Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 5031/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на М. С. А., чрез адвокат Атанасов, против решение № 2316 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2158/2023 год. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразен, евентуално се обяви за нищожен оспорения пред съда административен акт. Иска присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИР) в писмен отговор по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Производството пред Административен съд – Пловдив се развило по жалбата на М. С. А. против предписание Изх. № КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 110, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, ал. 2, чл. 11 от Наредба № 1 от 01.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1), във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите (ЗВ) му е предписано : да изготви и представи в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията чл. 110 ал. 3 от Наредба № 1/10.10.2007 г.; в 60 дневен срок; след съгласуване на проекта за ликвидиране на водовземното съоръжение същото да бъде ликвидирано в 14-дневен срок. От фактическа страна предписанието се основава на установено с констативен протокол извършване на сондажна дейност по изграждане на сондажен кладенец за водовземане от подземни води в имот на жалбоподателя.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма като съдържащо фактически и правни основания мотивирали органа да се произнесе в приетия смисъл и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат е приел, че в случая спорът е за изпълнение на изискването на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), в случая това изискване не е изпълнено, което основава законосъобразността на оспореното пред съда предписание.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като същото не съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, каквито доводи подробно са развити в касационната жалба.
Предмет на делото е законосъобразността на дадени на жалбоподателя предписания да изготви и представи в БДИР проект за ликвидиране на водовземно съоръжение, изготвен съгласно изискванията чл. 110 ал. 3 от Наредба № 1/10.10.2007 г. и след съгласуване на проекта ликвидирането му в посочен срок, основани от правна страна на разпоредбите на чл. 110, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, ал. 2, чл. 11 от Наредба № 1, във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ. В очертания от закона обем на проверка и по въведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност, с решението си съдът е следвало да даде отговор дали от установената по делото фактическа обстановка произтича правилно приложение на възприетите от административния орган за относими правни норми.
Вместо посоченото, в мотивите на обжалваното решение са изложени неотносими към спора фактически и правни съображения. Недопустимо първоинстанционният съд е извел в мотивите си като предмет на спора наличието или не в случая на предпоставките на чл. 43, ал. 2 ЗВ, съгласно който, в относимата редакция, физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води. На практика съдът е извършил преценка на писмо от 21.02.2022 г. на директора на БДИР, с което жалбоподателят е уведомен, че не може да изгради водовземно съоръжение в собствения си имот, което писмо не е предмет на жалбата. В обжалваното решение липсва каквото и да е изложение относно наличието на предпоставките на нормите, на които се основава обжалваното предписание: налице ли е водовземно съоръжение (що е водовземно съоръжение е определено в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1), включено ли е то в регистрите по чл. 112, ал. 1, ал. 2 т. 3 и 4, изградено ли е в нарушение на ЗВ или на параметри и условия в издаденото разрешително за изграждане. Не са обсъдени изричните доводи на жалбоподателя за липса на тези законови предпоставки за издаване на оспорените от него предписания.
Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му.
Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение, който съд следва да се произнесе и по исканията за разноски съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2316 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2158/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
секретар:
Членове:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА