Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7630/2023 г.
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на[Фирма 2], представено от адв. В. Б., срещу решение № 4148/21.06.2023 г. по адм. дело № 775 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22220421007054-091-001 от 31.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуски на съда при преценката на писмените доказателствени средства за осъществяване на доставките, за които е упражнено отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит, както и на декларираните вътреобщностни доставки /ВОД/. Отрича доказателственото значение на отсъствието на нает персонал от доставчиците, което да е в основата на извод, че доставките не са извършени от доставчика на стоки, позовава се на решение на СЕЕ по дело С-324/11. Отрича да е установено участието му в данъчна измама. Изразява убеждение, че е доказано убедително осъществяването на предпоставките на правото на приспадане, както и за освобождаване на ВОД. Като правно и доказателствено релевантни факти за претендираното данъчно предимство за доставките, по които е получател, сочи наличието на приемо-предавателни протоколи, фактури и плащане по тях, копия от ЧМР, кантарни бележки, договори, осчетоводяването на получените доставки при редовно водено счетоводство, експедиционни бележки и др., както и се позовава на приетата по делото ССЕ. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е извършена от органите по приходите корекция на декларирания от Марвел ЕМ ЕООД резултат по ЗДДС в данъчен периоди м. 07.2021 г. Основание за корекцията е отричането от администрацията на упражнено в този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 38 082,00 лева. Без ефект върху резултата за периода е отказът ѝ да зачете декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки на обща стойност 198 663,45 лева по фактури № 185/09.07.2021 г., 186/17.07.2021 г., 187/20.07.2021 г. и 188/25.07.2021 г, издадени на BILABOS C. ANTONIO, тъй като тезата е за липса на доставка и това изключва основанието за начисляване на ДДС.
Отреченото данъчно предимство е по 4 броя фактури с № 160/07.07.2021 г., 161/09.07.2021 г., 166/20.07.2021 г. и 167/20.07.2021 г., издадени от К. Б. Г. ЕООД с предмет на доставката препарат еко клийн, както и по една фактура с № 923/31.07.2021 г. от Ен Пи Си Трейд ЕООД за извършена транспортна услуга. Според органите по приходите не са осъществени доставките с получател ревизираното лице /РЛ/ както и последващата декларирана от него вътреобщностна доставка към гръцкото дружество BILABOS C. ANTONIO. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
Отказът да се зечете освобождаването на декларирани ВОД по фактури към гръцкото дружество BILABOS C. ANTONIO с предмет на доставките 120 000 литра разтворител (препарат) еко клийн е мотивирано с липсата на доказателства за потенцията на доставчика К. Б. Г. ЕООД да произведе и достави, съответно РЛ да получи от този доставчик количествата препарат еко клийн, които да са предмет на последваща ВОД към Гърция.
Според органите по приходите фактурираните доставки са част от данъчна измама, тъй като разпоредителната власт върху вещите не е преминала у получателя, доколкото местоположението на стоките е останало непроменено от преките и предходни доставчици към приобретателя.
Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на преките доставчици, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Те включват констатации за липса на доказателства за извършен транспорт на битумен импрегнатор SB от база на Булбиокем ЕООД до наетата база от К. Б. Г. ЕООД в гр. Разлог; отсъсктвие на плащане от К. Б. Г. ЕООД по фактурите, издадени от доставчика. Аналогично е и установеното по отношение на фактурираните доставки на метанол по издадените фактури от Манти КоООД, като е извършено само частично плащане; липса на удостоверения за одобрение на пътни превозни средства, в случая полуремаркета, превозващи опасни товари, а относно влекачите, същите са били без валидни удостоверения към посочените дати; липса на информация да са използвани цистерни за транспортирането на вещества в течно състояние, като за издадените фактури от К. Б. Г. ЕООД за мярка са посочени литри; не е представена технология на производството, сертификати, документи и др. за произведения препарат еко клийн от прекия доставчик; липса на данни от А. П. инфраструктура за извършен транспорт на препарата от базата в гр. Разлог на дружеството К. Б. Г. ЕООД до наетата база от РЛ в гр. София, във връзка, с което органите по приходите не са ценили представените от РЛ международни товарителници и писмени потвърждения. Дискредитирането на ЧМР е обосновано с информацията за липса на движение на превозните средства на територията на страната и за напускането ѝ, разминавания по посочено време спрямо кантарните бележки и регистрирани преминавания от автоматичните преброителни пунктова и стационарните и мобилни точки на Националното ТОЛ управление, както и разминаване на брутното тегло на товарна композиция [рег. номер]/[рег. номер], отчетено през ТОЛ системите, вида на превозните средства, резултатите от насрещните проверки и липсата на връзка между дружествата, извършили плащане по издадените фактури към гръцкия контрагент.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.
Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя доказването на предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит и за облагане с нулева ставка на декларираните от него доставки на стоки към гръцкото дружество BILABOS C. ANTONIO. В мотивите на съдебния акт е описан динамичния фактически състав на ревизията, включително дейността на органите по приходите по събиране, проверка и оценка на доказателствата и направените в резултат на тази познавателна дейност констатации.
При решаването на спора за правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е дефинирал предпоставките за възникването му и е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото им установяване. Отрекъл е да е доказано осъществяването на доставките с фактурите и товарителниците към тях.
Като разколебаващи доказването факти е възприел - прехвърляне правото на собственост върху стоките - препарат еко клийн (общо 119 500 литра) от доставчика К. Б. Г. ЕООД на РЛ, които да са транспортирани за негова сметка от превозвача Ен Пи Си Трейд ЕООД (по фактура № 1000000923/31.07.2021 г.) и впоследствие да са реализирани от жалбоподателя, ставайки обект на ВОД към гръцкото дружество BILABOS C. ANTONIO. Недоказано било, че прекия доставчик действително е произвел продадените на РЛ количества препарати, както и транспортирането на същите до склада на РЛ. За решаването на спора за освобождаването като вътреобщностни на декларираните доставки към BILABOS C. ANTONIO, съдът е концентрирал спорът по фактите до проверка на твърдението на жалбоподателя, че стоките са предадени на превозвач и са транспортирани за сметка на получателя на територията на Гърция. Възприел е констатациите на данъчната администрация, че МАРВАЛ ЕМ ЕООД не е получил, респективно не е станал собственик на стоките обект на ВОД. Приел е за недоказан правно релевантния факт на транспортирането на стоките извън територията на страната. Изключил е верността на удостоверяването с ЧМР заради възприетите в ревизионното производство несъответствия, информацията от А. П. инфраструктура и А. М. и начина на извършване на плащането.
Решаващите изводи на първостепенния съд са, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства изключват добросъвестността на жалбоподателя. Сторено е позоваване на решението на Съда по дело С-273/11.
Решението е правилно.
I. По спора за правото на приспадане на данъчен кредит.
Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата /вж. чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25, ал. 2 ЗДДС до новелата от ДВ бр. 09/2019 г., както и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За ДЗЛ субект на данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОП. На същото разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основано и първоинстанционното решение. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка.Съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които жалбоподателят не е провел несъмнено доказване.
С РД и РА органите по приходите са въвели твърдения за доказателствено релевантни факти в противовес на насрещното положително твърдение за осъществяване на доставката и като основание на правното им твърдение за липса на право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка и съответно за съществуването на установеното с РА публично вземане заради отсъствие на правото на приспадане. Касаторът не навежда фактически доводи, основани на преценка на писмените доказателствени средства, а само неколкократно посочва информационните източници и приетата ССЕ, която посочва само количество и вид на стоката, и дата на възникване на данъчното събитие. Неоснователен е упрекът му към познавателната дейност на съда. В отлика от него първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение след преценка на всички доказателствени средства в съответствие с процесуалните правила на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК.
Познавателната дейност на съда е съобразена с логическите и опитните правила. На нормалната връзка между явленията се основава заявеното в извънсъдебната фаза на производството очакване на администрацията за наличие на инфраструктура и на специално оборудване за смесването на веществата за производството на крайния продукт еко клийн, както и на оборудване за лабораторно изпитване. Основателно като индиция за липса на доставка е възприето разколебаното доказване на движението в пространството както на суровината за производство на стоката до прекия доставчик, така и на стоката от него до ДЗЛ и впоследствие до чуждестранния му съконтрахент.
Информацията от А. П. инфраструктура засяга убедителността на доказването на движението в пространството на стоките битумен импрегнатор SB от база на Булбиокем ЕООД и метанол от база на Манти КоООД до наетата база от К. Б. Г. ЕООД в гр. Разлог, в която би следвало да е произведен продукта, чрез смесване на химичните вещества. Достоверността на предоставената информация следва от възлагането с чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време на АПИ да осъществява съобразно своите компетенции правомощията на държавата във връзка с функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. При действието на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата в обхвата на смесената система е заплащането на такса за изминато разстояние за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗПътищата, към които се отнасят превозните средства, с които се твърди да са превозени стоките. АПИ чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва платената пътна мрежа /вж. чл. 10, ал. 2 от Наредбата/. Отправната и крайната точка на превоза предполагат ползване на пътищата от платената пътна мрежа.
На убедителността на доказването се отразява обстоятелството, че стоките битумен импрегнатор SB и метанол се квалифицират като опасни товари съгласно Спогодбата за международен превоз на опасни товари по шосе, за което са необходими удостоверения за одобрение на пътни превозни средства. В случая за полуремаркета, превозващи опасни товари, не са издавани удостоверения, а за влекачите, същите са били без валидни удостоверения към посочените дати. В допълнение липсва информация да са използвани цистерни за транспортирането на вещества в течно състояние.
Израз на насрещно доказване са установените разминавания по посочено време спрямо кантарните бележки и регистрирани преминавания от автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни точки на Националното ТОЛ управление, както и разминаване на брутното тегло на товарна композиция [рег. номер]/[рег. номер], отчетено през ТОЛ системите. Към насрещното доказване се отнася и информацията от А. П. инфраструктура за отсъствие на данни за транспортиране на продукта по направление от базата на К. Б. Г. ЕООД в гр. Разлог до базата на[Фирма 2] в гр. София.
Функционалната връзка на насрещните престации при двустранните договори определя като факт с доказателствено значение липсата на плащане от К. Б. Г. ЕООД по фактурите, издадени от Булбиокем ЕООД, както и частичното заплащане към фактурираните доставки от Манти КоООД, и начина на плащане към BILABOS C. ANTONIO, извършен от трети лица без да е установена връзката им с гръцкия контрагент.
Доводите на органите по приходите за недоказаност на прехвърляне правото на собственост от К. Б. Г. ЕООД с предмет на доставката препарат еко клийн сочат на съмнения за злоупотреба с данъчни права. Според т. 51 от решението на Съда по дело С-504/10 Принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство.
Съобразен с материалният закон /вж. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ е изводът на съда, че без да са получени стоките, упражняването по тях на право на приспадане на данъчен кредит е неоснователно. Без доставка с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно /арг. в този смисъл и от т. 30 от решението на Съда по дело С-642/11 заради отграничението за начисляването на ДДС при извършена облагаема сделка от дължимостта на ДДС на основание чл. 203 от Директивата за ДДС/ и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Правилен е отказът на съда да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя. При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение/. Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на манипулирани доказателства. Позоваването с измамна цел на правото на Съюза е недопустимо, а правото на приспадане следва да се отрече, ако въз основа на обективни данни се установява, че позоваването на това право се прави с цел злоупотреба /вж. т. т. 36 и 37 от решението на СЕС по дело С-285/11/.
II. По спора за освобождаване на декларираните ВОД.
В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, 1 и чл. 14, 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката, доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Затова и използването на косвени доказателства /каквито са използвани от ответника в първоинстанционното производство/ не е несъвместимо с процесуалната активност, осигуряваща защита срещу оспорването на РА.
Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112.
В приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС, т. 2 включва две букви, чиито разпоредби са в действие, когато не е приложена презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.). Изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. а/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС.
В конкретния случай дружеството - доставчик на стоката е представило транспортен документ - международни товарителници и писмено потвърждение. Истинността на писмените доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС не е оспорена от ответника. В отлика от другите частни свидетелстващи документи /вж. чл. 180 от ГПК/, ЧМР се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила /арг. от чл. 9, 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/.
На съдържанието на приет в съответствие с чл. 131 от Директивата за ДДС списък с документи, с които следва да разполага доставчикът за прилагане на освобождаването на ВОД /вж. т. 37 от решението на Съда по дело С-238/11 и чл. 45 и чл. 46, ал. 1 ППЗДДС/ е основан отказът да се приложи исканото освобождаване за декларираните от касатора ВОД.
Писменото потвърждение към фактурите не съдържа индивидуализация на превозните средства, както на лицето, предало стоките, така и на лицето получило стоките съгласно чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС. Недостатъците на писмените потвърждения са несъвместими с изискванията, въведените от държавите членки условия по чл. 131 от Директивата освобождавания да предотвратява всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и злоупотреба. Предварителното определяне на списъка с документи и тяхното съдържание не е в противоречие с принципите на правната сигурност и на пропорционалност. Не се основава на позитивното право очакването за доказване на предпоставките за освобождаване на ВОД с документи, които не притежават необходимото съдържание.
Международните товарителници не установяват преминаването върху получателите на правото да се разпореждат фактически като собственик със стоките. При действието на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителница удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Правото на изпращача да се разпорежда със стоката се погасява, когато вторият екземпляр на товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си по чл. 13, 1 от Конвенцията /така чл. 12, 1 и 2 от Конвенцията/, т. е след пристигане на стоката на мястото на доставяне получателят е поискал предоставяне на втория екземпляр от товарителницата и стоката му е предадена срещу подпис. Правото на разпореждане принадлежи само на получателя от момента на съставяне на товарителницата, ако изпращачът е направил бележка за това върху товарителницата. В качеството й на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача същата като такъв документ не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя.
Доказването с ЧМР на физическото напускане на стоките от държавата членка на доставката е разколебано и с представените от А. М. и от ПП Пътни такси и разрешителен режим свидетелстващи документи за движение на превозните средства посочени в товарителниците. Отсъствието на информационна следа за напускането на границата с Гърция /освен соченото от ревизиращите органи изключение на товарна композиция с рег. №[рег. номер]/[рег. номер], която на 25.07.2021 г. е напуснала страната с общо тегло 14,40 тона, като теглото на композицията е 13 500 кг, от което е направен извод, че тя е преминала през ГКПП Кулата празна / изключват възможността по същото време да са превозени стоките по издадените от касатора фактури за Гърция.
Съмнение в доказването следва и от удостовереното в ЧМР предаване на стоките в гр. София, като складът на доставчика е в гр. Разлог ( с оглед на установеното от данъчните органи чрез информацията представена от А. П. инфраструктура, относно липсата на движение на превозните средства по релация Разлог - София през посочените периоди) и от начина на плащането.
При така установеното представените международни товарителници не биха могли да се определят като доказателство за осъществени вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС.
Без да са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е неправомерно. Без да са осъществени доставки основателно с РА не е начислен данък /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС/.
Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват деловодни разноски в размер 3696,56 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4148/21.06.2023 г. по адм. дело № 775 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА[Фирма 2] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 3696,56 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА
/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА