Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7270/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. П. от град Враца, подадена чрез процесуален представител адв. Д. от АК - Монтана, насочена срещу Решение № 3229 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело № 2067/ 2023г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ).

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Смята, че административният съд е достигнал до неправилния и необоснован извод, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не противоречи на материалния закон и неговата цел.

Касаторът в открито съдебно заседание чрез адв. Д. моли да се уважи касационната жалба и отмени решението на предходната съдебна инстанция, както и на административния орган и на електроснабдителното дружество. Претендира разноски по делото.

Ответникът– Комисията за енергийно и водно регулиране - град София, чрез упълномощен представител юрисконсулт Костадинов, в открито съдебно заседание, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди решението като допустимо, правилно и обосновано. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът– „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - град София, чрез упълномощен представител юрисконсулт Славчев в писмен отговор, моли да се отхвърли касационната жалба на Н. П., като недоказана, неоснователна и се потвърди съдебното решение на АССГ, като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение № Ж-41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по жалба с вх. № Е-11Н-00-1019/ 17.11.2022г., подадена от адв. Ю. Д., пълномощник на Н. П., срещу „Електроразпределение мрежи Запад“ ЕАД.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. П. срещу Решение № Ж- 41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган– КЕВР, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ.

Преценил, че решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. При провеждане на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обсъдил е основния спорен въпрос, като е посочил, че паркомястото, за което е поискано присъединяване, не представлява отделен „обект“, според дефиницията на Закона за устройство на територията. Въз основа на това приел за верни изводите на административния орган, че съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/ 2014 г.), паркомястото на жалбоподателя не представлява самостоятелен обект.

Поради тези доводи жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно - релевантните факти - чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Фактическата обстановка е напълно изяснена и е установен предмета на делото. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават пълни отговори на всички въпроси и доводи на страните - чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводите на решаващия съд, че процесните паркоместа не представляват гараж като самостоятелно помещение, се споделя и от настоящата инстанция. В случая не се касае за обект по смисъла на 5, т. 39 ДР на ЗУТ.

В съдебната практика е застъпено становището, че паркомястото, ако не е изградено като гараж с оградни стени и покрив, не е самостоятелен обект на правото на собственост, респ. - и обект по смисъла на 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект.

От приетите по делото писмени доказателства – Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.06.2020 г. по изпълнително дело № 20138480401163 и Справка по кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.1455.1.87, се установява, че „обект“ по смисъла на 5, т. 35 ЗУТ е целият подземен гараж, но не и паркомястото на жалбоподателя, което е ситуирано в посочения гараж. Същото е описано само като идеални части от „подземния гараж“, но не и като самостоятелен обект от него. По делото липсват доказателства за извършена промяна в предназначението на паркомясто № 40- 41 в самостоятелен гараж.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи- „обекти“ на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. „Паркомястото“ не може да се определи като отделен “обект” според дефиницията на 5, т. 39 ЗУТ, където се посочва, че такъв може да бъде “самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър”. Същото няма характеристики на строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не отговоря на вложеното в смисъла на 1, т. 8 от ДР на Наредба № 6/ 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. мрежа към преносната или към разпределителните ел. мрежи.

Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ Решение № Ж-41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Аргументите на касационните жалбоподатели за противното не се споделят от настоящата инстанция.

Комисията в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства е установила, че жалбата е неоснователна и обосновано с решение е прекратила преписката.

Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора - исканията на ответниците за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение са основателни. Касаторът следва да заплати на КЕВР и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сума в размер от по 100 лв. за всеки от тях, определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3229 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело № 2067/ 2023г. по описа на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Н. П. от град Враца да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Н. П. да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - град София, направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ