Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 5056/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, във вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Н. И. против Решение № 565/09.02.2024 год., постановено по административно дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Според оспорващия, мотивите на съда почиват на превратно интерпретиране на установените факти по административната преписка, поради което по същество водят до необоснованост на съдебното решение. Оспорени са изводите на съда срещу констатациите на НО, удостоверяващи допуснатото нарушение, имащо финансов ефект. По мнение на оспорващия, всички относими към възможността да се докаже реалното изпълнение на договора доказателства са обсъдени и анализирани от органа именно в тяхната съвкупност. Посочено е, че нито програмата за обучение, нито приемо-предавателните протоколи, нито графикът са в състояние да удостоверят по несъмнен начин, че проверяваната дейност е проведена в пълно съответствие със заложеното по договора, както по отношение обема и темите на обучение, така и по отношение на брой обучени лица. Оспорени са изводите на съда, че след като органът е приел, че част от дейностите не са реално изпълнени, то е следвало по реда на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ да откаже верификация на сумите по неизпълнените дейности, а не да определя финансова корекция. В тази връзка е заявено, че НО прави разграничение между двата института „недопустими разходи, които водят до отказ от верификация“ и „нередност“. Развити са доводи, че съдът не е отчел същественото несъответствие, което е изтъкнато от НО, че представените като доказателства видеоклипове не представляват „заснемане на целия процес с цел осигуряване на бъдещо самообучение на нови членове на клубовете“. Според касатора, съдът погрешно е извел твърдението, че липсват мотиви, относно констатациите на НО. По отношение на това твърдение се сочи, че НО е посочил конкретни нарушения или несъответствия с техническата спецификация, като задължение на изпълнителя по договора е да докаже, че е изпълнил в цялост – и като теми за обучение, и като часове за обучение по всяка тема, е като брой обучавани, и като заснемане на обученията, респективно задължение за възложителя е да изиска от изпълнителя адекватни доказателства. В този смисъл се твърди, че НО е констатирал, че наличните доказателства за изпълнение на договора не сочат пълно изпълнение по нито един от параметрите (теми, часове, брой обучавани), заложени в техническата спецификация и това ясно и недвусмислено е описано в решението. Развити са подробни и обстоятелствени възражения относно извода на съда за липса на мотиви по отношение твърдяното нарушение на принципа за добро финансово управление, както и по отношение на размера на определената финансова корекция.
В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на община Никопол. Претендира се и присъждане в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и за държавна такса за касационното оспорване. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималните размери.
Ответникът – община Никопол, представлява от кмета Е. Ц., чрез представител по пълномощие – адв. И. Г. от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че възраженията на касатора са неоснователни и недоказани. Заявени са подробни доводи за законосъобразността на оспореното съдебно решение, като в заключение е заявено искане за оставянето му в сила. Претендира се и присъждане на разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от община Никопол, чрез процесуалният й представител адв. И. Г. против Определение № 1066/19.03.2024 год., постановено по адм. дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен, с което е изменено Решение № 565/09.02.2024 год. в частта за разноските, като МРРБ е осъдено да заплати на община Никопол разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 26 183,30 лева с ДДС и оставя без уважение искането на общината за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 26 183,30 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 30 000 лева с ДДС. Развити са подробни доводи, относно високата степен на фактическа и правна сложност на спора, което обосновава присъждане на претендираните разноски в пълен размер. Заявено е искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде присъден пълния размер на претендираните от община Никопол разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, РНО не е изразил становище по частната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява основателност на оспорването, доколкото в случая са налице заявените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение, като неправилно да бъде отменено, като неотговарящо на изискванията на АПК.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд – Плевен е отменил по жалба на О. Н. Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-14-816/28.07.2023 г. по проект ROBG-128: „The Bridges of Time: An integrated appoaeh for improving the sustainable use of Nikopol-Turnu Magurele cross-border cultural heritage" по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020 год., изпълняван от община Никопол. Със съдебният акт, в тежест на МРРБ са присъдени и разноски в размер на 23 932,48 лв. С допълнителното определение, размерът на разноските е изменен на 26 183,30 лева с ДДС.
При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният административен съд е приел следното:
О. Н. е бенефициер по сключен с Министерство на регионалното развитие, публичната администрация и европейските фондове на Румъния, в качеството му на Управляващ орган (УО) Договор за субсидия от ЕФРР № 32881/14.03.2017 год. Предметът на договора е предоставяне от страна на УО на финансиране чрез ЕФРР за изпълнение на проект с код 15.2.1.104 „Мостове на времето: Интегриран подход за подобряване на устойчивото използване на трансграничното културно наследство в Никопол и Т. М. . Общата допустима стойност на проекта е 5 836 225,82 евро, от които: 4 960 791,94 евро от ЕФРР, представляващи 85%; 758 709,35 евро съфинансиране от държавния бюджет, съставляващи 13% и 116 724,53 евро, собствен финансов принос на партньорите, съставляващи 2%.
Въз основа на горния договор, между МРРБ, в качеството му на Национален орган (НО) по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 год. и община Никопол, в качеството й на бенефициер е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране с № РД-02-29-132/29.05.2017 год. за реализиране на проект с наименование: „Bridges of Time: An Integrated Approach for Improving the Sustainable Use of Nikopol-Turnu Magurele Cross-Border Cultural Heritage“ („Мостове на времето: Интегриран подход за подобряване на устойчивото използване на трансграничното културно наследство в Никопол и Т. М. ).
В изпълнение на горните договори и за реализиране на целите по проекта, община Никопол е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на услуга по създаване на два клуба за възстановка на исторически събития и организация на петдневен трансграничен фестивал „Мостове на времето“ в Т. М. (Румъния) и Никопол (България)“ по две обособени позиции: Обособена позиция № 1 „Създаване, обучение, оборудване (въоръжение и екипировка), провеждане на четиридневен съвместен лагер на два клуба за антични и средновековни възстановки на исторически събития в Т. М. (Румъния) и Никопол (България)“ и Обособена позиция № 2 „Организация на петдневен трансграничен фестивал „Мостове на времето“ в Т. М. (Румъния) и Никопол (България), финансиран чрез Програма ИНТЕРРЕГ Румъния-България 2014-2020 год. и национално съфинансиране“.
В резултат на проведената процедура е сключен Договор № 168/15.04.2019 год. по Обособена позиция № 1 с избрания за изпълнител участник – ДЗЗД „Мостове на времето“ (с членове „Драматично-куклен театър – Враца“, „Д. С. ЕООД и Сдружение с нестопанска цел „Център за Дунавски инициативи“) на стойност 365 000,00 лева без ДДС и 438 000 с ДДС.
Във връзка с регистрирано в НО уведомление за съмнение за нередност с № УТС-1186/18.05.2023 год. по отношение на проведената процедура и сключения въз основа на нея Договор № 168/15.04.2019 год., с писмо № 99-00-3-43-(6)/06.07.2023 год., НО е уведомил бенефициера за съдържанието на уведомлението за нередност. Посочено е, че предоставените след няколко искания на контрольора документи и доказателствен материал във връзка с изпълнение на сключения договор не са достатъчни, за да удостоверят действителното провеждане на обученията, заснемането на целия процес и изготвяне на филми със субтитри на английски и румънски език, но въпреки това работата е приета и платена изцяло.
По повод така подаденото уведомление, в посоченото по-горе писмо, НО е изразил следното становище:
Съгласно техническата спецификация по поръчката - неразделна част от сключения договор за възлагане на обществена поръчка, предметът на поръчката по обособена позиция № 1 включва изпълнението на четири дейности, като конкретно дейност 2, чието изпълнение бенефициерът отчита и иска възстановяване на разходите и същото е предмет на проверката, следва да включва следното:
„Дейност 2: Обучение на членовете на румънския и български клуб в рамките на една година - 200 учебни часа по три дисциплини за всеки клуб, включва следните поддейности:
I. Обучение по антична и средновековна история от специалисти по история, притежаващи необходимите релевантни познания и педагогически опит:
1.1. Курс „Римската античност I-IV век“ - 100 учебни часа, състоящ се от: 30 часа по антична история и антична кухня; 30 часа актьорско майсторство; 40 часа сценичен бой и сценично движение с цел овладяване на оръжия от епохата, култура на сценическото движение и др.
1.2. Курс „Средновековие XIII - XIV век “ - 100 учебни часа, състоящ се от: 30 часа по средновековна история и средновековна кухня; 30 часа актьорско майсторство; 40 часа сценичен бой и сценично движение с цел овладяване ни оръжия от епохата, култура на сценическото движение и др.
Общ брой учебни часове за двата клуба – 400.
2. Обучение по актьорско майсторство от специалисти по актьорско майсторство, притежаващи необходимите релевантни познания и педагогически опит.
3. Обучение по усвояване на демонстрационни умения и добиване на сценична движенческа култура и сценичен бой, работещи със клубовете за постигане на убедителен сценичен резултат - от специалисти (напр. хореограф или актьор) с опит.
4. Обучение по готварство от специалисти по средновековна кухня и предоставяне на консултации на участниците относно определените исторически епохи: Римската античност – І - IV век; К. С. XIII - XIV век.
5. Документално заснемане на целия процес с цел осигуряване на бъдещо самообучение на нови членове на клубовете - следва да се извърши от професионален оператор“.
След анализ на така описаното задание за изпълнение на услугата по Дейност 2, при проверка на наличните в досието на поръчката документи за изпълненото от страна на избрания изпълнител, НО е формирал извод, че представените от бенефициера документи не удостоверяват реалното изпълнение на дейността от страна на избрания изпълнител. В писмото са изследвани наличните в досието на поръчката документи и доказателства, като са развити и обстойни доводи, защо същите не удостоверяват реалното изпълнение на дейностите, както следва:
1. Присъствени списъци и снимков материал от обучението в България. Документът съдържа: 6 снимки от обучение „Сценичен бой и сценично движение“, 6 снимки от обучение „Актьорско майсторство“ и 6 снимки от обучение „Римска античност и средновековна история“, 3 присъствени списъка с изписани ръкописно имена, телефони и подписи на учредители на съответния клуб в гр. Плевен, гр. Белене и гр. Никопол и 27 присъствени списъка за обучение на участниците в двата клуба за театрализирани възстановки с изписани машинно (на компютър) имена, без подписи на съответните лица, а само с отбелязване с отметката „V“ срещу имената на някои от лицата (различни лица в различните списъци). Според органа, от така представения документ не се удостоверяват проведени обучения в съответствие със заложеното в техническата спецификация по поръчката. Представените снимки са крайно недостатъчни, за да се удостовери провеждането на обучение от минимум 200 часа по актьорско майсторство, сценичен бой и сценично движение както по отношение на Римска античност I - IV век, така и по отношение на Средновековие XIII - XIV век, каквото е изискването по техническата спецификация. Посочено е също, че на нито една от снимките не се удостоверява провеждането на обучение по готварство за всяка от двете посочени епохи, което обучение обаче също е сред задължителните елементи на предвидените обучения. По мнение на НО, представените присъствени списъци също не удостоверяват присъствието на посочените в тях лица. Удостоверява се единствено учредяването на съответните клубове, което обаче е част от изпълнението на дейност 1 от предмета на договора, а не дейност 2. Присъствените списъци освен, че са еднакво озаглавени за „театрализирани възстановки“, т. е. не са по отделните теми на обучение, така както същите са зададени в техническата спецификация, също не удостоверяват и присъствие на посочените в тях лица - списъците не съдържат нито един подпис на съответните лица, а само механична отметка „V“, което явно контрастира с представените присъствени списъци за учредяването на клубовете. Установено е също, че 6 от списъците са с дата след 11.11.2019 год. (14.11.2019 год. и 28.11.2019 год.), на която дата изпълнителят е получил писмо от бенефициера-възложител, че изпълнението на сключения договор за обществена поръчка се спира. Видно от писмото на бенефициера за спиране на договора, спира се целият договор, а не изпълнението на отделни негови дейности - в частност на дейност 3 и дейност 4, които са пряко засегнати от посоченото в писмото основание за спиране. С оглед на така описаната фактология, органът е формирал извод, че не може да се приеме, че изпълнителят е извършил предвидените обучения за членовете на клуба в България, включени в обхвата на дейност 2 и съгласно изискванията на техническата спецификация.
2. Присъствени списъци и снимков материал от обучението в Румъния. Представени са по 6 бр. снимки за проведени обучения „Сценичен бой и сценично движение“, „Актьорско майсторство“ и „Римска античност и средновековна история“, 2 присъствени списъка с изписани ръкописно имена, телефони и подписи на учредители на клуб в Т. М. и 12 присъствени списъка за обучение на участниците в двата клуба за театрализирани възстановки с изписани машинно (на компютър) имена, без подписи на съответните лица, а само с отбелязване с отметката „V“. По отношение на снимковия материал, органът е посочил, че важи изложеното по-горе, а именно, че същият е крайно недостатъчен за удостоверяване провеждането на минимум 200 ч. обучения по отделните теми за двете исторически епохи. Направена е констатация, че една и съща снимка е отчетена като проведено обучение по „Актьорско майсторство“ в Румъния и като проведено обучение по „Римска античност и средновековна история“ в България - т. е. с една и съща снимка се удостоверява проведено обучение по различни теми в България и в Румъния, което поставя под съмнение достоверността и на останалите снимки. Посочено е също, че и за обученията в Румъния не са представени снимки, които да удостоверяват проведено такова по готварство за всяка от двете посочени епохи. По отношение на присъствените списъци органът е посочил, че важи изложеното по-горе - така представените списъци не съдържат подписи на присъствалите лица, а само механична отметката „V“. И за обученията в Румъния са представени 3 бр. списъци с дата след 11.11.2019 год. (от 15.11.2019 год., от 22.11.2019 год. и от 29.11.2019 год.), т. е. след спиране изпълнението на договора. С оглед на така описаната фактология, органът е направил извод, че не може да се приеме, че изпълнителят е извършил предвидените обучения за членовете на клуба в Румъния, включени в обхвата на дейност 2 и съгласно изискванията на техническата спецификация.
3. Сертификати за успешно преминато обучение, придружени със списък на членовете на клуба, преминали обучението, в който списък имената на обучените лица са изписани ръкописно, посочени са телефони на лицата и всяко от лицата се е подписало. При извършено от органа сравнение между списъка, приложен към сертификата за обученията в България и присъствените списъци за обученията, цитирани по-горе, е констатирано, че има лица, които фигурират в единия списък, но отсъстват в другия - така например в списъка към сертификата фигурира името на С. И., което не се открива в нито един от присъствените списъци за обучение на участниците в двата клуба за театрализирани възстановки. Същото важи и за лицата Х. М. и Ц. А.. С оглед тези констатации е формиран извод, че противоречието в двата вида списъци, както и различният подход при оформянето на списъците за учредяването на клубовете и списъка към сертификата в сравнение със списъците за присъствалите на обученията лица, компрометира изцяло изпълнението на дейността.
4. Представени са и междинен доклад, курс лекции - програма и методика на обучение, както и справка за проведените обучения в табличен вид Excel формат. По отношение на тези доказателства, органът е приел, че описаните документи изхождат от изпълнителя по договора и макар да съдържат информация за изпълнение на дейност 2 съгласно заложеното в техническата спецификация, доколкото това не се подкрепя от представения снимков материал и присъствените списъци, тези документи не могат да се кредитират като удостоверяващи изпълнението на задълженията на изпълнителя.
5. По отношение на последния елемент от предметния обхват на Дейност 2, а именно: Документално заснемане на целия процес с цел осигуряване на бъдещо самообучение на нови членове на клубовете – което следва да се извърши от професионален оператор, то и за него, според НО липсват данни и документи в досието на поръчката относно изпълнението му. Съгласно дадените от изпълнителя чрез бенефициера обяснения са заснети 8 филма, които са качени на YouTube канал Мостове на Времето, с адрес https://www.voutube.eom/@.interregva-2003, а също така са качени в сайта на проекта на адрес https://thebridgesoftirne.com/, а субтитрите на английски и румънски език се избират в съответния филм, чрез функцията „Настройки“ на YouTube канала, както е посочено под всеки филм в сайта, където са качени филмите. При тези фактически установявания, органът е приел, че от така публикуваните филми, същите категорично не отговарят на изискването заснемане на целия процес с цел осигуряване на бъдещо самообучение на нови членове на клубовете. От всичките общо 8 филма единствено в тези, озаглавени „Актьорско майсторство и сценично движение“ и отчасти „Римска военна организация и въоръжение“ се вижда участие на обучаеми, което може да се приеме за „заснемане на целия процес“, при това във филма „Римска военна организация и въоръжение" тази част се явява незначителна. Останалите филми са във вид на лекции, поради което, според НО не представляват заснемане на процеса по обученията, още по-малко биха могли да послужат за осигуряване на бъдещо самообучение на нови членове на клубовете. Не е прието и даденото обяснение за субтитрите, доколкото изложеното представлява функция на цитирания Интернет канал, а не разработка на изпълнителя. При тези фактически доводи е прието, че така представените филми също не удостоверяват изпълнението на заложеното в техническата спецификации.
При тези фактически установявания, в писмото, изпратено до бенефициера е посочено, че НО споделя извода от уведомлението за съмнение за нередност, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление. Посочено е също, че бенефициерът е приел изцяло и без забележки изпълнението на Дейност 2, но от представените от изпълнителя документи, такова изпълнение в съответствие с техническото задание не се удостоверява.
Развити са обстоятелствени мотиви за нарушаване на принципа на добро финансово управление, прокламиран в чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като е разяснено, че в чл. 2, т. 59 от цитирания Регламент понятието „добро финансово управление“ е дефинирано като изпълнение на бюджета в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, които са дефинирани в чл. 33, §1 от същия Регламент.
Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните нормативни изисквания от Общностното право е мотивирало органа да приеме, че с действията си по приемане без забележки на изпълнението по договора за възлагане на обществената поръчка, което изпълнение в едната си част не се удостоверява по несъмнен начин, а в другата явно не съответства на заложеното по договора, бенефициерът е допуснал нарушение на принципите на икономичност и ефикасност при разходване на средствата от бюджета на Общността.
Така констатираното е определено като нарушение на чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, във връзка с чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи. В случая НО е счел, че с оглед тежестта на нарушението, следва да се определи финансова корекция в максимален размер, а именно - 100 % от стойността за изпълнение на дейност 2 от сключения с изпълнителя договор, съгласно декларирани от бенефициента в искането за възстановяване разходи за тази дейност, а именно 44 789,86 евро.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в писмото е указана възможността на бенефициера в двуседмичен срок от датата на уведомяването да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. С оглед предоставената му възможност, бенефициерът община Никопол е депозирал възражение с вх. № 99-00-3-43-(8)/18.07.2023 год., в което е оспорил извода на НО за наличие на допуснато нарушение на Общностното право, което би могло да се квалифицира като нередност, за която да се определи финансова корекция в посочения размер от 100%.
Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил Решение № РД-02-14-816/28.07.2023 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи (допустимите разходи без собствен принос на бенефициера са в размер на 429 235,62 лева с ДДС) за изпълнение на дейност 2 по Договор № 168/15.04.2019 год., сключен с изпълнител ДЗЗД „Мостове на времето“ (с членове „Драматично-куклен театър – Враца“, „Д. С. ЕООД и Сдружение с нестопанска цел „Център за Дунавски инициативи“) на обща стойност 365 000 лева без ДДС (438 000 с ДДС), съгласно декларирани от бенефициера в искането за възстановяване разходи за тази дейност, а именно 88 600,00 лева или 44 789,86 евро.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган в изискуемата се писмена форма. Съдът е развил мотиви, съгласно които, процесното решение, макар и издадено от компетентен орган, е немотивирано, постановено е при съществено нарушение на административно производствени правила, като липсата на мотиви прави невъзможно да се провери съответствието му с материалния закон и целта на закона, и следва да се отмени като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието „нередност“ е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Р. Б. е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.
В настоящият случай, в оспореното решение, РНО на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 год. е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление, бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила.
В мотивите на административния акт е застъпена тезата, че с действията си - приемането без забележки на изпълнението по договора за възлагане на обществената поръчка, което изпълнение в едната си част не се удостоверява по несъмнен начин, а в другата явно не съответства на заложеното по договора, бенефициерът е допуснал нарушение на принципите на икономичност и ефикасност при разходване на средствата от бюджета на Общността. След анализ на същностната характеристика на принципа на икономичност, органът е приел, че вместо бенефициерът да следи за изпълнението на заложеното по договора, същият е приел без забележки изпълнение, за част от което липсват надеждни доказателства, а в друга част не отговаря на техническата спецификация на поръчката, с оглед на което категорично не може да се приеме, че предоставените ресурси са разходвани на най-добрата цена. При обосноваване нарушаването на принципа на ефикасност, РНО е посочил, че възложителят е приел за изпълнена в цялост една от дейностите по договора, при положение, че изпълнението не се удостоверява от представените от изпълнителя документи, а част от отчетеното и не отговаря на техническата спецификация, поради което отделеният ресурс за дейността превишава постигнатия резултат.
По мнение на настоящият касационен състав, така развитите от административния орган доводи не обосновават твърдяното нарушение на принципите на икономичност и ефикасност. В този смисъл, настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай от органа не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целите на проекта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера.
Както се посочи, принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. В мотивите на административния акт липсват доводи, които да обосноват нарушаване на този принцип, доколкото от РНО липсва изложение, че ресурсите по проекта не са предоставени своевременно или не са предоставени в подходящото количество и качество и на най-добра цена, което да обоснова нарушаване на принципа на икономичност. Посоченото в мотивите на административния акт бланкетно твърдение, че с действията си по приемането без забележки на изпълнението по договора за възлагане на обществената поръчка, което изпълнение в едната си част не се удостоверява по несъмнен начин, а в другата явно не съответства на заложеното по договора, бенефициерът е допуснал нарушение на посочения принцип не покрива изискването за мотивираност на фактическите констатации на административния орган и подвеждането им под хипотезата на относимата материалноправна разпоредба от приложимото Общностно или национално право.
По аналогичен начин липсва каквато и да е обосновка по отношение на твърдяното от НО нарушаване на принципа на ефикасност. Съгласно цитираната по-горе нормативна регламентация, принципът на ефикасност е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. В мотивите на административния акт отново липсват конкретни доводи или аргументи, които да обосноват извод за нарушаване на този принцип, доколкото органа не е направил изискуемата се съпоставка на използваните по Дейност 2 ресурси, предприетите дейности (за част от които се твърди, че не се удостоверяват, т. е. по аргумент на противното, част от дейностите са действително осъществени), както и доколко са постигнати заложените по проекта цели. Такъв анализ от страна на административния орган липсва, което потвърждава формирания от първоинстанционния съд извод за немотивираност на решението за определяне на финансова корекция.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния административен съд, относно незаконосъобразността на решението за определяне на финансова корекция, поради което, съдебното решение следва да се остави в сила.
По отношение на подадената частна жалба против Определение № 1066/19.03.2024 год., постановено по административно дело № 690/2023 год., с което е изменено Решение № 565/09.02.2024 год. в частта за разноските, като МРРБ е осъдено да заплати на община Никопол разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 26 183,30 лева с ДДС и е оставено без уважение искането на общината за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 26 183,30 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 30 000 лева с ДДС, настоящият касационен състав намира същата за неоснователна. В случая, правилно и обосновано, съобразявайки направеното възражение за прекомерност в условията на евентуалност – в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава нормативно регламентирания минимум, както и действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените в хода на производството процесуални действия, съдът е присъдил сумата от 26 183,60 лева с ДДС, която изцяло съответства на минимално предвидения такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното определение се явява обосновано и следва да се остави в сила.
По делото е заявено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на община Никопол следва да се присъдят сторените разноски. В представения от процесуалния представител на община Никопол – адв. И. Г. списък на разноските се претендира сумата от 60 000 лева с включен ДДС. За удостоверяване на реалното заплащане на тази сума, към списъка са приложени фактура № 1686/31.05.2024 год. за сумата от 30 000 лева с ДДС, фактура № 1691/10.06.2024 год. за сумата от 30 000 лева с ДДС, както и извлечение от банкова сметка. След анализ на така представените писмени доказателства, съдът установи, че като основание за фактуриране на сумата от 30 000 лева с ДДС по фактура № 1686/31.05.2024 год. е записано – процесуално представителство по адм. д. № 5056/24г. по описа на ВАС; ДПУ от 20.03.2024 год. Като основание за фактуриране на сумата от 30 000 лева с ДДС по фактура № 1691/10.06.2024 год. е посочено - процесуално представителство по адм. д. № 5056/24г. по описа на ВАС; Анекс № 1 към ДПУ от 20.03.2024 год. Следва да се отчете обстоятелството, че в производството по настоящото дело не са представени нито ДПУ (Договор за правна услуга) от 20.03.2024 год., нито Анекс № 1 към него. С оглед на това, фактурираната сума в общ размер от 60 000 лева с ДДС по фактура № 1686/31.05.2024 год. и фактура № 1691/10.06.2024 год. се явява като такава с недоказано правно основание. Пред първоинстанционния административен съд е приложен само Договор за правна услуга от 04.08.2023 год., в който е договорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева с ДДС само за осъществяване на процесуално представителство по образуваното пред Административен съд – Плевен административно дело.
По изложените съображения следва извода, че претендираната в настоящото производство сума от 60 000 лева за адвокатско възнаграждение се явява недоказана. В този смисъл следва да се има предвид мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, в които безпротиворечиво е посочено, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, като доказването се извършва посредством договора за правна помощ, който следва да е приложен по делото. В случая, нито договора за правна услуга, нито анекса към него, удостоверяващи договореното между община Никопол и адв. И. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС са приложени по делото, поради което претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение се явява недоказана по основание и размер и на ответника по касация не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 565/09.02.2024 год., постановено по адм. дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1066/19.03.2024 год., постановено по административно дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА