Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 7374/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. срещу решение № 162 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 692/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. в частта, с която е отменена заповед № 10-00-2129/12.09.2022 г. на същия административен орган, в частта, в която е разпоредено премахването на сграда с идентификатор 68850.514.423.2 по КККР на гр. С. З. и разширението към нея и по касационна жалба на С. К. против същото решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу същата заповед на кмета на община С. З. с доводи за нейната нищожност, а също и в частта, в която е разпоредено премахване на навес с идентификатор 68850.514.423.4 по КККР на гр. С. З. Всеки от жалбоподателите поддържа, че решението на административния съд в съответните оспорени части е постановено в противоречие с материалния закон. К. К. излага съображения и за необоснованованост на съдебния акт в обжалваните части, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като повтаря доводите в жалбата пред първата съдебна инстанция. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено, като му се присъдят и разноските по делото.

Касационният жалбоподател кмет на община С. З. също претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Всеки от касаторите оспорва жалбата на насрещната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт в съответните оспорени части е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

Решението на Административен съд – С. З. е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства.

Административният съд правилно приема, че заповед № 10-00-2129/12.09.2022 г. на кмета на община С. З. не е нищожна, като изложените в съдебния акт съображения в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Правилни са и изводите на първоионстнационния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Обектите, предмет на заповедта, са означени с идентификатори по КККР на гр. С. З. поради което следва да се приеме, че същите са индивидуализирани, а доводите на касатора Колев в обратен смисъл са неоснователни.

Възражението на касатора Колев, че при издаване заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съобразено от административния съд, въпреки че е основание за отмяна на административния акт, също е неоснователно. От събраните по делото доказателства се установява, че констатациите на комисията, извършила проверка на състоянието на обектите и преценка за необходите ремонтни и възстановителни дейности са съобщени на собственика С. К.. Същият е изслушан от комисията и му е осигурена възможност да представи възражения. Поради това настоящата инстанция приема, че при изпълнение на изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ не са допуснати съществени нарушения на адмистративнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на заповедта.

Заключението на решаващия съд за съответствие на заповедта в частта, в която е разпоредено премахване на навес с идентификатор 68850.514.423.4 по КККР на гр. С. З. с материалния закон също следва да бъде споделено.

Административният акт е издаден на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ. Според цитирания текст кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая законосъобразно и обосновано от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, административният съд приема, че посочените предпоставки по отношение на описания в заповедта навес са изпълнени, тъй като постройката е с нарушена цялост, застрашена е от самосрутване и не може да бъде поправена.

Изводът на административния съд за отмяна на заповедта на кмета на община С. З. в частта, в която е разпоредено премахване на сграда с идентификатор 68850.514.423.2 по КККР на гр. С. З. и разширението към нея, поради отсъствие на материалноправните предпоставки на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. С оглед доказателствата, че сградата и разширението са свързани конструктивно и функционално, правилно е преценено, че същите представляват един обект, по отношение на който следва да се провери изпълнението на условията на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът, че сградата е в добро техническо състояние, целостта на конструкцията не е нарушена, не е застрашена от самосрутване и не се налага извършване на основен ремонт. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че предпоставките на чл. 195, ал. 6 ЗУТ не са изпълнени, оспорената заповед в тази част е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл от касатора Колев не са изложени.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства.

Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните и след анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, а изводите на съда са мотивирани подробно съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК.

Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора разноските в касационното производство следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 692/2022 г. по описа на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА