Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 7585/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Ч., подадена чрез пълномощник адвокат С. Н., с подробно развити касационни основания, срещу Решение № 158/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 138/2023 г. по описа на Административен съд - С. З. с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №24-РДПС-0001/19.01.2023г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане - С. З.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му като неправилно и постановяване на друго, по съществото на спора.

Ответникът директорът на Регионална дирекция Социално подпомагане С. З. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответникът М. Б. Ч. не изразява становище.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд С. З. е Заповед №24-РДПС-0001/19.01.2023г на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане - С. З. с която на основание чл.24 ал.4 вр. с чл. 10 т.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях /Наредбата/ е наредено да бъде заличено от Регистъра на утвърдените приемни семейства семейството на М. и С. Ч., утвърдени като професионално приемно семейство със Заповед №24-РДПС-0030/10.12.2019г. Административният акт е мотивиран с факта, че е подал заявление за припознаване на настаненото в семейството дете Т. С. А., с което е целял да осуети вписването на детето в регистъра за осиновяване и да препятства осиновителна процедура.

Административен съд - С. З. е приел, че е изпълнен фактическият състав и е налице основание за заличаване на приемното семейство по реда, посочен в чл.24 ал.2 от Наредбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебният акт, предмет на касационна проверка, се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Отчетени са относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички оплаквания.

В обжалваното решение съдът е изложил обосновани мотиви при аргументиране на правния си извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, обосноваващи нейната законосъобразност като индивидуален на административния акт. Налице е посоченото основание по чл.24, ал.4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. От доказателствата по делото се установяват елементите от фактическия състав по чл. 24, ал.2 от наредбата, а именно: промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл.10 от Наредбата, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Правилно съдът е приел, че изявлението за припознаване, направено от приемния родител, обективира изпълнение на решение за препятстване на вписването в регистъра за осиновяване, което вписване е условие детето да бъде реинтегрирано чрез осиновяването му и с това да се постигне неговия най-висш интерес да расте в семейство. Желанието на приемния родител е същото - детето да расте в семейство, но не изобщо, а конкретно в неговото, поради изградената силна емоционална връзка.

Независимо от емоционалната близост с настаненото в семейството дете, заличаването от регистъра на приемните семейства е законосъобразно и в интерес на детето. Доводите в касационната жалба са неотносими към преценката относно правилността на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и неоснователни, с оглед нормативната уредба относно заличаването от регистъра на приемните семейства.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката за наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване.

Предвид горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице визираните касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е заявил искане за разноски, поради което и предвид установеното правило с чл. 81 от Гражданско процесуалният кодекс, такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 138/2023 г. по описа на Административен съд - С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ