Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7287/2023 г.
Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ „М. В. при Агенция „Митници“ подадена чрез гл. юрк. Р., срещу Решение № 3488/30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 283/2023 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което, по жалбата на Д. А., гр. София, е отменено Решение рег. № 32-444184/20.12.2022 г. на Директора на ТД “М. В. при Агенция „Митници“ и са присъдени разноски в полза на физическото лице.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, обосноваващи неприемането на декларираната митническа стойност на стоката и определянето на нова по вторичните методи, вкл. при обосновано и доказано изключване възможността за определянето й по правилата на тези от тях, дефинирани в чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г., изключени в тяхната последователност, и не на последно място – и правилното определяне на новата митническа облагаема стойност по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Конкретно се поддържа, че първостепенният съд е пропуснал да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, конкретно данните от електронните експортни декларации (ЕЕД), предоставени от Службата на САЩ за митници и гранична защита, представляващи американския еквивалент на европейската износна митническа декларация, които съставляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, в битието им на които се ползван с придадената и им доказателствена сила относно отразените в тях цени за износ към конкретна държава в рамките на съюза, в разглеждания случай България. По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства.
Ответникът по касационната жалба – Д. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж., в писмен отговор оспорва същата, настоява за оставяне в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.
Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на Решение с рег. № 32-444184/20.12.2022г. към Митническа декларация (МД) с MRN № 20BG002002023454R7 от 20.01.2020 г., на Директора на ТД „М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Е. П. и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на М. К. на Съюза (наричан по-долу Регламент (ЕС) № 952/2013 или само МКС, бел. моя), във вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 или само Регламент за изпълнение, бел. моя), във вр. с чл. 5, т. 39 от МКС, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стока под № 1 по посочената митническа декларация; определена е нова такава в размер на 36 651,33 лева; в резултат на което са коригирани данните в МД относно „статистическа стойност“, „митническа стойност“, „цена на стоката“, „метод на определяне на стойността“ /вместо 1 е определен 6 (стойност, основана на налични данни – чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013)/, „задължения“, взети са под отчет, и като краен резултат са установени допълнителни задължения на Д. А. за мито – в размер на 2 519,08 лева и ДДС – в размер на 5 541,98 лева, или общо 8 061,06 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 144 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка:
На 20.01.2020 г. с МД с MRN № 20BG002002023454R7 Д. А. декларира за режим „допускане за свободно обращение“ на стока под № 1, описана като „лек автомобил, употребяван, марка BMW, модел: X5 Х-драйв 40е, тип – бензин, брой места 5, първа регистрация – 02.01.2017 г., цвят – св. сив, раб. обем – 1 997 кум. см., мощност – 230 Kw DIN, двигател – неоткрит, шаси № 5UXKT0C38H0V97964, 1 723,65 кг. Бруто, държава на износа САЩ, деклариран произход от US, с обща фактурна стойност 6 513 щ. д. и декларирана митническа стойност от 11 460,47 лева /при курс на долара – 1,75963 лв./, определена съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (фактурната стойност на автомобила е в размер на 5 383 щ. д.), коригирана съгласно чл. 71 § 1 б.“д“ от същия регламент с включване разходите за транспорт до България в размер на 850 щ. д. и брокерска такса в размер на 250 щ. д., код по ТАРИК 8703239000, условие на доставка – CFR – Варна. Към МД е приложена фактура № 119080199 от 14.08.2019 г., издадена от GO2AUCTIONSNOW, с обща стойност 6513 $, включваща цената на автомобила, описан по марка, модел и шаси, вкл. като „употребяван“ и с посочени данни на километража – 5 383 $, брокерски такси – 250 $ и океански транспорт – 850 $, документ за собственост на превозното средство на щата Калифорния, търговска товарителница, генерален коносамент и търговска фактура за линейни такси инспекция, такса документация, терминални и други пристанищни разходи, почистване на контейнер.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоките с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в посочените митнически декларации.
С писмо с рег. №32-273997/26.08.2021 г. Зам. Директора на Агенция „Митници“ е поискал чрез посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, С. М. и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложените 62 митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Р. Б. и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г.
Отговорено е на гореописаното искане с писмо от 1 Юни 2022 г., подписано от господин Д. Гаст – аташе на С. М. и гранична охрана на САЩ, входирано в Агенция „Митници“ под вх. № 32-1777818/01.06.2022 г. Към него се прилага придружаващо писмо относно официалната информация, предоставена на 31 май 2022 г. на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“. Според писмото от 31 май 2022 г., подписано от господин Д. Гаст, с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от С. М. и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI.
От така предоставените данни, преценени в съвкупност с приложените към МД по вноса документи, се установява, че:
В износна декларация с ITN: Х20190925251338 деклараторът Флорида престиж кълекшън еЛеЛ, декларира продажна цена на процесния автомобил с получател жалбоподателя в размер на 19 729 $.
С писмо рег. № 32-235716/14.07.2022 г., връчено на 20.07.2022 г., на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност по така коментираната МД от Д. А. са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобила в подкрепа на декларираната митническа стойност, подробно изброени в 9 пункта, като договори и всякакви други документи, удостоверяващи начина на формиране на продажната цена, документи за плащането на цената към доставчика или трети лица, с които е сключен договор във връзка със закупуването на автомобила, и др.
В отговор са представени от вносителя подробни обяснения относно начина на закупуване на стоката, с уточнение, че касае до автомобил с тотална щета, което обосновава и ниската му продажна цена, а идеята е била да се използва за части. Приложени са и документи, идентични с тези, приложени и към МД, ведно със служебна бележка от вещо лице, както и снимков материал (последният не е представен като част от доказателствата по делото, бел. моя).
Твърди се от митническите органи, че е извършена и проверка на ел. страница https://poctra.com/2017-BMW-X5-XDR40E/id-BsYebm8rNIm6aC2S/FREMONT-CA за автомобил със същите технически данни, като декларирания, описан и като „Primery Damage – Front End“, при което е установена обявена продажна цена на аукцион в размер на 46 603 $.
При така установените факти митническият орган обосновава основателните си съмнения, че декларираната договорна стойност не е действителната такава със следното:
1. Данните от аукциона за продажната цена се отнасят за същия автомобил (марка, година на производство, номер на шаси, пробег), а тя е в пъти по-висока от декларираната.
2. Съгласно данните от подадената в САЩ износна митническа декларация декларираната цена за целите на износа за автомобила (идентифициран по марка, модел и шаси) е значително по-висока от декларираната такава във вносната митническа декларация.
3. Липсват доказателства за заплащане на цената на посочения в документите продавач
С писмо рег. № 32-333805/04.10.2022 г., връчено на 01.11.2022 г., Д. А. е уведомен на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите на предстоящото неблагоприятно за нея решение, указано й е, че има възможност да се запознае с документите по преписката, даден й е и 30-дневен срок за изразяване на становище и ангажиране на доказателства. В резултат е депозирано писмено становище.
Последвало е издаването на оспореното пред АССГ Решение на Директора на ТД “М. В. , с което възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, административният орган е приел, че съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 са потвърдени, в резултат не се приема декларираната митническа облагаема стойност за стоката под № 1 от разглежданата МД; достигнат е до извода, че е невъзможно същата да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС, и като краен резултат е пристъпено към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) е направена справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране по зададени критерии, произход САЩ, за периода 01.07.2019 г. – 20.01.2020 г. Във връзка с чл. 74, § 2, б. б) е направена справка за продадените за ЕС и изнесени приблизително по същото време употребявани автомобили по марка, модел, първоначална регистрация, повреди и произход САЩ. Не са установени при тези проверки идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед вида на повредите е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила.
Митническият орган е посочил в решението си, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, каквито са предоставените от митническата администрация на САЩ. По-конкретно митническата стойност за автомобила е определена на базата на посочената в съответната в МД за износ продажна стойност за същи, към която са прибавени и установените стойности на разходите (транспортни и брокерска такса) до въвеждането на стоката на територията на РБългария.
При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ).
Обосновал е извод обаче за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за постановяването му в несъответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не са обосновани от събраните доказателства. Така според първостепенния съд Директорът на ТД „М. В. не е уведомил надлежно вносителя за причините, поради които са възникнали т. нар. „основателни съмнения“; позоваването на данните от американската служба „Митници и гранична охрана“, не е коректно, аналогично и данните от посочения сайт, не са достатъчни да обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, предвид и данните за щетите по автомобила и неговото конкретно състояние, които могат да обосноват по-ниската продажна цена; не на последно място всъщност новата МОС не е определена по правилата на методите по чл. 74 § 2 и § 4 от МКС, а всъщност по метода на чл. 70 от МКС, но на база данните от износните декларации, което само по себе си също е незаконосъобразно, при положение че митническият орган не е доказал че това именно е „договорната стойност“ по смисъла на същата правна норма.
В обобщение първостепенният съд е приел, че издаденото при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби (отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК) Решение на Директора на ТД „М. В. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: допуснати съществени нарушения на административно производствените правила; за липсата на доказани основателни съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; за несправяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно правилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви.
Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на четири въпроса – допуснато ли е нарушение на правото на защита на вносителя при издаването на акта; обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база „налични данни на територията на Съюза“.
На първо място следва да се посочи, че настоящият касационен състав преценява като неправилен, а и необоснован, изводът на първостепенния съд, че Решението на Директора на ТД „М. В. е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Противно на възприетото от състава на АССГ подробна мотивировка относно причините, поради които са на лице според административния орган „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, се съдържа още в изпратеното в изпълнение на задължението, дефинирано в чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС, писмо до Антонова, аналогични на които са изложените и в акта на Директора на ТД “М. В. съображения от фактическа и правна страна, в изпълнени на задължението му съгласно чл. 22, § 7 във вр. с чл. 29 от МКС. Въпросът за обосноваността и правилността на същите не води до извод за липса на изпълнение на казаното задължение
Изпълнено е и изискването на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС да се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а).
На следващо място, както нееднократно се излага в съдебната практика, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).
Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).
В този порядък настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за липсата на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Информацията, предоставена от Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София, е за декларирана в износна МД цена за автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура, както това е анализирано и от първостепенния съд, чиито фактически установявания на практика в тази им част следва тези на митническия орган.
Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Р. Б. и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС №754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.
Тук е мястото да се посочи и че действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т. нар. електронна информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила.
Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, също така не може да бъде прието и че не отразява действителното физическо състояние на моторното превозно средство, и с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, като договор и др., и не са представени платежни документи, тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС.
Или следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и доказали, „основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
На трето място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.).
Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и, че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) №2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) №952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008).
Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) №2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) №952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008).
При данните по делото и по третия формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд за несправяне от негова страна с така възложената му доказателствена тежест.
На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. „а“ и б.“б“ от МКС е изключен на база надлежна проверка в МИС3А (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практика на СЕС), при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесния автомобил белези (по специално установените повреди), да бъдат установени данни за осъществен внос на „идентични“, съответно „сходни“ стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методи, така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. „в“ и б.“г“ от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС.
Или в конкретиката на казуса от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна.
На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, и тук настоящият касационен състав се солидализира с изводите на първостепенния съд, относно неправилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС.
Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен „Резервен метод“, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.
По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.
В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение.
В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митнически орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, касаторът е изпълнил задължението си да изложи „в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение“ (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45).
Така митническият орган излага съображения, че „митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти“, и като краен резултат за употребявания пътнически автомобил МОС е определена в размер на посочената продажна стойност в износната декларация, към която са прибавени и установените разходи до въвеждането й на територията на РБългария.
Или по начина по-който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане.
Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочената в износната декларация стойност да е именно „договорната стойност“ за целите на вноса на спорния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на други относими доказателства, които да подкрепят това деклариране, вкл. и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение № 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2014 г., I о., Решение № 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2014 г., I о., Решение № 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14760/2014 г., VIII о. и др.).
Отделно от това макар и да се е позовал на разрешението дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на „„налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки“.
В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, „Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22)“, и че „митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, кокто бе разяснено по-горе бел. моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности“, в който смисъл „методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29—30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс“.
Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изисква на първо място – „При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности“ (§ 1), и едва „когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи“ (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения.
Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т. нар. „резервен метод“ по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации.
В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. „употребяван“, „катастрофирал“, „с повреди“ и това личи от изложеното в оспореното Решение относно извършен последващ контрол), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за „разумна гъвкавост“ (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. „а“ до „ж“ от Регламента за изпълнение.
Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт.
Като е достигнал като краен резултат до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на касатора не дължат разноски, а от ответника по касация не е заявена такава претенция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3488/30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 283/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА