Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: Т. К. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 7470/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. С. от гр.В. Т. чрез адв. Ю. Д. срещу Решение № 3456 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д.№ 2789/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППН-01-423/22 от 24.02.2023 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Стефанов с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от страна на ЕОС Матрикс ЕООД гр.София.
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Посочва, че нито КЗЛД, нито първоинстанционният съд са съобразили обстоятелството дали ЕОС Матрикс ЕООД се явява администратор на личните му данни; че не е представено съгласие от негова страна дружеството да обработва личните му данни, тъй като не е извършено надлежното му уведомяване за извършената цесия до момента на издаване на заповед за изпълнение; че съдът не е съобразил, че Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централен кредитен регистър /ЦКР/ не ограничава погасяването на задължение към кредитна институция само до плащане, тъй като погасяването на вземанията по давност представлява изменение по кредита и подлежи на подаване на информация в ЦКР и е приложима разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година /ОРЗД/.
Излага съображения за неправилност на решението и в частта за присъдените на КЗЛД разноски, като определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно завишено.
Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по касация Комисия за защита на личните данни гр.София, чрез процесуалния си представител юрк. Г. в с. з. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Ответникът ЕОС Матрикс ЕООД, гр.София, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд.
Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не се оспорва от страните.
Безспорно е установено, че на 31.01.2005 г. Стефанов сключил договор с ОББАД за придобиване на кредитна карта Виза електрон, като във връзка с останали по същата неизплатени задължения, вземанията са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 06.12.2013 г. Дружеството се снабдило със Заповед за изпълнение № 259/06.03.2020 г. на парично задължение по чл.410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 683/2020 г. по описа на РС-В.Търново. Предвид направено от Стефанов възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл.414 от ГПК, и неподаване от страна на ЕОС Матрикс ЕООД на иск за установяване на вземането, с определение № 260344/17.09.2020 г., районният съд обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на посоченото определение Стефанов поискал от ЕОС Матрикс ЕООД да подаде коригираща информация за него в ЦКР и да бъде заличен като длъжник, които искания не били удовлетворени.
На 01.07.2022 г. Стефанов сезирал КЗЛД за неправомерно обработване на личните му данни от дружеството, предвид продължаващото предоставяне на данни на ЦКР за активен кредит на негово име.
КЗЛД с решение ППН-01-423/22 от 24.02.2023 г. - предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, приела жалбата на Стефанов за неоснователна и я оставила без уважение, по съображенията, че личните му данни са обработени от ЕОС Матрикс ЕООД правомерно, в съответствие с условията за допустимост, посочени в чл.6, 1, б. б, б. в и б. е от ОРЗД, че дружеството не би могло да уважи искане по чл.17 от ОРЗД, тъй като личните данни на лицето продължават да са необходими за легитимната цел, за която са били събрани управление на вземането, което включва и извънсъдебното му събиране, след като е изтекла погасителната давност за събирането му по съдебен ред, както и че не е налице обработване на личните данни в нарушение на чл.5, б. г от ОРЗД.
Първоинстанционният съд счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Споделил изводите на КЗЛД за липса на нарушение от страна на ЕОС Матрикс ЕООД при обработване на личните данни на Стефанов в процеса по подаване на данни до ЦКР, като дружеството изпраща данните за кредити в изпълнение на спазване на свое законово задължение и за целите на легитимните му интереси.
По изложените съображения АССГ постановил оспореното решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно.
За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, 1 от ОРЗД.
По делото не е спорно обстоятелството, че вземането на дружеството е погасено по давност, във връзка с което Стефанов е отправил и искане последното да подаде коригираща информация за него в ЦКР и да бъде заличен като длъжник.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд и на административния орган, че след като погасителната давност не препятства възможността за извънсъдебно събиране на вземането, за дружеството е налице легитимен интерес да управлява и събере вземането си, което е законосъобразно правно основание за обработка на личните данни на лицето, съгласно чл.6, ал.1, б. е от ОРЗД.
След като кредиторът не може да реализира правата си по съдебен ред, единствената възможност за събиране на вземането му е доброволното плащане, по аргумент на чл.118 ЗЗД. Липсата на такова до настоящия момент и направените от Стефанов искания - по ч. гр. д. № 683/2020 г. на Районен съд-В. Т. че вземането е погасено по давност, до дружеството кредитор, до Българска народна Банка и до Софийска районна прокуратура - за заличаването му като длъжник, сочат на отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано, с което отпада и легитимния интерес на дружеството по чл. 6, 1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни.
Горното води и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора ЕОС МАТРИКС ООД, за което изменение на кредита същият, на основание чл.10, от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за Стефанов в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679.
Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и волеизявления обективиращи, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на Стефанов спрямо ЕОС МАТРИКС ООД, произтичащи от процесната цесия.
В тази връзка изводът на административния орган за неоснователност на жалбата се явява неправилен, поради което оспореното решение на КЗЛД следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне при спазване на мотивите изложени по-горе.
Първоинстанционният съд като не е констатирал горното е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.
С оглед изхода на правния спор на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в общ размер на 870 лева, от които 70 лева заплатена държавна такса и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3456 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д.№ 2789/2023 г. по описа на Административен съд София-град, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение ППН-01-423/22 от 24.02.2023 г. на Комисията за защита на личните данни и ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни, гр. София да заплати на П. С. от гр.В. Т. направените по делото разноски в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
секретар:
Членове:
/п/ ТИНКА КОСЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА