Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ТОДОР П. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 7252/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /уточнено с молба от 05.07.2023г./, подадена чрез главен юрисконсулт Л. Ж., срещу решение №134 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело №113/2023г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменено по жалба на „Учебен център Рагина“ ЕООД, решение за изплащане на финансова помощ №18/1/1/0/00004/3/01/03/01 от 24.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“в частта по раздел II, точки 1, 3, 4, 5 и 6.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, като несъобразено с материален закон и необоснованост – основания по чл.209, т.3 АПК. При изложени съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу частта от оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът – „Учебен център Рагина“ ЕООД, представлявано от управителя М. М. чрез процесуалния си представител адв. Ал. Ганчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество и прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК, а съдебното решение е правилно и обосновано.

С обжалваното решение, съдът е отменил административния акт в оспорената част, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по прилагането на закона.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че административния акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на изискуемата форма, тъй като липсват мотиви и правни основания за издаването му. Административния съд е установил, че по отношение на т. 1 от оспорения административен акт е ненадлежно мотивиран, тъй като липсва описание кой, как и по какъв начин е извършил проверка на трудовите договори в електронната система на НАП. Не е посочена информация към коя дата е извършена проверката, за да може да бъде извършена преценка към кой момент следва да отговарят посочените лица. Няма описание на твърдяното нарушение. Съдът изрично е посочил, че по делото са представени доказателства в тази насока, но същите са представени едва в съдебна фаза. По отношение на т.3 от решението, административния съд е приел, че не е налице информация по какъв начин е установено, че едноличния търговец превозвач, с който бенефициерът има сключен договор, не е притежавал лиценз за същата дейност. Съдът сочи, че в тази си част така твърдяното нарушение не е подведено към конкретна правна норма. Установено е, че липсва и описание на коя дата и по отношение на кое обучение е установено, че в присъствената книга 8 лица са отсъствали през периода на обучение и съответно разходите за същите са недопустими, като тук отново не е посочена относима правна уредба. По т. 4 от административния акт, първостепенния съд е приел, че липсва конкретизация, че на 12.08.2022г. не са присъствали 10 човека, както и че по отношение на осъществените разходи за тях са недопустими за финансиране. Административния съд е достигнал и до същия извод по отношение на т. 5, че липсват конкретни факти, респективно мотиви по отношение на установеното от административния орган. По отношение на т. 6 е установено бланкетно позоваване, че разходите на стойност 48 632.12 лв. са редуцирани втори път, тъй като за същите не са спазени разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съдът е посочил, че липсва описание на допуснатото нарушение, както и позоваване на конкретно правно основание за издаване на акта.

На следващо място е прието, че в административния акт са посочени формално нормативни разпоредби, но условията за администриране на нередност са уредени в Раздел III от ЗУСЕФСУ, като финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основанията визирани в чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, каквито материалноправни разпоредби, подкрепени от фактически установявания липсват в административния акт.

На последно място административния съд е приел, че административния кат е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в обстоятелството, че по делото е приложено придружително писмо, ведно с доклад, но в административния акт няма данни дали органът се позовава на него, а също така е установена и липсата в административния акт на анализ на обстоятелствата дали бенефициерът е изразил несъгласието си срещу направените констатации, изготвени в доклада и ако такива са направени защо не се приети от административния орган. При така изложените мотиви административния съд е приел, че решението за изплащане на финансовата помощ, в обжалваната му част е незаконосъобразно на основание чл. 146, т.2, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно.

При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт на основание на чл. 146, т.2, т.3 и т. 4 от АПК.

Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение за изплащане на финансова помощ отговаря на изискването за форма на издадения в писмена форма индивидуален административен акт е необоснован. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Тук е мястото да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но за да е спазено това изискване, следва тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което да е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадения административен акт, видно от доказателствата по делото така заложеното изискване не е спазено в настоящия случай. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Касационната жалба не излага никакви различни доводи или прави твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция.

Предвид описаното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице описаните в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което последната следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно и доказано, предвид данните в представените на л. 12, 13 и 14, установяващи действително плащане на договореното в размер на 3750 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази направеното в касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и счита същото неоснователно, тъй като определения хонорар е в съответствие с предвиденото в чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че същия кореспондира на действителната фактическата и правна сложност на делото и упражнената процесуална активност на ответника.

На основание горното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 16.05.2023г. постановено по адм. д. № 113/2023г. по описа на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на „Учебен център Рагина“ ЕООД, сумата от 3750 ( три хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА