Р Е Ш Е Н И Е

№ 409

гр. София, 26.06.2024 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. д № 1857/2023г

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. чрез пълномощник адв. П. К. срещу решение № 183 от 14.12.2022г по в. гр. дело № 218/2022г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение №63 от 07.03.2022г на Русенски окръжен съд, са отхвърлени исковете на настоящата касаторка срещу ответника БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД за ангажиране отговорността му по чл. 74 ЗЖТ за обезщетение на вреди от злополука, настъпила на 30.04.2020г съгласно акт за злополука №1/15.06.2020г с ищцата като пътник във влак (ПВ 40170) потеглил от гара Две могили в посока [населено място] , при изложени в исковата молба обстоятелства.На 30.04.2020г около 10 минути след потеглянето, влакът внезапно спира. Ищцата, в този момент придвижвала се по коридор за да отиде до тоалетната, е паднала.Получила е травматично увраждане счупване на лява бедрена кост и след пристигане в [населено място] е откарана по спешност в УМБАЛ„Канев”,последвало е лечение. Съставен е акт за злополука №1/15.06.2020г

Въззивният съд е ревизирал изводите на първата инстанция за основателност на иска, който е отхвърлил с обжалваното решение след като е приел, че ищцата не е доказала предпоставките на чл.49 ЗЗД, които следва да се установят от нея, за да се реализира отговорността по чл. 74 ЗЖТ,а именно не е доказано противоправно и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, в случая изразяващо се във внезапно/екстремно спиране на влака, което е в причинна връзка с настъпването на злополуката - падането и последвалите травматични увреждания при ищцата. Изтъкнато е, че тези факти са правопораждащи.След като изброително, макар не в пълнота е посочено какво са заявили пред съда четирима разпитани свидетели, трима от които ангажирани от ответната защита и изпълнявали към момента на злополуката длъжностите помощник локомотивен машинист, кондуктор на влака и началник на влака, въззивният съд не е кредитирал показанията на доведения от ищцата свидетел К. М., в частта подкрепящи твърденията по иска и е обсъдил същите доколкото подкрепят възраженията на ответника, че пострадалата е паднала по друга причина. Свидетелят е съпруг на ищцата, пътувал заедно с нея.Прието е за недоказано твърдението в исковата молба, че влакът е спрял внезапно, за което останалите свидетели са заявили, че нямат спомен да е имало екстремно спиране по време на пътуването, тези обстоятелства се отразявали в дневник .

Касаторката изтъква оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, извадково ценене на показания само на свидетели, отговорни за инцидента, при което съдът, при съставен акт, неправилно е отрекъл самото му настъпване.Изтъква се необсъждане на всички доказателства и доводи на страните.Не е обсъдена приета и неоспорена съдебно - медицинска експертиза, нито доводите на защитата, че заключението изяснява механизма на получените травматичмни увреждания съгласно твърденията на ищцата.В защита по същество се акцентира, че при произшествие и съставен акт неоснователно се търсят основания за изключване на отговорността на ответника в поведението на пострадалата.Съгласно действащи нормативи, ответникът е бил длъжен при наличие на злополука да съхранява скоростомерните ленти на влака, но не ги е съхранил .

В отговор ответникът БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД оспорва касационната жалба.Не е установено по безспорен начин, че падането и последвалото нараняване са причини от внезапно спиране на влака .Възможно е ищцата да се е спънала, показанията на нейния съпруг са в тази насока, колебливи и противоречиви.Коридорите на вагоните са оборудвани с дръжки, за които пътниците да се придържат при движение.Ищцата не е провела нужното пълно и главно доказване на твърдението, че влакът е спрял внезапно и това е причинило вредите.

С определение №21 от 04.01.2024г настоящият състав на ІІІ г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, както и да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства за механизма на произшествието при иск срещу превозвач за обезщетение на вредите от настъпила злополука. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и по въпроса за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ и за проявлението на противоправността, вината и правоизключващите обстоятелства при тази отговорност .

По изведения процесуалноправен въпрос, Върховен касационен съд е утвърдил в практиката си, че обсъждането на всички доказателства по делото в съвкупност и взаимна връзка при изграждане на решаващ извод е задължение на съда. При транспортна злополука /произшествие/ извод за доказана причина се формира съобразно приетите за установени обстоятелства, като съдът съобразява по кои въпроси са необходими специални знания от областта на механиката, кинетиката, физеологията, медицината и други науки .

Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл.74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е закупил предварително билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от превозния договор.Основанията за освобождаване от отговорност са изчерпателно посочени в чл.75 от Закона за железопътния транспорт.Живота и здравето на гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено ( в т. см. Решение № 267/24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г., III г. о., ГК на ВКС)

Водещо при възлагането на тази засилена отговорност е гаранционното задължение на превозните организации в железопътния транспорт за осигуряване безопасност на пътниците и недопускането на неоправдан риск.В железопътния транспорт рискът е мярка относно вероятността за възникване и степента на въздействие на определен влияещ фактор върху безопасността на железопътната система или на част от нея. За безопасността са от значение характеристиките на железопътната система, отговарящи на обществените изисквания, за отсъствие на риск, свързан с живота на хората, физически наранявания или материални щети.Причина, за която превозвачът отговаря е действие, пропуск, събитие или условие, или комбинация от тях, които са довели до произшествие, инцидент или нарушаване на нормативно определеното функциониране на железопътната система или на част от нея.

Въззивното решение не е съобразено с този отговор на въпроса и касационната жалба е основателна. По делото е установено, че на 30.04.2020 г. щцата Д. М. заедно със съпруга си К. М. пътува с пътнически влак 40170(ПС), с редовно закупен влаков билет, по маршрут от [населено място] могили до [населено място]. Около 06.10 часа при предвижване към тоалетната в коридора на влака, по време на движение на ПС в междугарието Две могили – К., ищцата губи равновесие и пада на пода, като ответникът е оспорвал нейното падане довело до травматични увреждания да е причинено от рязко спиране.След падането, от което ищцата е изпитала остра болка и е била в невъзможност да се придвижва, с помощта на пътници е преместена на седалка, уведомени са кондукторът и началник влака като последният се обажда на Спешна помощ в крайната гара.В [населено място] пътничката с помощта на брезент е свалена от влака и с линейка е откарана в УМБАЛ „Канев“АД където са извършени редица изследвания, вкл. и ренгенографии, констатирана е фрактура на лява бедрена шийка.Приета е по спешност за оперативно лечение и на 01.05.2020г. и е извършена операция с голям обем и сложност. Счупването при инцидента на 30.04.2020 е наложило възстановяване с поставяне на имплатни.Представен е съставения акт за злополука №01/15.06.2020 г. издаден от „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД-гр.София в който при описание на случая е отбелязано, че в участъка Две могили – Р. влакът не е задържал екстремно.В отговор на предявения иск ответникът се е позовал на твърденията на своите служители/началник влак, кондуктор и помощник локомотивен машинист/че не е имало внезапно спиране. Не са запазени обаче скоростомерните ленти на локомотива, съдържащи данни в тази насока, като ответникът се е позовал на изтекъл срок за съхранението им /чл.10 от Инстукция за скоростомерните ленти /За истинността на твърденията си е ангажирал свидетелстки показания на служителите от съответния ПС. Според показанията на свидетеля М. С., началник влак, ПС е електрически, с общи купета. За падането на ищцата е бил информиран от кондукторката , отишъл е при пострадалата, тя обяснила че е паднала и си е ударила крака, за което, като видял състоянието й, телефонирал в Спешна помощ.В тази секция нямало други пътници, не е имало чанти и др. предмети по пътеката.Във влака е имало скоростомер, които се съхранявал в определени срокове.Екстремни спирания задължително се отбелязват и в дневник, в случая не е имало такива за отбелязване. Пострадалата пътувала с мъжа си, който също се оплакал и по негово/на свидетеля/ възприятие той изглеждал „ по - зле” от нея .В участъка има спирки, при захождане влакът намалява скоростта постепенно, така било и в случая, теренът в участъка не бил равен, което също налага коригиране на скоростта, но това е от компетентност на машиниста, както и това дали се налага по-голямо спирачно усилие. Тогава, ако човек е изправен, би могъл да загуби равновесие, затова вагоните са оборудвани с дръжки за пътниците.Помощник машиниста на ПС , изслушан по делото като свидетел си спомня инцидент с паднала възрастна жена във влака за който бил осведомен, не си спомня да е имало рязко спиране извън гарите, например поради препятствие .Неговата работа била да следи за сигналите и безопасността на пътя.Разяснява, че внезапно/екстремно /спиране има, ако е свързано с внезапна пречка, препятствие, иначе с по-голямо спирачно усилие влакът спира по-бързо, но не екстремно.Теренът е бил на места стръмен, при спускане се ползва спирачка. Машинистът избира скоростта, която не следва да е над допустимата.Третият изслушан свидетел на ответника е кондуктора на ПС Н. И.,която също не е присъствала на инцидента и която също не помни да е имало разко увеличаване на скоростта, или по-рязко спиране. Съпругът на ищцата К. М. свидетелства по делото, че са били седнали на обща пейка във вагона пострадалата е станала за да отиде до тоалетна, не е видял самото й падане, спънала ли се е, или „какво беше”, седял е на пейката, но влакът спял изведнъж. Случилото им се определя като катастрофа. Вагонът в който пътували бил с общи седалки, коридорът е по средата.Съпругата му паднала в коридора, където нямало никакви предмети, пътеката била суха. Влакът рязко спрял, тя била права и паднала, той също паднал, макар да бил седнал, също получил нараняване, от като му била спукана устната.

При така събраните доказателства, изводът на въззивния съд за неустановяване на правопораждащите факти по основанието на иска е незаконосъобразен и необоснован.Системата за управление на безопасността налага комплексни мерки , които да осигурят превенция и контрол на всички рискове при транспорт на пътниците , включително и осигуряване на безопасно и предвидимо движение на подвижния железопътен състав. Ответникът БДЖ „Пътнически превози” е длъжен да спазва изикванията на чл. 22 т.6, във вр. чл.23 от Наредба №59 от 2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, като провежда процедури за разследване на железопътни произшествия и инциденти, които гарантират, че произшествията, инцидентите, ситуациите, близки до инциденти и други опасни събития, се докладват, разследват и анализират в съответствие с действащата нормативна уредба и се вземат необходимите мерки.С Наредба №58 от 2006г и издадени въз основа на същата инстукции са определени основни технически и функционални изисквания към подвижния железопътен състав (ПС) и правила за разследване на произшествия и инциденти . Ответникът има общо задължение да документира техническото състояние на съоръженията и устройствата в тази връзка .Съгласно чл. 179 от наредбата (Изм. и доп. – ДВ,бр. 102/2020г., в сила от 1.12.2020г.) всички локомотиви, мотриси и мотрисни влакове се съоръжават със скоростомер за показване и регистриране на скоростта. Ответникът не е установил да е провел дължимото разследване въз основа на задължителни влакови документи и данни. При установено произшествие и съставен акт не ги е запазил, същевременно не е установил изпълнение на качествени и количествени критерии за поддържане ниво на безопасност при движение на подвижния състав /пътнически влак/,процедури за постигането на тези цели, методи за идентифициране на рискове, оценка на риска и въвеждане на адекватни мерки (чл.22 т.4 ,5 от наредбата, изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2019г.) Не е установил, че като предприятие е изградил система за управление на безопасността, контролира рисковете и осигурява на пътниците безопасно транспортни услуги по мрежата в процесния участък.

Няма обективни данни от разследване на произшествието, при осигуряване на необходимата информация (чл.74 и сл, във вр. чл.68 т.2 и чл.69 т.4 от наредбата) което е задължение на длъжностни лица от железопътното предприятие/железопътен превозвач, включитено и когато ситуацията е близка до произшествие, или инцидент.Обстоятелства като установените по делото свидетелстват за възникнал неприемлив риск по отношение на пътниците (чл.16 т.1от наредбата )при нарушаване на общи правила за безопасност.

Ответникът не е установил и обстоятелствата, изчерпателно посочени в чл. 75 от ЗЖТ които да изключат отговорността му при произшествие, от което е пострадал пътник, липса на общото условие за наличие на причинна връзка с произтеклите вреди при превоза на пътниици и като се позовава се на чл.75 т.2 ЗЖТ,в която хипотеза превозвачът се освобождава от отговрност при грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците.Обстоятелства като установените по делото не могат да бъдат подведени под тази квалификация. Пострадалата се е придвижвала по коридора на вагона в момент на внезапна, разяка и неочаквана промяната в скоростта на влака. Затова свидетелства изясненият механизъм на травмите, които е получила от падането, причинено от загубата на равновесие.Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице д-р И. С., специалист по съдебна медицина, счупването в горната трета на лявата бедрена кост може да бъде получено при падане след рязко нарушаване на равновесието при инцидента на 30.04.2020г.Вещото лице разяснява, че травмата при ищцата е енергийна Получена е от падане в резултат на рязко спиране на транспортното средство, тъй като има инерционно въздействие върху равновесието, за да се получи нараняване като установеното по делото, а падането не е от подхлъзване или спъване, в който случай постарадалата би получила нараняване в областта на подбедриците, т.е другаде.За последното няма обективни находки. Събраните гласни доказателства също свидетелстват, че коридорът на вагона е бил сух и свободен от предмети, които да причинят спъване . Въззивният съд не е обсъдил това заключение на вещото лице, дадено компетентно и обективно при изключване на друга вероятна причина за нейното падане в коридора на влака, освен внезапно и рязко намаляване на скоростта по време на движение на ПС.Неточно са възприети и показанията на свидетеля М. в подкрепа на направения от въззивния съд извод, че твърденията на ищцата са останали недоказани. Свидетелят не е видял как съпругата му е паднала, но обективно изтъква ситуация, при която неговите по-леки, но забележими наранявания в резултат на рязко спиране на влака, са били възприети и от други изслушани по делото свидетели, ангажирани от защитата на ответника.Показанията на свидетелите на ответника, негови служители, които не си спомнят да е имало рязко спиране, като интерпретират с оценъчно към обстоятелствата отношение кое намаляване на скоростта може да се смята за рязко и екстремно и да се вписва в документите, като цяло не обосновават изключване на правопораждащите факти по основанието на иска. .

Поради това касационната жалба е основателна в оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства, както и за необоснованост на крайните изводи на съда .

По делото е устаноено, че за периода от 30.04.2020 г. до 11.05.2020г. ищцата е лекувана в Клиника по ортопедия при УМБАЛ „Канев“гр.Р., където освен оперативната интервенция е извършена и рехабилитация. За времето от 11.05.2020 г. до 26.05.2020 г. и за периода от 19.06.2020г. до 26.06.2020г. е проведено лечение в отделение по

физиотерапия на същата болница, извършвани са били възстановителни дейности по вертикализация, раздвижване на левия долен крайник . По време на болничния престой ищцата е имала нужда и от придружител, тъй като не могла да се движи самостоятелно.Получила е рани

в областта на гърба в резултат на залежаването,

което е наложило допълнително лечение, хирургическа обработка и медикаменти. С оглед характера на получените телесни увреждания, през възстановителния период от една година е имала нужда от придружител и от чужда помощ при предвижване и при извършване на ежедневни дейности, която й е оказвана от нейните близки - съпруга й, дъщеря й, както се установява от показанията на свидетелите.До момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния крайник.Ищцата не може да се придвижва без проходилка, ползва помощни средства при движение на кратки разстояния.Усилията за възстановяване на походката не са изцяло успешни.Дългият период на обездвижване е имал неблагоприятно въздействие върху общото състояние и придружаващите заболявания. Не може да се очаква пълно възстановяване на функцията на долния крайник.Нарушена е инервацията на крайниците и общо влошаване предвид съществуващите заболявания на ищцата: двустранна гонартроза с деформация на ставите ограничени движения на същите, както и диабетната полинеропатия, по отношение на които травмата се явява неблагоприятен фактор и води до влошаване. Към момента на произшествието ищцата е на 75 години. Макар да е страдала от диабет, до инцидента тя е била активна, обработвала е градината си в [населено място] могили и не е имало необходимост нейните близки да я обгрижват. Животът й се е преобърнал.Травмата е била съпроводена с болки и страдания, които за ищцата продължават. Възстановяване позволяващо да води предишния си активен начин на живот не се очаква.По повод злополуката, при предявена писмена претенция пред „ДЗИ– Общо застраховане“ЕАД-

гр.София, като застраховател на ответника по задължителна застраховка Злополука“,сключена с „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД- [населено място] /застрахователна полица №ВG/06/21900024916/, на ищцата М. не изплащано обезщетение .

Врховен касационен съд следва да приложи чл. 52 от ЗЗД като определи справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.Искът е предявен в размер на 80 000 лева. Водещо и конкретно се съобразява вида на получените телесни увреждания -

фрактура на лява бедрена шийка, претърпените болки и страдания и техният интензитет, който е бил сравнително висок и с отчитане възрастта на пострадалата, която е на 75 години към момента на произшествието, вземат се предвид и негативните психични преживявания и промяната в начина на живот.Травмата е била болезнена, наложила е спешна оперативна интервенция с голям обем и сложност. Времетраенето на проведеното лечение в болничното заведение, където ищцата е била обездвижена и се е нуждаела от придружител, също е значително. Като отчита продължителния възстановителен период, както и че до момента не е налице пълно възстановяване на функцията на долния крайник - вървенето, като съобразява също загубата на жизнена активност, подтиснатост и произтеклите битови неудобства-ищцата и към момента не може да се придвижва самостоятелно, полза помощни средства при движение на кратки разстояния, като според медицинското заключение не е възможно да настъпи пълно възстановяване на функцията на долния крайник предвид съществуващите заболявания /двустранна гонартроза с деформация на ставите ограничени движения на същите, както и диабетната полинеропатия/,по отношение на които травмата се явява неблагоприятен фактор и ги влошава, съобразявайки обществения критерии за справедливост, което включва и отчитане на икономическата ситуация към момента на увреждането, приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 80 000 лв.,за каквато сума е предявен иска.Обезщетението следва да се присъди със законната лихва за забава от датата на увреждането 30.04.2020г .

В тази обжалвана част въззивното решение следва да бъде отменено, както и в частта за разноските като искът за обезщетение на неимуществените вреди бъде изцяло уважен.

С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски за всички инстанции.Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, установила е съдебни разноски в размер на 300 лева Нейната защита от адвокат е поета безплатно съгласно чл.38, ал.1 т.2 ЗЗД и на адвокат П. К. от САК следва да се определи адвокатско възнаграждение, за всички инстанции.Приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ,към която чл.38 ЗЗД препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС. Съгласно ЗДДС съдът няма задължение като определя възнаграждение на адвоката да сочи начислил ли е данъка /ДДС/ и от липсата на това пояснение не може да следва, че определеното възнаграждение дължимо се завишава с начисляване, ако съответния адвокат или адвокатско дружество има данъчна регистрация по ЗДДС. Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетаното се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение/чл. 38,ал.2 ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗЗД /и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл.78 ГПК. Отчита се разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г. (в т. см. опр. №1640/2024г по ч гр. д № 3549/2023г на Трето г. о на ВКС) В случая делото е със средна фактическа и правна сложност, приета е експертиза и са изслушани петима свидетели за спорни от фактическа страна обстоятелства.Делото е разгледано на три инстанции, като доказателства са събирани единствено пред първата, с отлагане за събиране на доказателства.Предвид, че претенцията е за обезщетение на неимуществени вреди, които съдът определя по справедливост, като спорно пред инстанциите е било предимно основанието за ангажиране отговорността на ответника, на представлявалата ищцата безплатно адв. П.К. от САС следва да се определи възнаграждение в размер на 6 000 лева, за положия адвокатски труд пред всички инстанции .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 183 от 14.12.2022г по в. гр. дело № 218/2022г. на Великотърновски апелативен съд и вместо това постановява :

ОСЪЖДА „БДЖ - ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД-гр.София, ЕИК 175405647 да заплати на Д. Т. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] могили , обл. Р. сумата в размер на 80 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от злополука, настъпила на 30.04.2020г. съгласно Акт за злополука №1/15.06.2020г.,ведно със законната лихва, считано от 30.04.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 300 лв. разноски за производството.

ОСЪЖДА „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД- [населено място] да заплати на адв. П. К. от АК-София на основание чл.38 от ЗЗД възнаграждение в размер на 6 000 лева .

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: