О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2878

гр. София, 13.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1056 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молби от ответниците „Димитров-МВ“ ЕООД, [населено място] и М. В. Д., и двамата чрез адв.Р.Х. за допълване на постановеното по делото решение №204 от 18.07.2025г. в частта за разноските чрез присъждане на направените от тях разноски по делото за всички инстанции, като „Димитров-МВ“ ЕООД претендира присъждане на сума в общ размер от 26 415лева, съответна на отхвърлената част от исковете, а М. В. Д. претендира присъждан на сумата 26 393 лева, съответна на отхвърлената част от исковете. Поддържат, че са направили своевременно искане за присъждане на разноски, като са представили доказателства за тяхното основание и размер и списъци по чл.80 ГПК.

Ответникът по молбата „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че исканията по чл.248 ГПК са недопустими, тъй като са просрочени. Оспорва молбите, като поддържа направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците за всяка от съдебните инстанции, като излага доводи, че защитата и на двамата е осъществена от адвокат Х. и е идентична. Счита, че следва да бъде съобразена неголямата фактическа и правна сложност на делото и адвокатските възнаграждения да бъдат значително намалени.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбите за допълване в частта за разноските на постановеното определение са подадени по електронна поща в законоустановения 1-месечен срок от легитимирани лица, поради което са допустими.

Разгледани по същество искането са частично основателни. С постановеното по настоящото дело решение №204 от 18.07.2025г. е отменено решение №171 от 21.12.2023г., постановено по в. т.д. №146/2022г. по описа на Апелативен съд - В. Т. в частта, с която след частична отмяна на решение №204/29.11.2018г., постановено по т. д. №170/2017г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е признато за установено по отношение на „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д., че „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] има вземане солидарно от ответниците в размер на 57 101.59 лева /разликата от 73 798.41 лева до 130 900 лева/, представляващо непогасена главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт №326-307/25.09.2017г., ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №3040 от 26.06.2017г. и изпълнителен лист от 28.06.2017г. по ч. гр. д. №4639/2017г. по описа на РС – Плевен, както и в частта на разноските, като вместо това са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу „Димитров-МВ“ ЕООД и М. В. Д. искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът има солидарно вземане от ответниците в размер на 58 201.59 лева - сбор от погасителни вноски за периода 06.02.2011г.-23.06.2012г., представляващи част от непогасена главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт №326-307/25.09.2017г., ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №3040 от 26.06.2017г. и изпълнителен лист от 28.06.2017г. по ч. гр. д. №4639/2017г. по описа на РС – Плевен. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

С подадената обща касационна жалба ответниците „Димитров-МВ“ ЕООД, [населено място] и М. В. Д., и двамата чрез адв.Р.Х. са поискали присъждане на разноски, като за касационната инстанция са представени доказателства за направени разноски от първия ответник в размер на 18 939 лева /1 339 лева държавна такса и 17 600 лева адвокатско възнаграждение/ и от втория ответник в размер на 18 909 лева /1 309 лева държавна такса и 17 600 лева адвокатско възнаграждение/.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на съответна на отхвърлената част от исковете част от направените съдебни разноски за всички инстанции.

Като съобрази, че цената на предявените исковете е 307 229.46 лева, че с влязло в сила решение на първия въззивен състав са отхвърлени исковете за сумата 176 329.46 лева, като за отхвърлената част от претенциите на ответниците, след частично уважаване от ВКС на исканията им по чл.248 ГПК, са присъдени общо разноски от по 11 440.17 лева на всеки, настоящият съдебен състав предвид изхода на настоящото производство намира, че следва допълнително да бъдат присъдени разноски за първата инстанция и първото въззивно производство, както следва: на първия ответник – още 1 458.69 лева за първата инстанция и още 2 317.40 лева за първия въззив; на втория ответник – още 1 487.11 лева за първата инстанция и още 2 317.40 лева за първия въззив.

Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че обжалваемият интерес в настоящото касационно производство, както и в първото касационно и във второто въззивно производство е в размер на 130 900 лева и че защитата на двамата ответници се осъществява от адвокат Х. и е идентична, настоящият състав намира за основателни възраженията на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 Закона за адвокатурата. Въведеното правило, че съдът не може да намали договореното възнаграждение под размерите, определени с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

По изложените съображения нормата на чл.78, ал.5 ГПК в частта, препращаща към чл.36 ЗЗД, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител процесуални действия, при отчитане и на обстоятелството, че при повторното разглеждане на делото се поддържат вече изложените от страните фактически и правни доводи, настоящият състав намира, че претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено, както следва – за първото касационно производство - до сумата от по 8 000 лева за всеки от ответниците, за второто въззивно производство - до сумата от по 7 000 лева за всеки от ответниците, за настоящото касационно производство - до сумата от по 8 000 лева за всеки от ответниците. С оглед изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят следните суми: на първия ответник - сумата 4 148.36 лева разноски за първото касационно производство; сумата 3 112.38 лева за второто въззивно производство и сумата 4 152.37 лева за настоящото касационно производство; а на втория ответник - сумата 4 135.03 лева разноски за първото касационно производство; сумата 3 112.38 лева за второто въззивно производство и сумата 4 139.02.37 лева за настоящото касационно производство, включващи съответна част от внесените държавни такси и адв. в.ие.

С оглед изложеното, искането по чл.248 ГПК на първия ответник „Димитров-МВ“ ЕООД, [населено място] е основателно за сумата в общ размер от 15 189.20 лева, на втория ответник М. В. Д. - за сумата в общ размер от 15 190.94 лева.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение №204 от 18.07.2025г., постановено по т. д. №1056/2024г. по описа на ВКС, І т. о. като

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД да плати на „Димитров-МВ“ ЕООД, [населено място] сумата в общ размер от още 15 189.20 лева - разноски по делото за всички инстанции, а на М. В. Д., ЕГН [ЕГН]- сумата в общ размер от още 15 190.94 лева - разноски по делото за всички инстанции.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: