Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 4208/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, чрез процесуален представител гл. юрк. Т. С., срещу Решение № 999 от 05.02.2024 г., постановено по адм. д. № 941/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас.
С обжалваното решение по жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, гр. Айтос; Ловна дружина „Съдиево“, Ловна дружина „Пирне“ и Ловна дружина „Карагеоргиево“ е обявен за нищожен отказът на изпълнителния директор на ИАГ за изменение на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“, обективиран в писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ИАГ за произнасяне по писмо вх. № ИАГ-10832/05.05.2023 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Айтос“ съобразно указанията дадени от първоинстанционния съд.
Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.
Счита, че писмото на изп. директор на ИАГ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а предвид съдържанието му попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК и изводите на първоинстанционния съд в обратната насока са неправилни.
Иска обжалваното решение да бъде обезсилено и се остави без разглеждане подадената жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, гр. Айтос; Ловна дружина „Съдиево“, Ловна дружина „Пирне“ и Ловна дружина „Карагеоргиево“ против писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ и се прекрати производството по делото.
Ответните страни: Ловно - рибарско дружество „Сокол“, гр. Айтос, Ловна дружина „Съдиево“, Ловна дружина „Пирне и Ловна дружина „Карагеоргиево“, чрез процесуален представител адв.Ю. Б., в писмен отговор на касационната жалба и писмено становище, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представяния договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, гр. Айтос, Ловна дружина „Съдиево“, Ловна дружина „Пирне“ и Ловна дружина „Карагеоргиево“, против отказ за изменение на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“, обективиран в писмо с изх. № ИАГ-11503/15.05.2023 г. подписано от изп. директор на ИАГ.
Първоинстанционният съд е установил, че в посоченото писмо, адресирано до директора на ТП ДГС – „Айтос“, изпълнителния директор на ИАГ е посочил, че заповед № РД 49-101/15.09.2010 г. и заповед № РД 49-75/27.03.2012 г. на министъра на земеделието и храните, за определяне границите на ловностопанските райони на територията на ТП „ДГС Айтос“ са издадени в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД; че претенциите на ловните дружини на [населено място], [населено място] и [населено място] към площи от други землища с доводите, че същите са били стопанисвани от тях до 2000 г. не са основание за промяна на границите на ловностопанските райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“ и че към момента няма законосъобразни причини за промяна на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“.
Съдът е назначил и съдебно-техническата експертиза според, която границите на ловностопанските райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“ са проведени по землищните граници, а землищните граници в частта, за която се предлагат да се променят не навсякъде са трайни теренни форми и съоръжения.
Решаващият съд след анализ на относимата правна уредба / чл.7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.3 и чл.3а от ППЗЛОД/ и съдържанието на писмото на изп. директор на ИАГ, е счел че същото представлява индивидуален административен акт. Посочил е, че след като изпълнителния директор на ИАГ няма самостоятелна решаваща функция по отношение на определянето и изменението на границите на ловностопанските райони / същия действа като помощен орган и оправя предложение до Министъра на земеделието и храните/, постановения от него отказ се явява нищожен.
По изложените съображения постановил оспореното решение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспореният отказ за изменение на границите на ловностопански район представлява по своя характер административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като се засягат права и интереси на ловно сдружение, в което членуват, съгласно чл. 30 ал. 6 от ЗЛОД ловни дружини и което предвид чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД защитава пред съответните държавни и общински органи интересите на ловците, сдружени по чл. 29 от ЗЛОД.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба твърдения, че се касае за волеизявление по чл. 21, ал. 5 АПК – акт, който е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, тъй като не са налице никакви данни отказът на изпълнителния директор на ИАГ да е изпратен от министъра на земеделието и храните за произнасяне по компетентност, а е адресиран само до подателя на предложението.
Определянето и промяната на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните по правилото на чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. Ловните дружини могат да инициират изменението на границите на ловно стопанските райони по чл. 3а, ал. 1 от ППЗЛОД, но предложението се внася в УС на ловното сдружение, което може да вземе решение за изменение. Решението се представя на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на мотивирано предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД, на базата на което изпълнителния директор на ИАГ изготвя предложение по чл. 3 ал. 1 от ППЗЛОД до министъра на земеделието и храните, който се произнася със заповед по чл. 7 от ЗЛОД.
Правилно и законосъобразно АС - Бургас е приел, че изпълнителния директор на ИАГ няма правомощията да вземе решение относно определянето и изменението на границите на ловностопанските райони, тъй като решаващият орган е министърът на земеделието и храните.
Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че отказът за изменение на границите на ловностопанските райони, обективиран в процесното писмо е издаден от некомпетентен орган, извън предоставените му от закона правомощия и като такъв се явява нищожен.
При липса на порока сочен като касационно основание за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна – Ловно-рибарско дружество „Сокол“, гр.Айтос се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 999 от 05.02.2024 г., постановено по адм. д. № 941/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, ЕИК 102635469, гр.Айтос, обл. Бургас разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА