Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 7622/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт С. К., против Решение № 558 от 30.06.2023 г. постановено по адм. дело № 801/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, в частта му, с която по жалба на П. К. е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16002618002097–091–001/29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение №112/22.02.2019 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв., както и в частта по ЗЗО за 2015 г. в размер на 1 037,64 лв. и за 2016 г. в размер на 2 488,75 лв.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че постъпилите суми по банковите сметки от страна на М. Д. не са облагаем доход на П. К. и не следва да бъдат включвани в данъчната основа за облагане на дохода му като физическо лице. Оспорва и изводите на съда за изключване на определените с РА разходи на Колев във връзка с пътуванията му до Р. Т. На последно място се оспорват и изводите на съда, в частта на установените ЗОВ. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата срещу РА, в отменената му част. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,57 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 4 100,00 лева.

Ответната страна – П. К., чрез процесуален представител адв. Г. Г., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 200,00 лева съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, приложени на л. 21 (гръб) и л. 23.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

С решението, в оспорената му част е отменен РА, в частта, с която на П. К. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв., както и в частта по ЗЗО за 2015 г. в размер на 1 037,64 лв. и за 2016 г. в размер на 2 488,75 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Ревизията на П. К. е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. Установени са задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за периоди 2015г. и 2016г. Данъчната основа е установена по реда на чл. 122 ДОПК и е формирана от размера на установеното несъответствие между имущественото състояние на лицето и получените от него доходи, както и от получени други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпили суми по банкова сметка с неустановен произход.

За да отмени РА, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв., първоинстанционния съд на първо място е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да приемат извършените по банковата сметка на П. К. през 2015 г. и 2016 г. парични преводи от името на лицето М. Д. в общ размер на 12 900,00 евро за негов облагаем доход и да ги включат при определянето на данъчната основа за облагане на доходите му като ФЛ по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ. Ревизиращите органи, след събиране на информация за произхода на средствата и преценка на предоставената от проверяваното лице и от трети лица информация за същите, са мотивирали заключението си, приемайки за недостоверно платените от наредителя М. Д. по сметка на жалбоподателя Колев суми през 2015 г. и 2016 г. да представляват трудови възнаграждения на К. К. – негов баща. Наред с това, с оглед липсата на документи, доказващи твърденията на П. К., че пътуванията до Р. Т. са извършени за сметка на баща му, органите по приходите са включили в разходната част на паричния поток на РЛ разходите за пътуване в Р Турция, чийто размер е определен въз основа на Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

На първо място, съдът е приел, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на РЛ, а също и доказателствата, събрани в отговор на отправени искания до трети лица, свидетелстват за наличие на основание за провеждане на производство по реда на чл. 122 от ДОПК от страна на ревизиращия екип.

След това, съдът се приел за недоказано твърдението в хода на ревизията, че наредените по банковата сметка на П. К. през 2015 г. и 2016 г. парични преводи от името на лицето М. Д. в общ размер на 12 900,00 евро съставляват негов облагаем доход и следва да бъдат включени при определянето на данъчната основа за облагане на доходите му като физическо лице по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ. По отношение на тази сума, съдът е приел за безспорно установено, че представлява трудово възнаграждение на свидетеля К. К. – баща на жалбоподателя, изплащано му за работата като международен шофьор във фирма „МТ Транс“ ООД гр. Камено с място на дейност в Испания.

На следващо място, според съда неправилно данъчните органи са приели, че от страна на П. К. са правени разходи при всяко едно от пътуванията му зад граница в посока Турция и обратно, тъй като според доказателствата по делото от сумите, предвидени като разходи за тези пътувания, следва да бъдат извадени случаите, в които П. К. е пътувал със своя баща – свидетеля Колев, за които било безспорно установено, че е поемал всички разноски във връзка с пътуванията. Предвид нуждата от преизчисляване на разходите на РЛ, съдът е кредитирал вариант № 4 от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, като счел че в най-голяма степен съответства на действителната фактическа обстановка.

За да отмени РА, в частта по ЗЗО за 2015 г. в размер на 1 037,64 лв. и за 2016 г. в размер на 2 488,75 лв., първоинстанционния съд е приел, че предвид липсата на доказателства, а също и на законова презумпция, че установените на лицето доходи от други източници, представляват такива от трудова дейност, респективно – представляват осигурителен доход и при съобразяване на Тълкувателно решение № 2/2.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, РА е незаконосъобразен в посочената част.

Решението на АС – Хасково е валидно и допустимо, но неправилно в частта, касаеща установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и правилно в останалата част.

За да отмени РА, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв., първоинстанционния съд е приел, че постъпилите суми по банковите сметки на РЛ с наредител М. Д. не са облагаем доход на П. К., а представляват изплатено възнаграждение на неговия баща. На второ място съдът е приел, че от разходната част на паричния поток за 2015г. и 2016г. следва да се изключат установените в хода на ревизията разходи за пътувания на лицето до Р Турция.

Настоящата съдебна инстанция приема, че неправилно са разрешени спорните по делото въпроси.

Безспорно е установено, че през 2015 г. и 2016 г. по банковите сметки на РЛ са постъпили парични преводи в общ размер на 12 900,00 евро с наредител М. Д.. Необосновано и без извършен анализ на доказателствата съдът приема за установено, че постъпилите суми представлява трудово възнаграждение на свидетеля К. К. – баща на жалбоподателя, изплащано му за работата като международен шофьор във фирма „МТ - Транс“ ООД гр. Камено с място на дейност в Испания. От събраните по делото доказателства – отговор от управителя на „МТ-ТРАНС“ ЕООД, даден в хода на ревизията се установява, че „МТ-ТРАНС“ ЕООД няма правоотношения М. Д. и същата не притежава документи на бащата на жалбоподателя, като действията, извършвани от същата в този период, не са били служебно свързани с дружеството. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от изготвена справка в информационните масиви на НАП, според която от страна на „МТ ТРАНС“ ЕООД не са декларирани данни Динева да е била в трудови или други правоотношения с дружеството, поради което не би могло същата да е изплащала заплати на работници. От показанията на свидетеля М. Д. се установява, че същия като управител на „МТ-ТРАНС“ ЕООД е бил наясно, че всички възнаграждения на работниците през ревизирания период са плащани на ръка. С оглед изложеното, съдът е следвало да приеме, че не е подкрепена с надлежни доказателства тезата на ревизираното лице, че превежданите средства са изплатено възнаграждение от трудово правоотношение между неговия баща и „МТ-ТРАНС“ ЕООД. Доказателствата не установят основанието за превеждане на сумите в полза на ревизираното лице. С паричните преводи по сметките на РЛ е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. При тази фактическа установеност правилно органа по приходите е приел за установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Правилно също така получените суми по банковите сметки са квалифицирани като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че от разходната част на паричния поток за 2015г. и 2016г. на РЛ следва да се изключат установените в хода на ревизията разходи за пътувания на лицето до Р Турция, в случаите когато РЛ е пътувало до Турция със своя баща. Настоящата инстанция, като съобрази, че този извод на съда почива на показанията на свидетелите К. К. и П. П. – родители на РЛ, счита, че показанията им, като заинтересовани от изхода на делото и неподкрепени с писмени доказателства, не следва да се кредитират с доверие. От друга страна, показанията на св. В. А. – приятел на бащата на РЛ, кредитирани от съда, не установяват факти, свързани с разходите за пътуванията на РЛ до Р Турция, поради което неправилно съдът е обосновал извода си въз основа на неговите показания. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че тезата на РЛ, че от разходната част на паричния му поток следва да се изключат разходите за пътувания в чужбина е недоказана.

Освен това, основателно в касационната жалба се сочи, че вземайки предвид броя на пътуванията, както и фактът, че същите не са инцидентни, а редовни - с една и съща дестинация, както и различните лица, с които е пътувал П. К., правилно данъчните органи са заключили, че същият редовно е извършвал разходи във връзка с пътуванията, на които размера не може да бъде установен. Именно по тази причина за определяне на размера на извършените разходи за пътуванията е използвано Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като са определени дневни пари, полагащи се за пътуване в Турция, в размер на 30 щатски долара при централен курс на БНБ за съответния ден.

Ето защо, настоящата касационна инстанция приема, че решението на АС –Хасково е неправилно в частта на установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г., поради което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на П. К. срещу Ревизионен акт № Р-16002618002097–091–001/29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, в частта, с която са му установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв.

Решението е правилно, в частта по ЗЗО.

С. Т. решение № 2/2.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК са определени вноски за ЗО за 2015 г. и 2016 г.

В случая, ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити приходи или доходи само на физическото лице П. К., но не и в качеството му на ЕТ, регистриран по чл. 56 и сл. от ТЗ, или физическо лице, осъществяващо търговска дейност, без да е регистрирано.

Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че определените по реда на чл. 122 ДОПК данъчни основи не могат да се приемат за осигурителен доход, върху който на основание чл. 124а ДОПК да се определят дължимите вноски по ЗЗО.

С оглед изложеното, като е отменил РА в тази му част, първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По разноските:

С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските, поради което същото следва да се отмени и в тази му част, като се преизчислят дължимите разноски.

И двете страни претендират разноски за двете инстанции, като разноски се дължат на страните за двете инстанции до доказания им размер и съразмерно уважената част от всяка от жалбите при материален интерес за делото пред първата инстанция в размер на 14 756,53 лева и за касационната инстанция в размер на 6 321,27 лева.

За първоинстанционното производството от доказаните разноски, които са извършени от жалбоподателят П. К. в размер на 4 937,40 лв., съразмерно уважената част от жалбата – 11 454,55 лв., му се дължат разноски в размер на 3 832,63 лв.

За касационното производството от доказаните разноски, които са извършени от жалбоподателят П. К. в размер на 2200лв., съразмерно отхвърлената част от касационната жалба – 3 526,39 лв., му се дължат разноски в размер на 1227,29 лв. Дължими са общо разноски за две инстанции в размер на 5 446,60 лв.

За първоинстанционното производството, НАП, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на в размер на 1 728,08 лв., определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От тях, съразмерно отхвърлената част от жалбата са дължими разноски в размер на 386,68лв.

За касационното производството от общо дължимите разноски на НАП в размер на 932,12 лв., съразмерно уважената част от касационната жалба са дължими разноски в размер на 412,02лв. Или общо са дължими разноски за две инстанции в размер на 798,70 лв.

След насрещна компенсация Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на П. К. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 4 647,92 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 558 от 30.06.2023 г. постановено по адм. дело № 801/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16002618002097–091–001/29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, в частта, с която на П. К. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв., както и в частта на присъдените в полза на П. К. разноски по делото в размер на 4 221,00 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. К. от гр. Харманли, с [ЕГН], срещу Ревизионен акт № Р-16002618002097–091–001/29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, в частта, с която на П. К. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 451,02 лв. и за 2016 г. в размер на 2 343,86 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението, в останалата му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на П. К. от гр. Харманли, с [ЕГН] сумата от 4 647,92 (четири хиляди и шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски по компенсация за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ