Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 7293/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Дунавска млечна компания ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. В. Т. [адрес], чрез адв. М. И., срещу Решение № 164 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело № 190/2023 г. по описа на Административен съд София (АС) В. Т. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) № 041022203148341/25.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. В. Т. потвърден с Решение № 14/10.02.2023 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. В. Т. при Централно управление (ЦУ) на НАП. С обжалваното решение в полза на НАП са присъдени и разноски в размер на 1 000,00 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, доколкото съдът не е съобразил императивната норма на член 287 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (ДДС), за която твърди че има директен ефект. Наред с това се излагат съображения, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на оборот от 50 000,00 лева, приходната администрация следва да действа при условията на обвързана компетентност и да регистрира по ЗДДС дружеството, което изпълнява законовото условие. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС В. Т. и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което обжалваният отказ за регистрация по ЗДДС да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт В. В., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция размер на 1 000,00 лева съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС В. Т. е бил отказ за регистрация по ЗДДС № 041022203148341/25.07.2022 г., издаден на Дунавска млечна компания ЕООД от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с Решение № 14/10.02.2023 г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 1 000,00 лева.

За да обоснове преценката си за законосъобразност на издадения отказ първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона

Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в административното производство фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и основанията на органите по приходите да приемат, че е налице хипотезата на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС и да откажат регистрация по ЗДДС, поради липса на отпаднало основание за дерегистрацията по чл. 176, т. 3 от ЗДДС по причина, че към датата на подаване на заявлението за регистрация и датата на издаване на отказа задълженията по ЗДДС не са внесени.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е посочил правното основание за издаване на оспорения отказ чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, като е дал и тълкуване и на разпоредбата от ЗДДС за прекратяване на регистрацията чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

Според съда, към момента на приключването на устните състезания пред първата съдебна инстанция не са представени доказателства, а и от дружеството липсва оспорване, че е отпаднало основанието, посочено в акта за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и установено с влязъл в сила съдебен акт системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, като видно от представените справки от информационните масиви на НАП към 25.07.2022 г., 10.02.2023 г. и 12.05.2023 г. е безспорно установено, че Дунавска млечна компания ЕООД не само не е погасило задълженията си в размер на 18 902,38 лева, а дори е натрупало нови такива. Безспорен, според съда, е и фактът, че не са изтекли 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията.

Наред с това е прието, че въпреки че не е обосновано изрично какви са причините за упражнената от органа оперативна самостоятелст, са налице достатъчно обстоятелства, относими към предоставената му от закона възможност - като общия размер на невнесените задължения за ДДС по справки декларации (СД), липсата на индикации данъчно-задълженото лице да е било коректно към фиска в продължение на дълъг период от време, наличие на други невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски и по ревизионен акт, мотивиращи, в своята съвкупност, извода, че лицето е източник на опасност от загуба на приходи, тъй като регистрацията му по ЗДДС би довела до идентичен с вече установения резултат - задължения по подадени декларации, които няма да бъдат внасяни.

Съдът е приел също така, че разпоредбата на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС не противоречи на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Според съда извън ограниченията, наложени от разпоредбата на член 273 от Директивата за ДДС, не се уточняват нито условията, нито задълженията, които държавите - членки могат да предвидят, поради което е прието, че на същите е предоставена свобода на преценка по отношение на способите, осигуряващи събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС и стремящи се да се предотвратят данъчни измами (т. 21 от решение на СЕС от 26 октомври 2017 г. по дело С-534/16), каквато в действителност е и целта на разпоредбата на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, въведена по силата на член 273 от Директивата и която, противно на твърденията в жалбата, не надхвърля според съда необходимото за постигането на такива резултати и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. Съдът е приел, че доколкото в конкретния случай са налице: деклариран с подадени СД резултат за всеки един от 18 данъчни периода ДДС за внасяне, невнесени към момента на приключване на устните състезания задължения, както и нови данъчни и осигурителни задължения, то ако бъде подновена регистрацията по ЗДДС на дружеството - отново съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и съответно - от данъчни загуби. Обоснован е извод, че отказът за регистрация не цели събиране на вече възникналите задължения за ДДС, а препятства възникването на нови такива.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ за регистрация по ЗДДС е изцяло законосъобразен.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспорения административен акт, като в резултат на правилното обсъждане на относимите за настоящото производство факти - съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспорения отказ, който е съответен на материалния и процесуалния закон и напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция, като в тази връзка следва да се приеме, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По делото няма спор за факти. Видно от фактическите основания в акта Дунавска млечна компания ЕООД е регистрирано по ЗДДС за периода 23.10.2007 г. 31.05.2022 г., като считано от 20.06.2022 г. е дерегистрирано на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС за системно невнасяне на данъци в държавния бюджет, които съгласно подадени справки - декларации са в размер на 18 902,38 лева. Освен това, от представените справки от информационните масиви на НАП към 25.07.2022 г., 10.02.2023 г. и 12.05.2023 г. е констатирано, че дружеството не само не е погасило въпросните стари задължения в размер на 18 902,38 лева, а напротив дори натрупва нови такива.

Правилен е изводът на АС В. Т. че отказът за регистрация по ЗДДС е постановен в съответствие с чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, тъй като е налице първата от двете, алтернативно регламентирани в този законов текст хипотези, а именно приходната администрация е дерегистрирала дружеството на основанияте по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и това основание не е отпаднало към постановяването на отказа за регистрация. Не е спорно, че към датата на постановяването на отказа, респективно - на оспореното първоинстанционно решение - задълженията на Дунавска млечна компания ЕООД не са погасени, а също и не са били изтекли 24 месеца, считано от месеца, следващ месеца на дерегистрацията.

Следва да бъде посочено, обаче, че по същество дружеството не излага в касационната си жалба каквито и да било съображения за противоречие на решението с разпоредбата на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, която е материално правното основание на оспорения административен акт. Навеждат се твърдения за противоречие чл. 96, ал. 8 от ЗДДС с разпоредбата на член 287 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност. Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни наведените доводи, доколкото посочената разпоредба на член 287 от Директива 2006/112/ЕО е неотносима към спора. Същата е систематично поместен в Дял 12 Специални режими, Глава 1 Специален режим за малки предприятия, Раздел 2 Освобождавания или прагови освобождавания, като видно от съдържанието на нормата и систематичното ѝ място в Директивата, с нея се цели облекчаване на дейността на малките предприятия, поради което е неприложима в настоящия случай, в който е необходима защита за фиска чрез изключване от оборота на ДДС на търговец, който декларира ДДС за внасяне, но не го внася в бюджета.

Следва да се отбележи също така, че отказът за регистрация не цели събиране на вече възникналите задължения, а препятства възникването на нови задължения за ДДС, като това е и целта, заложена в член 273, първа алинея от Директивата за ДДС, и която цел е постигната с прилагането на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, като в този смисъл са и аргументите на АС В. Т.

Неправилна е също така тезата на касационния жалбоподател, че при достигнат оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, приходната администрация следва да действа при условията на обвързана компетентност и да регистрира по ЗДДС дружеството, което изпълнява законовото условие. Според чл. 96, ал. 8 ЗДДС Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.. При прилагането на чл. 96, ал. 8 ЗДДС, обаче, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и контролът относно прилагането на разпоредбата може да бъде сведен само до това дали органът, постановил отказа, е разполагал с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на издадения от него акт по аргумент от чл. 169 АПК. В случая административният орган, издал отказа за регистрация не е нарушил рамките на оперативната си самостоятелност и не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. Налице е основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, даващ право на органа по приходите да откаже искането на проверявания субект да бъде регистриран по ЗДДС, след като е установено, че са налице неизплатени публични задължения, какъвто, видно от представените по делото доказателства, е и настоящият случай.

В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - В. Т. е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 1 000,00 лева, определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело № 190/2023 г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА Дунавска млечна компания ЕООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. В. Т. [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ