 6, 7 и 8 е указан начина за определяне на процентите на изменение на трите вида разходи (разходите за суровини за производство на енергия, за горива за транспорта, за труд и работна заплата). В заключение вещите лица посочват, че приложимата за жалбоподателя цена е определената по точка III.2 - за електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони - 476,44 лв./МВтч с премия 88,03 лв./МВтч, като разлика между преференциалната цена и определената от КЕВР от 01.07.2022 г. прогнозна пазарна цена за групата на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия - 388,41 лв./МВтч. Експертите са сметнали, че изчисленият от КЕВР в Решение № Ц-17/01.07.2022 г. коефициент по чл.32, ал.5 от ЗЕВИ, за актуализиране на преференциалната цена по т.III.2 от 3,6%, не е изчислен правилно и не отразява коректно измененията на разходите за суровини, разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата. Коефициентът по чл.32, ал.5 от ЗЕВИ, в изчисления от КЕВР занижен размер от 3,6%, е приложен поотделно спрямо стойността от предходната година на разходите за суровини за производство на енергия (в двата елемента - растителна и животинска субстанция), разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата. Коефициентът не е приложен спрямо преференциалната цена, включваща всички разходи и възвръщаемостта на капитала.
АССГ е приел, че решението на КЕВР е издадено и при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл. 59 АПК. Съдът не е констатирал и съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяването на оспорения акт, не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища, включително и да представят необходими доказателства, което право е надлежно упражнено от жалбоподателя в административното производство.
Съдът след като е изслушал, приел и кредитирал заключенията на вещите лица по комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и допълнителна такава, е приел, че извършените от КЕВР изчисления не кореспондират със заложеното в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници). Излага мотиви позовавайки се на заключенията на вещите лице, които са относими за електроцентралите с характеристики по т. III.2 от атакуваното решение. Посочил е, че решението на КЕВР в оспорената част е постановено при нарушение материалния закон. С мотиви относими за т. III.2, АССГ е отменил решението на КЕВР в частта по т. VІІ и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне.
Обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
“Б. П. И. ЕООД притежава електроцентрала за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор не по-малко от 50 на сто, с инсталирана мощност 1487 kW, находяща се в УПИ VI- 056013,056014, кв. 56 по плана на гр. Кула, О. В. която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД с ново наименование Електроразпределителни мрежи Запад" АД. С оглед законодателните изисквания, „Б. П. И. ЕООД е сключило с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" договор № ВЕИ-415 от 30.08.2019 г. за компенсиране с премии. В качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, на “Б. П. И. ЕООД се издават и гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, в съответствие с изискванията заложени в чл. 33 - 35 от ЗЕВИ.
Решението на КЕВР по т. III.2 от разпоредителната част актуализира преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони. В частта по т. VII решението актуализира преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбиниран цикъл и е определена премия за тази цена в размер на: 79,61лв./MWh, без ДДС.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 147, ал. 1 АПК, вр. с чл. 126 АПК, „Б. П. И. ЕООД притежава активна процесуална легитимация да оспори решението на КЕВР по т. III.2, като субект, чиито права и законни интереси са пряко и непосредствено нарушени или застрашени, но не и от т. VII. С молба от 30.01.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал молба уточнение на жалбата, като е посочил, че с оглед установяванията, извършени в допълнителната експертиза, като относима за дружеството част от решението на КЕВР е тази по т. VII. Процесуалният представител прави искане в открито съдебно заседание за допускане изменение, като жалбата се счита за подадена срещу решението на КЕВР по т. VII. В хода на производството, произнасяне от страна на съда относно последното не е налице. АССГ не е допуснал изменение в предмета на оспорване, като в случая няма оттегляне на първоначалното оспорване по т. III.2, а се е произнесъл с мотиви относими към това оспорване и с диспозитив по отношение отмяната на т. VII от оспореното решение на КЕВР.
В случая „Б. П. И. ЕООД няма правен интерес да атакува решението на КЕВР в частта по т. VII, с оглед обстоятелството, че не притежава характеристиката на електроцентрала с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбиниран цикъл. Това е така, тъй като „Б. П. И. ЕООД притежава Разрешение за ползване №СТ-05-833 от 12.06.2015г., съгласно което е определен вида на централата -"Електроценттрала на биогаз 1,5 MW", /Централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с комбиниран цикъл индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинска тор е не по-малко от 50 на сто, с електрическа мощност 1487 kW и топлинна мощност 845 kW/. Отделно от характеристиката на обекта за пълнота е необходимо да се посочи, че дружеството сключило е договор за електрическа енергия с „ЧЕЗ Е. Б. АД през 2015 г. с характеристиките по Разрешението за ползване и договор за компенсиране на премии с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" през 2019 г. Също така видно и от заключенията на приетите експертизи е изследван начина на производство на електрическа енергия на централата от категорията на посочената в Разрешението за ползване и в Решение № Ц-17/01.07.2022 г., т.III.2. Посочените обстоятелства обуславят извода, че приложимата цена за „Б. П. И. ЕООД е по т. III, 2 от решението на КЕВР, въпреки, че и по т.VII се съдържат същите характеристики на вида централа, но с определящи "растителни и животински субстанции".
Предвид изложеното съдът е следвало изрично да се произнесе по искането за изменение предмета на делото с недопускане на последното. Действително всяка една от точките от решението на КЕВР съставлява отделен индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване, като съдът е следвало да индивидуализира централата на жалбоподателя с оглед установените доказателства по делото и да се прознесе по оспорването.
В случая „Б. П. И. ЕООД e производител на електрическа енергия от възобновяеми източници с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор не по-малко от 50 на сто, с инсталирана мощност 1487 kW ( а не биомаса от растителни и животински субстанции) и има договори за присъединяване и изкупуване на електрическа енергия, както и и договор за компенсиране на премии с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" през 2019 г., като попада в категорията по т. III.2, Решение № Ц-17/01.07.2022 г. електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони.
Основателно е възражението на КЕВР, че съдът като се е произнесъл с отмяна на т. VII от решението, но с мотиви относими по т. III.2 от същото, без да е допуснато изменение на оспорването, предвид на което е постановил необоснован съдебен акт и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правил, предвид на което следва да бъде отменен и постанови решение по същество по отношение на оспорването по т.III.2, предвид изложените мотиви от административния съд в тази част, както и направеното алтернотивно искане с писмените бележки от страна на процесуалния представител на „Б. П. И. ЕООД.
В решението съдът е изложил обосновани и правилни мотиви по т. III.2, основани на приетите комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и допълнителна такава, като е следвало да се произнесе в тази част с изричен диспозитив относно незаконосъобразността при определяне на цената по т. III.2.
В мотивите си съдът е съобразил режима за актуализация на преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ. В чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ е визирано, че КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. С оглед цитираната разпоредба, релевантните ценообразуващите елементи са: разходи за суровини; разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата.
В тежест на КЕВР е да обоснове и докаже по какъв начин е стигнал до формиране на коефициентите, съответно до изменение на цените.
В решението е посочен начина на калкулация от страна на КЕВР на експлоатационни разходи, в т. ч.:
1.1. Разходи за опазване на околна среда, материали, ремонти и други за ЕЦ с инсталирана мощност над 500 kWдо 1,5 MW в размер на 66,76 лв./MWh, или 14,01%.
1.2. Разходи за работни заплати за ЕЦ с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW в размер на 40,56 лв./MWh, или 8,51 %.
1.3. Разходи за горива на транспорта за ЕЦ с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW в размер на 31,19 лв./MWh, или 6,55%.
1.4. Разходи за суровини за производство на енергия за ЕЦ с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW в размер на 238,55 лв./MWh, или 50,07%.
2. Коефициентът по чл. 32, ал. 5 от ЗЕВИ, същият се изчислява като сбор от произведенията на относителните дялове на разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата през предходната година, умножени със съответните индекси на изменение на горепосочените разходи за ЕЦ с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW размерът е 3,60%, получен при следнатаформула:3,60% =36,69% *4,3% -hi 1,12% *(2,2%)+6,25% *21,25%ч-8,13% *1 1,5%/.
Така КЕВР за процесната група централи е актуализирала преференциалните цени и техните ценообразуващи елементи, а именно 476,44 лв. на MW без ДДС -100,00% за експлоатационните разходи 377,06лв. на MW без ДДС - 79,14% за разходи за амортизации 56,08 лв. на MW без ДДС -11,77% за възвръщаемост 43,30 лв. на MW без ДДС - 9,09%.
Настоящата инстанция намира заключенията по назначените и приети експертизи за дадени от компетентни лица. Същите са дали отговори на зададените въпроси и са посочили, че КЕВР използва относителните дялове на разходите, подлежащи на изменение, от необходимите приходи, т. е. от сумата на всички разходи и възвръщаемостта на капитала, при което коефициентът за актуализация се получава в по-малък размер, поради използвани по-ниски относителни дялове. Обсъдили са, че сумата на разходите, които се индексират всяка година, трябва да бъде 2 266 хил. лв. – (съобразно таблица № 1, ред 5, колона 6 от основаното заключение), която се получава чрез претегления коефициент в таблица № 3.1 - 5,78% - таблица № 3.1, ред 5, колона 6.
Вещите лица мотивирано и подкрепено с годни изчисления допълват, че КЕВР е коригирала разходите, които се индексират, с по-нисък коефициент - 3,6%, при което сумата на тези разходи след актуализацията е 2 219 хил. лв. - Таблица № 3.2, ред 5, колона 6, т. е. разходите, които са включени в преференциалната цена са с 47 хил. лв. по-малко. Видно от заключението на експертите необходимото нарастване от 2142 хил. лв. на 2 266 хил. лв. представлява увеличение с 5,78%. Като коефициент, изразен в проценти - 5,78 % се получава от произведението на измененията на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса (+4,3% за растителна субстанция, -2,2% оборски тор), на разходите за горива за транспорта (+21,25%) и на разходите за труд и работна заплата (+11,5%) и относителните дялове на тези разходи от тяхната сумарна стойност - Таблица № 4, редове 6-10: 5,78%=59,01%*4,3%+17,88%*(-2,2%)+10,04%*21,25%+13,07%*11,5%
Приложеният от КЕВР коефициент от 3,6% за актуализиране на разходите за суровини, разходите за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата, е изчислен като произведение от измененията на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса (+4,3% за растителна субстанция, -2,2% оборски тор), на разходите за горива за транспорта (+21,25%) и на разходите за труд и работна заплата (+11,5%), и относителните дялове на разходите за суровини, на разходите за горива за транспорта и на разходите за труд и работна заплата от необходимите приходи - Таблица № 2 на стр.6 от експертизата, при които данни коефициентът по чл.32,ал.5 от ЗЕВИ не следва да е 3,6%, а в по-висок размер.
Горното води до извода, че изчислението на КЕВР е некоректно в частта на използваните относителни дялове и е довело като резултат до по-нисък коефициент за актуализиране на разходите за суровини, за горива, за труд и работни заплати, поради използване на по-ниски относителни дялове. В нарушение на чл.32,ал.5 от ЗЕВИ КЕВР е получила актуализацията на разходите за суровини, на разходите за горива за транспорта и на разходите за труд и работна заплата, с по-малък процент от реалното тяхно изменение и по този начин сумата на разходите след индексацията е по-ниска от тази, която следва да се получи.
Извършените от КЕВР изчисления не кореспондират с нормативна уредба и не отразяват правилно необходимата актуализация на преференциалната цена, като водят до неправилно определена премия на групата производители, в която попада „Б. П. И. ЕООД. Установено е, че коефициентът по чл.32, ал.5 от ЗЕВИ, е в занижен размер и некоректно са използвани относителните дялове като са използвани източници на информация за последната календарна година преди приемането на решението – данни от министъра на земеделието (чл.32,ал.6) и Националния статистически институт (чл.32, ал.8), но не е определен коректно размерът на разходите за горива за транспорт по средна пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година. Установено е, че коефициентът не е приложен спрямо преференциалната цена, включващи всички разходи и възвръщаемост на капитала и не е съобразен дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти съгласно чл.32, ал.5,т.2 от ЗЕВИ.
Въз основа на горното настоящата съдебна инстанция приема по същество, че решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. III.2 е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, предвид констатациите на първоинстанционния съд и допуснато нарушение на материалноправните разпоредби по чл.32,ал.5-8 от ЗЕВИ и чл. 31, т. 1 ЗЕ - цените „да са недискримииационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин“, поради което следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване констатациите в настоящото решение.
Предвид на изложеното решение № 1545/09.03.2023 г. по адм. дело № 7385/2022 г. на Административен съд София-град, поправено с определение № 2579/23.03.2023 г. по същото дело, по същество следва да бъде отменено решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. III.2, с която определя актуализирана преференциална цена за електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони – решение Ц-24/30.06.2015 г. на КЕВР в частта по т. 4, както и да бъде върната преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, при съобразяване заключенията на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и допълнителна експертиза, при отчитане актуални данни относно относителните дялове на разходите за суровини, на разходите за горива за транспорта и на разходите за труд и работна заплата от необходимите приходи при определяне на актуализираната цена по индивидуалните данни на групите производители съпоставени с данните от министъра на земеделието (чл.32,ал.6) и Националния статистически институт (чл.32, ал.8), и разходите за горива за транспорт по средна пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година.
По частната жалба: При постановяване на решението, съдът е разгледал претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените разноски. Съобразил е, че спорът касае законосъобразността на административен акт, поради което е без конкретен материален интерес. На тази база е преценил възражението на ответната страна, приел го е за неоснователно и е осъдил КЕВР да заплати 38 679,42 лв. представляващо адвокатско възнаграждение.
Комисията за енергийно и водно регулиране е подала молба на основание чл. 248 ГПК за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. Обосновало се е с продължителността на процеса и неговата специфика. Посочил е, че спорът по делото касае анализ и интерпретация на сложна правна материя в областта на енергетиката. По изложените съображения е отхвърлил искането за изменение.
В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правомощие на съда е да осъществи преценката за прекомерност, след като е сезиран от страната за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално определения размер. Правилно в конкретната хипотеза е отчетено, че размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения, атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата за намаляване размера на присъдените разноски като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса с оглед искането на представителя на „Б. П. И. ЕООД за присъждане на разноски в съответствие с чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски. В съдебно заседание от 28.09.2023г. от процесуалния представител на КЕВР е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение – 90 000,00 лв. по фактура №4731 от 20.09.2023г., на 45000,00 лв. Предвид на изложеното следва да бъде осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране, да заплати на „Б. П. И. ЕООД разноски по делото в размер на 45000,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1545/09.03.2023 г. постановено по адм. дело № 7385/2022 г. на Административен съд София-град, поправено с определение № 2579/23.03.2023 г. постановено по същото дело, В ЧАСТТА, в която е отменено решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. VII, с която считано от 01.07.2022г. е определена актуализация за
преференциална цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбиниран цикъл и е определена премия за тази цена в размер на: 79,61лв./MWh, без ДДС, а преписката е върната на Комисита за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на “Б. П. И. ЕООД решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. III.2, с която актуализира преференциална цена за електрическата енергия, произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони – решение Ц-24/30.06.2015 г. на КЕВР в частта по т. 4.
ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при съобразяване констатациите и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4317/22.05.2023 г. по адм. дело № 7385/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да плати на “БИО ПАУЪР ИНВЕСТ“ ЕООД, гр.София, бул. „България“ №81Б, ет.4, офис 5, [ЕИК], деловодни разноски в размер на 45 000,00 /четиридесет и пет хиляди/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА