Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: Т. К. В. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7259/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юрк. А., срещу решение № 3340 от 22.05.2023г. по адм. дело №2773/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 77/16.02.2023 г. по пр. №2/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и не е изложил мотиви защо ги отхвърля. Вместо това е възприел дословно и преповторил мотивите в решението на КЗД, без да изложи свои защо го приема за законосъобразно. Твърди, че съдът не е обсъдил допуснатите от КЗД съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в произнасяне по спорове между страните, за които не притежава компетентност, не е взел предвид, че за част от описаните в жалбата действия, определени от Д. Р. като нарушения на ЗЗДискр. е изтекъл срокът по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. и е било налице основание за прекратяване на производството в тази му част. Не е взел предвид, че в жалбата до КЗД, лицето не е обосновало конкретни аргументи за проявена дискриминация по защитен признак, както и че не е посочил и обосновал защитен признак обществено положение, възприет от Комисията, както и не е посочил факти, които да определят съдържанието на признаците лично или обществено положение. Намира, че в нарушение на материалния закон, съдът е приел за правилни изводите на КЗД за осъществена дискриминация под формата на тормоз при липсата на предпоставките, изпълващи фактическия състав на тормоза по смисъла на чл.5 във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - КЗД в писмени бележки чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - Д. В. Р., чрез адв. Л. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски, съгласно списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по оплакванията за допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила от АС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от изпълнителния директор на НАП против решение №77/16.02.2023г. по преписка №2/2020г. на Комисия за защита от дискриминация - петчленен заседателен състав, с което е установено че касатора в качеството на орган по назначаването, чрез системно издаване на заповеди за уволнение на различни основания, е осъществил нарушение по смисъла на чл.5 във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Д. В. Р. на основата на признак обществено положение, като на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на касатора е наложена глоба в размер на 500лв.

Съдът е отхвърлил жалбата срещу посоченото решение в частта по т. I и т.II , като за да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът е приел, че при издаване на решението са спазени специалните правила, регламентирани в чл.50 - чл.70 от ЗЗДискр. За да приеме, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, съдът е възпроизвел съдържанието на разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.5 във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., регламентиращи забрана за дискриминация, както и тормозът като самостоятелен вид дискриминация и от събраните в производството пред КЗД и самия съд доказателства, съдът е намерил за доказани фактите, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е третирал по начин, по - неблагоприятен от останалите служители при упражняване правото на труд лицето Р.. Съдът е заключил, че по категоричен начин се установяват данни за конкретни системни и целенасочени действия от страна на ръководството на НАП спрямо Р., целящи последния да бъде освободен от длъжност, както и, че спрямо него е създадена враждебна, обидна и унизителна среда.

Тези свои изводи, съдът е обосновал на представените в производството пред КЗД заповеди за назначаване на служителя Р., за прекратяване на служебното му правоотношение на различни основания и съдебните решения за тяхната отмяна.

Приел е, че оплакванията на Р. са за извършена дискриминация под формата на тормоз във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци лично положение и обществено положение по чл.4, ал.1 от закона, които от събраните гласни и писмени доказателства в производството пред КЗД може да се открие съдържанието на тези признаци. Пак от доказателствата по делото, съдът е приел за безспорно установено, че с всички издадени заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Р., от една страна се нарушава принципа на стабилитет при изпълнение на държавната му служба по смисъла на чл.18 от ЗДСл. във връзка с гарантираното му от закона право на труд и неговата защита. В заключение съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин наличието на дискриминационно третиране на посочените от Р. основания тормоз, вследствие множеството заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, с което е споделил изцяло доводите на КЗД.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В нарушение на чл.168, ал.1 и чл.172а от АПК, съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви за това.

Съгласно разпоредбата на чл.172а от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото.В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Видно от съдържанието му решението механично, изцяло повтаря установената от административния орган фактическа обстановка в хода на проведеното производство пред Комисията за защита от дискриминация, както и съображенията и изводите на административният орган.

В така постановеното решение, съдът не е обсъдил освен събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, така и доводите и възраженията на страните и не е изложил мотиви по вътрешно убеждение, кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът е следвало да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен в решението си да изложи мотиви и аргументи, кои твърдения и възражения приема за основателни или счита за неоснователни въз основа на кои доказателства, като подробно аргументира правните си изводи.

В случая в обжалваното решение това не е сторено. Съдът изобщо не е обсъдил доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, че по отношение на част от описаните в жалбата на Р. до КЗД действия, определени от него като нарушения на антидискриминационното законодателство е изтекъл срокът по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. Тези действия произтичат от издадените заповеди №164.1/10.01.2014г., с която е преназначен на по - ниска длъжност, заповед №625/13.08.2014г. за преназначаване на длъжност главен публичен изпълнител и заповед №628/15.08.2014г. за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Възражението за недопустимост на производството в тази му част е направено от процесуалния представител на изпълнителния директор на НАП, както в проведеното открито заседание на 30.11.2022г. на петчленен разширен заседателен състав на КЗД, така и в писмената защита, представена пред КЗД от юрк. А. от 13.12.2022г. и изрично пред АССГ с жалбата от 09.03.2023г. Съдът не е обсъдил това възражение и не е дал отговор на въпроса, защо приема производството на КЗД в тази част за допустимо и по какви съображения отхвърля наведените доводи на касатора за изтекъл срок по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. като неоснователни.

Не е обсъдено възражението на касатора, че в иницииращата жалба пред КЗД и уточняващи молби, Д. Р. не е изложил конкретни аргументи и факти, относно твърдяното дискриминационно поведение по някой от защитените признаци и по - конкретно на посоченият от него признак лично положениеи възприетият впоследствие служебно от КЗД признак обществено положение. Съдът не е дал отговор на въпроса кои са конкретните, значими и индивидуализиращи белези на личността или общественото положение на Р., които го отличават от останалите служители в ТД на НАП - София или други лица в сходно положение, които изпълват съдържанието на признака обществено положение. Съдът не е дал отговор на въпроса, по какъв начин посочения в решението на КЗД конкретен, присъщ белег на Р., а именно, че е държавен служител го отличава от останалите държавни служители, за да изпълни съдържанието на признака обществено положение и в какво се изразява дискриминационното отношение спрямо него при прекратяване на служебното му правоотношение, именно като държавен служител. Отговор на тези доводи в жалбата до АССГ в оспореното решение липсват.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът в оспореното решение единствено е приел за правилни изводите на КЗД за осъществен тормоз от изпълнителния директор на НАП, без да изложи самостоятелни съображения и мотиви, относно наличие на предпоставките за изпълнен фактически състав на това понятие по смисъла на чл.5 във вр. с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Съдът изобщо не е взел предвид и не е обсъдил в решението си, доводите на изпълнителния директор на НАП, че както в иницииращата КЗД жалба на Р. от 05.12.2019г., така и в уточняващи молби от 06.02.2020г. и 26.02.2020г., Р. не е посочил конкретни факти и обстоятелства, разкриващи фактическия състав на понятието тормоз. В иницииращите документи Р. единствено е посочил, че спрямо него е извършван тормоз по признак лично положение, изобщо не е посочено от жалбоподателя в какво според него се явява нежеланото поведение на основата на посочения от него признак лично положение, както и че това поведение като резултат е довело до накърняване на неговото достойнство или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл.5 във връзка с 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е осъществен тормоз по смисъла на цитираната разпоредба, следва да е налице и визираната от закона цел на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак - лично положение. Следва да е установен и изисквания от правната норма резултат по отношение средата - в случая конкретното работно място, да е установено наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от всички други лица в работната среда на Р., конкретно насочено спрямо него.

Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми, /1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон/. За осъществяване фактическия състав на тормоза тези норми не изискват кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадената негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността, който подлежи на установяване в проведеното производство, а това както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено, както от страна на КЗД, така и при проверката за законосъобразност от страна на АССГ.

На следващо място тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т. е. следва да са качества, присъщи на лицето, и поради което да бъдат изразени от заявителя по начин, който да обуславя възможността за събиране на доказателства за установяването им в производството като част от фактическия състав на твърдяната за осъществена форма на дискриминация. В жалбата до КЗД и последвалите уточняващи молби признака лично положение не е конкретизиран от жалбоподателя.

При тези факти специализирания орган КЗД е интерпретирал самостоятелно съдържанието на защитения признак, без това да е направено от лицето, което твърди, че е носител на такъв признак, а в производството пред КЗД конкретни факти за съдържанието му не са посочени и съответно събирани за доказване наличието му. Като последица не са установени факти по делото, доказващи нежелано поведение на дадено лице - изпълнителен директор на НАП на основата на това качество, създало негативна среда за Р..

В оспореното решение на АССГ не са изложени мотиви по наведените в горния смисъл доводи в жалбата на изпълнителния директор на НАП. В съдебното решение липсват мотиви относно времето и мястото на извършване и описание на конкретните действия, които според съда осъществяват състава на тормоза, като относно липсата на тази конкретика в решението на КЗД е налице изрично оплакване в жалбата на изпълнителния директор на НАП. Липсата на тези реквизити в съдебното решение освен, че не е дало възможност за проверка дали са спазени сроковете по чл.52, ал.1 ЗЗДискр., каквото възражение е направил жалбоподателят, е и липса на съществен реквизит от съдържанието на съдебното решение по чл.172а, ал.2 АПК, с което е прието, че законосъобразно КЗД е установил извършен тормоз спрямо Р.. Съдът е следвало да провери дали тези реквизити се съдържат действително в решението на КЗД, преди да направи извод за съответствието му с разпоредбите на чл . 65 и чл. 66 от ЗЗДискр.

Предвид изложеното решението като неправилно поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се вземе предвид по - горе посоченото. По направените искания по разноските в настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК и като вземе предвид изхода на делото във втората първа инстанция.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3340 от 22.05.2023 г. по адм. дело №2773/2023г. на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания, съгласно мотивите на съдебното решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ТИНКА КОСЕВА

/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА