Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Н. Членове: ТИНКА К. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя М. Н. по административно дело № 7301/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „СЕМИ ГРУП“ ЕООД срещу Решение № 779/14.06.2023 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело № 847/2022 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „СЕМИ ГРУП“ ЕООД срещу Акт за прекратяване на ангажимент по марка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г., изх. № 01-2600/3407 от 14.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (Акт изх. № 01-2600/3407 от 14.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ) и „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото.
Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Сочи, че обжалваното решение е неправилно, защото първостепенния съд не е съобразил дадените указания в Решение № 4593/13.05.2023 г. на ВАС постановено по адм. дело № 1457/2022 г. Твърди, че ДФЗ не е доказал, че е предоставил необходимата за подаване на заявлението за кампания 2018 г. информация. Счита, че изводите на решаващия съд относно предоставената на дружеството информация, при подаване на заявлението за кампания 2018 г., са необосновани. Твърди, че дружеството няма вина за недостигане на процента на припокриване и че следва да се приложи чл. 77, 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013). Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Акт изх. № 01-2600/3407 от 14.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и по съображения изложени в съдебно заседание. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Х. и адв. Х..
Ответникът по касация – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена молба, с характер на писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от гл. юрк. Д..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение решаващият съд от фактическа страна е установил следното:
През 2015 г. „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е поел ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., направление „Биологично растениевъдство“ с обща площ 591.71 ха.
През 2016 г., „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е заявил 582.61 ха по направление „Биологично растениевъдство“, като заявените площи с ангажимент са в размер на 566.41 ха, а процентът на припокриване е 95.72 %.
През 2017 г., „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е заявил 703.63 ха по направление „Биологично растениевъдство“, като заявените площите с ангажимент са в размер на 543.77 ха, а процентът на припокриване е 91.90 %. През 2017 г. „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е подал заявление за по-голяма площ за подпомагане, предвид дадената за това възможност, със заповед на министъра на земеделието, храните и горите за увеличение на площите, но само при условие, че са налични съответните средства.
За кампания 2017 г. е установен недостиг на финансови средства за плащане на новите ангажименти, както и новозаявените парцели по поети вече многогодишни ангажименти. Във връзка с горното, ДФЗ-PA не е одобрил новите парцели за участие по мярката на кандидатите, като ги е информирал за това с уведомителни писма.
„СЕМИ ГРУП“ ЕООД е уведомен с Уведомително писмо за отказ от одобрение на парцели, поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г за кампания 2017 г., с изходящ номер № 01-2600/2134 от 23.04.2018 г., връчено на 02.05.2018 г.
За кампания 2018 г. приемът е бил ограничен до размера на площта, за която стопаните имат поет ангажимент, съгласно Заповед № 09-192 от 28 02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
За кампания 2018 г. „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е подал заявление за 527,7 ха. Процентът на припокриване между заявените за кампания 2018 г. парцели спрямо 2015 г. е 89,18 %.
Дружеството е уведомено за откритото производство за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ – писмо изх. № 01-2600/2843/16.05.2019 г.
„СЕМИ ГРУП“ ЕООД е подал възражение (вх. № 01-2600/2843 от 03.06.2019 г.), в което са посочени причини за незаявяване на четири имота. Възражението не е уважено, като за това от заместник изпълнителния директор е изпратен писмен отговор – изх. № 01-2600/2843 от 25.06.2019 г.
Издаден е Акт за прекратяване на ангажимент по марка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г., изх. № 01-2600/2843#5 от 09.10.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ.
„СЕМИ ГРУП“ ЕООД е подал жалба срещу така постановения административен акт. С Решение № 1074/22.10.2021 г. на АССО постановено по адм. дело № 1437/2019 г. жалбата е отхвърлена.
Решение № 1074/22.10.2021 г. на АССО постановено по адм. дело № 1437/2019 г. е отменено с Решение № 4593 от 13.05.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 1457/2022 г и вместо него е постановено ново решение, с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по марка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г., изх. № 01-2600/2843#5 от 09.10.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с указанията дадени в решението.
В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел две съдебно-технически експертизи (СТЕ), съответно изготвени от вещото лице Х. Й. и вещото лице инж. И. И..
От СТЕ изготвена от вещото лице Йорданов съдът е установил, че през 2018 г. от референтната площ 591.71 ха бенефициентът е очертал 527.69 ха, което са 89.18%. Всички парцели, които съставляват тези 89.18%, са от референтните одобрени парцели от 2015 г. Няма нито един, който да е от допълнително добавените в предходната година. Причината е, че системата ИСАК не го е позволявала, защото е давала „фатална грешка“, която се появява при опит да бъдат очертани имоти, които не са одобрени от 2015 г. През 2018 г. „неодобрени“ са били новодобавените през 2017 г. парцели, като бенефициентът е бил уведомен от ДФЗ за този отказ. Установено е (от екран „история на състоянието“ в ИСАК), че на 14.05.2018 г. заявлението е подадено с грешки тип „Предупреждение“, като е правена една единствена промяна на 25.05.2018 г. на парцел в землището на Ябланица, който обаче не е включен в мярка 11. Грешките в заявлението се изписват при резултатите от автоматичните проверки при подаването му, като в случая заявителят е подписал всяка страница от заявлението, като е отразено, че заявява 89.18 % от площите за референтната година 2015 г.
От заключението на СТЕ изготвена от вещото лице инж. И. съдът е установил, че процентът на пресичане между заявената площ през 2018 г. и тази, заявена през 2015 г. е 89.18 %. Ако бъде приета за референтна 2016 г. процентът на пресичане е 90.57 %.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като е надлежно мотивиран.
Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочил, че административният орган е обследвал обстоятелствата относно възможността на жалбоподателя да очертае площите през 2018 год., извършена е повторна проверка с каква информация е разполагал заявителят при подаване на заявлението за кампания 2018 г., изследвани са функционалностите на системата ИСАК.
Приел е, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. В тази връзка, след анализ на относимите разпоредби на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.) – чл. 6, чл. 17, на чл. 77, 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013, е изложил съображения, че е налице нормативно регламентираната предпоставка, с която законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като се е позовал на събраните по делото относими доказателства, вкл. СТЕ, от които се установява, че процентът на припокриване е 89,18 %. Мотивирано за неоснователно е приел възражението на жалбоподателя, че референтната година следва да е 2016 г.
За спорен е приел въпросът свързан с прилагането на чл. 77, 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Изложил е подробни аргументи, че в конкретния случай за кампания 2018 г. дружеството е разполагало с възможност да заяви по мярка 11 всички имоти, които обработва, поради което недостигането на 90 % пресичане спрямо референтната 2015 година не се дължи на обстоятелства, за които дружеството не носи вина. Посочил е, че от заключението на вещото лице се установява, че дружеството за кампания 2018 г. е заявило площ по мярка 11 в размер на 527.7 ха. При подаването на заявлението на 14.05.2018 г. дружеството е било наясно, че референтната площ е 591.71 ха, заявена през кампания 2015 г. Дружеството е получило и предупреждение, че заявената площ през 2018 г. не съвпада със заявената площ през предходната година. При подаване на заявлението през 2018 г. дружеството е разполагало с възможност да заяви всички площи, които са били заявени през 2015 г. и за които има поет ангажимент. Посочил е, че при подаването на заявлението през 2018 г. системата ИСАК не е позволявала да бъдат заявени площи по мярка 11, излизащи извън тези заявени през 2015 г., за които има поет ангажимент, но е позволявала да бъдат заявени всички 591.71 ха, заявени през 2015 г. Отчел е, че системата е предупредила жалбоподателя, че площите по мярка 11 заявени през 2018 г. са под 90% от тези с поет ангажимент през 2015 г., като жалбоподателят не се е възползвал от възможността да направи корекции в заявлението си по мярка 11 в случай, че през 2018 г. реално е поддържал площи, които е пропуснал да заяви.
Решението е правилно.
Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря.
При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.
Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, вкл. изложени правни и фактически основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Доводите в касационната жалба за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е изложил логични и последователни мотиви, за да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Изводите му са изградени на правилен анализ на събраните по делото доказателства, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като такива конкретно не се и сочат от касатора. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът необосновано бил приел, че при подаване на заявлението за кампания 2018 г. дружеството е разполагало с възможност да заяви всички площи, които са били заявени през 2015 г. и за които има поет ангажимент, както и че не се е съобразил с дадените указания в Решение № 4593/13.05.2023 г. на ВАС по адм. дело № 1457/2022 г. Обратното, изводите на решаващия съд се базират на събраните по делото доказателства, а указанията на ВАС са към административния орган при новото му произнасяне по заявлението, а не към съда и същите са изпълнени, както правилно е приел решаващият съд при извършената от него проверка за спазване на административнопроизводствените правила от страна на административния орган.
От СТЕ на вещото лице Йорданов категорично се установява, че при подаване на заявлението си за кампания 2018 г. „СЕМИ ГРУП“ ЕООД е имало възможност да очертае референтните парцели, с които е поел ангажимент през 2015 г., като системата е предупредила заявителя за това, че не са заявени всички референтни площи. В бланката „Резултати от автоматичните проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г.“, изрично е отразено предупреждението че: „Не са декларирани същите площи по направление Биологично растениевъдство, спрямо площите с ангажимент“. Посочени са и ЕКАТТЕ с разлика в площите. Заявителят е информиран и, че следва да спазва заповед на министъра на земеделието, храните и горите № 09-192 от 28 02.2018 г., с която приемът е ограничен до размера на площта за която стопаните имат поет ангажимент. Бланката е подписана от подалия заявлението представител на дружеството. Видно е от доказателствата по делото, вкл. подаденото на 10.05.2018 г. обяснение от В. С. – управител на дружеството, че дружеството за кампания 2018 г. е намалило на декарите, поради невъзможност за обработка на част от имотите, което обстоятелство е посочено и в отговора на административния орган на възражението на дружеството във връзка с откритото производство за прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Въпросът имал ли е възможност земеделският стопанин да очертае референтни парцели е изяснен при повторното разглеждане на заявлението му от административния орган, в изпълнение на указанията на съда. В съдебното производство ответникът по жалбата се е справил с доказателствената тежест и е доказал, че на земеделския стопанин е предоставена необходимата информация за подаване на заявлението му за кампания 2018 г. по направление „Биологично растениевъдство“. В противоречие със събраните доказателства по делото и с нормативната уредба – чл. 17 от Наредба № 4/2015 г. са доводите на касатора, че референтната година следва да е 2016 г., като такива указания липсват в решението на ВАС във връзка, с което е постановен процесният административен акт. Правилно този довод, които е наведен и пред първата инстанция, е приет от решаващият съд за неоснователен. Референтната година е тази, през която е поет агроекологичния ангажимент по съответното направление – 2015 г. Увеличаването на площите през 2017 г. не е одобрено, поради което заявената през 2017 г. площ не е референтна площ. Дори и да се приеме, че 2016 г. следва да е предходна година, каквито доводи се навеждат в касационната жалба, то това не я прави референтна година и припокриването на заявените за кампания 2018 г. площи не следва да се преценява спрямо 2016 г., а спрямо референтната 2015 г.
Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд относно липсата на основания за прилагане на чл. 77, 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013. От доказателствата по делото се установява, че от страна на административния орган, в изпълнение на изискванията на чл. 69, чл. 72 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, чл. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент (ЕС) 809/2014) и чл. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) е предоставена необходимата информация, за да очертае земеделският производител имотите, с които е поел ангажимент по мярка 11, за кампания 2018 г. В изпълнение на указанията на ВАС дадени с решението по адм. дело № 1457/2022 г. въпросът с какви данни е разполагал земеделският производител при очертаването на парцелите по мярка 11 е изяснен от административния орган и от решаващия съд при разглеждане на жалбата на „СЕМИ ГРУП“ ЕООД срещу административния акт, с който отново е прекратен аргоекологичният ангажимент.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 779/14.06.2023 г. на Административен съд София-област постановено по адм. дело № 847/2022 г.
ОСЪЖДА „СЕМИ ГРУП“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА